The Man On The Silver Mountain

Отдавна се каня да започна една серия от размишления върху българските пословици и поговорки. Все по-често в някои от тях откривам скрит смисъл, който или ми е убягвал, или съзнателно е бил изкривяван от учителите ми в детството. В други пък откривам доста характерни за българина качества, които никак не харесвам, като стиснатост, дребнавост, пестеливост, стигаща до алчност. Поводът да започна да пиша за поговорките, които са ми направили впечатление, е провокацията от Марио Пешев, който ме покани да споделя мъдри мисли и цитати, формиращи личната ми философия.

Интересното е, че съм чел много сентенции, които са ми харесвали или в които съм откривал някаква мъдрост, но малко от тях съм запомнил и приел за своя лична философия. Има обаче поговорки, в които съм открил своето лично послание и които все повече се превръщат в част от личната ми философия и някои от тях ще ви споделя сега.

Каквото повикало, такова се обадило

Обикновено тази поговорка се тълкува във връзка с отношението към хората. Ако си груб, ще получиш грубост. Ако си любезен, ще получиш любезност. В по-широк смисъл тази поговорка може да се приеме и като израз на Закона за привличането: ако си щедър, ще получиш щедрост от Съдбата. Ако даряваш обич, ще получиш обич.

Прочетете остатъка от публикацията »

След като написах за идеята на Райна Цветкова за скоростните срещи, се сетих, че преди време (цели две години всъщност!) тя ме беше предизвикала да споделя снимки от абитуриентския си бал. И понеже съвсем наскоро отново ще бъда абитуриент, т.е. ще празнуваме 25 години от онова паметно събитие (да не повярва човек колко съм остарял!), реших да разровя архивите и да видя какво има там.

За съжаление, снимките ми от бала са с доста лошо качество (домашно производство), а и момичето, с което бях тогава, едва ли ще иска такива кадри да се показват публично. За сметка на това открих две фотографии, които съм си правил във фото-студио и доколкото си спомням, са от времето когато съм бил 17-18 годишен, т.е. точно около времето на абитуриентския бал.

Първата мисля, че е от лятото на 1985, когато навърших 17 години, а втората – от следващото лято, след завършването и малко преди да ме приберат в “родната казарма” и да ми острижат хубавата коса. Вижте какъв перчем съм имал само!

Гледам ги и си мисля колко сериозен, амбициозен и пълен с идеи съм бил тогава. Сега съм само пълен

Мустаците съм ги носел явно с идеята, че така изглеждам по-възрастен и съответно по-сериозен, по-благонадежден. Носих ги цели 18 години, когато започнах да си мисля, че вече съм достатъчно възрастен и вече не искам да изглеждам стар. Напротив – вече искам да изглеждам по-млад и от 6 години нямам мустаци, ходя късо подстриган и общувам предимно с по-млади хора от мен. Когато сваля и излишните килограми, се надявам, че отново ще изглеждам толкова хубав, колкото преди 25 години

Връщането към миналото ми е приятно. Не съжалявам за нищо, не изпадам в тъжна носталгия, просто ми е приятно да си припомня тогавашния си оптимизъм и енергичност и се радвам, че все още не съм ги загубил. Дъщерите ми са наследили хубави гени от мен и са много красиви, а аз живея в семейство изпълнено с обич и доверие. Е, вече не нося такава дълга коса, а онова, което ми е останало по главата, вече е започнало прогресивно да побелява, но какво от това? Важното е как се чувствам, а аз се чувствам млад и хубав, както преди, изпълнен с енергия и оптимизъм, подкрепян от любовта на моите близки и приятели. Какво повече може да желае човек!

Аз съм просто един щастлив човек!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.