Този път дайджестът започва без предисловие, а с една инициатива, която ме впечатли с това, че едни млади хора са решили да променят света около себе си със своите собствени ръце. За първи път за идеята за почистването и пребоядисването на спирка Шинков научих от блога на Иван Ралчев, който беше озаглавил поста си „Промени света си сам„, а по-късно в блога ProvoCAD публикуваха и серия от снимки от събитието, което според мен е постигнало две неща (поне за участниците в пребоядисването:
- първо, ако искаш да постигнеш нещо полезно, захвани се с него сам, а не чакай някой друг да го направи за теб
- второ, работата, ако има ясна цел и смисъл, може да бъде забавна и да носи огромно удовлетворение.
Нямам какво друго да добавя, освен да поздравя участниците в почистването и пребоядисването на спирката за идеята и за успешното й реализиране. Браво!
Ето и една снимка от това забележително събитие:
***
Лидия Стайкова – Lyd беше подхванала темата за квотите още отдавна, но продължава да пише по нея, а сега, когато предстоят класациите на кандидат-гимназистите, тази тема отново става актуална. Аз лично съм засегнат, тъй като по-малката ми дъщеря е кандидат-гимназист и имам личен интерес квотите да отпаднат, така че повече момичета да се класират и моето дете да има по-голям шанс. От друга страна си мисля, че те имат и своето положително значение, тъй като един клас, състоящ се само от момичета, вероятно ще има някакво патологично влияние върху децата.
Интересно е съждението на Lyd, че квотите съществуват поради невъзможността на нашата образователна система да предложи качествено образование за всички желаещи деца. С други думи – породени са от недостига на качествено образование. Това е така, но пък дали няма нужда от такива ограничения? Ако всички деца искат да учат в английска гимназия, нужно ли е държавата да им даде тази възможност? Всъщност въпросът е: кой трябва да регулира разпределението в различните училища и специалности – държавата или пазара?
***
Валентин Михалев пък разсъждава над толерантността. Честно казано, и аз отдавна съм забелязал, че много от борците за нечии права и приканващи към толерантност, всъщност са нетолерантни към другите, но Валентин го е казал доста точно:
Мисля, че толерантността, в общия смисъл на думата, е ограничаване на правата на една група от хора, в полза на друга.
Все си мисля, че може би има начин да намерим баланса в отношенията си, но не виждам да го търсим.
Прочетете остатъка от публикацията »
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Публикувано от Майк Рам 
