Това е последната част от серията за четирите естествени врагове на човека, разказана от учителя дон Хуан, герой на на Карлос Кастанеда. Старостта е тема, която много ме вълнува напоследък. И тук не става въпрос за календарната възраст, а по-скоро за старостта в мисленето – онова, което ни кара да се отпуснем и да престанем да търсим тръпката от живота. Онова, което убива желанието ни за живот и ни превръща във вегетиращи тела, лишени от дух.
Прочетете цитата от книгата, а по-нататък ще пиша още по тази тема. Другите естествени врагове на човек, за които говори дон Хуан, са страхът, яснотата и силата.
Човек трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.
Дотогава човек ще е стигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жестокият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.
Публикувано от Майк Рам 
(Снимка: 
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог 
Миналата година излезе неговата книга „Душа назаем“, която прочетох с огромно удоволствие, и която ме провокира да организирам мини-конкурса 
(снимка 
(снимка 
