Райна Цветкова спечели подаръка за 5000-ия коментар

събота, 30 юли, 2011

Както мнозина може вече да са забелязали, опитвам се да създам традиция да раздавам награда за всеки хиляден коментар в този блог и за щастие се получава. Този път печелившата е Райна Цветкова, а аз дори уцелих точния момент, в който се появи нейният коментар и успях да го регистрирам на снимка:

5000-ия коментар на Райна

Интересното е, че този път Райна целенасочено беше решила да спечели подаръка – автобиографичната книга на Антъни Кийдис „Белези“ – и беше приложила „научно-изследователски“ методи да уцели момента на 5000-ия коментар. Признавам, че не ми беше хрумвало, че е възможно да се броят коментарите, но пък не видях никаква измама в нейния подход. Напротив, възхитих се на нейната упоритост и постоянство и смятам, че наградата е напълно заслужена.

Райна и Майк с книгата „Белези“

С нея се видяхме на една от традиционните блогърски срещи, известни като #twitterbloggerbeer и с огромно удоволствие й връчих подаръка. Надявам се книгата да й хареса, а традицията да раздавам награди за всеки 1000 коментара ще продължи и ще се радвам все повече хора да се включват в дискусиите със свое мнение и идеи.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.


Личната ми философия: Да би мирно седяло…

неделя, 24 юли, 2011

Отдавна се каня да започна една серия от размишления върху българските пословици и поговорки. Все по-често в някои от тях откривам скрит смисъл, който или ми е убягвал, или съзнателно е бил изкривяван от учителите ми в детството. В други пък откривам доста характерни за българина качества, които никак не харесвам, като стиснатост, дребнавост, пестеливост, стигаща до алчност. Поводът да започна да пиша за поговорките, които са ми направили впечатление, е провокацията от Марио Пешев, който ме покани да споделя мъдри мисли и цитати, формиращи личната ми философия.

Интересното е, че съм чел много сентенции, които са ми харесвали или в които съм откривал някаква мъдрост, но малко от тях съм запомнил и приел за своя лична философия. Има обаче поговорки, в които съм открил своето лично послание и които все повече се превръщат в част от личната ми философия и някои от тях ще ви споделя сега.

Каквото повикало, такова се обадило

Обикновено тази поговорка се тълкува във връзка с отношението към хората. Ако си груб, ще получиш грубост. Ако си любезен, ще получиш любезност. В по-широк смисъл тази поговорка може да се приеме и като израз на Закона за привличането: ако си щедър, ще получиш щедрост от Съдбата. Ако даряваш обич, ще получиш обич.

Прочетете остатъка от публикацията »


Презареждане

събота, 23 юли, 2011

Лятото е сезонът на почивките и тъкмо поради това (ако сте били на почивка в последните седмици), може и да не сте забелязали, че през този период не съм писал нищо в блога. За съжаление, не мога да се похваля, че и аз съм бил на почивка, но явно съм навлязъл в период на творчески застой, тъй като в един момент се почувствах претоварен и загубих вдъхновение.

Не знам дали от това, че имах повечко работа (и междувременно направих два семинара по планиране на проекти), или от жегата, която просто стопява силите ми, но музата ми за писане в блога временно ме беше напуснала.

В това, разбира се, няма нищо лошо. Човек наистина има нужда от презареждане от време на време и мисля, че сега беше моят момент за освежаване и пречистване на мислите. Казвам „беше“, защото чувствам, че времето за презареждане вече отминава и съвсем скоро ще се завърна с нови идеи и постове, в които да ги споделя с вас. Ще продължа традиционните рубрики „Петъчна притча“ и „Седмичен блог дайджест„, а може и нещо ново да се появи.

Stay tuned! (както казват в Холивудско :-) )


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.


Концертът на Кен Хенсли и Сънрайз в София – още една сбъдната мечта!

понеделник, 4 юли, 2011

Миналата седмица имах късмета да ми се сбъдне още една мечта от младежките години – да видя великия композитор, музикант и вдъхновител на хиляди фенове в България – Кен Хенсли – на живо, на концерт в София. Той заедно с група Сънрайз започнаха голямо турне в България, представящо новите албуми на Кен и на Сънрайз.

Група Сънрайз

Кен Хенсли е не само един от основателите и двигателите на една от класическите хард рок групи – Uriah Heep, – но и автор на най-популярните им песни, превърнали се в истински химни по нашите земи. Голямата слава и големите пари през 70-те години на миналия век вземат своя данък и след 10 славни години той напуска групата, за да потъне в наркотична зависимост, серия от разводи и финансови провали и много малко качествена музика. Всичко това с много болка малко съжаление той описа в наскоро излязлата и у нас автобиографична книга „Blood On The Highway„. Така се казваше и предпоследният му солов албум, с който отново излезе под светлината на прожекторите – един невероятно добър концептуален албум с много качествена музика, изпълнена от изключително талантлива група – Live Fire, – с която свири и досега, и изпята от певци като Jorn Lande, John Lawton и Glenn Hughes.

Днес Кен има нов албум – „Faster“ – песни от който бяха представени на концерта в София. В него отново виждаме класата на един неостаряващ музикант, на когото можем само да се възхищаваме.

Концертът в София пред паметника на Съветската армия, който съвсем наскоро беше измит от боята и куриозното беше, че имаше повече охрана пред паметника, отколкото пред сцената. Шоуто започна с малко закъснение (което по-късно се оказа голяма грешка), но аз в това време успях да видя сред публиката големия български китарист Николо Коцев и имах време да се запозная лично с него и да поговорим. Оказа се, че той е чел моя блог и по-специално ревюто за концерта на неговата група Brazen Abbot в София миналата есен, което ме изпълни с голямо задоволство. Николо Коцев е човек, постигнал големи успехи в световната рок-сцена и искрено се зарадвах, че имах късмета да се запозная лично с него и да му изкажа своята благодарност за музиката, която прави и за това, че уважи с присъствието си концерта на знаменитост като Кен Хенсли, който и за него е бил учител и вдъхновител.

Майк Рам и Николо Коцев

Концертът започна с група Сънрайз и All Access Project, които представиха песни от най-новия си албум. Признавам си, че не бях слушал техни изпълнения преди, но музиката им страшно ми хареса. Това наистина е голям комплимент, защото групата свири предимно блус, който не е точно любимият ми жанр, но пък звучаха наистина свежо и я изпълняваха с толкова жар и страст, че всички ние в публиката се заредихме от тях.

Прочетете остатъка от публикацията »


Смартфонът LG Optimus 2X P990, услугите на Google и правото на лична свобода

неделя, 3 юли, 2011

Преди известно време имах възможността да ползвам за няколко дни смартфона LG Optimus 2X P990, анонсиран като първия телефон с двуядрен процесор, с еретичната амбиция да се превърне в топ продукт в своята категория и да конкурира „божествения“ iPhone. :-) Преди мен вече се изписаха доста материали, изпълнени с технически характеристики и хвалби за мощта на двуядрения процесор, така че аз няма да ви занимавам с такива подробности. (Вижте блогърските ревюта на Пламен, на Крис и на Никола, както и по-технически детайли от PhoneArena и от PixelMedia.) Ще споделя своите лични впечатления, пък вие сами си преценете дали са искрени.

Новият Optimus ме впечатли много с красивия си и контрастен дисплей, с многото екрани и удобните бутони на панела. Може би заслугите не са толкова на телефона, колкото на операционната система Android, но така или иначе, с него се работи лесно и приятно. Някои хора се възмущаваха от това, че още в самото начало телефонът пита за твоя Google акаунт и това било пречка, ако човек още си няма такъв. Според мен, това решение на Google е напълно естествено и изключително удобно за всички приложения и услуги, които ползвате. Онова, което ме притесни е, че ако някой ми открадне телефона, може да получи достъп до всички услуги на Google, които ползвам, което си е сериозно навлизане в личния ми живот.

Тъй като все още си нямам свой личен смартфон, нямам с какво да сравнявам LG Optimus 2X, освен с моделите на Nokia, които съм тествал преди и смятам, че докато операционната система Android е определено по-удобна и по-интуитивна за работа, тъч-скрийна на LG е по-неефективен от този на Nokia. Когато пиша с Нокията уцелвам буквите по-точно, отколкото с LG. Въпреки, че много детайли в дизайна са заимствани от iPhone (вижте детайлно сравнение между двата модела), при писане с LG се допускат доста повече грешки, което забавя и затруднява писането.

В телефона има доста приложения, а от Android Market човек може да си свали още хиляди. На практика човек може да прави с този телефон всичко, което би могъл да прави и с нормален компютър. Чудя се: наистина ли ни е нужно това?

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 36 other followers