Върни времето назад – Silver Mountain на гости на Бисер Вълов

сряда, 30 септември, 2009

Mike Ramm's Greatest Hits

Бисер Вълов от блога Отвъд ириса е подел една интересна инициатива: дава възможност на блогъри да изберат и да представят осем от най-характерните си постове в неговия блог. Оригиналното е, че всеки гостуващ блогър предлага кой да бъде следващия, което ще породи една много любопитна верижка.

Инициативата се казва Върни времето назад! Пожелай си най-скъпото на ближния! и днес гост в тази поредица съм аз с блога The Man On The Silver Mountain. В блога на Бисер споделям осем от най-любимите ми на самия мен публикации, които представят темите, които най-много ме вълнуват и за които най-често пиша тук. Нещо като колекция „The Best of Mike Ramm:-)

Прочетете остатъка от публикацията »


I’m The Man On The Silver Mountain – Концертът на Over The Rainbow в Каварна (05.09.2009)

вторник, 29 септември, 2009

Снимка: Metal Katehizis
Снимка: Metal Katehizis

I’m a wheel, I’m a wheel
I can roll, I can fell
and you can’t stop me turning.

‘Cause I’m the sun, I’m the sun
I can move, I can turn
But you’ll never stop me burning.

Едва ли има човек от моето поколение, за когото Rainbow да не са били любима група – символ на най-красивото и най-мелодичното в рока. Едва ли има някой, който да не знае поне един от десетките химни, които са създали Ritchie Blackmore и неговите колеги.

Когато разбрах, че група с името Over The Rainbow, в която членуват бивши музиканти от групата, ще изнесе концерт на площада в Каварна и ще пеят само песни на Rainbow, бях изпълнен с много силно желание да отида там, въпреки че вече бяхме ходили семейно на Калиакра Рок Фест два месеца преди това, а пътят от София до Каварна си е дълъг и уморителен. За щастие, семейната отпуска беше планирана за тогава, бяхме решили да я прекараме в пътуване из страната и се оказа, че няма никакви пречки да „отскочим“ и до Каварна за това знаменателно събитие.

За съжаление, оказа се, че същите мисли са минали и през главите на още няколко хиляди души, така че като пристигнахме там, бяхме леко изненадани от огромната тълпа хора, щъкащи из площада, върволицата коли, задръстили улиците на града и безкрайното множество походни капанчета, предизвикващи струпването на още тълпи от хора и опушващи целия град на бира и кебапчета.

Оказа се, че градският площад на Каварна – едно много приятно място в „мирно време“ – е изключително тесен и не е в състояние да побере хилядите фенове на група като Rainbow, нито пък да даде възможност на обикновените граждани да преминат през него. Това, че концертът беше на площада и че беше пълно с кебапчийници, създаваше наистина усещане за празник, но от друга страна тъпканицата беше ужасна и моето желание да заведа малката си дъщеря Цвети на рок-концерт, за да й покажа колко е готино, имаше донякъде обратен ефект, защото от голямата тълпа не можахме да се приближим достатъчно до сцената, за да виждаме и чуваме добре музикантите.

Това, обаче, бяха „бели кахъри“. Важното беше, че народът беше изпълнен със същото възторжено настроение, което изпълваше и мен, и се получи хубавия купон, който всички очаквахме.

Прочетете остатъка от публикацията »


Аз, легионерът – разкази за Френския чуждестранен легион

понеделник, 28 септември, 2009

legion etrangere

Аз, легионерът“ – така се казва блогът на Георги Лозев, посветен на историята и настоящето на Френския чуждестранен легион. Обичам да чета блогове, посветени на определена тема, от която авторът определено се вълнува, а в случая с Георги, допълнителен бонус е фактът, че самият той е бил легионер в продължение на няколко години, което придава автентичност на неговите разкази и печели интереса на читателя.

В блога можете да откриете много разнообразна информация и истории, посветени на Легиона. Статии за създаването и функционирането му, неговия кодекс на честта, условия и пунктове за приемане, истории за славни битки и легендарни бойци, бойни химни и много други неща.

Дори за отявлен пацифист като мен бе интересно да чета публикуваните от Георги статии в блога, защото в тях се говори за смелост, другарство, чест и достойнство – все неща, които заемат висока стойност в моята ценностна система и които все по-рядко срещаме в живота.

Прочетете остатъка от публикацията »


Моята музика: Shadow Gallery (In memoriam to Mike Baker)

петък, 18 септември, 2009

Shadow Gallery

От доста време се каня да споделя с вас музиката на тази велика група – Shadow Gallery, – но ето, че поводът дойде с една ужасно неприятна новина, която някак е останала встрани от моето внимание близо година. Вчера, докато четох музикалните новини, научих за новия албум на групата, който се подготвя да излезе съвсем скоро. Тогава разбрах и тъжната новина, че вокалистът на бандата – Mike Baker – е починал на 29.10.2008 г. от инфаркт на 45-годишна възраст.

Стана ми ужасно тъжно. Един толкова талантлив музикант си е отишъл от този свят съвсем млад и ние – неговите почитатели – загубихме възможността да чуем отново неговия уникален глас.

Прочетете остатъка от публикацията »


Отново награда – за автора на 3000-ия коментар

четвъртък, 17 септември, 2009

Този блог се оказа учудващо популярен и в момента заема престижното 15 място в класацията на българските блогове – TopBlogLog. Разбира се, това не би се случило, ако не бяхте вие – читателите – които с интересните си коментари и активна позиция правите блога още по-интересен и жив.

Чарли Чаплин - Моята автобиографияЗатова, отново в знак на благодарност към вас, искам да продължа традицията и да обявя един подарък за човека, който ще напише 3000-ия коментар. В момента коментарите са към 2850, така че остава още съвсем малко. Разбира се, всякакви хейтърски и спамерски забележки ще бъдат грубо и безмилостно отстранявани. Само смислени и свързани с темата на всеки пост коментари ще бъдат публикувани (такава е била политиката ми и досега, и нямам причини да я променям).

Наградата отново е книга – „Моята автобиография“ на Чарли Чаплин. Геният на киното разказва за своя изпълнен с превратности живот толкова интересно и увлекателно и човек разбира, че зад смешното лице на неговия герой много често се крие невероятна борба и обикновена човешка мъка. Книгата е страхотна и вярвам, че който я спечели, няма да съжалява.

Наградата за 2000-ия коментар беше книгата „Ozzy без цензура“, която бе спечелена от Неандерталеца Джо от блога Пещерата на неандерталеца.

Благодаря ви за доверието и активността! За мен е огромна чест, че ви има и удоволствие да общувам с вас!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Тактиките на руските спамъри

сряда, 16 септември, 2009

stop spam

Да си блогър е занимание приятно – пишеш за онова, което те вълнува и начесваш егото си и графоманските си страсти. Има си, обаче и лоши страни – ти си домакин на този блог и трябва да се грижиш за неговата чистота и благоприличен вид.

Хейтърите са една гляма напаст, но за щастие техните „послания“ са лесно разграничими, а технологията предлага добри средства за тяхното ограничаване.

Спамърите, обаче, са по-деликатна работа. С течение на времето виждам, че стават все по-изобретателни и все по-нахални, а дори и най-последните средства за анти-спам защита не дават 100-процентова гаранция.

Филтрите против спамърските коментари обикновено поставят „съмнителните“ в една специална папка. За съжаление, там понякога попадат и съвсем нормални коментари, което налага често да преглеждам спам-папката и да изваждам читавите коментари оттам. Напоследък, обаче, тази работа става все по-трудна, защото спамърите са овладели много хитри тактики, които често успяват да заблудят наивния блогър да подкупят неговото доверие.

За какво иде реч? Предлагам ви няколко цитата от коментари, които съм получавал лично, като повечето от тях са преведени от руски, като има и една малка част от английски. Опитал съм се да ги групирам няколко категории, според тактиката, която са приложили.
Прочетете остатъка от публикацията »


„Завръщам се пак обичан и желан“

вторник, 15 септември, 2009

Балчик - ботаническата градина

Така се пееше в една песен на ФСБ, така се чувствам и аз.

Цяло лято отдадох на най-новия си проект – Клуб „Спри и помисли!“. Какво е това? Това са една група хора, които се събират, за да споделят идеи, да се научат да общуват по-добре и в крайна сметка да обогатят живота си с полезни и приятни преживявания.

Какво печеля? Като пари – нищо. Но това даде нов смисъл и на моя живот и ми показа колко е хубаво да имаш приятели, с които можеш свободно да споделиш онова, което те вълнува и от които да научиш много нови и интересни неща. И най-важното – усещането да бъдеш полезен за тях. А приятели спечелих много и стойностни, което ме прави щастлив.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 36 other followers