The Man On The Silver Mountain

Моят приятел Longanlon казва, че човек трябва да страни от стадото, имайки предвид да не участва в масови блогърски игри, защото така изгубва уникалната си идентичност, но аз пък много обичам да участвам в такива инициативи. Първо, липсват ми лексиконите от детството (явно не съм попълвал достатъчно много от тях) и второ, така се създава някаква блогърска мрежа, което само по себе си не е лошо.

Инициатор на поредния мийм е Пламен Петров, който ме предизвиква да споделя 10 свои малки и мръсни тайни. Е, мръсни тайни и да имам – няма да ги кажа, а някои от тайните си вече съм споделил в поста Осем неща, които не знаете за мен, така че задачата ми става много трудна. Да не говорим, че ако разкрия всичките си тайни ще изглеждам съвсем разголен пред вас. Трябва и нещо да запазя за себе си.

Все пак, ще се опитам, пък да видим дали ще стигнем до десет.

1. Страх ме е от високото. Като по-малък не го осъзнавах този страх, защото живеехме все на първия етаж. В София от 15 години живея на 12-ия етаж и не смея да погледна надолу през терасата. Веднъж се опитах да се преборя със страха си и се качих да летя на малък самолет. Изживяването беше невероятно, но сърцето ми все още трепва като погледна надолу отвисоко.

2. Като малък пишех стихове. За пионерите. Много бяха глупави, но съм печелил някакви награди. Като тийнейджър исках да напиша нещо за любовта. Не можах. Но пък откакто съм блогър, успях да напиша един разказ – “Червеният пръстен“. Ако се понапъна още малко, може да напиша и още нещо. Кой знае?

3. Заедно с Андро Стубел в Ямбол съм пял в една ученическа рок-група – “Експеримент”. Имах фенки още от малък В София пях съвсем за кратко в една друга група, която имаше също добри авторски песни, но момчетата нещо не ме харесаха и се наложи да ги напусна. С Андро по-късно записахме (физически) албума на Екзитус “eXtended Play” на моя компютър. Някой ден ще напиша специален пост за Екзитус. Велика група бяха!

4. Учил съм 4 семестъра актьорско майсторство и театрална режисура. Трябваха ми 5, за да се дипломирам, но ни принудиха да прекъснем по финансови причини. После вече се захванах с други неща и така не можах да се дипломирам. Важното е, че оттогава имам някакъв тренинг и не се притеснявам да излизам на сцена и да говоря пред публика. Все още не съм много добър презентатор, но актьорския и режисьорски опит, колкото и да са кратки, ми помагат.

5. Учил съм гръцки, унгарски, италиански и френски език. Нито един от тях не мога да говоря. Но все пак говоря свободно английски и руски.

Прочетете остатъка от публикацията »

Сцената, всъщност е моят блог. Тук се чувствам най-уютно. Като отворя страницата за писане на нов пост, успявам да си събера мислите и да бъда себе си истински. Напоследък прекарвам много време във Facebook – там е интересно, защото научавам много неща, свързвам се с много хора и се чувствам жив и пълноценен. Но Фейсбук прилича на пазар – много е шумен, много е шарен, ала в края на деня осъзнаваш, че полезното е твърде малко и си пропилял голяма част от времето си.

Тук, в блога, се чувствам у дома си. Читателите са малко, но качествени. И знам, че това, което напиша, ще остави спомен у тях, защото на тях им пука.

Занимавам се с много неща и трудно намирам онова спокойствие и концентрация на мисълта, които са ми нужни, за да пиша по-стойностни неща, но изпитвам остра нужда да се завърна към блогването – то ми носи най-пълното удовлетворение.

И тук е момента да споделя цялото стихотворение на Недялко Йорданов, което днес се е загнездило в главата ми. То е писано за театъра, но според мен, с пълна сила важи и за блоговете.

Сцената е моят дом (Недялко Йорданов)

Своята роля играя сега
с малко надежда и малко тъга.
Моята роля е роля такава -
не за награда и не за слава.

Сцената е моят дом.
Тук умирам мълчешком.
Тук се раждам за борба.
Тя е моята съдба.

Този жесток е, онзи е глух,
трети за мене пуснал е слух,
а пък четвърти само брои
мойте разводи и мойте пари.

Вдигай завесата! Ето ме – чист!
Ето ме целият – просто артист.
Своята роля играя сега
с малко надежда и малко тъга.

Пея с пресипнал, но истински глас
за да събудя някого от вас,
за да направя някого щастлив
Още ме има още съм жив.

Сцената е моят дом.
Тук умирам мълчешком.
Тук се раждам за борба.
Тя е моята съдба.