Победителят в първия тур на Blog Challenge

петък, 29 януари, 2010

Първият тур на блогърското предизвикателство Blog Challenge, организирано от Пламен Петров от блога Blogatstvo.com завърши, като моето скромно участие по темата Луди, луди баби се класира някъде в средата с 22 валидни коментара.

Благодаря на всички, които написаха коментари, харесаха историята на Ани и подкрепиха моето участие в конкурса! Филмът „Annie’s Point“ предизвика голям интерес, така че обещавам, ако го намеря някъде, непременно да ви информирам, а междувременно следете програмата на телевизия Hallmark, където го излъчват от време на време и откъдето го гледах и аз.

Победител в първия кръг на състезанието излезе разказът на Бисер Вълов от блога Отвъд ириса с цели 63 валидни коментара. Честито!

Темата за следващия кръг ще бъде обявена от него, така че ако някой се интересува – следете блога на Бисер и побързайте да се регистрирате, защото в играта участват само първите 12 кандидата.

Идеята за такова „състезание“ много ми харесва. Забавно е и много вдъхновяващо – не само като автор, а и като читател, затова ви препоръчвам да следите развитието на играта. Участниците в първия кръг бяха много готини и се получиха изключително добри произведения. Сигурен съм, че оттук нататък ще става все по-интересно.

Пожелавам успех на всички участници!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Blog Challenge: Луди, луди баби (Annie’s Point)

вторник, 26 януари, 2010

Моят приятел Пламен Петров обяви в своя блог едно любопитно блог-предизвикателство: да напишем публикация по предварително зададено заглавие. С голям напън успях да се класирам за участие, тъй като местата са ограничени, а наградата (естествено!) е блогърска слава :-)

Понеже тези дни съм зает, а и го раздавам хитрец, изчаках всички участници да напишат своите материали, прочетох ги, мислих много и се включвам последен с нещо изцяло по-различно като стил. Някои писаха разкази, други спомени от детството, а аз ще ви разкажа за един филм.

Куриозното е, че в момента, в който заявих желание за участие в този „конкурс“, нямах никаква идея какво да пиша за лудите бабички, но веднага след това попаднах на филма „Annie’s Point„, който ми даде чудесен материал за този пост.

Филмът разказва за едно пътуване, в което много хора откриват себе си, благодарение на упоритостта и жизнеността на една възрастна жена. Бабичката Ани (страхотно изиграна от Betty White) тръгва на дълго пътешествие из страната, за да разпръсне праха на наскоро починалия си съпруг от тяхното любимо място на младини по повод 50-годишнината от тяхната сватба, като успява да убеди и младата си внучка Ела да я придружи в това опасно начинание. Казвам „опасно“, защото се оказва, че бабата има спешна нужда от операция по поставяне на сърдечен байпас, което наистина поставя живота й на карта.

Тя, обаче, се оказва доста смела и безотговорна, но за сметка на това жизнена и креативна старица, която не само че няма никакво намерение да умира, но и все още е изпълнена с невероятното желание да изстиска всичкото възможно удоволствие от този живот.

Прочетете остатъка от публикацията »


Забележителни цитати от забележителни жени

четвъртък, 21 януари, 2010

Обичам хората с чувство за хумор. Обичам и шегите, които мъжете и жените правят едни за други. В крайна сметка, създадени сме да живеем заедно и макар че понякога някои хора (предимно мъже) забравят какво дължат на жените (си), възхищавам се на духовната сила, на волята и на невероятното чувство за хумор на жените, които въпреки всичко продължават да ни обичат.

Попаднах на една чудесна колекция от забавни и мъдри цитати на наистина забележителни дами, които преведох и споделям с вас тук. Насладете им се!

Най-трудните години в живота са между 10 и 70.

Хелън Хейс (на 73 г.)

***

Нещата ще станат много по-зле, преди да станат по-зле.

Лили Томлин

***

Мъж гинеколог е като автомонтьор, който никога не е имал кола.

Кари Шоу

***

Засмей се и целият свят ще се засмее с теб. Разплачи се и ще си плачеш само с приятелките.

Лори Куслански

***

Старостта не е място за глезени момиченца.

Бети Дейвис

Прочетете остатъка от публикацията »


Похвално слово за TEDxBG

вторник, 12 януари, 2010

Понеже не гледам на себе си като на журналист, а и обичам да анализирам нещата след като е поутихнала емоцията около тях, реших да напиша своя пост за първата TED конференция у нас – TEDxBG – състояла се на 09.01.2010, с подобаващо закъснение. :-)

В това време се изписа много, особено в Twitter, появиха се огромно количество публикации в блогове, а даже и в пресата, така че ако някой от вас все още не е разбрал какво е TED и какво е TEDxBG – в края на този пост има много линкове, откъдето можете да придобиете достатъчно ясна представа.

Това, което искам да споделя, е моят анализ на събитието, моята оценка за неговата значимост за мен самия, а и за хората, които обичат да споделят своите идеи и да се вдъхновяват от идеите на другите. Не случайно мотото на конференцията е „Идеи, които си струва да разпространяваш„. Аз отдавна изповядвам убеждението, че идеите са огромно богатство, но те имат стойност само тогава, когато се реализират, а за да бъдат реализирани, те трябва да бъдат споделяни.

Снимка: brainpicker

TED е едно такова събитие – място, където се събират велики умове и споделят своите идеи сред други отворени умове, така вероятността тези идеи да попаднат на благодатна почва да бъде максимално голяма.

Няма да крия, че откакто започнах да гледам презентациите на TED по интернет, това промени живота ми и мисленето ми радикално. Регистрирах се като преводач на български и съм горд, че вече имам принос (макар и малък) като преводач и като редактор. Под влияние на TED създадох може би най-важното нещо в своя живот – Клуб „Спри и помисли!“ – една микро-версия на голямото събитие. Въобще, споделянето на идеи се превърна в моя идея-фикс и в смисъл на моя живот.

Можете да си представите колко бях развълнуван, когато разбрах, че такова събитие, все пак ще се случи и у нас. Разбира се, на фона на онова, което става в Калифорния и в Индия, имах опасения, че в България няма да можем да достигнем това високо ниво, но от друга страна, някакво леко патриотично чувство ме караше да приемам и да прощавам грешките и недостатъците, които забелязах.

Затова и реших да напиша своя анализ в две части: една похвална и една критична. И започвам с похвалната, защото онова, на което бяхме свидетели миналата събота, беше нещо голямо и значимо. То показа, че сме част от големите събития, които движат света и че дори и да не сме толкова добри като най-великите, поне правим опит да ги настигнем.

Прочетете остатъка от публикацията »


Препоръчани блогове – 4

вторник, 5 януари, 2010

chain

Признавам си, че в последно време повече се занимавам с четене, отколкото с писане, а чета страшно много – книги, блогове, туитове и всякакви простотии от Фейсбук. Явно съм изпаднал в някаква фаза на диво натрупване на знания и се надявам един ден това да даде някакъв положителен резултат.

Днес се сетих, че мога да направя един малък жест на благодарност към всички, допринесли за моето духовно израстване, като добавя техните сайтове към моя блогрол заедно с няколко добри думи за тях. Нещо повече, създадох нова страница, специално посветена на блоговете за книги, в която съм цитирал следните блогове:

Посетете страницата на блоговете за книги, за да прочетете моя коментар за тези чудесни блогове!

Списването на блог е наистина уникално преживяване и едно от най-ценните неща, които съм спечелил от това, са приятелите, които открих сред читателите си и сред другите „братя по клавиш“ :-) Бързам да поправя един важен пропуск и да добавя още няколко имена в рубриката Блогъри-приятели:

Това са хора, от които съм научил много, хора, с които ми е изключително приятно да общувам, и с които се надявам да останем приятели и занапред. Прочетете повече за тях в страницата Блогъри-приятели!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Start From The Dark

понеделник, 4 януари, 2010

Нова година винаги е била символ на новото начало и повод за много хора да се опитат поне да направят някаква промяна в живота си. Явно и аз не съм много по-различен и също търся промяната или поне вдъхновението за нея. Затова ще започна с една музикална аналогия, която много ме вдъхновява и зарежда с позитивна енергия, а кой знае – може пък да ми вдъхне и сили да направя и нещо смислено в живота си?

Преди много години, когато бях тийнейджър, група Europe бяха големи звезди. Едва ли има някой мой връстник, който да не си спомня фантастичния риф от „The Final Countdown“ и русите гримирани момчета, които клатеха дългите си топирани коси в такта на песента. Е, днес тези момчета поостаряха, преминаха през много трудности, разделиха се за дълго, но за щастие пак се събраха и през 2004 г. издадоха първия си албум от новата ера на групата – „Start From The Dark“.

Това е музика, която направо ме шашардиса още от първото слушане, и която и до днес използвам за енергиен допинг. Europe не само са една зряла група, но са постигнали и невероятно музикално съвършенство и синхрон, които са родили този великолепен албум.

Но не само музиката е интересна в него. Всяка песен – било със заглавието си или с пасаж от текста – е повик към духовно осъзнаване и пречистване. По онова време бях много задълбал в лични и професионални проблеми, осъзнавах, че се движа в омагьосан кръг, но не знаех какво да направя – сякаш живеех в някакъв объркан кошмарен сън. Песента „Wake Up Call“ беше наистина моя звън за събуждане. Можеше и да не знам накъде да гледам, но беше важно поне да си отворя очите.

Europe – Wake Up Call (Звън за събуждане)

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 36 other followers