Отдавна се каня да започна една серия от размишления върху българските пословици и поговорки. Все по-често в някои от тях откривам скрит смисъл, който или ми е убягвал, или съзнателно е бил изкривяван от учителите ми в детството. В други пък откривам доста характерни за българина качества, които никак не харесвам, като стиснатост, дребнавост, пестеливост, стигаща до алчност. Поводът да започна да пиша за поговорките, които са ми направили впечатление, е провокацията от Марио Пешев, който ме покани да споделя мъдри мисли и цитати, формиращи личната ми философия.
Интересното е, че съм чел много сентенции, които са ми харесвали или в които съм откривал някаква мъдрост, но малко от тях съм запомнил и приел за своя лична философия. Има обаче поговорки, в които съм открил своето лично послание и които все повече се превръщат в част от личната ми философия и някои от тях ще ви споделя сега.
Каквото повикало, такова се обадило
Обикновено тази поговорка се тълкува във връзка с отношението към хората. Ако си груб, ще получиш грубост. Ако си любезен, ще получиш любезност. В по-широк смисъл тази поговорка може да се приеме и като израз на Закона за привличането: ако си щедър, ще получиш щедрост от Съдбата. Ако даряваш обич, ще получиш обич.
Публикувано от Майк Рам 











