април « 2010 « The Man On The Silver Mountain

Едно Ферари с цвят червен

сряда, 28 април, 2010

Не мога да не се похваля на всички – наскоро се сдобих с нов лаптоп – Acer Ferrari One (200-313G25N). След дълго умуване реших, че точно този размер – 11.6“ – и точно това съчетание на технически параметри и мобилност са най-подходящите за моите цели.

Машинката има 3 GB RAM и 250 GB хард диск. Обещават, че с 6-клетъчната батерия трябва да изкара към 6 часа, но това все още предстои да се установи на практика. Компютърът върви с 64-битова версия на Windows 7 Home Premium, което ми вдъхва увереност, че ще мога спокойно да го ползвам за много цели в следващите поне 5 години.

Най-важното е, че с него мога да се разхождам по паркове и заведения, където има свободно достъпен wi-fi интернет и да блогвам на практика от всякъде.

Повече информация за техническите параметри на компютъра можете да видите от сайта на Плесио, откъдето го и купих.

Прочетете остатъка от публикацията »

13 Коментара | Блогове, Лични | С прикачен етикет: Acer Ferrari One, Ферари, лаптоп, мобилно блогване, нетбук, Windows 7 | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Приятелство без край – концертът в подкрепа на Гого Найденов

вторник, 27 април, 2010

Снощи в Зала 1 на НДК се състоя благотворителен концерт, озаглавен „Приятелство без край„, в подкрепа на Гого Найденов – човекът с голямата усмивка, който страда от синдрома на Лу Гериг – коварна и засега нелечима болест. След концерта в Бургас, това е вторият такъв концерт, посветен на събирането на средства в негова подкрепа, а в същото време се провеждаше и още един – в който участваха само рок групи.

Присъствието на толкова много родни изпълнители и публика, която напълни НДК догоре, говори, че Гого Найденов е обичан от българите музикант и се радва на огромна любов и признателност. Трогнат съм, че толкова много музиканти от неговото поколение се включиха в тази инициатива, което говори, че добротата и съпричастността все още съществуват в сърцето на българина.

Изключително съм щастлив, че макар и по един такъв тъжен повод, се сбъдна и една моя мечта – да видя музиканти от различни стилове и поколения да излязат на една сцена и да пеят благотворително, обединени от една благородна кауза.

Преди време изнесох една презентация в Клуб „Спри и помисли!“ за френската формация Les Enfoirés, в която участват най-популярните звезди на френската поп музика, които изнасят серия от благотворителни концерти всяка година, превърнали се днес в едно от най-значимите музикални събития във Франция. Тогава казах, че бих искал да видя същото нещо и в България, без да съм си представял, че мога да видя своята мечта реализирана в скоро време.

Прочетете остатъка от публикацията »

7 Коментара | Добри думи за добри хора, Музика | С прикачен етикет: Веселин Маринов, Георги Найденов - Гого, Диана Експрес, Илия Луков, Йорданка Христова, Клуб "Спри и помисли!", Лили Иванова, Фамилия Тоника, благотворителност, Les Enfoirés | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Седмичен блог дайджест 1

събота, 24 април, 2010

Напоследък отвсякъде ни залива информация и то в такива огромни количества, че човек направо се задавя. Не стига, че си губим времето да преглеждаме тонове публикации от RSS агрегатори и социални мрежи, ами въпреки това, някои ценни материали ни убягват, затрупани от следващите, които нетърпеливо искат да обсебят нашето внимание.

Затова, реших да започна една нова рубрика, наречена „Седмичен блог дайджест„, в която всяка събота (когато мога) ще публикувам интересни публикации от българското блог-пространство, които считам, че биха били интересни за вас, и които е вероятно да сте пропуснали, покрай останалата шумотевица.

За тази седмица съм събирал материали от понеделник до петък, а за следващото издание на дайджеста ще включа и публикации от този уикенд.

Надявам се да ви е интересно.

Понеделник, 19.04.2010

Историята на бременната Аревик, която е затворена без вина в лагера в Бусманци и не може да се събере с любимия си Давид стигна до всички в интернет. Тук ви предлагам една статия на Lyd, в която има връзки и към други публикации по темата.

Даниел Панев забелязва, че хората все повече ги мързи да се движат пеша, дори и когато става дума за много къси разстояния. Той ни нарича „Нечовеци„. Може и да е прав.

Боян Юруков пък прави анализ на нашето отношение към „кризата“ и твърди, че популистките обяснения в медиите за причината и за вината за кризата съвсем не отговарят на истината в поста си „Я, криза!„

Моят вулкан, твоят вулкан – Киро е събрал черния хумор от Twitter по повод изригването на „исландския вулкан“ с непроизносимото име.

Велян прави рецензия на филма „Мисия Лондон“ и задава неудобния въпрос: Склонни ли сме да приемаме по-ниско качество с оправданието, че е българско?

Христо Блажев публикува моето ревю на книгата „Направено да се запомни„ на Дан и Чип Хийт в блога си „Книголандия“. Книгата е много интересна – заслужава си!

Вторник, 20.04.2010

Ана Бако ни припомни невероятната история на човека сблъскал се с варел с тухли няколко пъти, докато се претрепал напълно. Не знам дали е по истински случай, или добър виц, но ще се скъсате от смях като я прочетете.

Прочетете остатъка от публикацията »

13 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Ана Бако, Аревик, Борислав Дянков, Боян Юруков, Велян, Даниел Панев, Деница Стоева, Димитър Цонев, Киро, Любен Дилов - син, Музикаутор, Направено да се запомни, Христо Блажев, Христо Радичев, Юлий Цезар, авторски права, българско качество, вулкан, криза, непостижими цели, организиране на събитие, пиратство, притчи, прошка, Facebook, Haggard, Lyd, работа в екип, рекет, седмичен блог дайджест, стрес в работата, управление на времето | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча: Правото на прошка

петък, 23 април, 2010

Не знам дали тази история е измислена от онези, които грешат, за да оправдае грешките им, или наистина това е наше основно качество, от което няма как да избягаме и няма защо да се срамуваме. Но на мен, като грешник, ми харесва. Така се чувствам повече човек и повече вярвам във Всевишния.

Не искам да те обидя

По време на поклонение до Светите места, един свят човек започнал да усеща Божието присъствие. Веднъж, по време на молитвен транс, той паднал на колене, заровил лице в земята и изрекъл своята молитва:

- Господи, само за едно нещо те моля в този живот: да получа благодатта никога да не те обидя.

- Не мога да ти дам тази благодат – отвърнал Всемогъщият. – Ако ти никога не ме обидиш, аз няма да имам причина да ти простя. А ако аз нямам нужда да ти прощавам, скоро и ти ще забравиш важността да бъдеш милостив към другите.

Така че, върви по своя път с любов и ме остави да ти прощавам от време на време, за да не забравяш и ти тази добродетел.

Източник

Не се страхувайте да сгрешите. Бог винаги ще ни прости. Най-трудното е да се научим сами на себе си да прощаваме. Ако успеем да го постигнем, ще бъдем истински щастливи.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

8 Коментара | Духовност, Паулу Коелю | С прикачен етикет: Паулу Коелю, грешка, молитва, петъчна притча, притча, прошка, разговор с Бога | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Era Divina – Концертът на Haggard в Пловдив – 19.04.2010

вторник, 20 април, 2010

Haggard в Пловдив. Снимка: Metal Katehizis

В края на 2008 г. германската група Haggard дойде у нас за първи път и направи страхотен спектакъл в София, но точно тогава се разболях жестоко и не можах да отразя подобаващо това събитие. Вчера, отново бях на техен концерт – този път в летния театър в Пловдив, при това със специалното участие на Пловдивската филхармония, под диригентството на г-н Христо Михайлов.

Трудно е да се определи в какъв стил свирят Haggard. Наричат го с всякакви имена, но важното е, че те успяват по уникален начин да съчетаят тежката метална музика с лиричната класика. Китарните рифове с нежния звук на цигулки и флейти, грухтящите „death“ вокали с оперното пеене, без всичко това да звучи като какофония, а като една невероятна сплав от метъл химни и стройна, майсторски изпипана симфония.

Прочетете остатъка от публикацията »

10 Коментара | Музика | С прикачен етикет: Asis Nasseri, концерт в Пловдив, пловдивска филхармония, Era Divina, Haggard, симфоничен метъл, Susanne Ehlers | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Сцената е моят дом

понеделник, 19 април, 2010

Сцената, всъщност е моят блог. Тук се чувствам най-уютно. Като отворя страницата за писане на нов пост, успявам да си събера мислите и да бъда себе си истински. Напоследък прекарвам много време във Facebook – там е интересно, защото научавам много неща, свързвам се с много хора и се чувствам жив и пълноценен. Но Фейсбук прилича на пазар – много е шумен, много е шарен, ала в края на деня осъзнаваш, че полезното е твърде малко и си пропилял голяма част от времето си.

Тук, в блога, се чувствам у дома си. Читателите са малко, но качествени. И знам, че това, което напиша, ще остави спомен у тях, защото на тях им пука.

Занимавам се с много неща и трудно намирам онова спокойствие и концентрация на мисълта, които са ми нужни, за да пиша по-стойностни неща, но изпитвам остра нужда да се завърна към блогването – то ми носи най-пълното удовлетворение.

И тук е момента да споделя цялото стихотворение на Недялко Йорданов, което днес се е загнездило в главата ми. То е писано за театъра, но според мен, с пълна сила важи и за блоговете.

Сцената е моят дом (Недялко Йорданов)

Своята роля играя сега
с малко надежда и малко тъга.
Моята роля е роля такава -
не за награда и не за слава.

Сцената е моят дом.
Тук умирам мълчешком.
Тук се раждам за борба.
Тя е моята съдба.

Този жесток е, онзи е глух,
трети за мене пуснал е слух,
а пък четвърти само брои
мойте разводи и мойте пари.

Вдигай завесата! Ето ме – чист!
Ето ме целият – просто артист.
Своята роля играя сега
с малко надежда и малко тъга.

Пея с пресипнал, но истински глас
за да събудя някого от вас,
за да направя някого щастлив
Още ме има още съм жив.

Сцената е моят дом.
Тук умирам мълчешком.
Тук се раждам за борба.
Тя е моята съдба.

7 Коментара | Блогове, Лични | С прикачен етикет: Недялко Йорданов, блог, животът като сцена, сцена, сцената е моят дом | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Добри думи за добри хора: Роси Ратайска и нейният магазин за умни неща

петък, 9 април, 2010

Преди време, когато изчезна портмонето на дъщеря ми, се замислих може ли да се измисли някакво средство, което да предпазва в някаква степен чантите и портмонетата ни от кражби. В отговор на тези мои мисли, Роси Ратайска беше човекът, който не само ни оказа морална подкрепа за загубата, но ми предложи и решение на проблема, което тя продава в своя магазин, оригинално наречен Умни неща.

Скоро след случката реших да го посетя на място (намира се на ул. „Париж“ 7 в София) и да го разгледам, а там успях да се запозная и със самата му собственичка лично. Магазинчето е малко, но много интересно, а Роси е човек, който обича да разговаря с клиентите си и да представя различните „умнотийки“ с желание и откровеност. Някои от нещата, които се продават там, са много полезни, като безжичната охранителна камера или алармата за портмонета, други са забавни, като отварачката за бира с брояч или кашлящия пепелник, а за трети трудно може да се определи някаква практическа полза, но едно ги обединява всички – някой наистина се е потрудил да ги измисли и е получил оригинален резултат.

Прочетете остатъка от публикацията »

5 Коментара | Добри думи за добри хора | С прикачен етикет: Добри думи за добри хора, Роси Ратайска, Умни неща, защита срещу джебчии, защита срещу кражба, морална подкрепа, рожден ден | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам