Ето я поредната доза интересни и провокативни блог-публикации от изминалите седем дни. Приятно четене!
Събота, 22.05.2010
В интернет средите понятието SEO (Search Engine Optimization) предизвиква винаги голям интерес. Умението да накараш интернет търсачките да заобичат твоя сайт и да го изведат на челни позиции при търсене, за много хора граничи с магия. Доколко това е така, са се наели да обяснят организаторите на традиционната (вече) SEO конференция, която тази година ще се проведе на 11.06.2010. Огнян Младенов е публикувал в блога си предварителната програма на конференцията, която този път включва доста разнообразни теми и обещава да бъде още по-интересна (особено ако ме вземат за консултант по презентирането )
Тези дни у нас беше Елизабет Костова по повод излизането на български на новият й роман „Крадци на лебеди“. В петък имаше среща с читатели, за която аз написах по-късно материал, а в събота Александър Кръстев публикува специално интервю с нея в блога „Аз чета“, в което разговарят за книгата, за България и за бъдещето на българската литература.
Неделя, 23.05.2010
Стефан Русев разсъждава в своя маркетинг блог как трябва да се постъпва, когато клиентът променя условията по сделката. Това понякога става още преди да е започнала същинската работа, а понякога по средата на този процес. Как можем да подходим, така че хем да задоволим максимално неговите изисквания, хем да свършим работата си добре, хем да вземем заслужено възнаграждение? Вижте статията на Стефан!
Понеделник, 24.05.2010
В неделя още през нощта излезе „произведението“ на Аспарух Калянджиев„Любов на границата на омразата„. Този човек пише много интересно, но неговите материали са много трудни за обяснение с думи. И слава Богу, защото ако трябваше да ги възприемам само с недоразвития си интелект, едва ли щях да харесам и малкото, което усещам с чувствата си. Прочетете го и ще разберете какво имам предвид!
Вторник, 25.05.2010
На 24 май повечето публикации в родния интернет бяха посветени на празника на българската просвета и култура и естествено бяха изпълнени с емоции, вариращи от див патриотизъм и излишна национална гордост до груб нихилизъм и тотално отричане на „всичко българско и родно“. Затова единствената публикация, която си харесах от този ден, беше със снимките на Ани Бозгунова на буквите, които е изпекла като бишкоти. Изглеждат много любопитно и апетитно
Не мога да не споделя няколко снимки от абитуриентския бал на дъщеря ми Елица. Данданията мина почти без проблеми (ако не броим спирането на водата вкъщи ), младежите са си направили страхотен купон, а ние с роднините кротко си пийнахме за нейно здраве в една чудесна кръчма.
Когато си баща на такива прекрасни създания, можеш само да се чувстваш горд!
Елизабет Костова е много интересен човек – не само, защото е американка, омъжена за българин, а защото пише хубаво (първият й роман – „Историкът“ – страшно много ми хареса, а и стана явление в световен мащаб) и защото подкрепя и популяризира българските писатели в англоговорящия свят чрез своята фондация.
Миналия петък, на 21.05.2010, в Музикален дом „Борис Христов“ се състоя официалното представяне на новия й роман „Крадци на лебеди“ у нас. Честно казано, след истерията по Бегбеде, бях изненадан колко малко хора дойдоха тук. Сигурен съм, че причината не е била снобска (кифлите обичат Бегбеде, но Костова не може да ги трогне), а просто информацията за събитието не е била достатъчно широко разпространена. Аз самият научих от писмо, изпратено до членовете на група във Фейсбук, но самото събитие не беше регистрирано там. Смятам, че това беше голям пропуск от страна на организаторите, защото съм убеден, че Елизабет Костова има много (по)читатели у нас, които просто не разбраха за възможността да се видят с нея.
Група Любэ съществува повече от 20 години и аз още си спомням времето, когато за първи път излязоха на сцената. Във времената на перестройка и търсене на пътя към демокрацията, група млади хора решиха да търсят пътя към ценностите. Търсеха нещо устойчиво, на което да се опрат и което да ги свързва здраво с почитателите. Откриха патриотизма, честността и смелостта, заложиха на традиционната руска любов към песента и силните стихове, и… спечелиха.
Днес, 20 години по-късно Любэ са име с голям авторитет, обичани от публиката не само в Русия, а и у нас. И то не заради руския патриотизъм, а заради красотата на песента.
Аз, като човек израснал във времена, в които руската песен се лееше безспир по радиото и телевизията, се научих да я обичам и да ценя широтата на руската душа и богатството на песенното многогласие. И напук на тъпия стремеж на родните псевдодемократи да унищожат достъпа на руската култура у нас (защото всичко руско според тях е комунистическо), аз съм щастлив, че все още имам възможност да се срещнем на живо с руски изпълнители и че почитателите на хубавата музика не са шепа „червени бабички“, а са интелигентни хора от всякаква възраст, които без проблем изпълват Зала 1 на НДК.
Любэ – „Солдат“
Признавам, че преди да посетя концерта бях чувал само няколко песни на групата и отидох съвсем непредубеден. Бях приятно изненадан не само от прекрасните песни и перфектното изпълнение, но и от невероятно доброто озвучаване и добре премерените пироефекти.
Доминиращите теми тази седмица са: рок, социални медии и пътеписи. С хубави и лоши новини. Такива, каквито ни ги предлага живота.
Събота, 15.05.2010
AC/DC направиха грандиозен концерт. Поне така твърдят всички, които са присъствали на него. За всички останали, като мен, които са го пропуснали, Андрей Русев – The Digital Rebel – е събрал снимки и видео клипове от събитието, за да можем да усетим атмосферата на концерта.
Свилен Милев е публикувал част от едно старо, но много интересно интервю на Кърт Вонегът за „Плейбой“, в което той споделя своите мисли за жестокостта по телевизията и влиянието на новите технологии.
Пламен Петков от Разходка.ком е публикувал прекрасен пътепис за едно от архитектурните чудеса на света – Тадж Махал – перлата на любовта. Интересни и не много известни неща за Индия и много снимки. Невероятна красота! Снимката е на Пламен, а в поста има още!
Неделя, 16.05.2010
Единственият почивен ден тази седмица беше посветен на релаксация и обвит в интернет тишина. Разказът на Радислав КондаковДванадесет пеперуди, изпълнен с тъга и надежда, най-точно ми пасваше на настроението и затова го споделям с вас.
И тъкмо си мислех, че няма да се случи нищо интересно през деня – като удар с мокър парцал дойде грозната новина – Ronnie James Dio е починал!Отиде си човекът от сребърната планина. Истинският. Бях толкова изненадан и покрусен! Досега все имаше надежда и въпреки информацията преди няколко дни, че не се е чувствал много добре и поради това групата Heaven & Hell няма да дойде на концерт в София, изобщо не съм предполагал, че състоянието му е толкова зле и че ракът ще го погуби толкова бързо. За мен беше много важен човек и неговата музика ще остане вечно в сърцето ми. Почивай в мир, Рони!
Вижте още една силна и много лична публикация от Сибин, посветена на големия Рони – Една легенда по-малко.
За да се адаптира към новите времена, Сатаната решил да се отърве от старите си запаси от изкушения. Публикувал обява във вестника и поканил всички клиенти в работилницата си.
Там имало фантастични неща: камъни за целомъдрените, да се препъват върху тях, огледала за повишаване на собствената значимост и очила за намаляване на важността на другите.
Някои неща, висящи на стената, привлекли особено внимание: кинжал със закривено острие, за забиване в гърба на приятел и диктофон, който можел да записва само слухове и лъжи.
– Не се притеснявайте за цената! – извикал старият Дявол на потенциалните си клиенти. – Вземете, каквото си харесате днес, а ще ми го платите, когато можете!
Един от посетителите забелязал два инструмента, които лежали в един ъгъл. Те изглеждали много захабени и не привличали вниманието на другите посетители, но пък били много скъпи. Любопитен, той поискал да разбере каква е причината за това очевидно разминаване.
– Да, те са много захабени, защото тях съм използвал най-много – отговорил Сатаната, смеейки се. – А ако привличаха по-голямо внимание, хората щяха да знаят как да се предпазят от тях.
Но, така или иначе, и двете неща си заслужават високата цена, която искам за тях: едното е Съмнението, а другото е Комплексът за малоценност. Всички други изкушения понякога се провалят, но тези двете работят винаги безотказно.
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, акотова, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Бавното мислене е признак за много акъл – така е озаглавена статията, в която се разказва, че гениалните хора мислели бавно и се обяснява защо със съответните нАучни изследвания.
Аз винаги съм мислел бавно и ценните идеи са идвали в главата ми след много напъни. Това е карало много гора около мен – родители, учители, старшината в казармата и всичките ми началници – да си мислят, че съм бавноразвиващ се. А ето, че причината била съвсем друга – аз съм гениален!
Откритието на д-р Юнг позволява да се обяснят още два необяснени досега факта, присъщи за големи таланти: запазването на детското любопитство до дълбока старост и балансирането на границата на лудостта.
Е, това си има и негативната страна – оказва се, че гениалността е трудно различима от лудостта, но при мен за щастие не са се проявявали (все още) явни признаци на шизофрения (освен, когато говоря с гласовете в главата си, но това май всеки го прави).
Гениалният мозък до последния си ден запазва детската си чистота, не губи детската си непосредственост. Второ, тази „гениална“ аномалия на бялото вещество често се среща при хората с психични разстройства, най-вече при шизофрениците. Така е открито още едно доказателство за това, че гениалността е своеобразна болест.
Когато създадох Клуб „Спри и помисли!“ имах идеята да спрем въртележката на живота и да помислим дали това, което правим, си струва времето и усилията, но вече започвам да се чудя дали това име не е израз на моята неспособност да мисля бързо. Или пък на моята гениалност!
Да, може и да съм с психични отклонения, но пък се радвам, че има нещо, по което си приличаме с Айнщайн и с Чаплин. Друго си е да си бавномислещ!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, акотова, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Първата част на тази история написах преди две седмици, а днес се оказа точното време за публикуването на втората. Случайно разбрах, че днес е денят на българските зоопаркове и бих искал с този пост да поздравя всички хора, които се грижат за животните там.
Преди време бях попаднал на статията на Венци „Зоологическа градина или зоологически затвор„, в която той критикува съществуването на зоопарковете като място за измъчване на животните, лишени от естествената си среда. Съгласен съм с него, че сегашното състояние на Софийския зоопарк е много зле, но си мисля, че и за децата, и за възрастните едно такова място е винаги източник на незабравими преживявания, на полезни знания за поведението на животните и отмора. Вярвам, че има начин да бъдат построени зоопаркове, в които животните да са много по-близо да естествената си среда и като в същото време и хората да са добре защитени. Това става с мисъл, с желание и, естествено, с пари.
Когато отидем семейно на кино, даваме стотина лева, защото покрай билетите за филма, отиват пари и за пуканки, и за пици, бири и сладоледи след това. Несериозно е едно семейно посещение в зоопарка да струва 8 лева! Билет за възрастен – два лева! И десет да поискат – пак ще ги дадем. Смятам, че спокойно могат да се събират повече пари от билети, с което значително ще се повиши бюджета на зоопарка.
Инициативата за осиновяване на животни също е много добра, но биха могли да наложат по-сериозни ангажименти към осиновителите. Забелязахме, че много от осиновените животни нямаха табелки с името на вида и произхода, но за сметка на това имаха големи рекламните надписи на осиновителите.
Вчера си отиде един велик човек. Един музикант, оставил дълбок отпечатък в моя живот, вдъхновител и кръстник на този блог. Ronnie James Dio бе повален от рака на 16.05.2010 г. сутринта.
Когато бяхме ученици, всеки от нас си измисляше прякор по името на своя музикален идол. Избрах неговото име, защото други, по-известни имена вече бяха заети, но с годините се научих не само да обичам неговата музика и приказния свят на неговите песни, но и да се опитвам да бъда като неговите герои – честен и добродетелен. Откривах себе си във всяка негова песен, научих се да ги пея всичките и приех този дребен и грозен като сатир човечец като свой духовен баща и пример за подражание.
В моето детство неговата музика беше забранена. Слушахме я от тайно внесени плочи от чужбина и я презаписвахме стотици пъти на касети. За мен тя беше онзи стимулант, който ме зареждаше с енергия и ми даваше сили да постигам мечтите си. И винаги ще остане такава. Само дето него вече го няма.
Изминалата седмица беше обсебена от празника Гергьовден и от четирите почивни дни, което доведе в събота и неделя до почти пълното замиране на интернета, което ме постави в голямо затруднение да избера интересни блог публикации измежду тоновете готварски рецепти и снимки на тежки трапези. Добре, че през работната седмица имаше интересни попадения, които приковаха вниманието ми и дадоха материал за този дайджест.
Събота, 08.05.2010
Попаднах на един интересен пост, в който авторът (непознат за мен) се опитва да опровергае твърдението, че подсъзнанието може всичко с един бунтарски и саркастичен подход, наричайки книги от рода на „Пилешка супа за душата“ пародийно “Бульон за съзнанието“, „Саламура за кармата“, „Борш за съзнанието“ и „Мусака за ума“, но аргументите му някак си не успяват да ме убедят в неговия негативизъм. Сякаш той (или тя) спори сам със себе си и не може да се надвие.
Не знам дали Jason Seiler е Царят на карикатурите, но серията от карикатури на популярни политически и обществени личности, която Грандоман ни представя, е наистина много добра.
Неделя, 09.05.2010
Иво Мирчев разсъждава мрачно над особеностите на българските SMS игри и обяснява защо никой не трябва да се обижда, след онази приказка, че „трябва да си сменим чипа“…, a Вили Фарах ни посреща с „Добре дошли в ерата на силикона!“ и иронизира модерния днес култ към изкуственото, който може и наистина да промени масовото обществено мнение за красивото и здравословното. (Благодарности на Марио за линка!)
Пламен Петров пък, в традиционния си шътокуа стил, ни споделя колко е лесно да се поддадеш на изкушенията на Тъмната страна и да станеш лош и колко е хубаво да си добър, защото така си избрал сам. Аз също съм решил да бъда добър, въпреки че е трудно, но съм убеден, че е възможно и че е въпрос на лично решение, а не на генетика.
)
Тези дни у нас беше Елизабет Костова по повод излизането на български на новият й роман „Крадци на лебеди“. В петък имаше среща с читатели, за която аз написах по-късно материал, а в събота Александър Кръстев публикува специално интервю с нея в блога „Аз чета“, в което разговарят за книгата, за България и за бъдещето на българската литература.
Понеделник, 24.05.2010
Публикувано от Майк Рам 
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог 
