The Man On The Silver Mountain

Книги и презентации, поети и благодетели, интернет етикет, икономиката на България и нейното бъдеще, важни екзистенциални въпроси, нетърпимост, мързел, силата на усмивката и изкуството да обичаме враговете си – това са темите в новия брой на Седмичния блог дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 04.10.2010

Този път направо започвам с пътешествията. Ива и Марио са ми приятели, но от известно време откривам, че Ива притежава уникалното умение да открива забележително красиви места за почивка, да организира цялото пътуване, да измъкне Марио от работната бърлога и да си прекарат няколко кратки, но наситени на преживявания дни в чужбина, при това на невероятно ниски цени. Накрая разказва за всичко това толкова увлекателно, че изпитвам неустоимо желание да тръгна веднага по техните стъпки. Предлагам ви историята за тяхното пътуване до малко известния курорт Айвалък в Турция, а който се интересува, в нейния блог ще открие още много интересни истории от техните пътешествия.

Ива и Марио в Айвалък, Турция

Еленко е публикувал интересен фото-разказ от улиците на Скопие, но въпреки поканата “Споделяйте свободно” се опасявам да публикувам снимки от неговия блог тук – все пак той е човекът, който осъди “24 часа” за кражба на снимки. Не искам да се забърквам в съдебни разправии, така че цъкайте на линка горе и гледайте снимките направо от неговия блог.

Още една история, свързана с приятел: в блога Indioteque Светослав Тодоров разказва за концерта на Davvid Project в Чешкия център, състоял се предишната седмица. Проектът се състои от Татяна Йосифова и Димитър Паскалев, а музиката им може да ви се стори малко странна, но е оригинална и много приятна за слушане. С Митко сме приятели от много малки, движехме се в среди на талантливи музиканти и фенове на здравия рок, а него, като най-силно изпъкващ със своя талант, наричахме Митко Лорда, по името на великия клавирист на Deep Purple (което си беше голяма чест). В статията има връзки към доста информация и ресурси за Davvid Project, така че разцъкайте ги и послушайте тяхната музика!

Сериозната статия оставих за накрая. Павел Николов разказва за румънския поет Михай Еминеску. Той бил беден, но имал благодетел. Бил велик поет и затова получавал финансова подкрепа от благодетеля си ( а не обратното – забележете!), а тя била малка, не защото онзи бил скръндза, а за да не се възгордее поета. Авторът сравнява тази история с положението българските кино “творци”, постоянно очакващи подаяния от държавата. Струва си да се замисли над това човек…

Вторник, 05.10.2010

Във връзка с горната история е и тезата на Георги Ангелов от Блога за икономика, че нашите управляващи прилагат политика на поощряване на протестите. След много логична аналогия с теорията на игрите, авторът стига до извода:

Който възнаграждава протести, получава повече протести. Който възнаграждава аналитична дейност и реформи, получава повече от тях. Въпрос на избор.

Ами, логично е.

Може би сме нация от “позитивни лузъри“, както казва Пламен Петров, тоест хора, които мислят позитивно (поне за собственото си бъдеще), но не правят нищо, за да го постигнат? Защото е много по-лесно да хленчиш, да се жалваш и да търсиш вината някъде другаде. Или пък, както казва Жюстин Томс, сме омотани от клишетата на ежедневието, че училището е мъка, че работата е мъка, че бракът и децата са мъка и се потапяме в дълбокото блато на самосъжалението, превърнали се в безнадеждни мрънкачи? Каквото и да е, по-добре е да си размърдаме задниците, за да усетим поне нещо от този живот, ако не искаме да го прекараме като плазмодии.

Накрая, за да не се разстройвате съвсем, ви предлагам един весел хороскоп, който разкрива и добрите, и лошите страни на всяка зодия, но го прави по един забавен начин, така че да видим и приемем себе си такива, каквито сме в действителност.

Сряда, 06.10.2010

Срядата беше предимно политическа. Мерките на правителството за борба с кризата доведоха до масово обедняване на българина и това беше констатацията на повечето политически блогъри. Йордан Матеев нарича положението Бойкоборисовата икономическа катастрофа и дава мрачни прогнози за икономиката чак до 2013 година, Делян Делчев предрича синдикална революция, а Радан Кънев също описва бъдещето в черни краски, дължащи се на некомпетентността на настоящото правителство, с коментара:

Отминава плахата надежда, че едно нерешително и некомпетентно управление може поне да задържи режим на бюджетни икономии и да даде шанс на българските предприемачи да се изтеглят от блатото за собствените си коси.

Може би спасението е да бъдем по-дзен и да търсим положителното в лошото, което ни заобикаля отвсякъде. Пламен казва да обичаме враговете си и твърди, че Големият тиранин е дар, за който трябва да бъдем благодарни, защото той ще ни направи силни:

Така че, драги мой – да си обичаме враговете! Защото без тях ще сме нищо…

Конкуренцията ни поддържа живи и във форма. Съперниците са нашите дарове — за да ставаме по-добри, по-силни, по-можещи…

Това най-добре го знаят женените мъже. Щом като спрем да се съревноваваме с останалата “конкуренция” (щото си мислиме, че вече сме победители), веднага коремчето ни увисва и от състезателни коне бързо се превръщаме в товарни магарета…

Четвъртък, 07.10.2010

В четвъртък темите започват да стават все по-блогърски Пламен Петров написа своите 10 божи заповеди на интернет етикета, с което ме провокира да напиша своята визия за 10 блогърски заповеди, а Радислав пък формулира своите с директно позоваване на библейските 10 заповеди.

Пейо Попов е написал много полезна статия за правото на човек да бъде сниман и да отказва да бъде сниман и как то е регламентирано в Закона за авторското право и в Конституцията на България. Днес всеки от нас е фотограф, независимо дали държим в ръцете си скъп професионален апарат за хиляди левове, или мобилен телефон за сто лева и публикуваме всякакви снимки във форуми, блогове и социални мрежи, така че е добре да ги знаем тези неща.

Николай Стойнов-Шматко е публикувал поредната колекция от бисери и мъдрости от Twitter. Ако нямате акаунт там – поне това е задължително да прочетете. Вижте малък откъс:

• Това, което не те убива, може да те осакати завинаги.
• Когато опиташ да обясниш на някой незапознат какво точно е туитър, осъзнаваш за колко малоумно нещо става въпрос.
• Смятай колко е смотан тоя Енрике Иглесиас, след като няма “българският Енрике Иглесиас”.
• Любо Отте, Наско Отбетеер, Миро Откаризма, Орлин Откафе… Тва изобщо български имена ли са?
• Няма значение дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, важното е в нея да има уиски.

Снимката на деня е от пътеписа на Светла Благоева за Големия Каньон. Епично е!

Големият Каньон

Петък, 08.10.2010

Петък бе денят на презентациите. Явно музата беше споходила неколцина блогъри да споделят с нас някои свои мисли, претворени в слайдове. Някои бяха изнасяни по-отдавана, като презентацията на Васи Как блогът да ви намери работа, изнесена на конференцията WordCamp миналата седмица. Огнян Младенов пък сподели своята презентация за SEO, изнесена на семинара Съдържание за уеб – на живо, който се проведе предишния ден, а Маги е написала чудесна презентация 30 начина да избегнем блогърското “прегаряне”, която все още не е изнасяла на живо.

Ана Динкова разкрива екзистенциалната дилема на модерния човек: “дали да посветя съботата и неделята на бесен шопинг или да ги посветя на разпродажба на дрехите и вещите, които не нося?”. В поста, изпълнен с хумор, но и с истинско терзание, авторката търси онзи път в живота, който ще я доведе до душевния мир. Накрая стига до неочаквания извод да стане лайфстайл коуч :

Това е то изкувство – да печелиш пари, като учиш хората как да спрат да харчат! Гениално, как не се бях сетила до сега. С моето дар слово и способност да разтягам локуми до безкрай, мога да основа школа и да преподавам в майсторски клас, а на заклетите шопинг-маниаци мога да давам индивидуални уроци в подходящо за тях време на двойна цена.

Дачи пък ни пренася в едни красив и романтичен свят със своя разказ за замъка Мариенбург:

Замъкът Мариенбург

Събота, 09.10.2010

Валентин Михалев – един интересен и провокативен блогър, когото много харесвам и често цитирам тук – представи най-новото си творение – блогът за неудобни въпроси Как ще постъпите, ако? В него той поставя един вид анкети, в които всеки читател трябва да даде своя отговор в свободен текст, като коментар към съответния пост. Ясно е, че тук целта не е да се броят гласове, а да се получи дискусия. И въпреки, че блогът е съвсем нов – тя се получава. Ако искате да участвате – вижте публикуваните досега теми:

Как ще постъпите, ако…

1. властите в България забранят ползването на интернет?
2. откриете, че вашето дете приема наркотици?
3. осъзнаете, че обичате двама души едновременно?

а най-добре запомнете неговия адрес и го следете и за в бъдеще.

Ето един интересен пример в горния контекст: Ники Бачийски разказва кратка история за това как един напълно непознат младеж е ударил баща, който е водел детето си с пакет от Макдоналдс и го е наругал за това, че си храни детето с нездравословна храна. Нещо повече, Ники разпалва спора, изразявайки своето възхищение от постъпката на този младеж, защото е демонстрирал активна обществена позиция. Мен пък това ме плаши. Постъпката на младежа е демонстрация на злобата, която е завладяла обществото ни и е първата крачка към новия фашизъм, който си пробива път към властта. Няма значение дали става въпрос за екология, за правата на кучетата или за здравословен живот – принципът е един: ако не живееш по моите правила, ще те пребия! А това, мили деца, е фашизъм. Тъжното е че младите хора, които никога не са виждали живота през тоталитаризма, изповядват неговите принципи.

Още нещо интересно за заблудите, за неграмотността и за живота през социализма: Вени Гюрова разкрива текста и смисъла на популярната през 80-те години у нас сръбска песен “Курви, сбогом!“, в която няма нито курви, нито става въпрос за сбогуване с тях. Песента се изпълнява от Здравко Чолич и е лековата насмешка над девойките, изпадащи в маниакална зависимост от модата, които днес наричаме просто “кифли”.

Аз имам и лична причина да цитирам този пост: на сватбата ми преди 20 години, един съсед пусна тази песен с явния намек: “Сбогом курви, момчето вече се ожени!”, което си беше неуместно. Сега разбирам, че наистина е било неуместно, но просто защото няма нищо общо с темата на събитието. Абе, добре е човек да знае чужди езици!

Неделя, 10.10.2010

В събота се проведе уникалното събитие “Четатон” – 24-часов маратон по четене по повод първата годишнина на блога “Книголандия”, създаден и основно списван от Христо Блажев. И аз присъствах на това събитие и бях страшно очарован от това, че попаднах в компания на хора, които могат да говорят еднакво сериозно и ентусиазирано за Достоевски и Коелю, за Стивън Кинг и Иво Сиромахов. Хора, търсещи новото и интересното и отнасящи се с уважение към мнението на другия, колкото и различно от собствените им разбирания да е то. И освен всичко това – хора, които умеят да се веселят истински! пожелавам на Ицо да е все така енергичен и да успява да поддържа любовта към книгите у своите читатели. Вижте и коментара на Анастасия Карнаух за Четатона.

И като си говорим за книги – предлагам ви ревюто на книгата “Офисният живот: шокиращата истина” от Деси Тодорова. Не само защото ревюто ме заинтригува и ще си потърся книгата да я прочета, но и защото то е един чудесен пример за успешна симбиоза между издатели и блогъри и доказва, че креативното мислене дава по-добри резултати, отколкото войната с клиентите. Идеята на издателство ЛИК е просто чудесна! Надявам се и други издателства да тръгнат по този път.

Без връзка с издатели и разпространители, Комитата разказва своите впечатления (и почти целия сюжет без пукотевиците) от филма “The Expendables” (Непобедимите). Обичам екшън филмите и почти всички актьори, участващи в този филм (а те са много!) и онова, което най-много ме кефи, е леката им небрежност към ситуацията и щипката хумор, която винаги добавят, за да ни подскажат, че всичките тези стрелби, убийства и гърмежи са просто кино. Коментарът на Комитата е изпълнен с точно такъв тънък хумор, че веднага ме запали да отида да го гледам този филм.

Валентин Михалев цитира една анкета, проведен във Великобритания, според която колкото повече остаряваме, толкова по-малко се усмихваме. А мъжете (поне в Англия) били по-намусени от жените. Това е трагедия! Хора, търсете красивото и смешното в живота и му се наслаждавайте!

Усмихвайте се! Усмивката лекува!

Публикувано на 12.10.2010 в 16:08 в Седмичен блог дайджест. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.