Четиримата естествени врагове на човека. Част 4 – Старостта

четвъртък, 30 юли, 2009

Учението на Дон ХуанТова е последната част от серията за четирите естествени врагове на човека, разказана от учителя дон Хуан, герой на на Карлос Кастанеда. Старостта е тема, която много ме вълнува напоследък. И тук не става въпрос за календарната възраст, а по-скоро за старостта в мисленето – онова, което ни кара да се отпуснем и да престанем да търсим тръпката от живота. Онова, което убива желанието ни за живот и ни превръща във вегетиращи тела, лишени от дух.

Прочетете цитата от книгата, а по-нататък ще пиша още по тази тема. Другите естествени врагове на човек, за които говори дон Хуан, са страхът, яснотата и силата.

Човек трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.

Дотогава човек ще е стигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жестокият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.

Прочетете остатъка от публикацията »


“Душа назаем” за свободно сваляне

сряда, 8 юли, 2009

Тихомир ДимитровТихомир Димитров е един невероятно талантлив български автор, доказал възможностите си с две издадени книги, от когото тепърва очакваме още интересни неща. Той е и активен блогър, като по този начин поддържа много тесен контакт със своите читатели, голяма част от които е успял да превърне и в свои приятели, между които скромно се нареждам и аз.

Миналата година излезе неговата книга “Душа назаем”, която прочетох с огромно удоволствие, и която ме провокира да организирам мини-конкурса За какво бихте продали душата си?. Книгата е малка и се чете много бързо и макар авторът често да я препоръчва като четиво за лятото (един вид леко и неангажиращо), тя неусетно поражда в главите ни много въпроси за нас самите, за ценностната ни система, за емоционалните ни изблици и глупостта ни да се поддаваме на лесни измами, както и за границите на нашия морал.

Сега Тишо предлага на своите интернет читатели електронна версия на книгата за безплатно сваляне от неговия сайт. Ако искате да прочетете един хубав български роман, възползвайте се от това предложение. Ако пък искате да имате хартиено копие с автограф от автора, което да можете да четете навсякъде, можете да си я поръчате от същото място.

Приятно четене! И пазете душите си!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Четиримата естествени врагове на човека. Част 3 – Силата

четвъртък, 23 април, 2009

Учението на Дон ХуанС малко прекъсване, продължавам серията за четирите естествени врагове на човека, разказана от учителя дон Хуан, герой на на Карлос Кастанеда. След първите двама врагове – страхът и яснотата – идва ред и на третия – силата:

Силата е най-могъщият от всички врагове. И естествено най-лесното нещо е да й се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.

На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката. Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.

— Ще загуби ли той силата си?

— Не, той никога не може да загуби нито яснотата, нито силата си.

— Тогава какво го разграничава от човека на знанието?

— Човек, победен от силата, умира, без да е узнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.

— Поражението, нанесено от някой от тези врагове, окончателно ли е?

Прочетете остатъка от публикацията »


Dio perdona… Io no!

сряда, 1 април, 2009

прошка

Забелязвали ли сте, когато се говори за някой умрял, как всеки път, след като се спомене неговото име, хората казват “Бог да го прости!”? Понякога, когато се споменават няколко починали човека, става толкова досадно, че ако не беше тъжно, щеше да бъде смешно. Не знам откъде идва този ритуал, но според мен не само с нищо не помага на душите на умрелите, но изглежда много лицемерен.

Майка ми почина преди една година. Тогава бях изпълнен с много гняв – към нея, за това, че бе допуснала много грешки в отношението си към мен – във възпитанието, в липсата на достатъчно доверие, в пропуснатите възможности – и към Бог, за това, че ми я бе отнел в момент, в който имах нужда от нейната духовна подкрепа и вяра.

Прочетете остатъка от публикацията »


Голямата… простотия

вторник, 24 март, 2009

Иван Вазов - "Под игото"Поредният голям вой се надигна вчера в националното ни уеб пространство покрай конкурса “Голямото четене“, организиран от БНТ. Националната телевизия не си взе поука от великата простотия с конкурса за най-велик българин, в който Левски бе сравняван със Стоичков, цар Калоян със Слави Трифонов, а Бойко Борисов с Лили Иванова, и за втори път организира същата безумна кампания, в която българинът с SMS-и трябваше да определи коя е любимата му книга.

Народната Ентелегенция пък опищя ефира като разбра, че на първо място се е класирал най-консервативния роман от последните сто и кусур години – “Под игото” на дядо Вазов. Казвам “консервативен”, защото е задължително четиво в училище от незапомнени времена, както и подгласниците му в първата половина на класацията.

Не разбирам само защо се вдигна такава голяма врява. Вие да не би да падате от Марс? Ами не гледате ли новините през последните месеци, не четете ли вестници и интернет? Какво има да ви учудва? За мен има две възможни обяснения и те са прости и разбираеми.

Прочетете остатъка от публикацията »


Четиримата естествени врагове на човека. Част 2 – Яснотата

понеделник, 23 март, 2009

Учението на Дон ХуанПродължавам серията за четирите естествени врагове на човека, според учението на дон Хуан, преразказано в едноименната книга на Карлос Кастанеда. Ето какво казва за него старият мексикански магьосник:

След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда; то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.

— Какво ще стане с човека, който е победен по този начин, дон Хуан? Ще умре ли той в резултат на това?

Прочетете остатъка от публикацията »


Прости семейни удоволствия, които ни правят щастливи. Част 2

четвъртък, 19 март, 2009

семеен пъзел

Семейството е онзи микросвят, който ни дарява любов и енергия, в който ни е уютно и се чувстваме щастливи. За да можем да поддържаме това прекрасно усещане или пък да го възстановим, ако по някаква причина сме го разрушили, е нужно малко усилие, което дава невероятни резултати.

Предлагам ви още една порция от серията от идеи за весело и приятно забавление с членовете на нашето семейство, което ни прави щастливи.

11. Играйте настолни игри

Варианти има много, в зависимост от възрастта на децата. Както отбеляза Лари, в коментар към първата част на този пост, това могат да бъдат “Не се сърди човече”, “Скрабъл”, “Монополи”, редене на пъзел и много други. Добре е играта да бъде такава, че всички да могат да участват заедно. Шахът и таблата могат да оставят усещането за изолираност у някои членове на семейството.

Спомням си, че в моето детство играехме семеен белот – деца срещу родители. Много е важно да не оставяте винаги децата да побеждават, а да играете сериозно, за да можете да ги стимулирате да се борят и да побеждават наистина, а не защото мама и тати са се предали. учейки ни на белота, моите родители играеха за победа, но ние с брат ми играехме с голям хъс и често успявахме да измъкнем по някоя победа, което ни носеше страхотно удовлетворение.

Смятам едно от следващите продължения на тази тема да бъде специално посветено на настолните игри и там ще ви предложа и вие да споделите на какви игри играете семейно.

12. Излезте на разходка

Дали в близкия парк, или някъде извън града, една разходка сред природата или кратък туристически преход заедно с цялото семейство е много отпускащо нервите и зареждащо мускулите упражнение. В същото време, тишината, красотата и спокойствието ни предразполагат към по-интимно общуване – нещо, което в забързаното ежедневие все по-често пропускаме да правим.

13. Посетете музей или изложба

Когато децата са малко по-големи, посещението на музей или изложба е полезно и приятно изживяване. Независимо дали ще е природен или исторически музей, или пък картинна галерия, това е шанс за взаимно споделяне на знания и емоции, което изгражда по-голямо доверие на децата в родителите и сплотява семейството.

14. Излезте навън и поскачайте на въже

Участието в детските игри радва децата ни изключително много, но, оправдавайки се с умора от работата (а всъщност често маскираме мързела си като умора), ние много рядко се включваме в простите детски забавления. Скачане на въже или на ластик, игра на футбол или криеница, са класически удоволствия за децата от всички поколения. Нужна е смо малко воля да се надигнем от удобните си дивани и да си организираме едно забавно и полезни спортуване.

Прочетете остатъка от публикацията »


Изгубеното поколение

понеделник, 16 март, 2009

В блога Presentation Zen попаднах на тази великолепна презентация, която се оказва, че е правена още през 2006 г. по повод на един конкурс, но има толкова оригинална идея и толкова въздействащо послание, което вярвам, че ще впечатли и вас. Текстът е на английски и така е най-въздействащ. Оригиналният текст съм го публикувал под видеото с препинателни знаци, а за тези, които не разбират английски, след него предлагам и моя превод на български, който, признавам си, доста ме измъчи, за да запазя идеята на презентацията, но се надявам, че ще оцените усилията ми подобаващо.

Първо вижте видеото, а после прочетете текста, за да не развалите изненадата :-)

The Lost Generation


Прочетете остатъка от публикацията »


Прости семейни удоволствия, които ни правят щастливи. Част 1

сряда, 11 март, 2009

семеен пикник

Животът ни често се превръща в омагьосан кръг от задължения, работа и кратък сън, което постепенно ни зомбира и отчуждава един от друг, а това се оказва и причината за голяма степен от семейните и личните проблеми, които изпитваме.

Малките забавления със семейството ни дават онази енергия и сила, която ни е нужна, за да се справим с ежедневните трудности, освобождават ни от стреса и ни изпълват с любов, което внася смисъл в живота ни.

Предлагам ви една серия от идеи за весело и приятно забавление с членовете на нашето семейство, което ни прави истински щастливи.

1. Излезте да поиграете на снега или под дъжда. След това се приберете вкъщи изпийте заедно по едно топло какао

Замерянето със снежни топки, пързалянето с шейна или простото въргаляне в снега и оставяне на отпечатък, са любими удоволствия за деца и възрастни. Дори и под дъжда можем да открием забавление. И не бива да оставяме страхът от настинка да ни плаши – по време на играта се загряваме достатъчно, за да не се разболеем, а топлото какао е един чудесен завършек на едно перфектно удоволствие – хем ни сгрява, хем е много вкусно.

2. Изпечете си огромна купа с домашни пуканки и седнете всички заедно да изгледате един семеен филм

За нас това е огромно удоволствие – работата ни отнема толкова много време, че дори седенето на дивана един до друг ни дава безкрайно приятно усещане, а гледането на романтичен семеен филм и проронването на няколко сълзи породени от мъката и щастието на героите, ни пречиства емоционално.

3. Направете си пикник

Излизането сред природата, дори и само за разходка и хапване, е изключително полезно за разтоварване от стреса. А при лошо време, можете да си направите пикник у дома. Само емоцията по приготвянето на храната и нейното съвместно изяджане, си е незабравимо удоволствие.

4. Погушкайте се заедно в леглото някоя студена зимна неделя

Мързеливото излежаване в почивния ден заедно с децата е прекрасен начин за споделяне на любовта.

Прочетете остатъка от публикацията »


Четиримата естествени врагове на човека. Част 1 – Страхът

понеделник, 9 март, 2009

Учението на Дон ХуанПреди доста години бях много надъхан млад “падуан” и се интересувах от всякакви книги и материали, посветени на духовното развитие на човека. Тогава някой ми бе казал, че Карлос Кастанеда е велик гуру в тази област и аз се втурнах на пазара и изкупих всичките му издадени на български език книги.

За съжаление, много бързо се разочаровах от него – дали книгите му наистина не струват (той има много критици), или просто не са мой тип – не знам, но така ги и зарязах, дори без да ги прочета всичките. Днес, 13 години по-късно, реших, че е време да вкарам някакъв ред в библиотеката си и реших да му дам още един шанс.

Започнах отново от първата книга – “Учението на Дон Хуан” и с огромно усилие на волята я прочетох. Пак останах разочарован, защото не открих почти никакво учение в нея, а само преживяванията на един човек под въздействието на силни халюциногени. Ако ви интересува как се чувства човек, нагълтал се с мексиканска дрога – книгата дава доста подробна информация за това. Но ако искате да научите нещо за себе си и да постигнете удовлетворение от собствения си живот – тази книга едва ли ще ви бъде полезна.

Все пак, сред многото страници шантави диалози и халюцинации, причинени от дрогата, открих няколко интересни разсъждения за четиримата естествени врагове на човека, които са може би най-ценното нещо в книгата и които искам да споделя с вас.

Първият естествен враг – страхът

— Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.

Той бавно започва да учи — в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове — Страхът! Ужасен враг — лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

— Какво ще стане с човека, ако избяга от страх?

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 40 other followers