Ние, блогърите, верно сме като малките деца – обичаме да говорим за себе си и все ни влече да се похвалим с нещо пред света, като с най-голям мерак се въвличаме във всякакви верижни игри тип лексикон.
Този път темата е малко по-сериозна: “Защо пишем в блога си?” и понеже съм поканен в играта от двама души, които много ценя – Аспарух и Марио – реших, че няма за кога да отлагам повече и че вече е крайно време да споделя и своята история.
Началото беше тривиално – имах много мисли и идеи в главата си (предимно професионални), които исках да споделя с колегите си, но за съжаление, те не проявяваха особен интерес да ги чуят 
Тогава открих блоговете и видях, че никак не боли да споделиш публично в интернет онова, което те вълнува, а ако то е стойностно, все ще се намери и кой да го разбере и оцени. Първо бях активен читател и коментатор, преди да се престраша да започна и самият аз да пиша.
Моят първи блог беше на английски и естествено започнах да пиша по темата, която ме вълнуваше тогава професионално – управлението на проекти. В последствие темата прерасна в самостоятелен блог, а оригиналният блог премина на собствен домейн и придоби по-личен характер.
С течение на времето открих, че има и много други неща, които имам нужда да споделя с хората и че общуването с тях ме обогатява духовно – нещо, което силно ми липсваше в затворената професионална среда, в която живеех дотогава. Това роди блога Спри и помисли!, както и този – The Man On The Silver Mountain.
Жаждата за общуване с интересни и душевно богати хора ме амбицира да бъда активен в писането и споделянето в социалните мрежи и в резултат постигнах някаква относителна популярност, за която даже и не съм мечтал. Отделно, поддържането на тематични блогове демонстрира открито моите професионални позиции и опит, което пък ми спечели и повече бизнес възможности.
Какво е за мен блогването, ли? Едно огромно богатство. Извор на вдъхновение и на щастие. Наркотик. Една сбъдната мечта.
Чувството на удовлетворение, което изпитвам, когато седна с лаптопа в скута и отворя страниците на някой от своите блогове, е несравнимо! Едновременно пречистващо и вдъхновяващо. Пожелавам на всеки да изпита такава емоция!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Пожелавам ти още по-голямо удовлетворение и щастие, още повече професионални успехи и огромна популярност
Благодаря! Надявам се да съм достатъчно добър, за да ги заслужа.
“Ако това, което те вълнува е стойностно, все някой ще го разбере и оцени”?
А как се определя стойността? На база търсене и предлагане (както правят поддръжниците на пазара)? Или на база на същността (както правят т.н. есенциалисти)? А ако е второто, то как се измерва стойността – на база на времето отделено за блогиране? Или на opportunity cost на същото това време? Или на произведението от двете?
Ако е на база предлагане, колкото по-малко пише човек, толкова по-ценно е написаното. А ако е на база търсене, то блоговете на тема чалга (ако има такива)или футбол би трябвало да са най-ценени.
А ако някой те разбере, но не те оцени (защото е по-сложен от теб)? А ако те оцени, но не те разбере (защото ти си по-сложен от него)?
Ами успешно съумяваш да следим по няколко твои блога, така че явно си
Иван, стойността я определя всеки читател за себе си. Няма нужда от сложни философии – ако това, което пиша в блога не е стойностно за никого – няма да имам читатели.
Съвсем вярно.
Все така продължавай, Майк. Читателския интерес определя успеха ти, така че …….
На база душевен контакт се определя стойността, Иван.
Да има кой да се върне повторно при теб.
Майк в това отношение е богат човек…
Радвам се,че пишеш-за мен е удоволствие да чета не само това,което пишеш ти,а и коментарите към него.Повече гледни точки-по-разширен кръгозор,по-близо до истината.
Майк, ти имаш дари да пишеш и общуваш – продължавай все така! Това, което е особено ценно в твоя блог за мен е, че отделяш внимание на малките, но важни неща, които правят живота ни богат.