Отиде си Александър Божков

понеделник, 24 август, 2009

Александър БожковВчера, след дълго боледуване, е починал Александър Божков – бивш министър в правителството на Иван Костов, активен и популярен блогър.

Божков беше колоритна и противоречива фигура, но аз лично го харесвах. Избягвам да споделям политическите си пристрастия, но в по-ранните години на демокрацията бях симпатизант на СДС и може би част от симпатиите ми са останали и към него. Вярно е, че беше един от първите политици, открито обвинявани в корупция, сдобил се с прякора „министър 10 процента“, но това бяха недоказани обвинения, пък и 10% звучат доста меко в сравнение с министрите от последното правителство, които си искали по 50%.

По-важното е, че за разлика от повечето политици, които градят стени между себе си и хората, Ал Бош беше народен човек – споделяше разнообразните си интереси както в радиопредаването, което водеше, така и в блога си – място, откъдето лично аз черпех както информация от поитическите и икономическите му анализи, така и любопитни новини и много хумор. А „музиката за душата“, която обичаше да споделя със своите читатели, беше наистина прекрасна.

Прочетете остатъка от публикацията »


Моят живот спрямо… Ronnie James Dio

сряда, 19 август, 2009

Миглен е постнал една супер готина игра – Моят живот спрямо… Да, за някои сигурно изглежда като глупав ученически лексикон, но да отговориш оригинално мисля, че никак не е лесно.

Ronnie James DioВ какво се състои тя? Използвате имената на песните от избрания артист или група и отговаряте на въпросите по-долу (които са на английски). Аз не знам кой блогър на коя група е фен, така че няма да предизвиквам никого официално. Знам, че Тодор Христов е тежък фен на Dream Theater и би ми било интересно да видя неговия резултат от това упражнение, но играта е забавна и аз с удоволствие се включвам (без даже да съм поканен) с любимия си музикант, истинският „Мan on the silver mountain“ – Ronnie James Dio (Dio is my middle name, you know) – така че приканвам всеки, който желае (и успее да се справи) да се включи.

Ето и моите отговори:
Прочетете остатъка от публикацията »


Малко уроци по английски

понеделник, 17 август, 2009

good grammar is hot

Често съм се сблъсквал у нас с разни умници, които учили-недоучили, започват да дават акъл как се произнася това или онова на английски. Още по-дразнещо е, когато става въпрос за имена, защото същите недоучили умници явно не знаят, че не всички имена по света са американски и правилото е да се произнасят така, както майката и бащата на съответния човек са решили да се произнася.

Навремето имаше доста статии в пресата, обясняващи важно и авторитетно как се произнасят имената на Michael Jackson и Van Halen на английски. Не беше ясно защо трябва да произнасяме всички имена на английски. За Джако – иди-дойди – разбираемо е, ама Van Halen са холандци! На Steve Vai например, името е италианско (и се произнася „Ваи“, а не „Вей“, както си мислят „специалистите“ по английски език), а името Schwarzenegger винаги е било истинско предизвикателство, което съвсем ги обърка :-)

Е, сега вече този проблем до голяма степен е разрешен. От блога Daily Writing Tips, който е безценен източник на полезна информация относно книжовния американски и британски английски език и който горещо препоръчвам на всички, които пишат на английски, научих как се произнасят имената не само на Моцарт, Бетовен и други известни класически европейски композитори, но и на много други думи и имена.

Прочетете остатъка от публикацията »


Jeff Scott Soto с unplugged концерт в Бургас. Напишете ревю тук

събота, 15 август, 2009

Jeff Scott Soto в БургасНе съм почитател на Faith No More, а и работата ме задържа в София, поради което не мога да отида до Бургас. Изненадата е, че след „Дъ спирит ъф Бъъгъс“, големият Jeff ще изнесе концерт на 17 август в Бургас. Събитието ще се случи в клуб „PoCo LoCo“, намиращ се на плажа. Джеф ще пее unplugged, а билетът за вход ще струва само 10 лв.!

Горещо ви преоръчвам, ако сте в Бургас или наблизо, да посетите концерта – сигурен съм, че няма да съжалявате! Освен това, отново предлагам възможност за тези, които отидат, да напишат ревю и да го публикувам на страниците на този блог. Споделете хубавата емоция с другите фенове, които нямаме възможност да бъдем там – всички ще ви бъдем безкрайно благодарни!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Трудна морална дилема

четвъртък, 13 август, 2009

приближаващ влакСитуации, в които човек е принуден да избере „по-малкото зло“, т.е. ситуации, в които който и път да изберем, резултатът все ще е негативен, винаги са ме привличали като изпитание на ума и душата. Хората много обичат да морализаторстват, особено на чужд гръб, а напоследък е много модерно да се изявяваш като защитник на правата на онеправданите малцинства. Интересно е, обаче, каква позиция ще заемете, когато ситуацията изисква жертви във всички случаи, още повече, ако тези жертви се изискват от вас.

Ще ви дам няколко примера.

Професор Ричард Уайзман има много интересен блог, в който поставя различни психологически задачки и тази седмица е публикувал дилемата, над която бих искал да се замислите и вие и да дадете своето мнение. Тя има два варианта:

  1. Вие се намирате отстрани на железопътната линия. Виждате приближаващ влак и с ужас забелязвате, че той ще удари петима човека, намиращи се на линията. В този момент забелязвате, че можете да дръпнете стрелката и да пренасочите влака да мине по друга линия, където той ще удари и убие само един човек. Въпрос: ще дръпнете ли стрелката?
  2. Вие се намирате на мост над ж.п. линията. Виждате приближаващия влак и с ужас забелязвате, че ще удари петима човека на линията. В този момент забелязвате един добре сложен мъж на моста и осъзнавате, че ако го бутнете върху линията, това би спряло влака, убивайки само него и предпазвайки другите пет човека. Въпросът е: ще бутнете ли човека?

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчни притчи от Zalmoxis

петък, 7 август, 2009

котарак

Моят колега Ники, подвизаващ се под псевдонима Zalmoxis, е преместил блога си на нов домейн и е започнал да събира интересни притчи, някои от които не бях ги чувал и затова реших да ги споделя и с вас.

Легенда за приятелството

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
„Днес моят най-добър приятел ме удари!“

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
„Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“

Заинтригуван, приятелят му го попитал:
„Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?“

Засмян, другарят му отвърнал:
„Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…“

Прочетете остатъка от публикацията »


Млад по душа

четвъртък, 6 август, 2009

катедрала
По-добре е да остарееш като катедрала, отколкото като цървул.

Така гласи народната мъдрост, но тя е насочена към това как изглеждаш, остарявайки. А аз си мисля, че не това е важното. Важното е как се чувстваш.

Времето тече неумолимо и ние остаряваме с всеки изминал миг – незабележимо, но и неизбежно. Хората около нас се опитват да ни внушат, че с времето ставаме все по-неспособни и негодни за все повече неща, че животът принадлежи на младите, а старите постепенно трябва да отстъпят.

Това е глупаво.

Животът не е това, което ти казват другите, а това, което сам си направиш. И не физическото остаряване е онова, което ни убива, а духовното – загубата на интереси, отдалечаването от приятелите, отслабването на волята за живот, постепенното угасване на огъня в сърцата ни, който реално ни поддържа живи. Затова и старостта е враг - мисленето, че сме стари и негодни, усещането за неспособност, умората в душата – то ни убива.

Прочетете остатъка от публикацията »


Кърменето в извънредни ситуации – Fail

понеделник, 3 август, 2009

кърмене

От 1 до 7 август 2009 г. се провежда световната седмица на кърменето. Посланието й, обаче, изглежда много странно.

Мотото на тазгодишната кампания е “Кърменето в извънредни ситуации. Готови ли сме?”, а на сайта на кампанията има и пояснение:

Кампанията има за цел да привлече вниманието и да ангажира медии, организации и цялото общество в подготовката за оказване на помощ на кърмещи майки в извънредни ситуации, а също и в подкрепата на кърменето в мирно време. (Удебеляването е от мен – М.Р.)

Питам се, какво точно разбират под „извънредни ситуации“ – да заседнеш в асансьора, да попаднеш под обстрел или да те разклати земетресение? А може би се опитват да ни внушат, че някои жени се притесняват да кърмят навън под погледите на похотливите мъже?

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 36 other followers