Препоръчано четиво: Ако обичаш някого, дай му свобода

понеделник, 30 март, 2009

първи стъпкиАко обичаш някого, дай му свобода.

Така пееше Стинг в едноименната песен от първия си солов албум. Повлияна от нея, Деси Бошнакова ни споделя своите мисли за това колко е важно (и колко е трудно) да оставиш децата си да се развиват самостоятелно и да се въздържиш от изкушението да ги моделираш „по свой образ и подобие“. Познавам родители, които на всяка цена държат децата им да изминат техния път, да поемат тяхната професия и буквално да станат техни копия. Други пък, точно наопаки, тормозят децата си да изпълнят всички техни несбъднати мечти, опитвайки се да изградят „перфектната личност“, която те не са успели да станат.

В поста на Деси можете да научите част от биографията на Паулу Коелю, разказваща как неговите родители са влияели на избора му на професия, както и една мъдра мисл от сериала за Доктор Куин. Естествено, там можете да видите и клипа на Стинг „If You love Somebody – Set Them Free“.

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчна притча. За важността на другите

петък, 27 март, 2009

Капан за мишки

Ние, българите сме уникални с едно качество – стремежът към спасяване поединично. Грижата за обществото, работата в екип, другарството – това се все неща, доста далечни на нашето разбиране за добър живот. Предлагам ви една чудесна притча за важността на другите, която ни показва колко е погрешна е идеята за оцеляване поединично.

Капан за мишки

Мишката видяла, че стопанинът е купил капан за мишки и ужасно се притеснила – той се канел да я убие! Тя тръгнала да алармира всички останали животни:

- Внимавайте! Пазете се от капана за мишки! Пазете се от капана за мишки!

Кокошката, като чула виковете на мишката, й казала да млъкне:

- Скъпа мишко, знам, че това е проблем за теб, но това по никакъв начин няма да засегне мен, така че спри да вдигаш олелия!

Прочетете остатъка от публикацията »


Голямото четене в блогърски коментари

сряда, 25 март, 2009

Иван ВазовФиналът на кампанията „Голямото четене“ предизвика много коментари в българската блогосфера. Характерно за повечето от тях е така нареченият „втори акъл“ на българина или, както гласи народната мъдрост – „подир дъжд качулка“.

Както в много други подобни мероприятия, българският „интелектуалец“ хем не участва в тях и не се възползва от правото си на глас (защото е „над тези неща“), хем след това пише гневни статии или саркастични анализи за глупостта на българския народ. В това число влиза и моята скромна личност с вчерашната си публикация „Голямата простотия„.

Очевидно темата е важна за мнозина и затова предизвиква толкова много дискусии. Днес съм подбрал за вас някои от най-интересните (според мем) публикации в блог-пространството, посветени на този конкурс. За отбелязване е, че наред с критичните мнения, има и доста положителни – нещо, което много рядко се среща в нашето публично пространство, което само по себе си е феномен.

Ето и реакциите на блогърите, които особено ме впечатлиха:

Прочетете остатъка от публикацията »


Голямата… простотия

вторник, 24 март, 2009

Иван Вазов - "Под игото"Поредният голям вой се надигна вчера в националното ни уеб пространство покрай конкурса „Голямото четене„, организиран от БНТ. Националната телевизия не си взе поука от великата простотия с конкурса за най-велик българин, в който Левски бе сравняван със Стоичков, цар Калоян със Слави Трифонов, а Бойко Борисов с Лили Иванова, и за втори път организира същата безумна кампания, в която българинът с SMS-и трябваше да определи коя е любимата му книга.

Народната Ентелегенция пък опищя ефира като разбра, че на първо място се е класирал най-консервативния роман от последните сто и кусур години – „Под игото“ на дядо Вазов. Казвам „консервативен“, защото е задължително четиво в училище от незапомнени времена, както и подгласниците му в първата половина на класацията.

Не разбирам само защо се вдигна такава голяма врява. Вие да не би да падате от Марс? Ами не гледате ли новините през последните месеци, не четете ли вестници и интернет? Какво има да ви учудва? За мен има две възможни обяснения и те са прости и разбираеми.

Прочетете остатъка от публикацията »


Четиримата естествени врагове на човека. Част 2 – Яснотата

понеделник, 23 март, 2009

Учението на Дон ХуанПродължавам серията за четирите естествени врагове на човека, според учението на дон Хуан, преразказано в едноименната книга на Карлос Кастанеда. Ето какво казва за него старият мексикански магьосник:

След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда; то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.

— Какво ще стане с човека, който е победен по този начин, дон Хуан? Ще умре ли той в резултат на това?

Прочетете остатъка от публикацията »


За мястото на една запетайка или колко е важно да си грамотен

неделя, 22 март, 2009

comma, запетайка

Ние, българите, всичко си знаем и никой на нищо не може да ни научи. Това с още по-голяма сила важи за нашего брата – блогъра. Не стига, че всичко знаем, но сме и оригинални – един не слага главни букви, друг не слага запетайки, а трети пък въобще не ползват кирилица.

Аз, като един старомоден и консервативен българин, правя изключение с това, че обичам българския език и много държа да го говоря и пиша правилно (доколкото мога). И понеже знам, че няма нито закон, нито каквато и да е друга сила, която да накара българина да научи, да пази и да развива собствения си език, искам с пример да покажа, че е много „по-яко“ да говориш и да пишеш правилно, отколкото обратното. Защото обратното е просто неграмотност.

Цялата тази тирада беше, за да представя една статия от блога на Христо Радичев за значението на запетайката и нейното място в изречението. Там има много примери, в които като за прости хора се обясняват някои тънкости на езика, при това не само на българския.

Прочетете остатъка от публикацията »


Прости семейни удоволствия, които ни правят щастливи. Част 2

четвъртък, 19 март, 2009

семеен пъзел

Семейството е онзи микросвят, който ни дарява любов и енергия, в който ни е уютно и се чувстваме щастливи. За да можем да поддържаме това прекрасно усещане или пък да го възстановим, ако по някаква причина сме го разрушили, е нужно малко усилие, което дава невероятни резултати.

Предлагам ви още една порция от серията от идеи за весело и приятно забавление с членовете на нашето семейство, което ни прави щастливи.

11. Играйте настолни игри

Варианти има много, в зависимост от възрастта на децата. Както отбеляза Лари, в коментар към първата част на този пост, това могат да бъдат “Не се сърди човече”, “Скрабъл”, “Монополи”, редене на пъзел и много други. Добре е играта да бъде такава, че всички да могат да участват заедно. Шахът и таблата могат да оставят усещането за изолираност у някои членове на семейството.

Спомням си, че в моето детство играехме семеен белот – деца срещу родители. Много е важно да не оставяте винаги децата да побеждават, а да играете сериозно, за да можете да ги стимулирате да се борят и да побеждават наистина, а не защото мама и тати са се предали. учейки ни на белота, моите родители играеха за победа, но ние с брат ми играехме с голям хъс и често успявахме да измъкнем по някоя победа, което ни носеше страхотно удовлетворение.

Смятам едно от следващите продължения на тази тема да бъде специално посветено на настолните игри и там ще ви предложа и вие да споделите на какви игри играете семейно.

12. Излезте на разходка

Дали в близкия парк, или някъде извън града, една разходка сред природата или кратък туристически преход заедно с цялото семейство е много отпускащо нервите и зареждащо мускулите упражнение. В същото време, тишината, красотата и спокойствието ни предразполагат към по-интимно общуване – нещо, което в забързаното ежедневие все по-често пропускаме да правим.

13. Посетете музей или изложба

Когато децата са малко по-големи, посещението на музей или изложба е полезно и приятно изживяване. Независимо дали ще е природен или исторически музей, или пък картинна галерия, това е шанс за взаимно споделяне на знания и емоции, което изгражда по-голямо доверие на децата в родителите и сплотява семейството.

14. Излезте навън и поскачайте на въже

Участието в детските игри радва децата ни изключително много, но, оправдавайки се с умора от работата (а всъщност често маскираме мързела си като умора), ние много рядко се включваме в простите детски забавления. Скачане на въже или на ластик, игра на футбол или криеница, са класически удоволствия за децата от всички поколения. Нужна е смо малко воля да се надигнем от удобните си дивани и да си организираме едно забавно и полезни спортуване.

Прочетете остатъка от публикацията »


Sex, Blogs, and Rock’n'Roll

сряда, 18 март, 2009

blogger-sex-1

Играта „Коя блогърка от твоя блогрол би изчукал?“ стигна и до мен. В същото време, по повод на тази игра, попаднах и на „Първия закон на блогърските игри„, който гласи, че всяка подобна инициатива започвала със следното извинително-обяснително встъпление:

По принцип не си падам по такива неща, но
блаблабла блабла

което в превод означавало:

Абе да се застраховам, че не съм тъпак, не се водя по акъла на масите и по принцип съм над тия неща, ама… сега ме сърбят ръчичките…

Аз пък ще отговоря, че много си падам по такива неща и имам поне три причини за това:

  • Първо, обичам да попълвам лексикони. Това идва още от детството ми, когато другите деца си правеха едни големи лексикони и си ги даваха едни на други да ги попълват. Друг е въпроса, че само мен ме пропускаха, защото за тях съм бил напълно безинтересна личност. Явно имам неизживяно детство.
  • Второ, много обичам да разказвам за себе си. Просто не познавам по-интересен и по-любим човек от самия мен. Каква душевност! Какъв характер! И всеки ден откривам нови и нови неподозирани черти на своята невроятно богата личност.
  • Трето, подобни игри, ако се проведат правилно, носят полезни линкове на сайта. Това е тема, която има съвсем практическо (SEO) значение и вероятно ще я развия по-подробно в друг пост.

С други думи, ужасно много обичам да участвам в такива игри.

Само че тази ще я пропусна.

Прочетете остатъка от публикацията »


Изгубеното поколение

понеделник, 16 март, 2009

В блога Presentation Zen попаднах на тази великолепна презентация, която се оказва, че е правена още през 2006 г. по повод на един конкурс, но има толкова оригинална идея и толкова въздействащо послание, което вярвам, че ще впечатли и вас. Текстът е на английски и така е най-въздействащ. Оригиналният текст съм го публикувал под видеото с препинателни знаци, а за тези, които не разбират английски, след него предлагам и моя превод на български, който, признавам си, доста ме измъчи, за да запазя идеята на презентацията, но се надявам, че ще оцените усилията ми подобаващо.

Първо вижте видеото, а после прочетете текста, за да не развалите изненадата :-)

The Lost Generation


Прочетете остатъка от публикацията »


Прости семейни удоволствия, които ни правят щастливи. Част 1

сряда, 11 март, 2009

семеен пикник

Животът ни често се превръща в омагьосан кръг от задължения, работа и кратък сън, което постепенно ни зомбира и отчуждава един от друг, а това се оказва и причината за голяма степен от семейните и личните проблеми, които изпитваме.

Малките забавления със семейството ни дават онази енергия и сила, която ни е нужна, за да се справим с ежедневните трудности, освобождават ни от стреса и ни изпълват с любов, което внася смисъл в живота ни.

Предлагам ви една серия от идеи за весело и приятно забавление с членовете на нашето семейство, което ни прави истински щастливи.

1. Излезте да поиграете на снега или под дъжда. След това се приберете вкъщи изпийте заедно по едно топло какао

Замерянето със снежни топки, пързалянето с шейна или простото въргаляне в снега и оставяне на отпечатък, са любими удоволствия за деца и възрастни. Дори и под дъжда можем да открием забавление. И не бива да оставяме страхът от настинка да ни плаши – по време на играта се загряваме достатъчно, за да не се разболеем, а топлото какао е един чудесен завършек на едно перфектно удоволствие – хем ни сгрява, хем е много вкусно.

2. Изпечете си огромна купа с домашни пуканки и седнете всички заедно да изгледате един семеен филм

За нас това е огромно удоволствие – работата ни отнема толкова много време, че дори седенето на дивана един до друг ни дава безкрайно приятно усещане, а гледането на романтичен семеен филм и проронването на няколко сълзи породени от мъката и щастието на героите, ни пречиства емоционално.

3. Направете си пикник

Излизането сред природата, дори и само за разходка и хапване, е изключително полезно за разтоварване от стреса. А при лошо време, можете да си направите пикник у дома. Само емоцията по приготвянето на храната и нейното съвместно изяджане, си е незабравимо удоволствие.

4. Погушкайте се заедно в леглото някоя студена зимна неделя

Мързеливото излежаване в почивния ден заедно с децата е прекрасен начин за споделяне на любовта.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 36 other followers