Моят колега Ники, подвизаващ се под псевдонима Zalmoxis, е преместил блога си на нов домейн и е започнал да събира интересни притчи, някои от които не бях ги чувал и затова реших да ги споделя и с вас.
Легенда за приятелството
В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
“Днес моят най-добър приятел ме удари!”
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
“Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!”Заинтригуван, приятелят му го попитал:
“Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?”Засмян, другарят му отвърнал:
“Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…”
***
Какво е щастието?
Веднъж стария мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си. -Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак …
- Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.
Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:
- Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?
- Какво? – с удивление попитало котенцето?
- Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…
Горещо ви препоръчвам историята За гъските и за хората, притчата за Пешо Гъсеницата, както и всички останали публикации от рубриката притчи.
Пожелавам ви мъдър и духовен уикенд!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Благодаря Майк. Ще има доста притчи още. Почти всеки ден чета всякакви вдъхновяващи неща и гледам да ги споделям. Или поне да си ги имам на едно място.
[...] Петъчни притчи от Zalmoxis http://silvermountain.wordpress.com/2009/08/0…-zalmoxis/ в Любими преди 24 секунди edno23.com Начало контакти [...]
Много интересни притчи.