Седмичен блог дайджест – 26

сряда, 27 октомври, 2010

Много работа, много срещи и нови ангажименти запълниха изцяло времето ми, което ме накара да оставя дайджеста настрана. С големи усилия и лишения от сън (най-любимото ми нещо!), най-накрая успях да произведа този дайджест. Не е много голям по обем, но пък публикациите, цитирани в него, са наистина много добри. Приятно четене!

Понеделник, 18.10.2010

Защо някои хора изглеждат толкова уверени, харизматични и вдъхновяващи? Защо изглеждат така, сякаш привличат успеха като магнит и винаги са „душата на обществото“? Тези въпроси си задава Валентин Михалев и намира отговора в една мъдра сентенция на Вергилий: „Те могат, защото вярват, че могат„. Разбира се, много по-важно е да направиш нещо, отколкото само да четеш мъдри мисли, а най-важното е да откриеш истинската си същност и да бъдеш себе си:

Увереността е качество, което често е затрупано с прекалено много тревоги и безпокойство, но  то е там, чака и е необходимо само малко усилие, за да бъде изровено под купчината от излишъци.

Маргарит Мисирджиев от блога „Свежа идея“ представя в много сбит вид идеите на Едуард де Боно в статията „Човекът с мислещите шапки„. За тези, които не са чували за шестте мислещи шапки и за паралелното мислене – това е чудесно място да започнете. Има няколко полезни линка, а освен това можете да прочетете и моя коментар от наскоро преминалия семинар със самия де Боно в София.

Един интересен въпрос повдига и Лидия Стайкова – дали клиентът винаги е прав? – цитирайки примери на грубо и просташко поведение от страна на „царя“-клиент. И пита: защо искаме нас да ни обслужват вежливо и любезно, при положение, че самите ние не се държим така?

Вторник, 19.10.2010

Вторник е денят на забавните съвети. В блога Life Hacker ни предлагат ценни съвети как да постигнем успех по правилата на мафията. Ето някои от тях, които трябва да следваме, ако не искаме да бъдем „глупака на масата“:

  • Търпение в един момент означава комфорт за десетки години.
  • Когато карате кънки по тънък лед трябва да ги карате бързо.
  • Всички хора са добронамерени, стига да не ги помолите за по мощ.
  • Който плаща добре, е обслужван добре.
  • Спечелените с измама пари са два пъти по-сладки от спечелените с труд.
  • Подготовката е майка на късмета.
  • Мълчаливият глупак минава за мъдрец, а богатият крадец – за джентълмен.
  • Шепа късмет струва повече от цял камион мъдрост.
  • От петнадесет души, които ви ласкаят, поне четиринадесет лъжат.
  • Моли се на Бога по време на буря, но не забравяй да гребеш към брега.

Може не всички да ви се понравят, но определено водят към размисъл, даже и да звучат смешно.

Ана Бако пък твърди, че ако искате да научите всички истини за живота има само няколко места, които трябва да посетите, като автосервизите и салоните за красота. Прочетете статията и ще разберете защо :-)

Мис Бу е събрала друга интересна колекция – забавни коментари за обслужването в системата на eBay. Понякога прекалено критични, понякога несериозни, но винаги полезни:

ПОЗИТИВЕН: А+++++. Стоката е точно както е описана. Най-добрият сандък с калашници, който някога съм купувал. Аллах е велик!

НЕГАТИВЕН: Въпреки че не си направил нищо нередно, ти оставям този негативен отзив, за да те науча, че вселената е своеволна и нечестна.

Бързо плащане, бърза транзакция, страхотно тяло.

Използвам батерията, за да захраня лабораторията си за метамфетамин. Дотук работи чудесно!

Стоките дойдоха бързо, в добро състояние, ще помогнат на целите ми да управлявам света.

А+ Домашен дефибрилатор – както беше описан – И прави ЧУДЕСНИ сандвичи.

Има и още много – прочетете ги при нея!

Прочетете остатъка от публикацията »


Рудолф Шенкер ще раздава автографи на 25.10.2010!

сряда, 20 октомври, 2010

Не мога да не споделя тази новина с вас – в понеделник, 25.10.2010, от 14:00 часа, точно преди концерта на Scorpions, техният лидер Рудолф Шенкер (Rudolf Schenker) ще представи автобиографичната си книга Rock Your Life! (Разтърси живота си!), издадена от издателство „Махалото“ и, естествено, ще раздава автографи. Събитието ще се случи в книжарница „Хеликон– хотел България”, която се намира в София на бул. „Цар Освободител” № 4.

Още не съм чел книгата, но отзивите, които чух са доста добри. Старият рокер разказва историята на групата и на своя живот, пречупена през неговата житейска философия и вяра. Интересното за тази книга е, че предговорът е написан не от кой да е, а от неговия добър приятел (и мой извор на вдъхновение) Паулу Коелю и мисля, че точно това събитие е чудесен повод да се запознаем лично с един голям рок музикант и да си купим една интересна книга.

За любопитните фенове – един специален поздрав – Паулу Коелю и Рудолф Шенкер изпълняват песента „Still Loving You“. Забавно е! :-)


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Nokia E72 – тежката артилерия. Блогърски телефони от Nokia

вторник, 19 октомври, 2010

Да си блогър и да си относително популярен си има и своите преимущества. Nokia България и тяхната PR агенция grayling са предприели похвалната инициатива да предоставят на популярни блогъри различни телефони на Nokia за тестване. Признавам си, че първоначално си помислих, че ще ни ги подаряват, но и така не е зле – хем ги разучаваме отблизо, хем и вие като наши читатели ще си направите сметката дали си струват. :-)

Идеята е добра, защото един блогър, който си е изградил някакъв авторитет сред своите читатели благодарение на това, че е искрен и неподправен, няма да се откаже от честното си мнение само заради мимолетното удоволствие да си поиграе с нов мобилен телефон. В крайна сметка, аз така ще постъпя и вярвам, че и другите колеги, участващи в тази програма, няма да изневерят на себе си. Мисля, че от споделянето на откровеното ни мнение за ползваните апарати ще бъдат от полза и за самия производител – все пак целта е да правят все по-добри продукти, а какъв по-добър начин от това да чуеш прякото впечатление на един непредубеден потребител?

Искам да благодаря на Маги Кичукова за това, че бях избран да участвам в тази програма и че ми предложи доста богат избор на апарати. След дълго чудене, тъй като досега не съм бил потребител на тази марка, решихме да взема Nokia E72сериозен и „тежък“ бизнес модел и да видим как ще го усетя. Като казвам „тежък“ имам предвид наистина тежък. Усещането за тежест е сериозно и макар че в началото си мислех, че ще ми ходи на килограмите, след известно време осъзнах, че тежестта на апарата не е никакво предимство и ако го изтървеш, вероятността да се повреди е значително по-голяма. (Слава богу, не съм го изтървал!)

Преди 4 години ползвах Balckberry и тогава бях впечатлен от удобството да имаш истинска хардуерна клавиатура, която въпреки малките си клавиши е удобна за натискане и с нея може лесно да се пише даже с една ръка, натискайки клавишите само с палец. При Nokia E72 ефектът е същия и това беше една от причините да избера точно този модел за първия си тест. Единственият недостатък на самата клавиатура е, че не е точно QWERTY, а някаква немска модификация, при която някои букви са разменени и това причинява известно неудобство за човек като мен, свикнал постоянно да работи със стандартна клавиатура. Предполагам, че моделът, който ползвах, е бил предназначен за германския пазар.

Естествено, наличието на постоянна хардуерна клавиатура води до сериозно намаляване на екрана, но това е положението – едно удобство винаги е за сметка на друго.

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 25

понеделник, 18 октомври, 2010

Кое ни прави щастливи и защо сме толкова сериозни, можем ли да се научим да бъдем толерантни и да се справяме сами с проблемите си или ще се изнудваме едни друг и ще се върнем отново в комунизма, силата на любовта и свободата, упоритостта и постоянството и умението да се откажем от претенциите си към живота – ето за това става дума в новия брой на Седмичния блог дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 11.10.2010

Едва ли има някой сред нас, който да обича постоянния рекламен спам от големите компании, който ни залива отвсякъде. Уж всичко се прави в името на клиента, но накрая като клиенти разбираме, че фирмите, които уж ни обслужват, всъщност ни изнудват и се опитват да ни превърнат в свои роби. Ивелина Атанасова е написала чудесно открито писмо до Глобул, в което като професионален маркетьор и редови клиент изразява своето възмущение от тяхната политика и отношение към клиентите.

Светлозар Петров продължава своята поредица за недостига на специалисти като този път се фокусира върху нуждата от постоянно обучение и преквалификация, която ужасно много хора у нас изобщо не осъзнават. Други се сещат, но се оправдават с липсата на време. Ето ви един добър съвет от автора:

Видимо е, че няма нужда за всяка преквалификация да правим по още една магистратура. Някъде е необходима, но само някъде. Както и нямаме време 2 години да чакаме да я завършим. Сметките, за съжаление, спохождат къщите ни всеки божи ден. Изходът е или по-внимателно планиране във времето (т.е. да започнем, преди да сме останали на улицата) или избор на съвсем практически ориентиране курсове и обучения (т.е. да стане бързо). Или и двете, ако е възможно. Все пак не всеки занаят се учи за три дни.

(Удебеляването и линкът са от мен – Майк Рам)

Животът е постоянна борба и в тази борба ставаме по-силни с всеки ден, ако успяваме да се преборим с трудностите сами. Понякога чуждата помощ може дамо да ни навреди. Вижте защо в притчата за пеперудата от блога „Позитивното“ – много поучително четиво!

Вторник, 12.10.2010

Григор Гачев е написал много прочувствен пост за помощта, за дълговете и за израстването. В неговия пример, темата се върти около блоговете и ме накара да се замисля дали и аз съм успял да платя своите дългове на онези, които първи ми показаха силата на блога и ме подкрепиха в моите първи стъпки. Може би този дайджест е един вид отплата, макар и към други хора – просто това мога да направя. Ето какво казва Григор за блоговете – едно от най-точните и силни описания на ценното в това да пишеш свободен:

Място, където обикновените хора решават кого ще подкрепят, просто с интереса си към него, а кого ще оставят в забрава. Защото всичко, което е нужно, за да подкрепиш ценността и да отритнеш смрадта е просто да си избереш кого да четеш.

И така малко по малко изплуват и се задържат стойностните, истински хора – и дават на околните пример, че животът е не само подлости и рушвети. Че има как, и си струва да живееш истински, да се чувстваш човек, и да го отстояваш.

Донякъде в съзвучие с това идва и постът на Лидия Стайкова, която публикува писмо от завършващ ученик, споделящ разочарованието си от образователната ни система, която убива всякакво желание за учене и развитие у него. Тъжно е да чета такива откровения, може би защото и аз самият съм се чувствал така при завършване на средното си образование, но пък отговорът на Lyd май е най-мъдрият съвет, който човек може да получи в такъв момент:

Може пък ако си отдъхнеш малко от тъпото училище, да имаш време не просто да помислиш, ами да научиш повече за света и за себе си и да вземеш добро решение, вместо да продължиш на автопилот да учиш просто заради самото учене.

Пламен Петров зачеква една актуална напоследък тема, която силно разделя хората на два крайни лагера: Отживелица ли е бракът и прави ли ни сватбата щастливи? Аз като щастливо женен човек вече 20 години отстоявам традицията на брака, въпреки че не намирам вдигането на пищни и скъпи сватби за особено смислено. Пламен смята, че основната причина за избягването на „бракуването“ напоследък е страхът от обвързване. Статията поставя много въпроси и събра много коментари, което показва, че темата в важна за мнозина, но може би наистина пазим някакви скрити страхове, щом предизвиква и толкова много агресия.

За разтуха вижте как кризата се отрази на ордена на джедаите в разказа на Радислав Кондаков „Джедайски неволи“ или прочетете пътеписа на Красимир Георгиев „Великата Индия„, в който авторът се опитва съвсем сбито и накратко да ни представи живота, историята и културата на тази велика страна.

Индия

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчна притча. Да затвориш кръга

петък, 15 октомври, 2010

Способността за промяна у човека винаги ме е вълнувала. Смятам повечето хора (и себе си в частност) за консервативни. Промяната ни плаши и това ни пречи да вървим напред. Текстът, който ви предлагам, е силно мотивиращ за онези, които все още се държат за миналото, за старото, чувстват някакво удобство, което вече е почнало да ги убива, но не могат да намерят сили да го променят. Този текст е от блога на Паулу Коелю. Той твърди, че е попаднал на него в интернет и само го е редактирал. Преводът е мой.

Да затвориш кръга

Човек трябва да знае кога един етап е приключил. Ако настояваме да останем по-дълго от необходимото време, започваме да губим щастието и смисъла на другите етапи, през които трябва да минем.

Да затвориш кръга, да затръшнеш вратата, да приключиш една глава – както и да го наречем, важното е да оставиш в миналото онези моменти от живота, които са завършили.

Загубили сте работата си? Или е приключила една любовна връзка? Напуснали сте дома на родителите си? Заминали сте да живеете в чужбина? Или дълго приятелство е приключило внезапно? Можете да прекарате дълго време, чудейки се защо се е получило така.

Можете да си кажете, че няма да предприемете друга стъпка, докато не разберете защо неща, които са били толкова стабилни във вашия живот, са се превърнали в прах, просто ей така. Но такова отношение би било ужасно стресиращо за всички останали: родителите ви, съпругът или съпругата, приятелите ви, децата ви, сестра ви. Всеки приключва глави от живота си, обръща нови страници, помирява се с живота и всички те ще се чувстват зле, гледайки ви в застой.

Нещата преминават и най-доброто, което можем да направим, е да ги оставим да си тръгнат наистина.

Прочетете остатъка от публикацията »



Десетте божи заповеди на блогъра

петък, 8 октомври, 2010

Мине се – не мине време и ето – Пламен Петров отново призовава блогърското братство да се включи в поредната игра. Признавам, че неговите провокации са интересни, даже покрай една от тях – за десетте блогърски тайни издадох и електронна книга, – но нещо начесто ми идват, а аз обичам добре да си обмисля публикацията, преди да се включа в подобно начинание. Така идеята за един перфектен ден остана без мое участие, затова пък сега съм решил да се реванширам и да се включа в играта за десетте божи заповеди на интернет етикета.

Проблемът, както винаги, е в това, че Пламен, започвайки пръв, е описал най-важните неща и за онези, идващи след него задачата става все по-трудна. Но аз пък не се отказвам лесно от такива трудности и започвам смело с моите „съвети“, а дали ще ги докарам до десет – само Бог знае :-)

Всъщност, за да не се разпростирам много нашироко (веднъж вече писах сериозно за 10-те божи заповеди на новия век, но някои хора го приеха като обида), а и за да кажа нещо смислено, което съм го открил от собствения си опит, се фокусирах в малко по-тясна ниша и ще ви споделя 10 блогърски заповеди, т.е. етикет на блогъра и на неговите читатели и коментатори:

1. Бъди искрен! Не се прави на това, което не си! Хората не са глупави и веднага ще разберат, че си позьор и ще напуснат твоя блог.

2. Не кради! Ако нещо те е впечатлило в мрежата, цитирай го надлежно, като укажеш кой е авторът и откъде си го намерил и задължително сподели какво точно ти е привлякло вниманието в него.

3. Не се прави на много умен! Не давай кухи съвети, които си прочел някъде, но които никога не си изпитвал на собствен гръб. Споделяй неща, които лично си опитал, видял или чул, за да звучиш истински, а не фалшиво.

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 23

вторник, 5 октомври, 2010

Творческото мислене и приложението му в работата, алчността в бизнеса и в определянето на заплатата, образованието и здравеопазването, целеустремеността и вярата в себе си, любовта, сексът и порното – всичко това, гарнирано с истории и снимки от екзотични места придава облика на този блог дайджест. Надявам се да ви е интересно!

Понеделник, 27.09.2010

Тази седмица по кината излезе втората част на филма „Уолстрйт“ и на фона на все още заплашителната криза, която правителството на няколко пъти обяви за приключила, темата за алчността на инвеститорите отново се върна на дневен ред. Добра ли е алчността? – пита Цветослав Цачев от блога на Елана Трейдинг и отговаря положително. Алчността е причината за кризата, но тя е и двигател за растеж, а парите са в основата на всяка иновация, твърди той. Може и да е прав – дали пък ние, хората не сме устроени така, че действително алчността да е важен мотивационен фактор за нашите действия?

Със сигурност целеустремеността е фактор за успеха и това е идеята в притчата за малките жабчета, публикувана от Мелиса в блога „Позитивното“. Много често се оказва, че трябва да си глух за съветите на „доброжелателите„, които се опитват да те отклонят от твоя път към успеха.

Няколко публикации, които бих могъл да постава в рубриката „полезна информация“: Николай Йорданов-Zalmoxis представя възможностите на новия четец на електронни книги – Amazon Kindle – и начините да си го купите на най-изгодната цена. За хората, които като мен се занимават с изнасяне на презентации, Емил Минев от блога „InspireLearning“ е подбрал три интересни видео клипа, които представят лесни и оригинални техники, с които да подсилите визуалното въздействие на своите PowerPoint презентации.

Николай Ангелов от блога на WhAT Association разказва как можем да посетим резиденция Евксиноград и какво представлява тя отвътре. Честно казано, винаги съм си мислел, че това място е табу за простосмъртни, но се оказва, че от 2 години днешните ни управляващи са разрешили посещенията и за обикновени хора. Не че е лесно и просто, но е възможно. Как – прочетете в поста. А преди това – една снимка от двореца:

Дворецът Евксиноград

Не мога да не ви предложа и първата част от „почти“ околосветското пътешествие на Емилия Гаврилова, описано в блога „През очите на пътешественика“. Признавам, че като видях снимките от Бали веднага се съгласих с думите на авторката: „В Бали ми остана душата… Няма човек, който е видял този живот и да не е бил пленен…“ и ви представям една снимка от това райско кътче.

Остров Бали

Прочетете остатъка от публикацията »


Родителска среща

събота, 2 октомври, 2010

Онзи ден бях на първата родителска среща за тази учебна година на по-малката ми дъщеря, която е в 7-ми клас. Всеки път, когато се налага да присъствам на подобно мероприятие, ми остава някакъв гаден вкус в устата, но последния път направо се почувствах омерзен.

Оказа се, че официалният повод да ни съберат беше да ни прочетат Правилника за вътрешния ред на училището и да се подпишем, че сме го разбрали сме съгласни с него. Почувствах се като в килийно училище през Възраждането. Училищното ръководство се държеше с нас като с неграмотни селяци, които трябва да събере на едно място и да ни прочетат височайшата си мъдрост. Нима е толкова трудно да го публикуват в сайта на училището и да направят една форма, в която с просто цъкане да удостовериш, че си го прочел? Или дори, ако предположат, че някои хора нямат интернет, да ни направят по едно копие на ксерокс (което няма да струва повече от 15 стотинки) и да го дадат на децата ни, а трябва да накарат 30 човека да загубят повече от 2 часа от работното и от личното си време, за да слушат кога и как нашите деца могат да бъдат наказвани?

Класната ръководителка даже реши да прояви самоинициатива и беше накарала всички деца да стоят изправени до стената като за разстрел, за наказание, че били много непослушни и това явно трябваше да ни въздейства и да направим нещо, с което изведнъж да ги превърнем в кротки агънца. Може би очакваше, че аз ще накажа детето си и ще го принудя да слуша в час неща, които дори на преподавателите не са интересни?

Прочетете остатъка от публикацията »


Концертът на Енрике Иглесиас – голямата издънка на М-тел

петък, 1 октомври, 2010

От малък съм възпитан в широк музикален вкус и харесвам почти всякаква музика, а Енрике и Соник са доста добри музиканти, така че когато научих новината, лесно се предадох на молбите на дъщеря ми Цвети и приех с удоволствие ангажимента да я придружа на този концерт, още повече, че беше без пари.

Оказа се, че точно в това е ключовия момент – на концерта се изсипаха толкова много хора, че десетки хиляди останаха отвън загражденията. Ние също не можахме да влезем и удоволствието ни беше убито от слабото озвучаване и невъзможността да видим изпълнителите дори и на видео стена.

Щерката беше щастлива, че е успяла да се докосне (макар и от голямо разстояние) до музиката на един от любимите си изпълнители, но аз останах недоволен.

Първо, на връх рождения им ден, на Мтел спряха да им работят повечето услуги, започвайки с най-важната – телефонията, а те се занимават с реклама на концерта.

Второ, защо им трябваше да правят безплатен концерт, като не могат да съберат всички желаещи? Така, вместо да си направят реклама, се изложиха пред десетки хиляди разочаровани зрители, които много лесно биха сменили мобилния си оператор, особено на фона на тотално влошеното обслужване. Спокойно можеше концертът да бъде с билети, което щеше да намали зрителите поне 3 пъти, а М-тел да обявят, че са гордия спонсор и пак да си направят рекламната кампания.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 36 other followers