The Man On The Silver Mountain

Преди да се захвана с блогване, можеше да се каже, че хич не умеех да пиша. След това постепенно придобих увереност, а по-късно и някакво самочувствие, че онова, което излиза изпод клавишите ми не само е грамотно написано, но може би е интересно някому.

Ние, блогърите сме хора, които обичаме да пишем. Добрите блогъри владеят словото, умеят да се изразяват ясно и да въздействат на своите читатели. И всичко това го правим без пари – в името на добрата идея, която искаме да споделим със света. Има, обаче професии, където този талант за представяне на идеи може да свърши чудесна работа, а ние да получим прилично възнаграждение. Такава например е професията на телевизионния сценарист. Всяко предаване, което гледаме, започва със сценарий – една идея за това как трябва да изглежда то, описана с думи.

Светът на телевизията винаги ме е привличал особено – сякаш хората, които работят там, са някакви магьосници и притежават някакви свръхестествени сили. Има някаква магия в това да си от другата страна на телевизора.

За щастие, оказа се, че този свят не е толкова недостъпен, колкото изглежда на пръв поглед. Мариана Евлогиева е човекът, който започва да го разкрива пред нас. Когато се запознах с нея, ми я представиха като блогър, който пише за книги. По-късно разбрах, че работи като телевизионен сценарист и е натрупала доста солиден опит, а днес имам удоволствието да ви представя първия й опит да сподели своите професионални знания с онези, за които работата в телевизията е мечта, а писането на телевизионни сценарии е избрана професия.

На 31.07.2010 г. (събота) ще се проведе семинар-уъркшоп за телевизионни сценаристи, воден от Мариана Евлогиева. Разбира се, никой не храни илюзията, че за един ден някой може да се научи да пише тв сценарии, но вярвам, че уъркшопът ще бъде много интересен, споделяйки важни факти от телевизионната „кухня“ и полезни съвети, като например:

• кой става за тв сценарист и с какво тази работа е по-особена?
• търсят ли се сценаристи и как се заплаща този труд?
• какви са правата и задълженията на сценариста?
• накъде може да се развива кариерата на сценариста?
• можем ли да защитим идеите си и как се доказват авторски права?
• как се регистрира свободна професия и какво е БУЛСТАТ?
• в кои професионални организации си струва да се членува и защо?

Дори и да нямате категоричната цел да станете телевизионен сценарист, смятам, че уъркшопът на Мариана ще бъде интересен за онези, които се занимават с писане на текстове. Той включва както информативни презентации, така и дискусии и упражнения и със сигурност ще представлява една полезна тренировка.

Прочетете остатъка от публикацията »

Много обичам креативните предизвикателства, въпреки че през по-голямата част от живота си съм потискал (съзнателно или не) своя творчески порив. Чел съм статии на Едуард де Боно и съм гледал негови презентации, и много ми харесват някои негови идеи за провокиране на креативността. Затова, когато видях преди няколко дни поста на Деси Бошнакова, в който обявява тази блог-игра и предлага билети за семинара на де Боно, нещо трепна в сърцето ми и реших, че ще се включа, без още да имам ясна идея за какво да пиша.

Условието е да се напише публикация, в която се срещат думите: ръка, мастило, звезди, ребро, ум и термостат. Беше ми зор с термостата, както може би и на всички участници, но днес ми дойде идея как да го използвам и даже го включих в заглавието В резултат, вече родих втория си блог-разказ (след Червения пръстен), което много ме радва, а се надявам да ви хареса и на вас.

По условие трябва да сложа следния текст:

Участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК.

и тъй като участвам в състезанието, ви призовавам, ако разказът ви харесва, да гласувате за него в svejo.net, следвайки линка, който съм поместил в края на поста. Ето го и самият разказ:

Прочетете остатъка от публикацията »

Преди две седмици обявих, че коментарите в този блог наближават 4000 и че авторът на юбилейния коментар ще получи подарък от мен – автобиографията на Марк Твен. Днес те са вече 3972, така че вероятно след няколко дни вече ще знаем името на щастливеца. Докато чакаме това да се случи, реших да ви споделя своите впечатления от тази книга.

Книгата не е точно автобиография, тъй като не следва някаква повествователна линия, а е просто колекция от есета с биографичен характер, като някои от тях се отнасят повече до популярни обществени и политически личности от неговото време, отколкото до самия него. Въпреки това дава интересен поглед както върху обществените нрави от времето на Марк Твен, така и върху неговата лична морална оценка на тези нрави.

Твърди се, че самият автор е наредил тези есета да се публикуват 100 години след смъртта му и действително тази година се подготвя пълно издание на тази книга. Оказва се, обаче, че още преди много години някои редактори и издатели са нарушили неговата воля и са издали няколко различни версии на автобиографията, включващи различни откъси. Книгата, която подарявам, се издава от издателство „Захарий Стоянов“ през 2008 г. и включва есета от трите предишни американски издания.

Тя започва с разкази от детството на автора, а читателя бива бързо потопен във времето на Том Сойер и Хък Фин, и никак не е трудно да открием, че всички щуротии на любимите ни герои от детството, са се случили в действителност и че повечето от тях са били идея на самия Марк Твен. Любимата ми история е за пътуващия хипнотизатор, който се оказал обикновен мошеник, но открил в лицето на младия Сам (истинското име на Марк Твен е Самюъл Клемънс) достоен партньор в измамата, който бързо и лесно успява да отстрани досегашния асистент на магьосника и да заеме „авторитетната“ позиция на хипнотизиран

Хикс се отличаваше с вродена честност, а аз бях освободен от това бреме – така поне казваха някои. Хикс виждаше каквото виждаше, и после го съобщаваше, а аз виждах много повече, отколкото можеше да се види, и прибавях към него най-фантастични подробности. [...]

Само след половин час Хикс вече принадлежеше на миналото, беше мъртъв герой, свален идол и аз съзнавах това, радвах се и си казвах: „Чрез измама към успех!“ [...] Там, където Хикс се беше провалил, аз си поставях за цел да успея, каквито и физически или морални усилия да ми струваше това.

Прочетете остатъка от публикацията »

Трябва да започна с признание, че хич ме няма като турист. Колкото и да са се опитвали приятели и роднини да ме изкарат в почивен ден от леглото и от удобството да си лежа вкъщи пред телевизора, почти винаги са претърпявали неуспех. Най-много да се разходя до близкия парк за няколко игри тенис на маса. Нещата загрубяха дотам, че започнах да изпитвам уплах от мисълта да нарамя раница, да се екипирам с туристически дрехи и обувки и да тръгна някъде на поход. Дори и мисълта за подобен екшън ме плашеше. До скоро.

Онзи ден, обаче, ме обзе неистовото желание да се махна от София и да отида някъде сред природата да подишам чист въздух и това ме накара да се включа в Неделната разходка – една инициатива на Божидар Костов – още повече, че той твърдо обеща, че няма да ни мъчи с тежки преходи и че целта на разходката ни е удоволствие, а не изкачването на Еверест или поставяне на рекорд по издържливост.

Като ще е гарга, да е рошава. С жена ми Мая не само решихме да отидем с групата, но и напълно се отказахме от използването на кола, за да се насладим и на удоволствието от пътуването

Прочетете остатъка от публикацията »