Летящ старт в Интернет маркетинга

вторник, 29 март, 2011

Може би вече някои от вас са чули за това уникално събитие, но ако не сте – сега ще ви разкажа за него. „Летящ старт в Интернет маркетинга„ е цялостен и интензивен онлайн курс по Интернет маркетинг, който ще се проведе в рамките на 40 дни от 2 май нататък. Курсът се организира от фирма Webface Consult, зад която стои Борил Богоев – изтъкнат блогър и маркетинг специалист, автор на блога Internet Profits и създател на самото обучение.

Защо курсът е уникален?

Защото е систематизирано онлайн обучение, каквото аз поне не съм виждал реализирано досега в България. Удобството е, че можете да се обучавате от дома или офиса си, като в същото време получавате наситена информация, поднесена със серия от упражнения за осмисляне и затвърждаване на материала. Освен това, авторите предлагат и сесии за въпроси и отговори, в които можете да отправяте конкретни практически въпроси към тях и да получавате адекватни отговори. Всяка седмица програмата е следната:

  • Понеделник: Представяне на нов модул – теория, видеоурок, материали.
  • Вторник: Запознаване с темата, задаване на въпроси и работа по задачите.
  • Сряда: Ден за дискусия и отговори на въпросите, зададени до момента.
  • Четвъртък: Представяне на нов модул – теория, видеоурок, материали.
  • Петък: Запознаване с темата, задаване на въпроси и работа по задачите.
  • Събота: Ден за дискусия и отговори на въпросите, зададени до момента.

Както сами виждате, програмата е наситена и ако наистина искате да научите нещо полезно, ще се наложи и вие да положите съответните усилия и ангажираност.

За кого е предназначен курса?

На практика за всички, които участват активно в интернет. Независимо дали сте блогър, активист в социалните мрежи, дали се занимавате (професионално или не) с поддръжката на уеб сайтове, вие сте в бизнеса, наречен Интернет маркетинг. Ако искате вашите действия да имат много по-голям ефект, ако искате вашето име да стане известно или вашите продукти да се продават повече – този курс е за вас.

Прочетете остатъка от публикацията »

1 Коментар | Събития | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Резолюции, цели, приоритети

понеделник, 28 март, 2011

Повечето хора дават своите обещания (резолюции) в началото на новата година, но аз като виден прокрастеник (отлагач), реших, че точно в началото на пролетта е най-доброто време. (Добре, че успях да напиша този пост преди първи април, че никой нямаше да ми повярва :-) )

Какъв е смисълът от това? Ами, преди всичко е личен. Написаното решение, още повече, когато е дадено пред свидетели, става обещание, което трудно можеш да не изпълниш. Факт е, че над 85% от хората не изпълняват онова, което са си обещали по Нова година. Затова аз ще обещая малко, за да имам по-големи шансове да го постигна.

Майка ми искаше да ме види успял човек, но повече се страхуваше, че няма да постигна нищо значимо и ми внуши голяма част от тези си страхове. През целия си живот се опитвах да й покажа, че няма да се проваля, че вървя напред и че това, което постигам всеки ден, никак не е малко. Проблемът беше, че нито тя, нито аз можехме да дефинираме и да измерим успеха. Днес, три години след смъртта й, това вече няма значение за мен. За мен успехът не е онова, което другите ще ми признаят, не е нещо, с което се състезавам с тях. Той е моето лично усещане, че съм водил смислен живот. И независимо, че може и да съм изпуснал правилния момент да започна да мисля и да работя в тази посока, който е бил преди 10 години (примерно), няма да изпусна втория точен момент, който е сега. (Това го научих от семинара на Браян Трейси за психологията на успеха.)

Затова реших да започна нов живот, при това не революционно – с драстични промени, – а с малки, но уверени стъпки, така че след време като погледна назад, да видя съществен резултат. (Така кротко и полека преди 4 месеца просто спрях да пуша.)

Прочетете остатъка от публикацията »

17 Коментара | Лични | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Седмичен блог дайджест – 38

вторник, 22 март, 2011

Кой е успял? Този въпрос е темата на днешния дайджест и различни опити да му се отговори. В изданието ще видите материали за икономиката, политиката, рекламата и медиите, за прошката и за суеверията, както и връзки към постове с интересна и полезна информация. Приятно четене!

***

Ана Динкова (Ankabanka) поставя в своя блог въпроса „Кой е успял?„, провокирайки много интересни и разнообразни отговори в коментарите на своите читатели. Малко по-късно самата тя дава отговор на този въпрос, дефинирайки собствената си визия за успеха в няколко точки. Ето какво ми хареса на мен:

  • да мога да помогна поне на 1 човек с опита си – независимо за какво
  • без значение колко хора ме познават или знаят коя съм – когато се сещат за мен да го правят с усмивка
  • да преодолея демоните и страховете си

Ако пък търсите практически съвети как да постигнете успех в живота и работата си, Тодор Христов споделя своите интерпретации на съветите на Браян Трейси за това как да приоритизираме задачите си и да управляваме времето си от наскоро преминалия му семинар в София в статиите „Брайън Трейси за грешните решения, единственото умение и стълбицата на живота“ и „Законът на тройката и трите вълшебни въпроса, с които да удвоим доходите си„.

Жюстин Томс пък ни дава втори простичък съвет след онзи от миналия дайджест да разкараме песимистите. Днес тя казва да разкараме и страхливците, разсъждавайки над българска и турска поговорка за страха. Страшното идва тогава, когато страхливците сме самите ние и трябва да се преборим със себе си. Но пък за сметка на това, наградата от успеха е много по-сладка, отколкото успокоението, че не си предприел нищо рисковано.

***

Прочетете остатъка от публикацията »

2 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Nokia 5230 – един стабилен и здрав апарат

понеделник, 21 март, 2011

Преди да започна, искам да подчертая, че получих този телефон от Nokia България чрез агенция grayling за временно ползване и ангажиментът ми към тях е да споделя откровеното си мнение за апарата като потребител. На завистниците си ще кажа, че не получавам пари за рекламни статии, а превключването към нов модел телефон на всеки месец-два е както удобство, така и ангажимент – от една страна е хубаво, че имам възможност да изпробвам различни модели телефони и евентуално да избера някой от тях за себе си, но от друга трябва всеки път да го настройвам, да инсталирам нов софтуер, и най-важното – като го връщам да не забравям да си изтрия контактите, имейлите и паролите за социалните мрежи.

В началото бях малко разочарован, като го взех, защото открих, че има един съществен недостатък – няма wi-fi и следователно не мога да ползвам безплатен интернет. Въпреки това реших да сложа една карта с интернет достъп, за която плащам на М-тел, за да видя все пак какво ще ми предложи като функционалност и открих някои нови неща. Оказа се, че с интернет връзката, която получавам по мобилната мрежа, телефонът се държи доста по-стабилно, в сравнение с другите модели, които съм ползвал и с които съм се свързвал към интернет чрез wi-fi. Не знам дали wireless антените на телефоните на Nokia не са много добри или пък просто съм попадал на по-слаб сигнал, но при wi-fi връзка често някои от приложенията забиваха, докато сега с Nokia 5230 и мобилна връзка към интернет не съм имал никакви проблеми.

Телефонът се води в ниския клас смартфони и в сравнение с другите модели, които съм ползвал и представял тук – Nokia E72 и Nokia C6-00 – той има доста поорязани възможности, но аз бих окачествил липсващите функционалности като екстри, така че базовите възможности, с които телефонът е „екипиран“, са напълно достатъчни дори за един активен интернет потребител като мен.

Прочетете остатъка от публикацията »

8 Коментара | Продукти | С прикачен етикет: , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Безкръвен конформист, без живец и без позиция

петък, 18 март, 2011

Това е мнението на виден български блогър за мен:

В първия момент, като го прочетох, си помислих, че човекът се шегува. После видях, че е написано напълно сериозно. Учудих се, че човек, чието мнение ценях, може да напише такова нещо за мен. Аз изобщо не съм такъв човек (или поне така си мисля) и затова мисля, че няма нужда да давам обяснения. Както се казваше в една поговорка – приятелите нямат нужда, а враговете няма да те чуят. Обаче се замислих, че в очите на някои хора може наистина да изглеждам така.

Затова реших да ви попитам (нещо като лексикон) – и във вашите очи ли изглеждам конформист без живец и без позиция? Това е важно за мен. Може би трябва да спра да пиша, щом текстовете ми са безкръвни. Защо да си губим времето в писане и четене на безполезни неща?

Моля ви, кажете ми вашето мнение – няма да се обидя. (То след такава характеристика вече няма накъде :-) )

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

45 Коментара | Лични | С прикачен етикет: , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Седмичен блог дайджест – 37

вторник, 15 март, 2011

Толкова богата на интересни публикации колекция съм съм събрал, че се налага да правя много критично отсяване, а темите, които напоследък се дискутират в българската блогосфера са все интересни и значими. Надявам се и тази подборка да ви хареса. Приятно четене!

***

Тазседмичната подборка е отново богата на публикации, свързани с националния ни характер, предполагам, вдъхновени от националния празник 3-ти март, който за пореден път се превърна в повод за спорове и избиване на комплекси, вместо да бъде повод за национално обединение. По повод на самия празник, ви предлагам две публикации, които привлякоха моето внимание: Юлиан Попов цитира Захари Стоянов, който коментира парадокса, че нас ни освобождават руснаците, които са многократно по-бедни, по-унизени и по-несвободни от нас по онова време. Да, в този откъс има много националистични нотки, но това сякаш не е повод за гордост.

Вторият пост е на Ясен Праматаров, който смята, че най-голямото благо, което притежаваме, е мирът и относително спокойният живот, в който живеем, ако и да е скучен и за мнозина безинтересен.

Не принизявам геройството на всички, участвали в онези съдбовни и бързи години – напротив. И от двете страни, и в тези две страни техните две страни и тъй нататък има забележителни личности. Били са времена на ярки, заслепяващи контрасти – на едно място убиват хора, на друго място правят нови политики. Днес? Днес сме щастливи, че тук живеем в по-безлични времена. Истинското лице на времето, истинският контраст е вътре във всеки от нас и се прави на свое, лично ниво. Това е и по-голямото геройство.

Така че трябва да сме благодарни за всичко и на всички от онова време – те са ни направили каквито сме днес. Направили са ни да сме търпеливи, но и да не търпим. Научили са ни да сме толерантни, но и да се пазим. Научили са ни, през дългите десетилетия на “свикване”, да осъзнаем ценността на живеенето заедно.

Като отявлен пацифист (да, наистина съм такъв!) не мога да не се присъединя към неговото мнение. Човек може да постигне велики неща и във времена, в които не се избиваме помежду си. Убеден съм в това!

***

Прочетете остатъка от публикацията »

2 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

В търсене на Ел Дорадо – разсъждения за киното, за социалните мрежи и за пиратството

сряда, 9 март, 2011

Признавам, че съм заклет кино-любител и че в търсене на забавление често посещавам родните торент-тракери, за да открия някой интересен филм. Като оставим за момент настрана темата за пиратството, ще открием, че торент сайтовете са една интересна социална мрежа, в която всеки регистриран потребител може да сподели мнението си за даден филм под формата на коментар и така да създаде дискусия, която би трябвало да даде полезна информация на непредубедения читател. Проблемът е, че това съвсем не се получава.

Когато попадна на някой не много известен филм, се сблъсквам със следния проблем: официалното описание е прекопирано от някой некадърен прес-рилийз, който не дава абсолютно никаква информация за филма, а коментарите се разделят точно на две категории в съотношение 50:50. Едните казват „Филмът е супер!“, а другите – „Филмът е голяма боза – не си губете времето!“. Когато попадна на такива оценки, обикновено се доверявам на едната половина коментатори и решавам да си изтегля филма и да го гледам. След това се оказва, че съм сбъркал. Трябвало е да се доверя на другата половина :-(

Такова беше преживяването ми и с филма „El Dorado“ (или „В търсене на Ел Дорадо“), който е повода за написването на този пост. Филмът е мини-сериал в две части, като аз успях да изгледам първата, а за втората все още се колебая :-)

В него се разказва за търсачи на съкровища, които издирват легендарния град на инките Ел Дорадо, в който било събрано всичкото им злато и който и до днес не е открит. Вярно е, че имаше коментатори, които казваха, че филмът е много бледо копие на „Индиана Джоунс“, но друго си е човек да се убеди от първа ръка :-) В него си има всичко, което можете да очаквате – приключения, преследване, готин пич, хубава мацка, древни мистерии и загадки – всички клишета на класическата холивудска продукция. Обаче е много плосък. Много.

Прочетете остатъка от публикацията »

7 Коментара | Общество и нрави, Филми | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

По пътя

понеделник, 7 март, 2011

Подбудена от поредното блогърско предизвикателство, творческата ми муза отново ме посети и в резултат се роди този разказ. Като гледам, добре се получи, а и коментарите на близките ми бяха много окуражителни. Това е третото ми литературно произведение, с което участвам в конкурса на компанията Prestigio за блогърска публикация под заглавието „По пътя“. Наградата е GPS навигация Prestigio GeoVision 5500BT, а за да я спечеля, се нуждая от вашите коментари тук. Обещавам, че след това ще ви возя из страната и чужбина и ще споделям впечатленията си в ярки репортажи. (Предишните ми две съчинения бяха „Червеният пръстен“ и „Пич, оправи ми термостата!“ – написани все по повод подобни предизвикателства. Специално благодаря на Василена Вълчанова за лично отправената покана да се включа в конкурса.)


Snowy Road

По пътя

(от Майк Рам)

Колата бързо профуча през завоя, поднасяйки задните гуми и вдигайки облак от снежни пръски. Беше стабилен и мощен Авенсис, но навън продължаваше да вали ситен сняг, който се блъскаше в предното стъкло, създавайки илюзията за скок в хиперпространството (както го беше гледал по филмите), а върху асфалта образуваше тънък слой, превръщащ пътя в истинска пързалка. Мъжът беше стиснал волана съсредоточено и изглеждаше сякаш шофира много внимателно, но в действителност мисълта му беше насочена към изминалите събития през деня и съвсем не обръщаше внимание на заснежения път, което обясняваше и високата скорост, с която се движеше.

„Закъсня” пишеше на бележката, оставена на масата. Нея я нямаше. Беше оставила само тази проклета бележка.

Да, той наистина закъсня. Бяха се уговорили да вечерят тук само двамата, далеч от градския шум, но шефът му обърка плановете. Беше уредил да се измъкне от срещата с тъпите японци и спокойно крачеше към асансьора, когато изпълнителният директор го привика и му каза, че и той бил зает в петъчната вечер и няма на кой друг да възложи отговорната задача да заведе японските партньори на ресторант.

Мъжът се беше издигнал до позицията на шеф на отдел и имаше голяма вероятност скоро да заеме поста на търговски директор в компанията. Знаеше много добре какво означава доверието на големия бос и какво можеше да се случи, ако пренебрегнеше такава задача. Японците бяха представители на мощен клиент, който можеше да направи сделки за много милиони. Никой не можеше да си позволи да пренебрегне молбата на шефа да ги забавлява. Поне не в официалната част.

Това беше спасението. Планът беше съставен мигновено и веднага приведен в действие. Той щеше да ги заведе в скъп ресторант, да вдигнат няколко наздравици, да поговорят малко за бизнес, малко на общи теми, и след това щеше да ги прехвърли на група по-млади колеги, които щяха да ги заведат на нощен бар и да ги забавляват цяла нощ. Неговото оправдание щеше да бъде, че детето е болно и трябва да се прибира у дома.

Звънна й веднага, след като измислиха плана, да й каже, че ще закъснее за вечерята, но ще дойде непременно. Тя не звучеше никак доволна. Каза само „Добре” и затвори. Ръката му остана вдигната още минута, а погледът му – втренчен в телефона. Може би трябваше да й каже още нещо, но не знаеше какво. Една неясна мисъл го бодна внезапно. Сякаш онова, което се опитваше да съгради, започваше да се разпада. Той бързо я прогони от съзнанието си и се захвана с работа. Колкото по-бързо свършеше с това задължение, толкова по-скоро щеше да бъде отново с нея.

Прочетете остатъка от публикацията »

81 Коментара | Проза | С прикачен етикет: , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Седмичен блог дайджест – 36

неделя, 6 март, 2011

Добре, че имаше толкова много почивни дни напоследък, та да успея да пребродя набелязаните материали от българските блогове и да наваксам малко с пропуснатото. Интересно, че като мине повече време и се загледам в някои публикации, вече не ми изглеждат толкова значими и много от тях си заминават. Това ме радва, защото означава, че онова, което е останало, трябва да е наистина добро. Надявам се да ви хареса и на вас. Приятно четене!

***

В колекцията ми тази седмица има много тежки постове, посветени на духовността на съвременните хора (или по-скоро на нейната липса), на българския негативизъм и на факторите, които ни правят нещастни. Тъжни неща, но ако успеем да се вгледаме в себе си без обида и съпротива, може би ще открием своята истинска същност и пътя към своето щастие.

Започвам с един пост на Вени Марковски, озаглавен „Защо не се усмихваме?„, в който той представя много точен, макар и доста неприятен, портрет на съвременния българин, макар и да не се впуска в анализ на причините, довели до това. Постът е много интересен за мен и вероятно ще напиша отделна статия, посветена само на него. Засега ви предлагам само няколко цитата, за да предизвикам вашия интерес:

- Нашенецът по никакъв начин не може да приеме, че друг нашенец е по-кадърен, по-умен, по-работлив. Ако той чуе похвала от чужденец по адрес на някого, то реакцията е “Кой, бе? Този ли е по-добър? Аз го знам, бе! Нали братовчедка ми е била в един клас със сестра му!”

- Нашенецът предпочита да живее с клишета за чужденците, защото така се самоуспокоява, че “и при тях има проблеми”. Нашенецът отказва да разбере, че “техните” проблеми се решават, докато нашите се задълбочават.

- Нашенецът иска държавата да му решава всичките проблеми. Същата тази държава, която той псува под път и над път, за какво ли не.

- Нашенецът иска да надхитри всички останали. Той отказва да разбере, че в желанието си да прецака околните, той прецаква най-много себе си.

- Нашенецът иска някой друг да дойде и да го оправи. Той иска да живее по-добре, но е нещастен, защото непрекъснато му казват, че това си зависи от него. Той не иска качеството на живота му да зависи от него, а от някой друг – цар, генерал, пъдар…

- Нашенецът предпочита да гледа сеир, вместо да участва в него.

Донякъде в същия дух звучи и колекцията от поговорки, която е събрал Радислав Кондаков, представяща традиционния български негативизъм и песимизъм, озаглавена „БГ positive„. Авторът искрено се учудва на това наше мислене и се пита как ли биха реагирали американските гурувци на позитивизма, ако знаеха тези наши поговорки. Ето няколко примера:

Ела зло, че без тебе по-зло.

Не в важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле.

Ако видиш мечка в лозето на комшията, чакай я и в твоето.

Храни куче, да те лае.

Много хубаво не е на хубаво.

Ваня пък е публикувала един „виц“ за трикракото прасе, който още повече ме шокира:

Един селянин имал прасе с три крака.

- Какво е станало с прасето ти? – питали хората.

- Лятото щях да се удавя в реката и прасето ме спаси. На Коледа ми дожаля и хапнахме само бутче.

Понякога ми се струва, че зад тези поговорки и вицове се крие някакъв дълбоко стаен оптимизъм, някаква идея човек да бъде подготвен за лошото, за да не го изненада, но дали е така – не съм много сигурен.

Прочетете остатъка от публикацията »

10 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 36 other followers