понеделник, 27 септември, 2010
Противоречието е мотото на този дайджест. Публикации, в които се противопоставят различни идеи и твърдения или просто предизвикват читателите да застанат на противоположни позиции. И в двата случая има полза от това, стига да съумеем да разгледаме нещата от различни ъгли, без да изпадаме в диви емоции. Приятно четене!
Понеделник, 20.09.2010
Тази седмица имаше достатъчно много политически и обществени скандали – благодат за медиите и за хейтърски настроеното ни общество – но, както знаете, аз отбягвам такива теми, разчитащи предимно на негативната емоция и опитващите се да манипулират мнението на обществото, което и без това не е родено в собствените му глави. Все пак, ще ми се да покрия всички важни теми и коментари, затова ви предлагам един добър анализ на темата с екстрадирането на българските роми от Франция, написан от Христо Христов.
Блогът Горичка предлага всички въпроси, използвани за рекламната кампания на форум „Родителство“. Не бях попадал на нея преди, но въпросите са жестоки и всеки родител (настоящ или бъдещ) трябва да се опита да им отговори. Ето някоои от тях:
- Защо караме децата да рецитират стихчета пред гостите?
- Защо искаме да се справят с живота сами, но ние решаваме кога да се подстрижат?
- Защо треперим да не се изпоти детето?
- Защо караш децата да казват „добър ден“, вместо ти да го кажеш?
- Защо казваме на децата, че хората ще им се смеят?
Генади ни представя смешната страна на живота с мониторинг на българската преса точно преди края на света. Много оригинално и изключително правдиво! Ето няколко малки цитата от там:
Дянков: „Изпълнихме си обещанието – кризата свършва утре“. – Труд
Край с покачването на цените от утре! – 24 часа
Бойко Борисов открива края на света на тържествена церемония. – Дневник
Прогнозите на феновете на червените се сбъднаха – след като паднаха от Славия, настъпва края на света. – Гонг.бг
Мъдростта на деня идва от две интересни притчи. Сайтът на една жена ни съветва да не очакваме нищо, а блогът Позитиното разказва приказката за газелата и лъва, които всяка сутрин, като се събудят, започват да бягат,за да оцелеят. В унисон с нея е и пътеписът на Меглена от ДР Конго (Заир), където животът е постоянна борба за оцеляване.
ДР Конго (Заир)
Прочетете остатъка от публикацията »
2 Коментара | 
Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Andi Deris, ДР Конго, Заир, Махмуд Ахмадинеджад, Милена Цветкова, автобиография, авторски права, бъдещето на книгата, българската преса, въпроси за размисъл, домове за деца, задаване на въпроси, изучаване на религия, интервю, истинска любов, краят на света, майчина любов, мобилни телефони, притчи, провал, продукти от месо, Foursquare, Ken Hensley, религия в училищата, родители и деца, семейно щастие, успех, час по мислене | 
Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
петък, 24 септември, 2010
Вчера, 23.09.2010, имах възможността да присъствам на семинара на Едуард де Боно в София, посветен на креативното мислене. Щастлив съм, че бях на това събитие благодарение на организаторите от Projecta (колеги и донякъде конкуренти), благодарение на Деси Бошнакова, която организира блогърски конкурс, в който наградата беше покана за семинара, и благодарение на вашите гласове, които подкрепиха моя пост „Пич, оправи ми термостата!„, с който участвах в конкурса и който спечелихме заедно с Пламен Петров.
Първоначално подходих малко скептично към семинара – първо, събития от такъв мащаб не ми се струват особено ефективни, защото един лектор трудно може да създаде ефективен контакт с хиляди зрители в голяма зала като Зала 1 на НДК. Второ, всичко мъдро, което авторът е искал да каже, вече го е казал в книгите си и едва ли би споделил нещо нечувано и уникално точно на този семинар.
Всичко това се оказа вярно, но въпреки това не съм разочарован, както някои други колеги, които го изразиха съвсем нескрито. Аз успях да открия за себе си кое е онова нещо, което прави семинара полезен и ценен – създаването на творческа атмосфера и витаещата във въздуха енергия, която зареждаше мозъците ни да мислят творчески и общуването с другите присъстващи, което провокираше раждането на нови и нови идеи в главите ни.
Прочетете остатъка от публикацията »
9 Коментара | Събития | С прикачен етикет: Деси Бошнакова, Едуард де Боно, Пламен Петров, запалване на искра, идеи за бизнеса, креативни идеи, креативно мислене, полезни идеи, семинар на де Боно в София, творческо мислене, термостат, умение за мислене, упражнения и техники, шрайбпроектор, Projecta | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
вторник, 21 септември, 2010
Предлагам ви поредната седмична колекция от весели и сериозни публикации, анализи и пародии, позитивни и вдъхновяващи текстове и негативни и мрачни факти от ежедневието. Животът, такъв, какъвто го виждат блогърите. Приятно четене!
Понеделник, 13.09.2010
Ако отворите някоя социална мрежа като Twitter или Facebook в понеделник сутрин ще видите стотици коментари от рода на „Мраза понеделниците!“ и „Ох, искам още малко да си поспя!“. Затова ми стана много приятно, като видях поста на Ивелина Димова „Monady Morning„, в който споделя любовта си към понеделнишките сутрини:
Обичам да е понеделник сутрин, понеже имам време. Всички още спят, недоволстват, чудят се как ще изкарат седмицата, сиреч на никой не му е до мен. Което пък хич не е лошо. Имам време да седя, да си пия кафето бавно, да чета блогове, даже да напиша някой пост. И докато се усетя вече е време за обяд, за някаква дейност и после за вечер, и ,хоп, вече не е понеделник, и остават само някакви 4 дни до уикенда. 
Да знаете оптимизъм му е цаката!
Освен това има чудесен клип с доктор Хаус 
Тодор Христов от „Нова визия“ разказва за филма “Господар и Командир – Далечният край на света” и уроците по лидерство, които можем да научим от героя на Ръсел Кроу – Щастливия Джак. Филмът наистина е хубав, а след статията на Тодор ще го гледате по друг начин.
Боян Юруков разказва как може да се изнесе легално картина от България зад граница. От една страна това е полезна информация за тези, които имат такива намерения, от друга, статията показва колко небрежно се отнасят институциите си към задълженията си и колко е лесно да се злоупотреби с това.
А за добро настроение, Ана Бако е публикувала серия от банкерски цитати, като този:
Моля, не се опитвайте да триете тъмната лента на гърба на дебитната карта – това е магнитна линия, а не ваучер за презареждане на Прима!
Прочетете остатъка от публикацията »
4 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Албания, Африка, МЛМ, Октоберфест, Рила, Рилските езера, Тирана, Уганда, дилемата на затворника, естествени права, любов, мечти, обществено мнение, понеделник, присъщи права, пътеписи, работа и мързел, световната финансова криза, седмичен блог дайджест, технологично изложение, тъмната страна на Мрежата, уроци по лидерство, финансови пирамиди, фолклорни традиции | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
понеделник, 20 септември, 2010
Brazen Abbot
Грехота!
Може би така може да се преведе заглавието на песента на Brazen Abbot, което използвах и за заглавие на на този пост. И наистина е грехота и срамота, че толкова малко столичани уважиха един от най-качествените и най-успешни български музикални проекти.
За музиканти от такава висока класа, присъствието на толкова малко зрители беше направо обидно. Още е самото начало Джо Лин Търнър полу-шеговито каза:
Заповядайте в моята гостна. Толкова сте малко, че спокойно ще се поберем там всички.
Представям си как са се чувствали в полупразната зала „Хр. Ботев“…
За щастие, понеже са професионални артисти и са длъжни да свирят дори и пред малка публика, и понеже обичат музиката, която правят, музикантите бързо влязоха в настроение, което лесно зарази и публиката. Групата изпълни някои от най-добрите си парчета, които бяха добре познати на публиката, а песните на Rainbow и Deep Purple, които бяха добре омесени сред тях, спомогнаха за развихрянето на истински музикален купон.
Прочетете остатъка от публикацията »
12 Коментара | Музика, Събития | С прикачен етикет: Brazen Abbot, Нелко Коларов, Николо Коцев, грехота, концерт в София, Joe Lynn Turner | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
сряда, 15 септември, 2010
Преди три години излезе албумът на Ken Hensley „Blood On The Highway“, който не само разказва историята на неговия живот, но и е едно от най-добрите произведения в соловата му кариера. Днес у нас излиза и автобиографичната му книга със същото заглавие и по този повод издателство „Махалото“ и блога „Библиотеката“ организират конкурс за лични истории, свързани с темата „July Morning“, под заглавието „Моят Джулай„. Победителите ще получат книга с автограф от самия автор, който се очаква да дойде у нас в началото на следващата седмица за премиерата на книгата.
Едва ли има почитател на рока, който да не знае кой е Кен Хенсли – създателят, двигателят и основен композитор на легендарната група Uriah Heep, автор на всички техни големи хитове от 70-те години. О
нези, които ме познават, знаят колко болен фен съм на тяхната музика, каква огромна колекция от албуми притежавам и как обичам да „мъча“ приятелите си с нея Малцина обаче знаят историята на Кен Хенсли, защо е напуснал групата и как е оцелял до днес (дори и аз не знам всичко). Затова с огромен интерес очаквам книгата, за да науча повече за живота и личната борба на един велик музикант.
Ето какво казва той за книгата си:
…Успехът дойде ръка за ръка с прекаляването, тъй като монетата винаги има две лица, ин и ян, рай и ад.
Но аз оцелях и това е причината днес да съм тук и да споделя с вас какво би могло да се случи, „когато се сбъднат твърде много мечти”.
Прочетете остатъка от публикацията »
4 Коментара | Калиакра Рок Фест 2007, Калиакра Рок Фест 2009, Книги, Музика | С прикачен етикет: Blood On The Highway, Библиотеката, Издателство Махалото, Моят Джулай, книга с автограф, конкурс, July Morning, Ken Hensley, Uriah Heep | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
вторник, 14 септември, 2010
През последните две седмици бях в отпуска и ми беше трудно да следя какво става из блогосферата, а и реших да се отдам на почивката си, така че миналата седмица реших просто да пропусна едно издание на дайджеста. Днес вече имам насъбран материал и ви предлагам отново онова, което ме е впечатлило най-много за 20-ти, юбилеен път Приятно четене!
Понеделник, 06.09.2010
Седмицата започна с национален празник, но може би поради това, че беше част от уикенда, нямаше много интересни публикации, посветени на Съединението. Онова, което привлече вниманието ми, беше въпросът, над който Валентин Михалев разсъждава – Бих ли умрял за България? Постът му не е патетично-патриотичен, а започва с по-важния въпрос: какво е за мен България – държавата, земята или хората в нея? Оставям на вас да прочетете поста и да помислите над това. Аз самият си признавам, че не мога да отговоря категорично, защото въпросът е хипотетичен. Ценя живота повече от всичко и не бих го жертвал лесно. Но ако попадна в ситуация, застрашаваща моя или на близките ми живо, едва ли ще имам много време за размисъл и ще трябва да действам импулсивно.
Марио Пешев споделя своите впечатления от почивката си в Турция и за пореден път попадам на твърдението, че комшиите са невероятно любезни и отзивчиви, че почивката ти може да бъде изключително приятна и не много скъпа, стига наоколо да няма други българи, които постоянно да мрънкат и да ти развалят удоволствието. Тъжна картинка сме ние, българите. Кога ли ще се научим да се наслаждаваме на онова, което получаваме от живота, вместо постоянно да негодуваме?…
За онези, които списват блог или поддържат някакъв уеб сайт, Васил Тошков дава няколко причини, поради които слагането на музикален фон във вашия сайт е лоша идея. За мен най-важната е, че отвлича вниманието на посетителя и ако не е почитател на точно този вид музика, е по-вероятно да го отблъснете и изгоните от сайта, вместо да го спечелите като читател. Куриозното е, че самият автор е сложил музикален аудио клип в този пост – най-вероятно за да покаже нагледно ефекта от това решение
Париж, La Defense
През седмицата открих още един чудесен блог за пътеписи – Link Purple – в който открих много интересни снимки и статии дори и от места, където съм бил, но не съм имал очите да видя истинската им красота. В този дайджест ви предлагам няколко снимки от моя любим град – Париж, които съм заимствал от Link Purple.
Прочетете остатъка от публикацията »
4 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Париж, Стивън Левит, Судир Венкатеш, Хорхе Букай, банкови разплащания, без гащи, блогърска признателност, бъдещето на вестниците, да умреш за България, девети септември, електронни медии, земетресения, кажи и повтори, музика на сайта, национален празник, отлагане, отношение към клиента, почивка в Турция, рухването на митовете, сива икономика, смисълът на живота, техниката Pomodoro, управление на времето, филмите на десетилетието, храмът Лакшми Нараян | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
четвъртък, 9 септември, 2010
Тази седмица бях в отпуска – все пак и аз имам нужда от почивка – и със семейството ми попътувахме доста (за което ще пиша допълнително). От една страна бях настроен почивно и исках малко да се откъсна от света на Виртуала и да се отдам на съвсем реални неща като приготвяне на домашна лютеница, пътуване из България, съзерцаване на природата и плацикане на плажа, което, признавам си, ми беше много приятно. От друга страна, бяхме предимно на места, където нямаше интернет връзка, така че и да имах желание, нямах много възможности да следя какво се случва в Блогосферата, поради което се включвах само за кратко с някой кратък коментар в Twitter или във Facebook.
В крайна сметка, реших, че почивката наистина е важна за мен и за моето семейство и затова тази седмица няма да има блог дайджест. Просто не съм подготвил такъв, а вече е твърде късно да ровя за стари материали.
По този повод искам да отправя запитване към всички читатели и блогъри, които смятат, че седмичния дайджест е добра идея и които имат време и желание да участват в неговото издаване, че търся сътрудници. Още не съм измислил как точно ще си разпределяме задачите, но в зависимост от това колко хора ще се отзоват на този призив, ще го решим. Работа има много – първо цяла седмица се четат много блог публикации и се отделят онези, които заслужават по-голямо внимание. (Истината е, че в блог пространството се публикуват огромно количество глупости, така че тази работа по отсяването на истински стойностните неща е доста трудоемка.)
Прочетете остатъка от публикацията »
3 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: покана за сътрудничество, работа по издаването, седмичен блог дайджест, събиране на материали, съмишленици, сътрудници | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
петък, 3 септември, 2010
Този дайджест има късмета да се случи по време на отпуската ми и поради дълги пътувания насам-натам из страната, както и поради откъслечна връзка с Интернет, излизането му се забави с цели 4 дни. Надявам се, че си е струвало чакането за вас. Приятно четене!
Понеделник, 23.08.2010
Седмицата започна с различни разсъждения по темата „Що за хора сме ние, българите?“. Димитър Цонев отваря темата за поведението на българите в чужбина и у нас, цитирайки статия от в-к „Дневник“, а Валентин Михалев се пита дали се променяме когато емигрираме и когато се върнем обратно. Никола Пенев пък се възмущава от отразяването в медиите на отличното представяне на нашите ученици на олимпиадата по информатика – успехът се споменава мимоходом и никой не му се радва, а се изтъква факта, че момчетата искат да емигрират и се подчертава като голям грях. Не искам да вземам страна по темата, тъй като тя винаги е обект на тежки страсти и грозни обвинения, така че – прочетете постовете и сами си направете изводите.
За втора поредна неделя улица „Шишман“ в София бе затворена за коли и превърната в пешеходен парк с много забавления, предимно за децата. Коментарите в блоговете са предимно положителни – вижте при Пейо, при Божидар и в новия блог Софиология, откъдето е и снимката по-горе. Въпреки това се усеща настроението за война между шофьори и пешеходци и задоволство от победата на добрите над лошите. Намирам това за безкрайно глупаво и се надявам един ден за съумеем да изкореним злобата от сърцата си и да заживеем заедно без да се противопоставяме.
Прочетете остатъка от публикацията »
3 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Джон Клийз, Плитвичките езера, Сибиу, София диша, българи в чужбина, евроскептицизъм, един перфектен ден, емигранти, забележителности в Европа, идеологически спор, инкубатор н аидеи, независимост и свобода, олимпиада по информатика, Guerilla Marketing, работа като фрийлансър, седмичен блог дайджест, стъпала към успеха, същината на творчеството | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
