Може би някои от вас са чели великолепния разказ на О. Хенри със същото заглавие, в който съпругата си отрязва косата, за да купи верижка за часовника на мъжа си, а той си продава часовника, за да й купи четка за коса. Днешните истории също имат подобен хумористично-тъжен оттенък. Enjoy!
Възрастната двойка
Двама възрастни закусват заедно в деня на своята златна сватба. Жената намазва хрупкавата кора на хляба с масло и я подава на съпруга си, запазвайки меката среда за себе си.
- Винаги съм искала да ям по-хубавата част от хляба – казала си тя, – но понеже те обичам, през всичките тези 50 години се опитвах да възпирам желанието си и ти отстъпвах средата. Днес искам да задоволя това си желание.
За нейно учудване, лицето на съпруга й се озарило от широка усмивка.
- Благодаря ти за този подарък! Цели 50 години съм искал да ям от кората на хляба, но за да запазя хармонията в семейството ни и тъй като ти винаги си я харесвала толкова много, аз никога не се осмелявах да си я поискам.
***
Младата двойка
За Коледа съпругът получил от жена си две красиви вратовръзки. Изпълнен с благодарност и задоволство, той си облякъл най-хубавия костюм, избрал една от двете вратовръзки и поканил съпругата си да излязат на вечеря навън. Докато вечеряли, той забелязал, че жена му изглеждала много тъжна.
- Скъпи, чувствам се притеснена и объркана – казала тя след дълго мълчание. – Защо си сложил тази вратовръзка? Другата не ти ли харесва?
Много любов през уикенда!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Много хубави истории
Благодаря!
При О” ХЕнри не беше четка, бяха шноли – гребени
Иначе поуката е – хората трябва да споделят, а не да таят в себе си. Вторият разказ ме озадачи, наистина. Героинята какво иска – мъж с две вратовръзки едновременно или психиатрична помощ?
Ей Майки не спираш да провокираш……
Защо в живота става така?! Вървим в една и съща посока но по различен маршрут и така чак до края! А все пак се обичаме – не може ли да живеем без да го отричаме?!
Oтносно първата двойка – потвърждение на една моя теза – компромиси да но не на всяка цена!
Ето моите изводи за:
Притча No 1: Егоизмът в разумни граници е здравословен.
Притча No2: Два съвета към двете половинки:
- За жената – подарявайте на съпруга по 1 (един) подарък, в краен случай (повече подаръци, закупени поради разбираеми особености на женския организъм, попаднал в шопинг треска) – различни по вид. За мъжа – винаги, ама винаги се допитвайте до съпругата за важните решения в живота.
И двете истории са много интересни. Може би във втората история преобладава идеята, че жената наистина пазарува по няколко вида от един и същ артикул, с цел да има разнообразие. Тя вероятно е имала идея с този костюм да подхожда точно другата вратовръзка.
Жании, Жани, нищо, ама нищо не си разбрала от втората история.
Чистата любов е самоотричане и жертва.Добре,че я има,за да ни е пътеводител.