The Man On The Silver Mountain

Снимка: arieldiaco

Казвал ли съм ви, че Париж е любимият ми град? Там сърцето ми затуптява с ритъма на града и се чувствам най-щастлив. Ходил съм много пъти в този град и винаги, когато съм в Париж, отивам на най-красивото място – там, където красотата се среща със свободата, там, където витае истинския дух на града – Монмартр.

Този квартал е пъстър и забавен, красив и величествен, тих и влюбен. А в него, над всичко се извисява бялата църква “Сакре Кьор” – светото сърце на града. Това е магическо място. Винаги, когато съм там, се изпълвам с възторг и благоговение. Душата ми се пречиства и изпадам в истинска нирвана.

Снимка: Jimby

Катедралата е относително нова (на фона на останалите исторически забележителности в този велик град) – обявена е за завършена през 1914 г., но е осветена едва през 1919 г. – и по нея са продължавали строителни дейности до 1924 г. Сградата е невероятно красива и въздействаща. Дали защото е построена във византийски стил, както и православните храмове, дали заради специфичния й бял цвят, или пък наистина мястото е магическо – не знам, но въпреки препирните по времето на нейния строеж, днес това е място за хиляди туристи и поклонници.
Прочетете остатъка от публикацията »

Днес цяла сутрин си мислех, че трябва да напиша нещо в блога си, за да поддържам ритъма на писане, нещо хубаво и полезно, нещо вдъхновяващо и забавно, но за съжаление, нито ми идваха идеи, нито ищах за писане. И не щеш ли – изведнъж сред публикациите на днешния ден открих три блог поста, които ми създадоха настроение и вдъхновение, и ме заредиха с енергия за цялата седмица. Хубави думи, които реших да споделя с вас за късмет и добро настроение.

Тишо Димитров е озаглавил своето есе “Щастливи по време на криза” и в него казва:

Няма радост без тъга, няма светлина без тъмнина, няма нощ без ден, бедността е невъзможна без богатството, а щастието без нещастието не съществува.

Всичко, което ни се струва лошо, може да ни донесе нещо добро. Кризата е повод да се освободим от страховете си, от безсмислените дейности и да се фокусираме върху онова, което обичаме и което ни прави щастливи.

Е, сега кризата безкомпромисно те натиска в ъгъла. Дава ти нов шанс. Връща ти свободата насила. Можеш да се натикаш обратно в досегашната схема, ако искаш. Но можеш и да последваш някаква мечта. От теб звиси. Предимството на ситуацията е, че човек, изтикан до ръба, няма какво да губи. Сега си по-силен /силна от всякога! Моментът е изключително подходящ за хващане на божествените топки.

Какво повече мога да добавя? Използвайте го този момент!

Прочетете остатъка от публикацията »

Моят колега Ники, подвизаващ се под псевдонима Zalmoxis, е преместил блога си на нов домейн и е започнал да събира интересни притчи, някои от които не бях ги чувал и затова реших да ги споделя и с вас.

Легенда за приятелството

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
“Днес моят най-добър приятел ме удари!”

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
“Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!”

Заинтригуван, приятелят му го попитал:
“Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?”

Засмян, другарят му отвърнал:
“Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…”

Прочетете остатъка от публикацията »