The Man On The Silver Mountain

Позарових се в стари постове и установих, че преди време съм написал неща, които дори на самия мен са ми интересни Затова реших да върна към живот една позабравена рубрика – „Добре забравеното“ – и да ви припомня някои от по-интересните публикации в този блог, случили се преди един месец и няколко години.

Днес ще се върнем на януари 2008, а малко по-късно ще ви припомня и по-пресни неща от януари 2009.

• Обичам да се забавлявам с думите и като гледам старите си писания чак се възхищавам на собствената си прозорливост. В статията Думи: Мъжество, Mankind, която успя да поразбуни феминистките духове, дори съм предвидил тенденцията към премахване на думата „жена“ и заместването и с „female-american“, но не съм могъл да предположа по-радикалния израз „вагиноамериканец„, който придоби популярност напоследък
• Статията Най-добрата лютеница на света стана една от най-популярните в моя блог и допринесе за позиционирането му на първо място в Гугъл по търсенето на думата „лютеница„. В интерес на истината, вече ми се струва, че качеството на лютеницата съвсем не е като онова, което беше преди време. Всички марки и модели (включително и описаната в тази статия) вече са пълни с консерванти, с нишесте, с чесън, лук, сол, пипер и какво ли още не, само и само да се загуби напълно естествения вкус на зеленчука. Жалко.
• Едно от най-любимите ми открития беше мини-сагата – кратка литературна форма, състояща се от точно 50 думи. Оказа се, че е голямо предизвикателство, но и доста забавно човек да напише нещо в този стил. В горния пост бях публикувал няколко превода, но в него се включиха и доста коментатори, които споделиха своите опити да напишат мини-сага, което от своя страна ме провокира да се пробвам сам да съчиня нещо в продължението Мини-сагата е голяма работа. Не беше особено умно, но като първи опит, мисля, че беше сносно
• Какъв искам да стана? е едно откровение за мечтите и целите, които си бях поставил за 2008 година. Сега, като гледам назад, виждам, че съм тръгнал по правилния път и съм направил няколко успешни стъпки във вярната посока. Целите все още не са постигнати, но усещането че имам ясна цел и съм успял да запазя постоянство в убежденията си, ме изпълва с увереност в успеха.
• Освен всичко изброено дотук, в януарските постове от 2008 година можете да видите едно мъдро прозрение на Сет Годин за фундаментализма, втората част на колекцията от мъдри мисли Нещата, които научих, и една от най-ранните петъчни притчи Защо Господ е оставил човека за шестия ден.

Пожелавам ви приятно четене!