ноември « 2010 « The Man On The Silver Mountain

Седмичен блог дайджест – 29

сряда, 17 ноември, 2010

Желанието да твориш добро и трудностите да се пребориш със себе си, страхът, който ни насаждат медиите и начините за положителна мотивация, спомените за времето на социализма и разочарованието от живота на българина, правилната употреба на българския език и начините да се отървем от цигарите (или от пушачите) – това са част от темите на този дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 08.11.2010

Ива Тихолова споделя своите терзания от това колко е трудно да преминеш от добрата идея към реалните действия. Макар и постът й да говори за опита да започне да пише по-интересен и полезен блог, пречките, с които се сблъсква (предимно със собствения си характер и воля), са същите, с които се сблъсква всеки от нас, тръгвайки с добро намерение по нов път. Признавам си, че четейки нейния текст, видях себе си и своите усилия отстрани.

Една от най-силните статии на седмицата, е творение на Григор Гачев. „Не на тероризма!“ казва той, разкривайки основаната цел на всеки, който иска да ни манипулира и управлява – страха. Няма никакво значение кой е първоизточникът, казва той. Няма значение кого се опитват да ни накарат да мразим. Важното е да не се поддаваме на провокацията. И да живеем свободни от страха.

Който избере свободата пред сигурността, печели и двете. Който избере сигурността пред свободата, губи и двете.

От известно време следя блога на Павлина Върбанова, посветен на тънкостите на българския език и едва сега намирам възможност да го споделя и с вас. Смятам, че подобно начинание е изключително важно и нужно за поддържане на по-висока грамотност не само сред хората, занимаващи се с писане, но и сред всички българи. Днес ви представям статията, обясняваща кога се поставя запетая пред съюза „и“. Добре е да се знае!

Снимката на деня е от Tower Bridge – един от символите на Лондон, представен ни от фото-репортажа на Събина Панайотова от този велик град.

Лондон, Tower Bridge

Вторник, 09.11.2010

Една от темите на деня са цигарите. В блога „Nicofree“ излезе втората част на темата за освобождаване от никотина, посветена на психологическото пристрастяване (от което може би страдам и аз), а в блога „Sofiology“ се появи списък на заведенията в София, в които не се пуши, под заглавието „София за непушачи„. Оставям настрани факта, че това заглавие е дискриминационно, но мисля, че ако трябва да бъдем справедливи, някой трябва да направи и списък на заведенията, където може да се пуши, защото те стават все по-малко.

Другата тема е „вечният 10 ноември“. Очевидно е, че българите стават все по-неудовлетворени от живота си и мнозина се опитват да се потопят в носталгия, докато други все още се подхранват с омраза към Тодор Живков и времето на „зрелия социализъм“. Мисля да напиша отделна статия по темата, затова съзнателно ще пропусна всички сериозни публикации по темата. В този дайджест ви предлагам единствено статията на Генади, озаглавена просто „10 ноември 1989„, в която покрай традиционния му хумор и сарказъм има и нещо истинско. Силно, както винаги! Прочетете остатъка от публикацията »

6 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: 10 ноември 1989, Легенди за земята и небето, Лондон, Радислав Кондаков, български език, грамотност, да правиш добро, дигитализация, емиграция, месечен SEO дайджест, мотивация, отказване на цигарите, положителна нагласа, тероризъм и страх, успешен онлайн маркетинг, фен страница във Фейсбук, ферма за алигатори, ферма за ябълки | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Blood On The Highway – историята на Кен Хенсли

вторник, 16 ноември, 2010

Може би си спомняте, че преди известно време, издателство „Махалото“ и блогът „Библиотеката“ организираха конкурс за лични истории, по темата „July Morning“, озаглавен „Моят Джулай„. Наградата беше книгата „Blood On The Highway“ – автобиографията на Кен Хенсли – един от основателите на легендарната група Uriah Heep и автор на почти всички техни големи хитове. Участвах в конкурса с голям мерак – не само за да спечеля наградата, а защото съм голям почитател на музиката на Хенсли и Хийп – това беше музиката на моите тийнейджърски години – и независимо, че от повече от 30 години тези големи имена са разделени, всичко, свързано с тяхната история, ми е свидно на сърцето.

Бях ходил два пъти на Камен бряг да празнуваме Джулай Морнинг – през 2007 и през 2009 година, все покрай фестивала Калиакра Рок Фест в Каварна – и имах страхотни впечатления от това преживяване. Когато спечелих конкурса бях много щастлив от това, че бях успял да увлека много свои приятели да подкрепят кандидатурата ми и покрай това да научат нещо повече за Кен. Няколко дни по-късно се срещнах с Мария Панчева – шефът на издателството – и Георги Грънчаров – автор на блога „Библиотеката“ – които ми връчиха мечтаната награда.

Книгата се чете лесно – по-малка е от 300 страници, а историята на Кен е толкова вълнуваща, че просто поглъщах страниците една след друга, завладян от любопитство и страст. Виж, да пиша ревю за нея, вече е доста по-сложна задача.

Сложна заради това, че той самият е много сложна личност. Произхождащ от бедно семейство, в неговото съзнание винаги е лежал стремежът към забогатяване, към измъкване от блатото на беднотията. И когато го е постигнал, е започнал да харчи с такава самоунищожителна страст, че не след дълго отново се е озовал на дъното.

Преминал през множество женитби и разводи, през покупки на къщи и състезателни коли, през дългогодишна и тежка зависимост от хероина, днес Кен Хенсли ни се представя като един помирен със себе си човек, чист от наркотици, вярващ в Бога и открил отново призванието си да твори.

Е, разбира се, младостта си е отишла, голямата слава също и колкото и да твърди, че не съжалява за нищо от миналото, в книгата се усеща една тъжна нотка на носталгия по славните дни, по големите концерти, по блясъка на прожекторите, насочени към него.

Биваше ме да изкарвам пари, но не ги ценях и не умеех да боравя с тях добре… даже никак! Прахосах и раздадох много, умирах си да се правя на спасител, а щом видех нещо, което исках да притежавам, задължително си го купувах, независимо дали се нуждаех от него, или не. [...] Дълги години бях толкова беден, че щом изведнъж забогатях, изобщо не се замислях. Просто харчех.

***

Ако си се заплел в такава мрежа – навсякъде те настаняват във ВИП зоните, околните ти обясняват колко си велик и необикновен, – скоро започваш да вярваш на собственото си отражение в очите на хората и докато се стараеш да погълнеш на един дъх опияняващата чаша на успеха, въобще не мислиш за онова, което би могло да се случи по-късно. Започваш да си представяш, че наистина си преобърнал света.

Прочетете остатъка от публикацията »

2 Коментара | Книги, Музика | С прикачен етикет: Blood On The Highway, David Byron, Библиотеката блог, Джулай Морнинг, Издателство Махалото, Кен Хенсли, Моят Джулай, автобиография, Gary Thain, July Morning, Ken Hensley, Uriah Heep | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Седмичен блог дайджест – 28

сряда, 10 ноември, 2010

Този дайджест беше събиран и коментиран докато подготвях семинара си по управление на проекти и въпреки че мисълта ми беше другаде, успях да подбера няколко интересни публикации, които се надявам да са достатъчно провокативни и интересни за вас. За капак, по някаква причина половината ми текст се затри и се наложи да го пиша повторно. Дано да си е струвало!

Понеделник, 01.11.2010

За мен събитието на седмицата е излизането на електронната книга „Блогопедия„ – опит за обобщаване на опита и знанията на 12 български блогъра за това как и защо се пише блог, в който участвам и аз. Проектът започна преди една година и всички участници преминахме през много вътрешни борби и организационни проблеми, докато най-накрая на бял свят излезе това творение. Сигурно не е най-доброто, което може да се напише за блогването, но всичко, което сме споделили, идва от личния ни опит, а това, вярвам, ще бъде полезно за всички.

Ето какво споделят някои блогъри за Блогопедията:

Пламен Петров – главен идеолог и вдъхновител на проекта,
авторите Боян Юруков, Деси Бошнакова, Поли Козарова, Събина Панайотова, Димитър Николов и Борил Богоев,
и други блогъри като Стефан Русев, Георги Грънчаров и Радислав Кондаков.

Ако пишете блог или имате желание да се захванете с това – прочетете тази книга – със сигурност ще откриете много полезни неща в нея.

Понеделнишкият преглед продължава с 20-те опорни точки на Ана Динкова – принципите, които следва в живота си, нещата, които смята за най-важни – едно ценно и мъдро откровение, което споделям напълно.

В блога на BB-Team открих една изключително полезна статия за това как да седим правилно, когато работим с компютър. Активната работа с компютър и заседяването на стола мога да доведат до сериозни здравословни проблеми, които можем да предотвратим, ако сме по-добре информирани и дисциплинирани. Преди време аз също бях събрал няколко статии за компютърната ергономия, които също можете да прегледате.

Вторник, 02.11.2010

Пушач съм, макар да смятам, че пуша по малко и че не съм пристрастен. Харесва ми комбинацията цигара с кафе, въпреки че осъзнавам вредното влияние на никотина. Всъщност, след като не мога да ги откажа, вероятно има и някаква доза пристрастяване, но то е по-скоро психологическо, отколкото физиологическо. Наскоро попаднах на блога NicoFree, в който отношението към читателя-пушач е много толерантно и изпълнено с разбиране, и съветите, които дават, са логични и вдъхващи доверие. Те започват серия от публикации за оказване от цигарите, озаглавени „Свободни от никотин for dummies„, които препоръчвам на всеки разумен пушач. Смятам, че това е правилния начин да се намали тютюнопушенето, а не забраните и ограниченията, които само всяват раздор в обществото.

Няколко бързи линка: Радислав Кондаков представя „фактология на бедността“ и се пита какво трябва да направим, за да премахнем бедността по света, Диана Павлова – Vira открива поезията в програмния код и в математиката (между другото, тя пише много хубави стихове!), а в блога „Позитивното“ открих чудесната притча „Внимавай какво си пожелаваш„.

Прочетете остатъка от публикацията »

6 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: 33 любовни истории, Блогопедия, Дилма Русеф, Закон за обществените поръчки, Тихомир Димитров, безплатна книга, бъдещето на пенсиите, гледане на телевизия, електронна книга, книга за блогване, компютърна ергономия, македонски патриотизъм, отказване на цигарите, позитивното мислене, принципи в живота, рейтингова система, седмичен блог дайджест, politikat.net | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Седмичен блог дайджест – 27

вторник, 2 ноември, 2010

Книги и музика, уеб конференции и малко политика за подправка. Това бяха интересните теми тази седмица, както ги видях аз. Приятно четене!

Понеделник, 25.10.2010

Седмицата започва с интересната дилема на Натали от блога на жените Да споделям или да не споделям? Става въпрос дали е по-добре да споделяме идеи, проблеми и успехи и с кого точно да ги споделяме – дали само с най-близките си хора или с широката мрежа от приятели във Фейсбук например. Авторката привежда доста убедителни аргументи в полза и на двете твърдения, от които стига до логичното заключение, че всичко е въпрос на личен избор и мярка. Важното е да бъдем уверени в себе си и да не се поддаваме на провокациите и манипулациите на онези недоброжелатели, с които сме споделили нещо съкровено.

Освен концерта на Scorpions, в понеделник имаше и още едно забележително събитие, свързано с тази знаменита група. Нейният създател и музикален лидер – Рудолф Шенкер представи своята автобиографична книга „Rock Your Life – Разтърси живота си“ и раздаваше автографи в книжарница „Хеликон“ на жълтите павета. Моят приятел Георги Грънчаров от блога „Библиотеката“ успя да се пребори с огромната тълпа и да влезе вътре, където не само получи автограф, но и успя да направи серия от снимки с големия музикант. Аз, за съжаление, не можах да се включа и след близо час чакане се отказах.

Жоро Грънчаров и Рудолф Шенкер

Вторник, 26.10.2010

Продължавам темата за книгите с новата, трета поред книга на Тихомир Димитров „33 любовни истории„, която той публикува официално във вторник в PDF формат и предостави за свободно сваляне в своя блог. За разлика от предишните две, които бяха романи, тук Тишо се е насочил към кратката форма, която според него му дава по-голяма свобода да експериментира и да изяви себе си. Непременно си свалете книгата и я прочетете! Кога друг път ще ви се случи хем да е хубаво, хем да е безплатно?

Александър Кръстев пък задава въпроса има ли литературна журналистика у нас, като поставя критериите за истинския литературен журналист:

Истинският журналист се съмнява във всичко. Изхождайки от сентенцията „Съмнението ражда истината“, той не приема поднесената му информация за чиста монета. Същото би трябвало да се отнася и за литературния журналист. Той би трябвало да може да познае истински добрата книга от евтиното копие „в стила на“. Би трябвало да може да прецени дали да публикува новина за „първата онлайн премиера в България“ няколко месеца след като такава премиера вече се е състояла. Би трябвало да може да пише на езика на своите читатели, а не да им говори като deux ex machina с неразбираеми термини от речника на висококласните критици.

и стига до извода, че такива хора у нас май са само единици.

Маргарит Мисирджиев оспорва твърдението на една телевизионна водеща, че българите не пазарували онлайн, защото електронните магазини често ги мамят и обяснява, че най-често срещаните проблеми на нашенеца са свързани с транспорта на стоките на българска територия, отговорност за което носят българските митници и пощи. Статията завършва с полезни съвети за онези, които не се поддават на паниката, внушавана от телевизията и искат да ползват удобствата на онлайн пазаруването.

Алекс Станев представя сайта на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН/UMIS), откъдето можем съвсем свободно да видим как са похарчени парите по европейските проекти.

Забавната страна на нещата идва от Пламен Петров, който стартира поредната блог-игра „Да се похваля“ и от Ана Бако, която цитира серия от аргументи защо е по-добре да си мъж. Ето няколко примера: