неделя, 29 август, 2010
Сибиу – малкият площад с Кулата
Продължавам разказа си за пътуването ни до Румъния за фестивала ARTmania. След първата част, в която ви разказах за самото пътуване от София до Сибиу и за противоречивите усещания, които всички от нашата компания получихме от Румъния, идва ред и на един разказ за самия град Сибиу, който ни впечатли с красотата си, подредеността си и невероятно съчетание на модерен живот с богато историческо наследство.
Градът е основан от германски саксонци и през по-голямата част от историята си е бил населван от немци или унгарци, което до голяма степен определя съвременния му облик и културното му наследство. Впрочем, това се отнася и за цялата област Трансилвания, която днес е част от румънската държава, и както забелязахме и в последствие, всичко в нея е много по-различно от останалата част на Румъния – поведението на хората, видът им, изгледът на градовете и икономическото им състояние – всичко изглежда много по-развито и по-цивилизовано от Влахия например, която изглежда на места по-зле и от България.
Сибиу – протестантската катедрала
За известен период от време Сибиу е бил и в пределите на Българската държава, но това е било много отдавна, а под османско владичество е бил за много кратко време, като то е било доста условно. На практика, Трансилвания е била буферна зона на влияние между турския султан и унгарските крале, и управлението й е било оставено в ръцете на местни воеводи, един от които е бил и прословутият Влад Цепеш (Набучвача), по-известен като Дракула, които са били формално васали на султана.
Едва през 1918 г., след приключването на Първата световна война, се оказало, че преобладаващото население в тази област са румънци (вероятно заселили се по време на османското владичество във Влахия) и Великите сили, прекроявайки картата на Европа, са дали тази земя на Румъния – акт, който и до ден днешен предизвиква етнически вълнения и притеснява правителството в Букурещ.
Днес, по официални данни градът е населен основно с етнически румънци, но освен тях има и малки общности германци, унгарци и цигани. Благодарение на европейското си културно развитие през вековете, в Сибиу има запазени много архитектурни паметници, богати музеи и очевидно дълбоки традиции, което вероятно е била и причината да бъде обявен за Европейска столица на културата през 2007 г., а от 2006 г. е домакин на рок-фестивала ARTmania.
Прочетете остатъка от публикацията »
7 Коментара | 
Пътешествия | С прикачен етикет: Влад Цепеш, Дракула, Кулата на Съвета, Пътуване в Румъния, Сибиу, Трансилвания, бедни и богати райони, европейски град, контраст, фестивалът ARTmania | 
Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
петък, 27 август, 2010
Върхът на планината
Когато започнах да чета този текст, си помислих, че наистина е туристическа инструкция. Казах си: няма лошо – и без това се опитвам да се раздвижвам от време на време с походите на клуб „Неделна разходка“ – защо да не науча още нещо полезно. Паулу Коелю – авторът на този „наръчник“ – е известен и като неуморим пътешественик, така че, помислих си, сигурно има какво да сподели с нас.
Прочетен буквално, този текст върши работа и за хората, които обичат да се катерят по планините. Но ако зад образа на планината поставите важните предизвикателства във вашия живот, ще откриете един полезен наръчник за това как да постигаме целите, които си поставяме в живота, и как да извличаме максимална полза и радост от това.
Наръчник за изкачване на планини
Паулу Коелю
А) Изберете планината, която искате да изкачите: не обръщайте внимание на онова, което казват хората, че “тази е по-красива” или че “онази е по-лесна”. Ще изразходите много енергия и ентусиазъм, за да постигнете набелязаната цел, така че вие сте единствените, които ще вземат решението и трябва да сте сигурни какво искате да направите.
Б) Научете се как да се приближите към нея: често гледаме на планините отдалече – красиви, интересни, пълни с предизвикателства. Но какво се случва, когато се опитаме да се приближим? Пътищата се извиват наоколо, цветя растат между вас и вашата цел, онова, което изглежда просто на картата, се оказва трудно в реалния живот. Затова, опитайте всички пътеки и всички следи, докато един ден се окажете пред върха, който се копнели да достигнете.
В) Възползвайте се от тези, които вече са се изкачвали дотам: без значение колко уникални се чувствате, винаги има някой, който е имал същата мечта преди вас и е оставил следи, които могат да направят вашето пътешествие по-лесно; места, където да закачите въжето си, отпечатъци, счупени клони, които освобождават пътя ви. Изкачването си е ваше и отговорността си е ваша, но не забравяйте, че опитът на другите може да ви помогне много.
Прочетете остатъка от публикацията »
3 Коментара | Паулу Коелю | С прикачен етикет: Паулу Коелю, Постоянство, изкачване на върха, изкачване на планини, наръчник, петъчна притча, поставяне на цели, постигане на целите, предишен опит, радост от постигнатото, търпение, удоволствие от пътуването | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
четвъртък, 26 август, 2010
Това е заглавието на един филм на ужасите, който гледах наскоро и наистина се ужасих. Трябва да си призная, че като по-малък се плашех от много неща. Днес се опитвам да си внушавам, че всичко, което виждам на екрана, е измислица, кино образ, продукт на специални ефекти и операторско майсторство. И в повечето случаи успявам да запазя доброто си настроение и наистина се забавлявам, когато гледам побъркани психопати, нахлупили кожени маски на лицето си да преследват млади девойки с моторни резачки 
Има, обаче ситуации, в които ужасно се плаша и то не толкова от ужасиите и гнусотиите, колкото от правдоподобността на разказа, от реалната възможност това, което гледам на екрана, като художествена измислица, да се случи в действителността.
Филмът Martyrs (2008) е френско-канадска продукция, който се състои от две части. В първата част се разказва една история, от която почти нищо не се разбира, която набляга основно на емоциите (героините предимно крещят и почти не говорят) и след половин час гледане започваш здраво да се изнервяш от кръвта, която се лее навсякъде и писъците на героините. Има дори и призраци, приличащи на извънземни, което омазва филма тотално.
Най-куриозния момент настъпва, когато момичето, което съм мислил за главната героиня, умира по средата на филма и оттук нататък започва една съвсем различна история. (Тук ще спомена някои елементи от сюжета, но ако мислите да гледате филма – не се притеснявайте – истинското въздействие не е от сюжета, а от визията.)
Прочетете остатъка от публикацията »
7 Коментара | Филми | С прикачен етикет: жертви, жестокост, мъченици, насилие, Martyrs, филми на ужасите | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
сряда, 25 август, 2010
Николо Коцев е може би най-успешният български рок музикант и тази година отново ще имаме възможността да се срещнем с неговото творчество.
Роден през 1961 г. в Пазарджик, където от малък учи цигулка, а от 1989 г. живее във Финландия и развива своите музикални проекти, един от които е групата Brazen Abbot (официален сайт). Силно повлиян от музиката на Ritchie Blackmore, Николо твори мелодичен хард рок в най-добрите традиции на жанра.
Не е случаен фактът, че в състава на Brazen Abbot са участвали музиканти като Mic Michaeli, John Levén и Ian Haugland от група Europe, както и певците Göran Edman (ex-Yngwie Malmsteen), Jørn Lande (Masterplan) и Joe Lynn Turner (ex-Rainbow, ex-Deep Purple). От известно време в групата свири и още един българин – Нелко Коларов – известен от работата си в група Импулс през 80-те, с Robin Gibb, както и с моите любимци от Замунда Банана Бенд.
Едно от най-забележителните произведения на Коцев е рок-операта „Нострадамус„, която постигна голям комерсиален успех и в която освен редовните членове на групата, участват бившият Пърпъл Glenn Hughes, популярната у нас канадска певица Alannah Myles и последния вокалист на група Rainbow Doogie White.
Мечтата на Коцев е да постави „Нострадамус“ на българска сцена, но засега тази идея е все още в процес на разработка. междувременно, Николо е написал още една рок-опера – „Draconia„, която се очаква да излезе съвсем скоро на пазара.
Групата Brazen Abbot идва за три концерта в България – във Варна на 15 септември в Летния театър, в Пловдив на 16 септември в Античния театър и в София на 18 септември в зала „Христо Ботев“. Вокалист (както в повечето случаи на концерти) е Joe Lynn Turner, а сетлистът включва както най-добрите парчета на групата, така и класически хитове от репертоара на Rainbow и Deep Purple – истинска наслада за феновете на хард-рока!
Прочетете остатъка от публикацията »
12 Коментара | Музика, Събития | С прикачен етикет: Brazen Abbot, Нелко Коларов, Николо Коцев, Нострадамус, концерт в София, Joe Lynn Turner | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
вторник, 24 август, 2010
Малко история
Идеята за седмичния блог дайджест ме осени внезапно, но се появи в точния момент. От известно време разсъждавах над въпроса как човек да открие най-интересната, най-подходящата и най-необходимата информация в Интернет без това да му отнема целия ден. Информацията в Мрежата ни залива отвсякъде и дори търсачките не могат да се справят ефективно, особено, когато говорим за блог постове, в които се изразява лично мнение и истински стойностните публикации се различават значително по стил и език от новинарските статии. Мислех си, че трябва да може да се измисли някакъв механизъм, в който с ръчна намеса на редактори да се създаде най-доброто (естествено, по тяхна преценка) съдържание, което лесно да бъде открито и прочетено с минимално ангажиране на времето на читателя.
Един от моите (виртуални) бизнес учители – Гай Кавазаки – създаде сайта Alltop, в който автори, които смятат, че пишат стойностни неща, се регистрират, а редакционна комисия одобрява включването на техните блогове в сайта. След като блогът бъде включен и категоризиран, читателят има възможност да се абонира за неговата RSS емисия или за съответната категория/подкатегория. Естествено, аз си създадох профил там и започнах да добавям блогове, които да чета. Проблемът на това решение е, че сайтът постоянно се разраства и информацията отново става необозрима като количество. Освен това, когато се абонираш за RSS фийда на един или няколко блога, се налага да четеш всички публикации от тях, които не винаги са ти интересни, а и тяхното количество нараства дотолкова, че в един момент започва да изяжда съществена част от времето на читателя.
Прочетете остатъка от публикацията »
21 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Alltop, Гай Кавазаки, електронна книга, идеи и предложения, книжно списание, седмичен блог дайджест | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
понеделник, 23 август, 2010
Проблемите на икономиката и политиката бяха една от главните теми на седмицата. Редом с това в българската блогосфера се говореше за морал и закони, за личната свобода и детските мечти, за професионалното обучение и липсата на специалисти, за Европейския съюз и малките фирми, за блогърски тайни и за използването на интернет за изолиране от другите, както и много красиви снимки от пътешествия до близки и далечни места. Надявам се подборката да ви е интересна. Приятно четене!
Понеделник, 16.08.2010
В миналия дайджест публикувах коментари по решението на софийския заместник-кмет Христо Ангеличин да се забрани движението по улица „Шишман“ за коли в три последователни недели и превръщането й в пешеходна алея, а днес вече имаме и отзиви от самото събитие, наречено „София диша“. Пипи от блога „Вила Вилекула“ е написала много романтичен пост, озаглавен „Моята улица„, а в блога „ProvoCAD“ са публикували и множество снимки от улицата и от събитията, проведени в неделния ден. Ето една от тях:
Пешеходен „Шишман“
Йордан Матеев смята, че българското висше образование е изправено пред бавна смърт и че единственото спасение е приватизацията. Аз си мисля, че бизнесът е тотално откъснат от университетите и решението на натрупаните с десетилетия проблеми не е толкова просто, но определено вече е време да се предприемат по-решителни мерки и висшето образование да се освободи от задушаващата прегръдка на държавата.
Добра новина за музикалните и спортни фенове, отново придружена със снимков материал – „Metal Katahizis“ ни информират, че в София се строи голяма, мултифункционална зала, предназначена за спортни събития и музикални концерти, която би побрала 17-18 хиляди души на един концерт. Това би било страхотна придобивка за всички почитатели на музиката! Дано да стане скоро! Ето и една снимка от строежа:
Новата концертна зала
Прочетете остатъка от публикацията »
7 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Водопадите на Ерма, Европейски съюз, Крушунските водопади, Париж, Синеморец, София диша, блогърски тайни, висше образование, голяма концертна зала, затворени общества, икономически популизъм, криза, лицемерие, лична свобода, мечтите на децата, митове за обучението, морал и закони, недостиг на специалисти, пешеходен Шишман, предимството да си малък, разговор с чужденци, разделяне и изолация, следвай мачтите си, смелост, съвременни медии | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
петък, 20 август, 2010
Когато преди три месеца Пламен Петров разкри своите 10 малки (мръсни) тайни и започна поредната блогърска игра, не предполагах, че ще предизвика голям интерес сред нашего брата блогъра, но се оказа, че в нея се включиха много хора, споделяйки онези неща, които са сметнали за интересни и нестандартни случки, и които не че са някакви строго пазени тайни, но досега са били неща, за които не са обичали да говорят публично.
Дали блогването е променило отношението ни към онова, което сме смятали за твърде лично (и за тайна) досега или просто се опитваме да се „направим на интересни“ – не знам, но тази тема ми стана интересна и не само участвах със своите 10 тайни, но и се опитах да проследя всички (известни ми) участници в играта.
Открих много интересни и любопитни факти, които разкриват една друга страна на хората, които познавам чрез техните блогове. Беше ми любопитно да узная как един човек, който обича да споделя всякакви неща в блога си, всъщност е много срамежлив при разговори с хора; колко много от нас са правили опити да пишат стихове и после са се отказали, загубили вяра в таланта си; и това, че много блогъри притежават знания, качества и способности в области, доста различни от онова, с което се занимават днес и които не са успели (или не са посмели) да реализират.
Всичко това ме амбицира да се заема със задачата да събера всички по-интересни истории и да ги представя на по-широка публика. Не защото блогърите са особени и уникални хора, а защото те имат смелостта да разкрият публично своите недостатъци и „прегрешения“ от миналото, отърсвайки се от чувството за вина или срам и по този начин откривайки как случките от миналото са го формирали да станат личностите, които са сега.
Така се роди и тази електронна книжка – „Какво не знаем за българските блогъри? (Техните 10 малки тайни)„, в която съм събрал „изповедите“ на 22-ма популярни български блогъра, които привлякоха моя интерес. Има и други участници в тази игра, чиито постове не успяха да намерят място в тази книга (тя стана доста голяма), но в нея съм поставил връзки към тях, така че картината да стане още по-пълна. А включените автори са (по азбучен ред): Ан Фам, Аспарух Калянджиев, Божидар Костов, Василена Вълчанова, Вили Фарах, Диана Кошеджийска, Димитър Н. Митев, Константин Павлов-Комитата, Майк Рам, Максим Кирилов, Милена Дреновска, Модерната вещица, Натали Тодорова, Николай Сисоев-Труден, Пламен Бочев, Пламен Петров, Поли Козарова, Радислав Кондаков, Стефан Русев, Стойчо Димитров, Събина Панайотова и Тихомир Димитров.
Прочетете остатъка от публикацията »
18 Коментара | Блогове, Книги | С прикачен етикет: 10 тайни, Ан Фам, Аспарух Калянджиев, Божидар Костов, Василена Вълчанова, Вили Фарах, Диана Кошеджийска, Димитър Н. Митев, Какво не знаем за българските блогъри, Константин Павлов - Комитата, Майк Рам, Максим Кирилов, Милена Дреновска, Модерната вещица, Натали Тодорова, Николай Сисоев - Труден, Пламен Бочев, Пламен Петров, Поли Козарова, Радислав Кондаков, Стефан Русев, Стойчо Димитров, Събина Панайотова, Тихомир Димитров, безплатна книга, блогърски изповеди, блогърски тайни, български блогъри, електронна книга, споделяне на тайни | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
четвъртък, 19 август, 2010
Когато реших да тръгна за Румъния, започнах да се замислям как така никога досега не съм пътувал то тази съседна страна и никой мой близък познат не го е правил? След като се върнах, мисля, че знам отговора на този въпрос, но ще ви оставя да стигнете до него, след като прочетете този пътепис, който се очертава да бъде много дълъг.
Историята започна с това, че моята дъщеря Елица и нейна приятелка (която е дъщеря на мой приятел) решиха да отидат в Румъния на фестивала ARTmania, най-вече заради любимата на всички в семейството и в нашия приятелски кръг група – Kamelot. За съжаление, момичето се разболя и покрай нея половината от агитката се отказа от пътуването. На мен ми се обадиха спешно:
Тати, имаме 4 билета за фестивала – помагай да ги спасим!
И понеже това се случи точно на рождения ми ден – точно, когато празнувах със старите си приятели от Университета, които са люти фенове на американската банда, решението сякаш се появи от само себе си и набързо се съгласихме да си направим едно мъжко пътешествие – трима приятели и момчето на единия от нас – четирима рок-фенове, които никога не бяхме стъпвали досега на румънска земя.
За нула време беше резервиран хотел (решихме, че сме твърде стари, за да спим на хостел с другата компания в стая с 10 легла) и беше изготвен план на пътешествието:
- кратък преход до Оряхово в четвъртък вечерта (12.08)
- преминаваме Дунава с ферибота и оттам преход до Сибиу и първа вечер на фестивала (13.08)
- разходка из Сибиу и втора вечер на фестивала (14.08)
- пътуване през Румъния – Брашов, Синая и замъка Пелеш, Букурещ (транзитно преминаване през града), Дунав мост и спирка в Русе (15.08).
- На другия ден – 16.08 – прибиране у дома в София. Общо: 1200 километра път.
Планът изглеждаше перфектен и го изпълнихме точно. Моят разказ днес е за първата част на нашето пътуване – от София до Сибиу, а за концертите и за прибирането ни обратно ще пиша в следващите постове по тази тема.
Прочетете остатъка от публикацията »
4 Коментара | Пътешествия | С прикачен етикет: Пътуване в Румъния, Сибиу, Трансилвания, бедни и богати райони, каруци по пътищата, контраст, обмяна на румънски леи, път през Влахия, GPS навигация, Kamelot, стари приятели, такси за ферибота, ферибот Оряхово-Бекет, фестивалът ARTmania, цигански каруци | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
вторник, 17 август, 2010
Въпреки че отсъствах през половината от отминалата седмица, не бях съвсем откъснат от събитията у нас и успявах да проследя интересните теми в българското блог-пространството. Нямах много време за пространни коментари, но все пак успях да ви подготвя един дайджест на най-интересните блог-постове. Приятно четене!
Понеделник, 09.08.2010
Седмицата започна с икономически публикации: Калоян Колев разкрива дилемата в отношението на Швейцария към Европейския съюз – дали да запази гордата си необвързаност с други организации и да запази икономическата си сила, или да влезе в съюза и да се превърне в негов солиден донор. Павел Янчев пък коментира съмнителната икономическа изгода от провеждането на големи спортни събития като олимпиадите:
Игрите остават пиковия момент на туристически интерес, а спортните съоръжения пустеят. Освен неосъществените прогнози за икономически бум, ефектите от Олимпийския урбанизъм водят до дълбоки и неизлечими процеси в градовете-домакини, а дебатът с местното население за всеки един е сведен до минимум.
Гафът на министър Божидар Димитров, нарекъл народа ни „шибан“, беше политическото събитие на предишната седмица. Коментари имаше много и все емоционални, затова и нито един от тях не влезе в предишното издание на дайджеста. Тази седмица попаднах на коментара на Христо Христов „Кой кого шибна и защо?„, който разглежда ситуацията от различни ъгли и без излишни емоции. Има над какво да помисли човек, като го прочете.
Поли Козарова разкрива 5 качества на българския бизнесмен, които му пречат да успява в маркетинга. Анализът е добър, но си мисля, че тези качества пречат не само на бизнесмените и не само в маркетинга. За съжаление, струва ми се, че това са дълбоко вкоренени в нашия национален манталитет мисловни модели и трудно бихме могли да ги променим изведнъж.
Пламен Петров споделя своите прозрения за истинските и неистинските приятели:
Истинските приятели ще ти кажат истината в очите. Даже ако от това те заболи. Защото истината е по-важна от красивата лъжа.
Неистинските ще ти казват само толкова, колкото да не си развалите отношенията.
Струва ми се, че изразът „неистински приятели“ всъщност е оксиморон – такова животно нема! Един човек или ти е приятел (тоест истински), или не е. Няма средно положение.
Снимката на деня е от индийския храм Акшардам, наречен осмото чудо на света. Прочетете повече за него в блога „Разходка.ком“.
Прочетете остатъка от публикацията »
5 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Божидар Димитров, Венеция, Елиф Шафак, Санкт Петербург, Световна банка, София диша, Швейцария и ЕС, вяра, джаз фест Банско, истински приятели, качества на българския бизнесмен, недостиг на специалисти, обида, организиране на олимпийски игри, проблемни лидери, прошка, рани от нож, религия, рицар на книгата, самота, сексуален маниак, тест на Роршах, църква, честност, шибан народ | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
вторник, 10 август, 2010
Тази седмица мина под знака на литературата – нови произведения, цитати от класически творби и идеи за блог-агрегатори за литературни рецензии. Освен това – маркетинг, бизнес, политика и много красиви и вдъхновяващи пътешествия. Приятно четене!
Понеделник, 02.08.2010
Понеделник беше денят на литературните цитати. Комитата е поместил солиден пасаж от Георги Марков, озаглавен „Охтичави години“ – един много силен текст за борбата за живот, раждаща се в екстремни ситуации, за истинските човешки качества, за любовта и доблестта, намиращи проявление там, където животът е поставен на карта. Авторът разкрива как животът в туберкулозната болница променя хората:
В края на краищата всички бяха свързани с веригата на един и същ вид страдание, което ги сродяваше и сближаваше. Същевременно очите на всички бяха отправени към един и същ хоризонт на надеждата — там, където трябваше да се появява всеки божи ден слънцето на живота. Не зная друго място, където животът да е бил толкова боготворен и толкова силна да е била страстта към него.
Димитър Цонев пък цитира книгата „Лице в лице“ на Филип Финч от 1995, в която предсказанията за цифровото бъдеще днес вече са се превърнали в реалност:
А анонимността… тя повече не съществува.
Отказахме се от нея в името на удобството — пожертвахме я на олтара на Негово Величество Електрона. Дигитализираните подробности на вашето съществуване са предоставени за общ достъп и всеки, притежаващ минимум интелект и опит, може да ги извлече. Вие сте разголени.
Което е силно предупреждение да се замислим над онова, което Мрежата знае за нас. Аз не се притеснявам за общественото мнение – онова, което съм публикувал в блога си или в социалните мрежи, не е нещо, от което се срамувам, но се замислям дали някъде в Интернет няма информация за мен, с която някой би могъл да злоупотреби?
По повод на едно писмо за „платено блог-сътрудничество“, което явно доста блогъри са получили, и което се оказа, че е от новата фирма на известния в миналото „фараон“ Майкъл Капустин, Пейо Попов ни припомня историите на популярните у нас пирамиди в зората на демокрацията, които завлякоха парите на много наивни хора. Добре е да си припомняме такива неща, та от време на време да се връщаме на земята, когато някой тръгне да ни предлага нечувани схеми за лесно забогатяване.
Едно интересно изследване за уязвимостта на съвременните платформи за създаване на уеб сайтове към хакерски атаки, цитират в блога DevStorming. Високите проценти на уязвимите сайтове са силно притесняващи. Интересно е, че единствено блог-платформата WordPress показва изключително високо ниво на сигурност.
Прочетете остатъка от публикацията »
3 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Венеция, Диана Павлова, Истанбул, Майкъл Капустин, Охтичави години, Сет Годин, Философия на градините, Цвета Стоева, автомобилен туризъм, анонимност, афганистанският военен дневник, корупцията в България, лоялността на клиента, любов и доблест, маркетинг прозрения, недостиг на специалисти, пререгистрация в ТР, публичност на информацията в интернет, пътуване в бивша Югославия, Google Wave, рожден ден, специализирана полицейска операция, стремежът към развитие, тъберкулозна болница, уязвимост на уебсайтовете, финансови пирамиди, WikiLeaks | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
