вторник, 3 януари, 2012
Признавам, че напоследък малко се укрих от публични изяви или, както казва един приятел, потопих се като вражеска подводница 
Причината е проста – никога не съм обичал да пригласям в общия хор, независимо колко позитивна и благородна е темата, а празници като Коледа и Нова година за мен винаги са били повод за размисъл и пренастройване на мислите и целите, а не на лигави пожелания за здраве и късмет. Не че не го желая на всички близки, приятели и читатели, но звучи ужасно банално, когато го чуеш за 315-ти път.
Повод за новия поток на мислите ми бяха лекцията, която изнесох в курса по оптимизация за търсачки на Академия Телерик, от която сам се вдъхнових за стойността и важността на блога, новата ми работа като маркетинг мениджър във фирма Български софтуерни технологии, която произвежда продукта CadIS – софтуерна система за кадастър и модерно земеделие, и влошеното ми здравословно състояние, което налага радикални мерки за промяна на начина ми на живот и хранене, ако искам да живея още малко.
Затова за тази година си поставих малко цели, за да мога да се фокусирам по-лесно върху тях и да мога да ги изпълня. Харесва ми идеята на Крис за 100 дни да напише 100 поста в различни блогове. Това може и да е малко прекалено, но определено смятам и аз да пиша повече, макар и по-кратки публикации в блоговете си. Напоследък бях много по-активен в социалните мрежи, но написаното там отминава и се забравя бързо. Написаното в блога остава и може лесно да бъде открито, дори и след повече време. От много време планирам да стартирам нов сайт и блог, в който да пиша за общуването в интернет, за маркетинга – личен и фирмен – и за онова, което ни прави хора в новото време. Сега обещавам публично, че ще го направя до края на януари и след това ще публикувам поне по една статия седмично в него, както и във всичките си останали блогове. Май и при мен ще се окаже, че ще трябва да пиша по една статия всеки ден, но като са в различни блогове и по различни теми, се надявам да не ви омръзва.
Важното е да успея да създам образ на добър професионалист за себе си в публичното пространство и да спечеля доверието на своите читатели, които да превърна в клиенти или в пропагандатори на моите продукти и услуги. Когато успея да създам в себе си дисциплината да пиша редовно, мисля, че ще бъда готов и за следващите стъпки от големия план, които засега ще премълча.
Прочетете остатъка от публикацията »
10 Коментара | 
Блогове, Лични | С прикачен етикет: CadIS, борба с диабета, важност на блога, движение, интернет общуване, оптимизация за търсачки, поставяне на цели, професионален образ, спортуване | 
Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
вторник, 20 септември, 2011
Този пост се каня да го напиша сигурно от половин година. Колебах се толкова дълго, защото ми беше трудно да отделя тези три неща от заглавието, да ги осмисля и да разбера разликата между тях. А сигурен съм, че мнозина от вас също ги смятат за синоними.
Всичко започна с един пост на Събина, в който тя изброява успехите, които е постигнала преди 30 години. Когато аз бях на 30 години, си мислех, че съм постигнал някакъв успех с това, че работех любимата си професия, пътувах често до чужбина и имах прекрасно семейство. Хората около мен, обаче, започнаха да ми показват, че всичко това е нищо в сравнение с техните успехи и аз просто реших, че на мен ми е съдено да успея по-късно. Затова и в горния пост написах коментар с подобно звучене.
Ана пък много се учуди от това, коментирайки в друг пост, че в нейните очи съм бил толкова известен, че някои нейни познати искрено й завиждали за това, че сме приятели, сякаш се познава с някоя истинска поп-икона (Мадона беше цитирана там). Тук започнах да усещам разликата. Според Ана излиза, че щом си известен някъде, значи си постигнал голям успех. Според мен съвсем не е така. Успехът е нещо друго, за което ще пиша по-нататък, а известността е временна, преходна и винаги е сред някакъв ограничен кръг. Пък и с какво съм известен аз? Нито съм написал книга, нито съм спечелил “Х-фактор”, нито пък съм се оженил за някоя манекенка (и слава Богу!). Аз съм просто един блогър, който пише онова, което му дойде на ума.
А Нора беше писала, че в България няма известни блогъри.
Доказателство – питайте някой, който няма блог и Twitter, кой е Еленко. Това е като преследването на еднорози – знаеш, че ги има…. ама май само ти си го знаеш това.
Най-хубавото в цялата история е, че на Еленко не му пука и си съществува въпреки хората, които не са чували за него.
Това, последното, е наистина мъдро. Аз също се опитвам да съществувам въпреки онези, които не са чували за мен. А също така не знам и кой е Коко Динев, но мисля, е и той не страда от това.
Прочетете остатъка от публикацията »
7 Коментара | Блогове, Лични, Общество и нрави | С прикачен етикет: възгордяване, гордост, известни блогъри, известност, истински приятели, популярност, поука, приятелски съвет, успех | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
четвъртък, 8 септември, 2011
Тази публикация трябваше да се появи малко по-късно, но се наложи да я напиша сега. Възнамерявах да напиша серия от постове за блогърите, за известността, за влиянието, за личното мнение и за успеха, но ето че серия от спамерски коментари под един от по-старите ми постове, ме принуди да започна с темата за личното мнение и рекламата.
Преди време написах един пост за най-добрата лютеница. В нашето семейство всички ядем много лютеница и лютеницата на фирма Булконс е най-предпочитаната от всички в семейството. Истината е, че заглавието е подвеждащо – най-добрата лютеница на света е домашната лютеница, която правим на село по бабината рецепта, но за съжаление, много бързо я изяждаме и се налага да купуваме и от магазина.
Но не за това иде реч в този пост. Група първомайски патриоти ме нападнаха с коментари, че фирмата, чиято лютеница харесваме, всъщност работи много некачествено, а тяхната конкурентна фирма била много по-добра и даже имала германски сертификат за качество. Имаше и обидни квалификации по мой адрес – мръсник, продажник и други епитети, с които не бих искал да замърсявам съдържанието на блога си. Естествено, най-грубите коментари бяха изтрити – тук е моя територия и няма да цепя басма никому.
Прочетете остатъка от публикацията »
10 Коментара | Блогове, Лични, Реклами | С прикачен етикет: домашна лютеница, личен вкус, лични морални норми, лично мнение, най-добрата лютеница, платена реклама, платени статии, споделяне на мнение | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
неделя, 4 септември, 2011
Колкото и да не ви се вярва – ето, че и моята скромна личност бе избрана за член на журито на тазгодишния конкурс БГ Сайт 2011. Доскоро се имах за народен блогър, когото само обикновените хора четат, но ето че вече съм сред “интернет специалистите” и ще трябва да дам експертното си мнение за сайтовете, участващи в конкурса тази година
Аз съм човек, който вярва в пазарната икономика (т.е. търсенето определя доколко стоката ти е свястна) и по тази логика смятам, че най-заслужилите “съдници” на това, което правя в интернет, са моите читатели, и само те имат правото да оценяват работата ми, при това по един много прост начин – или четат, или не четат. Затова и не съм голям фен на конкурси, в които “елитно” жури решава кой е предложил най-добрия продукт – смятам, че това по принцип трябва да го решава публиката.
Когато получих поканата от Жюстин Томс, бях доста изненадан – почувствах се сякаш ме канят да участвам в журито на “Златния Орфей” От друга страна, конкурсът БГ Сайт е събитие с дългогодишна традиция и прецених, че ценното в него не е просто оценката и наградата, а анализът и конструктивната критика, която всеки сайт-участник може да получи от хора със значителен опит в интернет бизнеса, което би могло да им помогне да постигнат по-добър бизнес ефект от своето начинание. Освен това почувствах поканата за участие в журито като някакво признание за моите усилия в интернет-обществото през последните 4-5 години и затова с удоволствие приех да бъда един от членовете на конкурсното жури.
Организаторите ме помолиха да споделя своите критерии, които смятам да приложа към оценяваните сайтове и тъй като съм просто блогър, моите критерии са прости, но мисля, че са важни. Прочетете остатъка от публикацията »
5 Коментара | Блогове, Събития | С прикачен етикет: БГ Сайт 2011, Жюстин Томс, изчистен дизайн, качествен текст, конкурс, критерии за оценка, ползваемост, член на журито, яснота | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
събота, 30 юли, 2011
Както мнозина може вече да са забелязали, опитвам се да създам традиция да раздавам награда за всеки хиляден коментар в този блог и за щастие се получава. Този път печелившата е Райна Цветкова, а аз дори уцелих точния момент, в който се появи нейният коментар и успях да го регистрирам на снимка:
5000-ия коментар на Райна
Интересното е, че този път Райна целенасочено беше решила да спечели подаръка – автобиографичната книга на Антъни Кийдис “Белези” – и беше приложила “научно-изследователски” методи да уцели момента на 5000-ия коментар. Признавам, че не ми беше хрумвало, че е възможно да се броят коментарите, но пък не видях никаква измама в нейния подход. Напротив, възхитих се на нейната упоритост и постоянство и смятам, че наградата е напълно заслужена.
Райна и Майк с книгата “Белези”
С нея се видяхме на една от традиционните блогърски срещи, известни като #twitterbloggerbeer и с огромно удоволствие й връчих подаръка. Надявам се книгата да й хареса, а традицията да раздавам награди за всеки 1000 коментара ще продължи и ще се радвам все повече хора да се включват в дискусиите със свое мнение и идеи.
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
4 Коментара | Блогове, Лични | С прикачен етикет: Антъни Кийдис, Райна Цветкова, белези, коментари, награда, подарък, традиция | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
четвъртък, 12 май, 2011
Това, че рядко пиша за политика съвсем не означава, че нямам политически възгледи. Просто не смятам, че политиката трябва да ръководи нашия живот, затова избягвам да пиша и да коментирам на тази тема. Това, което ми прави впечатление, обаче, е, че хората у нас масово не разпознават политическите течения и идеологии и често изповядват противоречащи си идеи. За щастие, благодарение на Ники Бачийски, попаднах на един много интересен политически тест, който помага да разберем собствените си политически пристрастия.
Тестът е на английски и големият му недостатък е, че няма индикация докъде сте стигнали. В един момент човек почва да се дразни, че има още една страница с въпроси и въобще не му се вижда края. Всъщност, страниците са около десетина, така че попълването му не отнема много време, но липсата на информация за прогреса е доста притеснителна.
Центрист
Моят резултат (както и очаквах) е центрист – умерен в икономическите си разбирания и по-либерален в обществените. Това го приемам като човек, който избягва да изпада в крайности, но се чудя дали ако човек за някои въпроси има леви разбирания, а за други – десни, дали пак няма да излезе центрист. Все пак мисля, че тестът е полезен, така че силно ви го препоръчвам. Може и да споделите вашите резултати в коментарите.
Прочетете остатъка от публикацията »
5 Коментара | Блогове, Общество и нрави | С прикачен етикет: блогърски тест, дълги текстове, ляво и дясно политическо пространство, многословност, политическа ориентация, политически пристрастия, политически центризъм, размер на поста, тестове | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
понеделник, 2 май, 2011
Обичам традициите, особено, когато са хубави и приятни. Преди време реших да давам подарък на един от вас, който напише юбилейния коментар и макар че пропуснах да го направя за 1000-ия, го направих за всеки следващ хиляден коментар. В момента в блога има регистрирани 4823 редовни коментара и смятам, че е време да обявя подаръка, който съм приготвил за автора на 5000-ия коментар.
Книгите, които подарявах, ги избирах случайно, докато едва днес установих, че всички са били биографични. Представяте ли си – наистина не бях забелязал тази тенденция:
Тези заглавия ме наведоха на мисълта, че и това може да се превърне в традиция, още повече, че в момента имам една чудесна автобиографична книга, която имах желание да подаря някому. Обичам да правя подаръци, а какъв по-добър повод за това от юбилейния, 5-хиляден коментар в блога!
И така: подаръкът е автобиографията на Антъни Кийдис “Белези”, за която писах съвсем наскоро в блога. Вярвам, че повечето от вас го познават като певецът на група Red Hot Chili Peppers, но малцина знаят подробности от неговия богат и изпълнен с превратности живот.
Книгата е интересна и поучителна и се надявам, че онзи, който я спечели, ще остане доволен.
И преди съм го казвал, но няма да ми омръзне да повтарям, че диалогът с вас – моите читатели – е най-голямото ми удовлетворение от блогването и подаряването на една книга е най-малкото, което мога да направя, за да се отблагодаря за това, че четете редовно блога и че ме подкрепяте.
Благодаря ви! Надявам се да продължим да споделяме заедно нещата от живота, които ни вълнуват.
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
16 Коментара | Блогове, Книги, Лични | С прикачен етикет: Антъни Кийдис, автобиография, белези, благодарност, коментари, подарък, Red Hot Chili Peppers | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
петък, 8 октомври, 2010
Мине се – не мине време и ето – Пламен Петров отново призовава блогърското братство да се включи в поредната игра. Признавам, че неговите провокации са интересни, даже покрай една от тях – за десетте блогърски тайни издадох и електронна книга, – но нещо начесто ми идват, а аз обичам добре да си обмисля публикацията, преди да се включа в подобно начинание. Така идеята за един перфектен ден остана без мое участие, затова пък сега съм решил да се реванширам и да се включа в играта за десетте божи заповеди на интернет етикета.
Проблемът, както винаги, е в това, че Пламен, започвайки пръв, е описал най-важните неща и за онези, идващи след него задачата става все по-трудна. Но аз пък не се отказвам лесно от такива трудности и започвам смело с моите “съвети”, а дали ще ги докарам до десет – само Бог знае
Всъщност, за да не се разпростирам много нашироко (веднъж вече писах сериозно за 10-те божи заповеди на новия век, но някои хора го приеха като обида), а и за да кажа нещо смислено, което съм го открил от собствения си опит, се фокусирах в малко по-тясна ниша и ще ви споделя 10 блогърски заповеди, т.е. етикет на блогъра и на неговите читатели и коментатори:
1. Бъди искрен! Не се прави на това, което не си! Хората не са глупави и веднага ще разберат, че си позьор и ще напуснат твоя блог.
2. Не кради! Ако нещо те е впечатлило в мрежата, цитирай го надлежно, като укажеш кой е авторът и откъде си го намерил и задължително сподели какво точно ти е привлякло вниманието в него.
3. Не се прави на много умен! Не давай кухи съвети, които си прочел някъде, но които никога не си изпитвал на собствен гръб. Споделяй неща, които лично си опитал, видял или чул, за да звучиш истински, а не фалшиво.
Прочетете остатъка от публикацията »
21 Коментара | Блогове | С прикачен етикет: 10 божи заповеди, 10 тайни, безплатно знание, добро възпитание, един перфектен ден, етикет, искреност, личен опит, поведение в Интернет, полезни идеи, поставяне на връзки, споделяне, цитиране, SEO | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
петък, 20 август, 2010
Когато преди три месеца Пламен Петров разкри своите 10 малки (мръсни) тайни и започна поредната блогърска игра, не предполагах, че ще предизвика голям интерес сред нашего брата блогъра, но се оказа, че в нея се включиха много хора, споделяйки онези неща, които са сметнали за интересни и нестандартни случки, и които не че са някакви строго пазени тайни, но досега са били неща, за които не са обичали да говорят публично.
Дали блогването е променило отношението ни към онова, което сме смятали за твърде лично (и за тайна) досега или просто се опитваме да се “направим на интересни” – не знам, но тази тема ми стана интересна и не само участвах със своите 10 тайни, но и се опитах да проследя всички (известни ми) участници в играта.
Открих много интересни и любопитни факти, които разкриват една друга страна на хората, които познавам чрез техните блогове. Беше ми любопитно да узная как един човек, който обича да споделя всякакви неща в блога си, всъщност е много срамежлив при разговори с хора; колко много от нас са правили опити да пишат стихове и после са се отказали, загубили вяра в таланта си; и това, че много блогъри притежават знания, качества и способности в области, доста различни от онова, с което се занимават днес и които не са успели (или не са посмели) да реализират.
Всичко това ме амбицира да се заема със задачата да събера всички по-интересни истории и да ги представя на по-широка публика. Не защото блогърите са особени и уникални хора, а защото те имат смелостта да разкрият публично своите недостатъци и “прегрешения” от миналото, отърсвайки се от чувството за вина или срам и по този начин откривайки как случките от миналото са го формирали да станат личностите, които са сега.
Така се роди и тази електронна книжка – “Какво не знаем за българските блогъри? (Техните 10 малки тайни)“, в която съм събрал “изповедите” на 22-ма популярни български блогъра, които привлякоха моя интерес. Има и други участници в тази игра, чиито постове не успяха да намерят място в тази книга (тя стана доста голяма), но в нея съм поставил връзки към тях, така че картината да стане още по-пълна. А включените автори са (по азбучен ред): Ан Фам, Аспарух Калянджиев, Божидар Костов, Василена Вълчанова, Вили Фарах, Диана Кошеджийска, Димитър Н. Митев, Константин Павлов-Комитата, Майк Рам, Максим Кирилов, Милена Дреновска, Модерната вещица, Натали Тодорова, Николай Сисоев-Труден, Пламен Бочев, Пламен Петров, Поли Козарова, Радислав Кондаков, Стефан Русев, Стойчо Димитров, Събина Панайотова и Тихомир Димитров.
Прочетете остатъка от публикацията »
18 Коментара | Блогове, Книги | С прикачен етикет: 10 тайни, Ан Фам, Аспарух Калянджиев, Божидар Костов, Василена Вълчанова, Вили Фарах, Диана Кошеджийска, Димитър Н. Митев, Какво не знаем за българските блогъри, Константин Павлов - Комитата, Майк Рам, Максим Кирилов, Милена Дреновска, Модерната вещица, Натали Тодорова, Николай Сисоев - Труден, Пламен Бочев, Пламен Петров, Поли Козарова, Радислав Кондаков, Стефан Русев, Стойчо Димитров, Събина Панайотова, Тихомир Димитров, безплатна книга, блогърски изповеди, блогърски тайни, български блогъри, електронна книга, споделяне на тайни | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
петък, 6 август, 2010
Тази идея тръгна от Дарън Роуз – един от най- популярните блогъри в света. Той я нарича “Предизвикателството на 7-те връзки“ и неговата цел е всеки блогър, който го приеме, да направи една задълбочена инвентаризация на написаното в блога си дотук и да сподели връзки към 7 специални поста:
- Първият пост в блога
- Постът, който ми е доставил най-голямо удоволствие, докато го пиша
- Постът, който е предизвикал забележителна дискусия
- Пост в чужд блог, който бих искал да съм написал
- Най-полезният пост
- Пост, с чието заглавие се гордея най-много
- Пост, който бих искал повече хора да прочетат
По традиция, откакто блогвам, на рождения си ден си правя някаква равносметка, затова реших, че днес – денят, в който навършвам 42 години – е чудесен повод за една такава блогърска ретроспекция.
Трябва да ви кажа, че докато да идентифицираш първият пост в блога е проста работа, то другите условия се оказаха доста по-трудни и изпълнението на задачата ми отне много време и ровене из стари постове и статистики. Все пак, може би това е била и идеята – да се поразровя из блогърското си “творчество” и да си припомня някои наистина стойностни неща, които отново да представя на вашето внимание.
1. Първият пост. Той се казва просто “The Man on the Silver Mountain“ и представя моята идея за създаване на личен блог. Написан е на 22.06.2007 (което би трябвало да се смята за рожден ден на блога) и изобщо не съм си представял, че това ще стане най-популярният ми блог, а още по-малко, че ще се нареди сред най-популярните блогове у нас. Едно знам със сигурност – всичко това дължа на вас – и искрено ви благодаря!
2. Постът, който ми е доставил най-голямо удоволствие, докато го пиша. Това е един от първите постове, в които се опитах да направя равносметка на живота си дотук. Казва се “Честит рожден ден на мен!“ и е писан преди точно 3 години, малко след като бях взел решението да започна свой самостоятелен бизнес. Бях изпълнен с ентусиазъм вяра в себе си и непоклатим оптимизъм. Днес нещата изглеждат почти същите, само дето съм малко по-голям реалист и разбрах, че хубавите неща стават бавно. Но оптимизмът не ме е напуснал и все така изпитвам удоволствие да пиша в блога си!
Прочетете остатъка от публикацията »
13 Коментара | Блогове | С прикачен етикет: blogs, Darren Rowse, Тихомир Димитров, бабината рецепта, врагове, връзки, дискусия, домашна лютеница, изобилие чрез даване, моята музика, необитаем остров, равносметка, ретроспекция, рожден ден, rock'n'roll, sex | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
