октомври « 2011 « The Man On The Silver Mountain

Да ни е честита победата на новата (силова) демокрация!

понеделник, 31 октомври, 2011

Новият ни президент (снимка: Mediapool)

За човек като мен, който досега е бил силно аполитичен, да пиша в блога си за политика е невероятно изключение. Ако погледнете и Фейсбук профила ми, ще видите, че покрай миналите избори за президент и местна власт съм излял много емоции в социалната мрежа.

Истината е че се страхувам.

Страхувам се за бъдещето, което ми изглежда все по-черно и все по-познато. Страхувам се, че онова, което ни чака, вече сме го виждали преди повече от 20 години. Никога не съм смятал, че демокрацията е добра за българите, но полицейската диктатура е още по-лоша алтернатива.

Вчерашните избори показаха, че ние не се учим на нищо от миналото. За първи път от 22 години изборите ги решиха не червените бабички, а младите хора – между 18 и 28 години, които нищо не помнят от комунистическото минало и които лесно повярваха, че властта на силовите структури е много по-добра алтернатива от властта на пременените в демократични костюми комунисти.

Отминалите избори са уникални и с това, че за първи път от 22 години поставиха цялата власт в държавата в ръцете на един-единствен човек. И не е толкова страшно това. Страшното е, че мнозинството от българския народ смята това за добро. Оттук нататък каквото и да се случи, никой няма да има смелостта да му се опълчи. Поне за още 45 години.

Прочетете остатъка от публикацията »

42 Коментара | Общество и нрави | С прикачен етикет: Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, демокрация, избори 2011, полицейска диктатура, спасяване поединично | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Меритокрация и диктатура, елитаризъм и демокрация

понеделник, 24 октомври, 2011

Когато бях по-млад бях идеалист и вярвах, че обществото трябва да се управлява от умни и кадърни хора. По-късно открих думата меритокрация, която в най-общ смисъл означава същото – да има обективни критерии за личностни и професионални качества и само онези, които ги покрият, да могат да работят в държавната администрация. Това, разбира се, е или твърде идеалистично и непрактично (как например да формулираш изискване кандидат-президентът да не е плужек?), или приложимо само в ограничени области на живота (както древните китайци въвели държавните изпити за имперските бирници).

Проблемът на меритокрацията е, че онези, които не отговарят на условията, ще се нахвърлят срещу системата. Те никога не биха признали, че не са достатъчно квалифицирани за да заемат избраната позиция, а ще хвърлят вината върху онези, които дефинират правилата. Оттук изводът се налага от само себе си – една меритократична система може да бъде наложена само със сила в обществото. Примерите от историята го потвърждават: Чингис хан и Наполеон са хора, постигнали властта си с военен диктат и направили много, за да наложат меритократични принципи в държавното управление.

Излиза, че за да постигнем едно управление на кадърните (меритокрация), ни е нужно управление на силните (диктатура). Обратното, за съжаление, не е вярно. Диктатурата, към която се стреми всяка силна власт (като управляващата партия в момента у нас начело с богоподобния си лидер) много рядко има за цел отглеждането на кадърни специалисти и поставянето им на ключови позиции в държавната администрация. Когато човек докопа голямата власт и усети нейните благинки, вероятността той да тръгне да работи за успеха и просперитета на народа и държавата, е нищожна. Имената, цитирани по-горе, са изключения, макар че точно това е била причината да останат в историята на човечеството завинаги.

Прочетете остатъка от публикацията »

4 Коментара | Общество и нрави | С прикачен етикет: демокрация, диктатура, елитаризъм, избори, меритокрация, неравенство, равенство | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Моята детска мечта – сгъваеми мебели и падащи легла

петък, 21 октомври, 2011

Когато бях малък, 5-членното ни семейство живееше в тесен двустаен апартамент, в който не само че си нямах моя стая, но даже си нямах и собствено ъгълче. Учех и си пишех домашните на кухнеската маса, на леглото си или направо на земята. Тогава си мечтаех за дом със сгъваеми мебели – маси, бюра и легла, които се прибират в стената. Хем да имам собствено бюро, хем като не го ползвам да не пречи на другите и да прибира някъде в стената.

В интерес на истината, баща ми беше купил сгъваеми маси, които ползвахме често, но от много употреба бързо станаха буквално на парчета. А в новото ми семейство също използваме сгъваема маса за хранене, защото архитектите, проектирали блока, в който живеем, не са предвидили място за голяма трапезарна маса и за хората, които ще седят около нея.

Преди време попаднах на този клип и бях много изненадан и впечатлен докъде са стигнали някои компании в идеите за сгъваеми мебели, които хем да пестят място, хем сгъването да става без много физически усилия, хем цялата система да бъде стабилна и издържлива. За сравнение – нашата кухненска маса стои в една ниша и за да я ползваме, трябва някой силен човек да я извади оттам (познайте кой?) и да я разпъне, за да можем да седнем около нея.

Оказва се, че днес на бизнеса със сгъваемите мебели се гледа много сериозно. Продуктите, които се предлагат, не са просто заместители на „истинското“ легло или маса, а по-скоро са средства за освобождаване на жизнено пространство, което при съвременните цени на недвижимите имоти, се оказва изключително находчиво. Ако можеш през деня да махнеш един от най-големите мебели в къщата – леглото – можеш да си освободиш невероятно широко пространство, което да ползваш за други цели, или просто да ти даде усещане за простор.

Прочетете остатъка от публикацията »

7 Коментара | Лични, Продукти | С прикачен етикет: детска мечта, детска стая, дисциплина, лично пространство, оптимизиране на пространството, падащи легла, сгъваеми мебели, стенни легла, wall beds | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Лицето на фирмата

вторник, 18 октомври, 2011

Преди няколко дни из интернет пространството се завъртя един клип, в който служителите на М-тел благодарят на своите клиенти за доверието и търпението през изминалата почти година, откакто започна смяната на софтуерната система и започна ходенето по мъките на техните клиенти.

Идеята е похвална. Много хора ненавиждат компанията, за това, че е монополист и че в политиката й вместо загриженост за клиента всички усещат стремеж към забогатяване. Малко хора осъзнават, обаче, че в тази компания има много служители, които си вършат работата с желание и отдаденост и че трудностите, които изпитваме ние, в никакъв случай не подминават и тях.

Аз съм човек с късмет и досега не съм имал сериозни проблеми в обслужването от страна на М-тел. Имах веднъж една малка грешка в сметката, която бързо беше коригирана, а отношението на всички служители винаги е било много любезно. Затова разбирам добре посланието на този клип, оценявам загрижеността на служителите на фирмата, приемам тяхната благодарност и на свой ред им благодаря за положените усилия. Защото хората, с които общуваме ежедневно, са лицето на фирмата и от техните действия ние си съставяме мнение за цялата компания. Благодаря ви!

Но има и друго.

Прочетете остатъка от публикацията »

7 Коментара | Обслужване | С прикачен етикет: М-тел, Мтел, грешни фактури, забавени фактури, лицето на фирмата, надписани сметки, отговорност на ръководството, служители на М-тел | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Моята професия – управление на проекти

неделя, 16 октомври, 2011

Напоследък, в срещи с много хора, откривам, че малко хора знаят коя е „истинската“ ми професия – какво работя, с какво си вадя хляба. Това е разбираемо. От повече от 4 години се занимавам с много неща, голяма част от които са видими в интернет и всеки мой приятел, читател или познат си прави различни изводи от онова, което е прочел за мен или от мен в Мрежата.

Не случайно думата „истинска“ е в кавички. Така наричам дейността, с която се занимавах преди да стана блогър и това да ме направи популярен в интернет (най-вече с петъчните притчи и рецепти за лютеница ) и това са професионалните обучения и семинари в областта на управлението на проекти.

Имах дълга и интересна кариера като софтуерен разработчик, след което реших, че искам да имам по-голямо влияние върху успеха на проектите, върху които работя, и се преквалифицирах на проектен мениджър. В работата си виждах много проекти, които не успяваха да постигнат зададените им ограничения и това ме тормозеше много. Търсех решения на всички проблеми, с които се сблъсквах, четях много – и книги, и статии, и блогове, а откакто открих блоговете, се запознах и с най-авторитетните автори в света. Научих много, а скоро започнах и да пиша за онова, което ме вълнуваше от професията, защото исках да споделя наученото с колкото може повече хора.

Така ми дойде и идеята да водя семинари и да разкривам на своите колеги хитростите и тънкостите на професията, които съм научил с годините. Вярвам, че това, което правя, е добро и е полезно. Моята висша цел е да създам професионална общност от хора, които се вълнуват от тази професия, които работят своите проекти с мерак и които се стремят да постигнат резултатите, удовлетворяващи нуждите на клиента. Искам да събера около себе си хора, които обичат работата си и търсят удовлетворение от нея.

Прочетете остатъка от публикацията »

5 Коментара | Лични, Събития | С прикачен етикет: РамСофт, моята професия, професионална общност, професионални обучения, семинари по управление на проекти, удовлетворение от работата, управление на проекти | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Как да забогатееш бързо

петък, 7 октомври, 2011

Преди няколко петъка един от моите любими блогъри – Раджеш Сети – публикува много ценна статия с полезни съвети как да забогатеем бързо. Въпросът бил поставен на един семинар и в резултат получил доста интересни отговори. Ето някои от тях:

Пусни фиш от тотото (и спечели шестица)
Обери банка (успешно)
Ожени се за някой богат (и остани женен за него)
Сближи се с богат (и стар) вуйчо (и се надявай… добре де, забрави)
Отиди в Лас Вегас (залагай и спечели джакпота)
Напечатай фалшиви пари
Продай мост (на някой, който би искал да го купи)
Вземи назаем (много) пари и не ги връщай
Стани инвеститор (Хмммм…)
Моли се на Бог (и тъй като си късметлия, молитвите ти ще бъдат чути)
Започни да копаеш в задния си двор (кой знае – може да откриеш злато или нефт?)
Пусни много реклами и искай от хората да ти пратят пари (между другото, това е сработило за много хора)
Създай финансова пирамида (и гледай да не те хванат)
Напиши книга, успешна като сериите за Хари Потър (да, това трябва да е лесно, нали?)

Всички тези са доста добри начини за бързо забогатяване, само дето е възможно да се появят странични ефекти, като например да ви арестуват (защото не всички са законни). Ето какво казва Радж Сети по този въпрос:

Истината е, че ако се абстрахирате от ограниченията и не се притеснявате за последствията ако се провалите (като например да влезете в затвора), вие можете да имате много отговори. Но тъй като не можете да игнорирате ограниченията и ТРЯБВА да се притеснявате за последствията от евентуалния провал, отговорите на този въпрос са силно ограничени.

Какъв е изводът?

Изводът се налага от само себе си. Раджеш го формулира така:

Можеш да забогатееш бързо само ако си се подготвял за това бавно.

Това е истината.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.