July Morning е празник, който отдавна е надскочил първоначалния си замисъл и се е превърнал в явление само по себе си. Когато го посетих за първи път бях омаян от духа, който витаеше около Камен бряг – дух на свобода, на чистота и благородство. Днес, дали защото я нямаше магията на първия път, или защото идеята се беше комерсиализирала твърде много, изпитах леко разочарование.
За първи път в живота си предприехме риска на нощното пътуване, като даже успях да убедя цялото си семейство да тръгне с мен и така да предприемем приключението заедно. Със сигурност някои ще ме обвинят, че съм безотговорен баща, но мисля, че децата ми останаха доволни от видяното.
Пристигнахме около3:30 и все още беше много тъмно и студено, а поляната на Камен бряг беше осеяна с коли и кебапчийници. Нямаше нищо общо с хипарския си вид от преди две години, когато имаше само палатки и групички от рокери, пеещи стари рок химни с изкорубените си китари. Тази година търговците бяха завладели храма и продаваха скара и бира на всички. Във въздуха се носеше една особена миризма на чалга, която дори и музиката на Uriah Heep не можеше да заличи. Ние се сгушихме в едно одеяло и така изчакахме първите лъчи на невидимото все още слънце.
Към 4:30 вече започна да се развиделява и започнахме да забелязваме по-ясно обстановката около себе си. Хората лека-полека започнаха да се разбуждат и раздвижват, а с увеличаването на светлината всички плъзнаха към брега на морето в очакване на сюблимния момент – изгрева на слънцето.
В този момент започна и концерът на открито, организиран за пореден път от община Каварна. Първите участници бяха Гранулом, които, макар и да звучаха като ученическа група, досъбудиха народа и започнаха да вливат адреналин в кръвта на участниците в събитието. За съжаление, други хора бяха докарали доста сериозни уредби с колите си и в един момент отвсякъде започна да се чува музика, което бързо превърна сутринта в истинска какофония.
Към 5:00 часа вече беше достатъчно светло, но слънцето все още не се виждаше. Огромна тълпа от хора се беше натрупала на брега в очакване на най-нормалното природно явление, сякаш беше нещо свръхестествено. Да, може и да е нещо най-обикновено от астрономическа гледна точка, но в очите на хората на брега се откри една от най-красивите гледки – изплуващото от морето слънце, огромната розова топка, която сякаш се раждаше от морето и се опитваше да се изтъркаля към нас. Думите ми са недостатъчни, за да опиша вълнението, което те обзема, когато си застанал на този стръмен бряг и наблюдаваш раждането на новия ден, но дори и само този кратък миг е достатъчен, за да оправдае едно толкова дълго пътешествие.
В мига, в който слънцето се появи на хоризонта, на сцената бяха излезли John Lawton и Б.Т.Р. и над поляната зазвучаха акордите на химна “July Morning”. После концертът продължи с още парчета на Хийп, гарнирани с някои нови произведения на Lawton, изцяло в същия стил. Кръвта отново се раздвижи във вените ни и, заредени с енергия след безсънната нощ, потеглихме към мястото на нощувка, където “да презаредим батериите”, за да можем продължим с рок феста, който ни чакаше вечерта.
Преживяването си струва, но се опасявам, че след още някоя година Камен бряг ще се превърне в поредното чалга-сборища, където мерцедесите, бирата и кебапчетата ще накарат хората да забравят за какво изобщо са отишли там. Дано да не съм прав!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Привет, Майк Рам!
.
Да ти кажа, когато съм се опитвал да се събудя толкова рано на 1ви юли (независимо от географското местоположение), и да хвана изгрева на слънцето, никога не съм успявал. Но когато просто не съм си лягал, става
Сигурно голяма част от “идеята” се е загубила, разбирам много добре чувствата ти във връзка с обстановката там. Догодина се огледай са непокварено място, в Интернет има няколко дискусии по темата къде ТОЧНО трябва да се иде на джулай морнинг.
Лично аз не съм заварил хипарските години – разбирам с разума си духа на празника, но не усещам магията.
Доколкото знам, това е уникално, единствено по рода си. Жалко, че метъл сборищата нямат подобна осъществена идея …
“Нямаше нищо общо с хипарския си вид”
Аз затова и не ходя вече.
За съжаление, вероятността да се окажеш пророк е повече от голяма. Въпрос на време е. Малко време. Вероятно година-две…
Благодаря за кадрото. Липсва ми морския изгрев.
Завиждам съвсем не благородно. Бях на работа. Но сърцето ми беше на брега на морето и благодаря за описанието ви. Пренесох се там.
Изгрева зарежда или пречиства,или и двете заедно.Но ни подтиква да бъдем по-широко скроени,да отминаваме дреболиите и безпокойствата.
Аз малко не по темата, но да се включа в частта за безотговорния баща – със сигурност си страхотен баща! Ти не си ли си мечтал за подобен баща като малък? Хубаво е, че цялото семейство споделя общи интереси и не е често срещано, можем само да се гордееш с това.