Класификация на имената на хеви метъл бандите

сряда, 28 януари, 2009

Heavy Metal

Няма запален метъл-фен, който да не е чувал имена като Black Sabbath, Judas Priest, Def Leppard или Sodom. Оказа се, че въпреки голямото многообразие на звуци и стилове, когато опре до измисляне на име на групата, металистите изпадат в клишета. Дотолкова, че могат лесно да бъдат категоризирани.

Явно някой се е захванал доста сериозно с това и е произвел следната схема (благодарности на дъщеря ми Хермиона). Цъкнете върху нея, за да я видите в по-голям размер.

С което вероятно иска да докаже, че на металистите наистина им липсва въображение. Мене ако питате – въобще не ми пука, стига музиката да е хубава.

Heavy metal rules the world! :-)

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Изгубената българска музика. Част 1 – естрада

вторник, 27 януари, 2009

Някога, в годините, когато бях малко момче (да, представете си – не винаги съм бил чичара :-) ), у нас имаше един-единствен жанр в популярната музика – така наречената естрада. И колкото и лоши думи да се изговорят за онези времена, едно не може да се отрече – в онези времена също имаше талантливи музиканти, които правеха красиви песни и радваха душите ни. И ако има нещо, за което да съжаляваме, то е, че технологиите бяха аналогови и много чудесни песни днес събират праха върху ленти някъде в мазетата на Балкантон и БНТ и ще останат завинаги забравени за по-младите.

Добре е, че съществуват сайтове, където къде законно, къде – не толкова, млади ентусиасти успяват да изкопаят някой архивен запис и да ни го предложат, за да се насладим на старите класики и да не ги забравяме.

Ето защо и аз реших да ви припомня някои стари песни на полузабравени изпълнители, които все още не са изгубили своя чар и които вярвам, че ще ви харесат независимо от вашата възраст – не само от носталгия, а просто защото са хубави.

Започвам с една песен, която не може да не ви зареди с ведро настроение и енергия:

Роксана Белева – Песента на щурците

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчна притча. За единиците и множеството

петък, 23 януари, 2009

Маргарита

От известно време публикувам постове, в които защитавам тезата, че всеки човек е уникален и трябва да отстоява своята индивидуалност, за да успее в живота. Днес ви предлагам една притча, в която представям и другата гледна точка – за стойността на безличното множество. Може би сам си противореча с това – вие ще кажете – но притчата е интересна.

- Аз съм маргаритка сред поле от маргарити – мислело си цветето. – Докато съм сред другите, никой няма да забележи моята красота.

Един ангел чул мислите й и отговорил:

- Но ти си толкова хубава!

- Да, но искам да бъда единствената!

За да задоволи желанието й, ангелът я пренесъл на градския площад.

Няколко дни по-късно, кметът излязъл навън с един градинар, за да направят малко промени по площада.

- Тук няма нищо интересно. Прекопай градината и засади здравец.

- Чакайте малко! – извикала маргаритката. – Така ще ме убиете!

- Ако имаше и други като теб, можехме да направим чудесна украса – отговорил кметът. – Но наоколо няма други маргарити, а ти сама не можеш да направиш градина.

И я откъснал от земята.

Източник.

Приятен уикенд!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Изкуството на сарказма. Мъдрости и черен хумор

четвъртък, 22 януари, 2009

Journey of a thousand miles

Попаднах на една добра колекция от „мъдрости“, изпълнени с черен хумор и лек сарказъм, която с огромно удоволствие искам да споделя с вас. Нещо като продължение на поста Изкуството на обидата.

Тук съм превел само част тях. Другите звучат по-добре в оригинал, така че ви съветвам да посетите източника, за да се запознаете с тях.

Внимание! Не се препоръчва за хора, които се вземат на сериозно и са оперирани от чувство за хумор :-)

  • Най-тъмно е точно преди зазоряване. Така че, ако искаш да откраднеш вестника на съседа си, това е най-подходящият момент.
  • Не бъди незаменим. Ако не можеш да бъдеш заменен, няма да можеш да бъдеш и повишен.
  • Винаги помни, че си уникален. Точно както и всички останали.
  • Никога не пробвай колко е дълбоко и с двата крака.
  • Ако си мислиш, че на никого не му пука за тебе, пробвай да не платиш две вноски от лизинга на колата си.
  • Ако дадеш на някого 20 долара назаем и той повече не се появи, вероятно си направил много добра инвестиция.
  • Ако казваш истината, няма да се налага да помниш нищо.
  • Всички хора изглеждат нормални преди да ги опознаеш по-добре.
  • Най-бързият начин да си удвоиш парите е да ги сгънеш на две и пак да си ги сложиш в джоба.
  • Има две теории за това как да спориш с жена. Нито една от тях не работи.
  • Най-общо казано, не можеш да научиш нещо, докато устните ти се движат.
  • Никога не пропускай удобен случай да млъкнеш.
  • Пътешествието от хиляда мили започва с пробит радиатор и спукана гума.
  • Опитът е нещо, което получаваш точно след като си имал нужда от него.

И за финал:
Прочетете остатъка от публикацията »


Най-доброто средно име

вторник, 20 януари, 2009

Alexander The Great

Днес попаднах на поредния бисер на маркетинг-гуруто Seth Godin, който има много тясна връзка с по-предишния ми пост – Какъв сте вие?.

Неговият пост е озаглавен Най-доброто средно име и там той твърди, че най-доброто средно име (на английски) е „The“. Трудно е да се преведе буквално на български, защото ще си изгуби смисъла, но предполагам, че с примерите, които Сет дава, на всеки ще му стане ясна идеята – Alexander The Great, Attila The Hun, Zorba The Greek.

Определителният член показва уникалност – Александър Велики или Зорба Гъркът са единствени в света. Може много други хора да носят тяхното име, но те са тези, които са останали в историята и в съзнанието на хората. Това е име-етикет, което определя цяла една категория, в която се намираме само ние. Дори и приказни герои като Winnie The Pooh или Jabba The Hut потвърждават това твърдение.

Мислите ли, че и вие можете да имате такова име и какво би било то?

Аз не се сещам в момента какво уникално име бих могъл да избера за себе си. Може би Mike The Chichara? :-)

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Петъчна притча. Даровете на влъхвите

петък, 16 януари, 2009

senior couple

Може би някои от вас са чели великолепния разказ на О. Хенри със същото заглавие, в който съпругата си отрязва косата, за да купи верижка за часовника на мъжа си, а той си продава часовника, за да й купи четка за коса. Днешните истории също имат подобен хумористично-тъжен оттенък. Enjoy!

Възрастната двойка

Двама възрастни закусват заедно в деня на своята златна сватба. Жената намазва хрупкавата кора на хляба с масло и я подава на съпруга си, запазвайки меката среда за себе си.

- Винаги съм искала да ям по-хубавата част от хляба – казала си тя, – но понеже те обичам, през всичките тези 50 години се опитвах да възпирам желанието си и ти отстъпвах средата. Днес искам да задоволя това си желание.

За нейно учудване, лицето на съпруга й се озарило от широка усмивка.

- Благодаря ти за този подарък! Цели 50 години съм искал да ям от кората на хляба, но за да запазя хармонията в семейството ни и тъй като ти винаги си я харесвала толкова много, аз никога не се осмелявах да си я поискам.

Прочетете остатъка от публикацията »


Какъв човек сте вие?

четвъртък, 15 януари, 2009

oscar-awardХората обичат да слагат етикети – на вещите, на случките в техния живот и на другите хора. Така по-лесно се ориентират и по-лесно запомнят. Този е „дебелият глупак“, онази е „досадната старица“, а другата е „Барби с големите… очи“.

Много често подобни етикети, лепнати на някого, се възприемат лесно и трайно от околните и остават за дълго свързани с човека, макар и често да не са верни.

Ще ви споделя един пример. Някога, в зората на моята мениджърска кариера, работех като софтуерен разработчик в една реномирана фирма. В онези времена усетих, че имам способностите да ръководя екип от хора и воден от стремежа си за професионално развитие, се обърнах към моя пряк шеф. Разговорът ни изглеждаше приблизително така:

- Шефе, мисля, че мога да ръководя екип. Искам да поема следващия проект като негов мениджър.
- Не може. Ти си програмист на Visual Basic.
- Така е. Сега съм програмист, но вече съм овладял технологията и искам да се развивам напред. затова искам да стана проектен мениджър.
- Не може. Ти си програмист на VB. Освен това нямаш нужните знания.
- Съгласен съм. Точно затова искам да ме пратите на обучение по управление на проекти.
- Не може. Ти си програмист на VB. Не ги разбираш тези неща.
- Абе, човек! Аз да не съм се родил програмист! Ти не разбираш ли, че искам да се развивам?!

В крайна сметка не ми разрешиха да се развивам по пътя, който бях избрал. В тази фирма постоянно поставяха етикети на хората и после действаха според тях. Това, в моя случай беше лошо, защото затрудняваше сериозно моето кариерно развитие. Днес отново страдам от подобно „категоризиране“ – заради това, че пиша в интернет, ме наричат „блогър“ заедно с хиляди други хора, които се занимават с натискане на клавиши. Това нямаше да е толкова зле, ако не ни вкарваха в някакви несъществуващи калъпи и ни приписваха някакви общи задължения като „всички блогъри – журналисти“ или „всички блогъри – на протест“.

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчна притча: Дух и тяло

събота, 10 януари, 2009

Tai chi master

Една съвсем кратка история за начало на краткия уикенд.

Дух и тяло

Един университетски професор практикувал Тай Дзи с голям ентусиазъм, но малко по малко започвал да се чувства все по-уморен и накрая решил да се откаже напълно.

- Съжалявам, но не мога да продължа – казал той на своя учител. – Посветих толкова много години в изучаване на философията, че напълно забравих за тялото си.

- Жалко, че се отказваш. Защото аз също съм отделял много време на изучаването на философията и точно това винаги ми е напомняло за моето тяло.

Приятен уикенд!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Падна 2000-ия коментар!

четвъртък, 8 януари, 2009

Ozzy без цензураи както бях обещал, тази прекрасна книга – „Ozzy без цензура“ – отива при bozho, който е известен също и като Неандерталеца Джо от блога Пещерата на неандерталеца.

Забележете какво е написал:

а за черпене няма проблем :-)

като завършек на един диалог с мен:

bozho: Аз бих дал една награда и на журито ( ама няма :-) ) за адекватно класираните коментари :-)

Майк: Може поне да почерпиш по едно :-)

Тук веднага предусещам злите езици, които ще кажат, че работата е нагласена – човекът ми предлага почерпка, а аз му давам наградата за 2000-ия коментар. Но, като се има предвид моята откритост и честност, ще трябва да ми повярвате, че няма никаква измама и съдбата просто посочи него.

Декларирам, че не се познаваме лично и все още не сме се черпали един друг. Единствената ни връзка е, че си четем блоговете и от време на време коментираме. Даже и спорим! :-)

Пожелавам на bozho успешна нова година, а на всички останали – късмет при тегленето на наградата за 3000-ия коментар :-)

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Простотията по улиците: старци-самоубийци

сряда, 7 януари, 2009

възрастна жена пресича улицата

Когато си седиш кротичко вкъщи и си пишеш в блога, единствената простия, с която се сблъскваш, са хейтърските коментари на шепа фанатици, които те наричат ту „чичара“, ту „педераст“, ту „комунист“. (Интересно – може ли човек да е и трите едновременно?) Малко те жегва „под лъжичката“ от непредизвиканата злоба, но с течение на времето постепенно се научаваш да ги игнорираш и просто да ги изтриваш.

Когато излезеш навън, обаче, се сблъскваш с истинския живот и там се появява една съвсем различна опасност – да бъдеш убит от поредния луд шофьор или пък ти неволно да убиеш поредния заспал пешеходец. Както каза Б.Б. (в единственото телевизионно предаване, в което се появи обръснат – „Това го знае всяко хлапе“):  „Излезте на улицата и ще видите истинския българин„.

Отварям една тема с идеята да стане постоянна рубрика – Простотията по улиците – в която бих искал да поразсъждаваме над това защо сме такива зверове ние българите, какви комплекси избиваме (заедно с хората, които газим), защо другите народи са по-толерантни и какво може да се направи, за да станем малко по-човечни.

Темата е много трудна, защото усещам много натрупана злоба у всички и се опасявам, че и моя блог може да се превърне в кошче за душевни отпадъци. Не искам да се оплаквам като повечето българи, че държавата нищо не прави, защото смятам, че причината е в самите нас – ние сме лошите и промяната трябва да започне от самите нас. Как – не знам. Затова пиша – за да потърся и предизвикам вашето мнение.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 36 other followers