Позови меня тихо по имени. Концертът на Любэ в София – 19.05.2010

Група Любэ съществува повече от 20 години и аз още си спомням времето, когато за първи път излязоха на сцената. Във времената на перестройка и търсене на пътя към демокрацията, група млади хора решиха да търсят пътя към ценностите. Търсеха нещо устойчиво, на което да се опрат и което да ги свързва здраво с почитателите. Откриха патриотизма, честността и смелостта, заложиха на традиционната руска любов към песента и силните стихове, и… спечелиха.

Днес, 20 години по-късно Любэ са име с голям авторитет, обичани от публиката не само в Русия, а и у нас. И то не заради руския патриотизъм, а заради красотата на песента.

Аз, като човек израснал във времена, в които руската песен се лееше безспир по радиото и телевизията, се научих да я обичам и да ценя широтата на руската душа и богатството на песенното многогласие. И напук на тъпия стремеж на родните псевдодемократи да унищожат достъпа на руската култура у нас (защото всичко руско според тях е комунистическо), аз съм щастлив, че все още имам възможност да се срещнем на живо с руски изпълнители и че почитателите на хубавата музика не са шепа „червени бабички“, а са интелигентни хора от всякаква възраст, които без проблем изпълват Зала 1 на НДК.

Любэ – „Солдат“

Признавам, че преди да посетя концерта бях чувал само няколко песни на групата и отидох съвсем непредубеден. Бях приятно изненадан не само от прекрасните песни и перфектното изпълнение, но и от невероятно доброто озвучаване и добре премерените пироефекти.

Бил съм на много концерти и знам, че в НДК се получава по-добро озвучаване, отколкото по стадионите, но това, на което бях свидетел на концерта на Любэ, надмина всичките ми очаквания – изчистен саунд, ясно изразени инструменти, бас, който пулсира в корема ти и перфектно озвучаване на вокалите.

Замислих се, че сякаш у нас нямаме еквивалентен представител на този тип музика – нетвърд рок, който залага повече на пеенето, на простата мелодия, която може лесно да бъде подета от публиката, и на силните стихове.

Всъщност, ние имаме твърде малко рок групи, които въобще изнасят концерти извън изпълненията по барове и кръчми. И тук му е мястото да спомена две думи и за Б.Т.Р. – подгряващата група на Любэ. Замислих се за техния бизнес модел и ми се струва, че може би това е най-добрия подход за нашия музикален пазар. Б.Т.Р. просто свирят много. На моменти даже ти става досадно, че едва ли не участват всяко събитие, но пък песните им са хубави и човек никога няма да откаже да ги чуе още веднъж.

На фона на трагичните нива на продажби на българска рок музика и още по-трагичното производство, моделът на Б.Т.Р. „на всяко гърне мерудия“ е доста добър – постоянно свирят и това им носи постоянни доходи. Нещо повече – независимо, че стоят в светлината на прожекторите, това не ги превръща в „звезди“, които се излежават в именията си и от време на време издават по някой албум – те бачкат за своя „звезден“ статус всеки ден! Затова са търсени навсякъде и затова, като се замислиш за известна българска рок група, се сещат първо за тях. Затова печелят и моето уважение и признание. Затова си купувам билети за техните концерти – това е моята форма на благодарност и подкрепа. Пожелавам им успех и занапред!

Завършвам с още една песен на Любэ – моя любима песен, повлияна от руския фолклор. Едно великолепно, многогласно изпълнение!

Любэ – „Конь“


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

About these ads

23 отговора към Позови меня тихо по имени. Концертът на Любэ в София – 19.05.2010

  1. Комитата казва:

    С риск да изглеждам твърде пещерен във възгледите си, трябва да напомня, че Любе не просто пеят приятни руски песни, но и са поели съвсем конкретен политически ангажимент, за който трябва да понесат отговорност. Въобще не смятам, че е редно, човек, който е депутат от управляващата партия в Русия (която има не един или два гряха) да бъде безрезервно подкрепян в изявите си. А конформизмът никога не украсява твореца. Лично аз ги слушам Любэ, но безкритично нямам намерение да ги приемам.

  2. Майк Рам казва:

    Според мен не бива да бъркаш политика Расторгуев с музиканта Расторгуев. Освен това групата не е само той. Всеки има право на политически възгледи и ангажименти, но музиката за мен винаги е повод за обединение, а не за конфликти.

  3. И аз харесвам Любэ. Много ги харесвам даже – въпреки, че малко ме натъжават, щото тези наивни времена вече са безвъзвратно минало…
    А и хубавата песен няма националност. И колкото и политически „пагони“ да й пришиват – пак си остава хубава песен.
    Да се слага знак на равенство между „руско“ и „комунистическо“ е само признак, че мозъчните ти клетки са точно толкова на брой…колкото са и чертичките в знака за равенство…Ама то и това ходи по хората.

    Аз най-много си харесвам „Позови меня тихо по имени“…

  4. Майк Рам казва:

    Не бих казал, че онези времена са били „наивни“, пък и вече не съм убеден, че не могат да се върнат – при тази откровена масова фашизация на населението. Днес отново ни казват кои думи можем да употребяваме и кои – не, коя музика можем да слушаме и коя – не, кого можем да уволним поради некадърност и кого – не. Всичко се повтаря…

  5. big_al казва:

    Дали пък да харесам „любимата група на Владимир Путин“, нееее…….., любимата група на поредния руски сатрап, ае ве нема нужда!

  6. big_al казва:

    опс, случайно ми хрумна термина „пета колона“

  7. Майк Рам казва:

    Ето ви един ярък пример за простотията, която имах предвид. Други биха предложили да спрем да слушаме и Вагнер, щото бил любимия композитор на Хитлер. А Бойко Борисов какво слуша?

  8. Комитата казва:

    За Бойко Борисов въпросът е лесен, слуша чалгица, в частност Глория.

    А за Вагнер да питам, бил ли е член на НСДАП?

  9. Майк Рам казва:

    Комита, не харесвам чалга, но истински се притеснявам, че хора, мислещи като теб един ден, когато Бойко падне от власт, ще я забранят точно заради него.

  10. Майк Рам казва:

    Разликата между нормалните хора и фашистите е, че вторите не признават правото на другите на мнение и вкус. Ако едно време комунистите забраняваха рока по политически причини, по какво днес ти се различаваш от тях, забранявайки руската музика по същите причини?

  11. Комитата казва:

    Понеже „мислещи като мен“ ми прозвуча доста страшно, да обясня пак – смятам политическия ангажимент на Расторгуев (и на групата около него, щом си траят) за изключително лош ход, в най-добрия случай за безпринципен конформизъм. Нямам намерение да забранявам никого и не знам как съм оставил такова впечатление, но бойкот на публичните изяви на Расторгуев в България – това смятам да направя! Както и нямам намерение да дам един лев за негова музика под никаква форма, докато е верен на ангажимента си и член на парламентарната фракция на ЕР. В Русия в момента има политически затворници, ченгетата мачкат наред населението и бизнеса, анексират се парчета от съседни държави. И кой го прави това? Правителството на „Единна Русия“. Можем ли тук нещо да направим, за да не се случва това и да подкрепим руските демократи срещу диктатурата на Путин? Можем, поне символично.

    Другият вариант е Расторгуев да е станал депутат под заплаха. Едва ли. Депутатството, особено в авторитарна държава, е синекурна работа, сигурни доходи и добри връзки срещу затваряне на очите. Точно обратното на мисията на твореца, който трябва да бъде съвестта на обществото.

    Но забрана за чужди изпълнители, членове на престъпни партии да имат прояви в България, може да се помисли – не е лоша идеята. Гледам, че членовете на нацистки и расистки партии в Европа хич не се радват на радушен прием.

    А що се отнася до забраната на чалгата, тя естествено няма никаква връзка в случая, защото естетическият критерий не може да е определящ за забрана на дадена музика или изпълнител, това е във висша степен недемократично.

    Но ако ГЕРБ извършат същите престъпления в България, както партията на Путин в Русия и Глория стане партиен член и депутат, то тогава към нея ще приложа същите мерки като към Расторгуев. Е, и моят грях ще е в случая, че ще изпитам удоволствие от това.

    Много съм разочарован, че ме смяташ за цензор.

  12. zelenkroki казва:

    „естетическият критерий не може да е определящ за забрана на дадена музика или изпълнител, това е във висша степен недемократично.“ – фактът, че първо се направили група, богат репертоар и заслужена популярност, поне за мене е добро оправданение да не се интересувам, или поне да не свързвам с музиката политическата заигравка на солиста от 4 години насам.
    А колкото по-противоречиви настроения предизвиква името на една група, толкова повече интерес се получава от публиката.
    Благодаря на Майк Рам, че е споделил впечатленията си на очевидец от концерта в НДК.

  13. Дърта чанта казва:

    Комита, аз бях на концерта на „Любэ“, ама в Пловдив – 3-годишна моя лелеяна мечта.По пътя с моята дружка се шегувахме, че депутатското място на Расторгуев и фаворитското място в сърцето на Путин едва ли имат нещо общо.Просто съвпадение…Но аз отидох да видя певеца, твореца, великия глас Николай, който на 35 години ме накара да се влюбя като ученичка в несравнимия му глас, в красотата на песните му, в необятността на Русия, която чувстваш, когато слушаш „Конь“…Последното, което ме е интересувало на концерта е депутатът от руската Дума Расторгуев и партията му.Един депутат не би накарал тълпата, щедро напълнила амфитеатъра да се изправи на крака като един и да реве възторжено, да пее с пълно гърло и да се чувства по този начин; да излиза от концерта с така блеснали очи, с пълна душа.Повече от сигурна съм, че след години никой няма да помни депутатът Расторгуев.Но страхотният баритон / ако не бъркам /на Николай и песните, които те карат да обикнеш една цяла страна и един народ вършат много повече, отколкото един депутатски мандат

  14. `erwenata bareta казва:

    Абе Любе са много готини.Техните песни са завладяващи няма човек, който да ме обеди в противното.Всички в училище ми се подиграват, че ги слушам.Ама аз имах вазможност да ида в Москва и да ги чуя на живо.Който ще да приказва но руската музика е наййййййййййй-наййййййййй.

  15. Точка казва:

    Бях на концерта им миналото лято на стадиона в Каварна. Стара мечта и не съжалявам за нито секунда от времето там.
    Обичам руската музика не по-малко от рок и метъл музиката, слушам Любе отпреди и извън политическите им залитания. Не мога да определя коя песен ми е любима, няколко са, съвсем равностойни.

    Странно ми е малко, когато се меси музика и талант с останалото.
    Типичен пример беше и гостуването на екцентричния сър тези дни – преди песните му вървеше нестандартната му ориентация.

  16. Dani казва:

    Любэ е любимата ми група. Харесвам всичките им песни. Иска ми се и у нас да имат такива изпълнители, които да пеят с такава любов за РОДИНАТА! Мисля, че ни липсва национално самочувствие и родолюбие. Нихилизмът ни е в повече, а това е лошо! Все пак това е моето скромно мнение.

  17. За политическите им пристрастия не знам и не ща да знам, текстовете им малко ми миришат на мухъл, но като музиканти много ми допадат. :-)

  18. Lubima казва:

    Ако имаше някой, независимо група или самостоятелен изпълнител, които да пее по политическа поръчка така, както Любе, щях да гласувам за него /защото в България вече не пеем, не сме политици/не депутати/ и т.н..
    Като ги лансира и подкрепя Путин, Ние които ги слушаме, от КГБ ли сме?

  19. SoS казва:

    Lubima .. ???!!!
    нима Пушкин е бил платен.
    Чуй стиховете .

  20. Стоян казва:

    Уважаеми Комита-Вагнер не е бил член на Националсоциалистическата партия,но Хитлер е бил личен приятел със семйството на Вагнер,с вдовицата му и е един от хората допринесли изключително много за разцвета на фестивала в Байройт.Та такива ми ти работи-Хитлер,Путин ,Вагнер и Любе…пък аз мислех че в написаното говорим за музика.Която Любе безспорно правят.

  21. Maриана казва:

    Когато говорим за партии и ориентации , забравяме , че музиката е език без граници , естетична наслада за душата ! Любе ни дарява с усещането ,че се сливаш с природата , а сълзите в очите ти само го доказват !

  22. Laska Nenova казва:

    Здрасти Майк,
    Днес съм най-случайно тук. Търсих повече инфо за „Позови, меня, тихо по имени“ – песента е уникална. Днес за първи път попаднах на нея и не съм спряла да я слушам от седем сутринта. Няма да се включа в политическите полемики, но това което ще кажа е – Да не разваляме хубавите неща с умни простотии!

  23. Майк Рам казва:

    Съгласен съм :-)

Споделете вашето мнение!

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 60 other followers

%d bloggers like this: