Концертът на Кен Хенсли и Сънрайз в София – още една сбъдната мечта!

понеделник, 4 юли, 2011

Миналата седмица имах късмета да ми се сбъдне още една мечта от младежките години – да видя великия композитор, музикант и вдъхновител на хиляди фенове в България – Кен Хенсли – на живо, на концерт в София. Той заедно с група Сънрайз започнаха голямо турне в България, представящо новите албуми на Кен и на Сънрайз.

Група Сънрайз

Кен Хенсли е не само един от основателите и двигателите на една от класическите хард рок групи – Uriah Heep, – но и автор на най-популярните им песни, превърнали се в истински химни по нашите земи. Голямата слава и големите пари през 70-те години на миналия век вземат своя данък и след 10 славни години той напуска групата, за да потъне в наркотична зависимост, серия от разводи и финансови провали и много малко качествена музика. Всичко това с много болка малко съжаление той описа в наскоро излязлата и у нас автобиографична книга “Blood On The Highway“. Така се казваше и предпоследният му солов албум, с който отново излезе под светлината на прожекторите – един невероятно добър концептуален албум с много качествена музика, изпълнена от изключително талантлива група – Live Fire, – с която свири и досега, и изпята от певци като Jorn Lande, John Lawton и Glenn Hughes.

Днес Кен има нов албум – “Faster” – песни от който бяха представени на концерта в София. В него отново виждаме класата на един неостаряващ музикант, на когото можем само да се възхищаваме.

Концертът в София пред паметника на Съветската армия, който съвсем наскоро беше измит от боята и куриозното беше, че имаше повече охрана пред паметника, отколкото пред сцената. Шоуто започна с малко закъснение (което по-късно се оказа голяма грешка), но аз в това време успях да видя сред публиката големия български китарист Николо Коцев и имах време да се запозная лично с него и да поговорим. Оказа се, че той е чел моя блог и по-специално ревюто за концерта на неговата група Brazen Abbot в София миналата есен, което ме изпълни с голямо задоволство. Николо Коцев е човек, постигнал големи успехи в световната рок-сцена и искрено се зарадвах, че имах късмета да се запозная лично с него и да му изкажа своята благодарност за музиката, която прави и за това, че уважи с присъствието си концерта на знаменитост като Кен Хенсли, който и за него е бил учител и вдъхновител.

Майк Рам и Николо Коцев

Концертът започна с група Сънрайз и All Access Project, които представиха песни от най-новия си албум. Признавам си, че не бях слушал техни изпълнения преди, но музиката им страшно ми хареса. Това наистина е голям комплимент, защото групата свири предимно блус, който не е точно любимият ми жанр, но пък звучаха наистина свежо и я изпълняваха с толкова жар и страст, че всички ние в публиката се заредихме от тях.

Прочетете остатъка от публикацията »


“Белези” – автобиографията на Антъни Кийдис

неделя, 10 април, 2011

“Белези” е странна книга. Обикновено хората издават автобиографии на преклонна възраст, а когато я пише друг, често се случва това да стане и след смъртта на главния герой. За тези, които не знаят – Антъни Кийдис е певецът на група Red Hot Chili Peppers и той издава своята богата и интересна автобиография на “крехката” възраст от 42 години. Въпреки това животът му е бил толкова динамичен и наситен със събития, колкото някои от нас не биха преживели и за три живота. За съжаление, по-голямата част от тях са наркомански оргии, което не прави живота му особено пълноценен.

Книгата разказва с най-големи подробности за детството, животът с разделените му родители, приятелството с Флий и Хилел (първият китарист на групата), за безбройните му гаджета и за интересни случки с големите звезди на поп музиката, с които е имал възможността да се познава.

Животът му е серия от наркомански пропадания, краткотрайни изчиствания, записи и концертни турнета, изпепеляваща, но краткотрайна любов с поредното гадже и пак друсане. В книгата не става ясно какви демони го преследват и кое го кара постоянно да се връща към дрогата, даже и след като най-добрият му приятел умира от това, а по-късно и други приятели се преселват в отвъдното поради прекалена употреба на наркотици. И понеже героят на книгата е още жив, на читателя му остава едно горчиво усещане, че този цикъл ще продължи да се върти и занапред.

Прочетете остатъка от публикацията »


Blood On The Highway – историята на Кен Хенсли

вторник, 16 ноември, 2010

Може би си спомняте, че преди известно време, издателство “Махалото” и блогът “Библиотеката” организираха конкурс за лични истории, по темата “July Morning”, озаглавен “Моят Джулай“. Наградата беше книгата “Blood On The Highway” – автобиографията на Кен Хенсли – един от основателите на легендарната група Uriah Heep и автор на почти всички техни големи хитове. Участвах в конкурса с голям мерак – не само за да спечеля наградата, а защото съм голям почитател на музиката на Хенсли и Хийп – това беше музиката на моите тийнейджърски години – и независимо, че от повече от 30 години тези големи имена са разделени, всичко, свързано с тяхната история, ми е свидно на сърцето.

Бях ходил два пъти на Камен бряг да празнуваме Джулай Морнинг – през 2007 и през 2009 година, все покрай фестивала Калиакра Рок Фест в Каварна – и имах страхотни впечатления от това преживяване. Когато спечелих конкурса бях много щастлив от това, че бях успял да увлека много свои приятели да подкрепят кандидатурата ми и покрай това да научат нещо повече за Кен. Няколко дни по-късно се срещнах с Мария Панчева – шефът на издателството – и Георги Грънчаров – автор на блога “Библиотеката” – които ми връчиха мечтаната награда.

Книгата се чете лесно – по-малка е от 300 страници, а историята на Кен е толкова вълнуваща, че просто поглъщах страниците една след друга, завладян от любопитство и страст. Виж, да пиша ревю за нея, вече е доста по-сложна задача.

Сложна заради това, че той самият е много сложна личност. Произхождащ от бедно семейство, в неговото съзнание винаги е лежал стремежът към забогатяване, към измъкване от блатото на беднотията. И когато го е постигнал, е започнал да харчи с такава самоунищожителна страст, че не след дълго отново се е озовал на дъното.

Преминал през множество женитби и разводи, през покупки на къщи и състезателни коли, през дългогодишна и тежка зависимост от хероина, днес Кен Хенсли ни се представя като един помирен със себе си човек, чист от наркотици, вярващ в Бога и открил отново призванието си да твори.

Е, разбира се, младостта си е отишла, голямата слава също и колкото и да твърди, че не съжалява за нищо от миналото, в книгата се усеща една тъжна нотка на носталгия по славните дни, по големите концерти, по блясъка на прожекторите, насочени към него.

Биваше ме да изкарвам пари, но не ги ценях и не умеех да боравя с тях добре… даже никак! Прахосах и раздадох много, умирах си да се правя на спасител, а щом видех нещо, което исках да притежавам, задължително си го купувах, независимо дали се нуждаех от него, или не. [...] Дълги години бях толкова беден, че щом изведнъж забогатях, изобщо не се замислях. Просто харчех.

***

Ако си се заплел в такава мрежа – навсякъде те настаняват във ВИП зоните, околните ти обясняват колко си велик и необикновен, – скоро започваш да вярваш на собственото си отражение в очите на хората и докато се стараеш да погълнеш на един дъх опияняващата чаша на успеха, въобще не мислиш за онова, което би могло да се случи по-късно. Започваш да си представяш, че наистина си преобърнал света.

Прочетете остатъка от публикацията »


Рудолф Шенкер ще раздава автографи на 25.10.2010!

сряда, 20 октомври, 2010

Не мога да не споделя тази новина с вас – в понеделник, 25.10.2010, от 14:00 часа, точно преди концерта на Scorpions, техният лидер Рудолф Шенкер (Rudolf Schenker) ще представи автобиографичната си книга Rock Your Life! (Разтърси живота си!), издадена от издателство “Махалото” и, естествено, ще раздава автографи. Събитието ще се случи в книжарница “Хеликон– хотел България”, която се намира в София на бул. „Цар Освободител” № 4.

Още не съм чел книгата, но отзивите, които чух са доста добри. Старият рокер разказва историята на групата и на своя живот, пречупена през неговата житейска философия и вяра. Интересното за тази книга е, че предговорът е написан не от кой да е, а от неговия добър приятел (и мой извор на вдъхновение) Паулу Коелю и мисля, че точно това събитие е чудесен повод да се запознаем лично с един голям рок музикант и да си купим една интересна книга.

За любопитните фенове – един специален поздрав – Паулу Коелю и Рудолф Шенкер изпълняват песента “Still Loving You”. Забавно е! :-)


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Концертът на Енрике Иглесиас – голямата издънка на М-тел

петък, 1 октомври, 2010

От малък съм възпитан в широк музикален вкус и харесвам почти всякаква музика, а Енрике и Соник са доста добри музиканти, така че когато научих новината, лесно се предадох на молбите на дъщеря ми Цвети и приех с удоволствие ангажимента да я придружа на този концерт, още повече, че беше без пари.

Оказа се, че точно в това е ключовия момент – на концерта се изсипаха толкова много хора, че десетки хиляди останаха отвън загражденията. Ние също не можахме да влезем и удоволствието ни беше убито от слабото озвучаване и невъзможността да видим изпълнителите дори и на видео стена.

Щерката беше щастлива, че е успяла да се докосне (макар и от голямо разстояние) до музиката на един от любимите си изпълнители, но аз останах недоволен.

Първо, на връх рождения им ден, на Мтел спряха да им работят повечето услуги, започвайки с най-важната – телефонията, а те се занимават с реклама на концерта.

Второ, защо им трябваше да правят безплатен концерт, като не могат да съберат всички желаещи? Така, вместо да си направят реклама, се изложиха пред десетки хиляди разочаровани зрители, които много лесно биха сменили мобилния си оператор, особено на фона на тотално влошеното обслужване. Спокойно можеше концертът да бъде с билети, което щеше да намали зрителите поне 3 пъти, а М-тел да обявят, че са гордия спонсор и пак да си направят рекламната кампания.

Прочетете остатъка от публикацията »


Guilty As Sin – концертът на Brazen Abbot в София (18.09.2010)

понеделник, 20 септември, 2010

Brazen Abbot

Грехота!

Може би така може да се преведе заглавието на песента на Brazen Abbot, което използвах и за заглавие на на този пост. И наистина е грехота и срамота, че толкова малко столичани уважиха един от най-качествените и най-успешни български музикални проекти.

За музиканти от такава висока класа, присъствието на толкова малко зрители беше направо обидно. Още е самото начало Джо Лин Търнър полу-шеговито каза:

Заповядайте в моята гостна. Толкова сте малко, че спокойно ще се поберем там всички.

Представям си как са се чувствали в полупразната зала “Хр. Ботев”…

За щастие, понеже са професионални артисти и са длъжни да свирят дори и пред малка публика, и понеже обичат музиката, която правят, музикантите бързо влязоха в настроение, което лесно зарази и публиката. Групата изпълни някои от най-добрите си парчета, които бяха добре познати на публиката, а песните на Rainbow и Deep Purple, които бяха добре омесени сред тях, спомогнаха за развихрянето на истински музикален купон.

Прочетете остатъка от публикацията »


Моят Джулай

сряда, 15 септември, 2010

Преди три години излезе албумът на Ken Hensley “Blood On The Highway”, който не само разказва историята на неговия живот, но и е едно от най-добрите произведения в соловата му кариера. Днес у нас излиза и автобиографичната му книга със същото заглавие и по този повод издателство “Махалото” и блога “Библиотеката” организират конкурс за лични истории, свързани с темата “July Morning”, под заглавието “Моят Джулай“. Победителите ще получат книга с автограф от самия автор, който се очаква да дойде у нас в началото на следващата седмица за премиерата на книгата.

Едва ли има почитател на рока, който да не знае кой е Кен Хенсли – създателят, двигателят и основен композитор на легендарната група Uriah Heep, автор на всички техни големи хитове от 70-те години. Онези, които ме познават, знаят колко болен фен съм на тяхната музика, каква огромна колекция от албуми притежавам и как обичам да “мъча” приятелите си с нея :-) Малцина обаче знаят историята на Кен Хенсли, защо е напуснал групата и как е оцелял до днес (дори и аз не знам всичко). Затова с огромен интерес очаквам книгата, за да науча повече за живота и личната борба на един велик музикант.

Ето какво казва той за книгата си:

…Успехът дойде ръка за ръка с прекаляването, тъй като монетата винаги има две лица, ин и ян, рай и ад.

Но аз оцелях и това е причината днес да съм тук и да споделя с вас какво би могло да се случи, „когато се сбъднат твърде много мечти”.

Прочетете остатъка от публикацията »


Групата на Николо Коцев Brazen Abbot на концерт в София през септември

сряда, 25 август, 2010

Николо Коцев е може би най-успешният български рок музикант и тази година отново ще имаме възможността да се срещнем с неговото творчество.

Роден през 1961 г. в Пазарджик, където от малък учи цигулка, а от 1989 г. живее във Финландия и развива своите музикални проекти, един от които е групата Brazen Abbot (официален сайт). Силно повлиян от музиката на Ritchie Blackmore, Николо твори мелодичен хард рок в най-добрите традиции на жанра.

Не е случаен фактът, че в състава на Brazen Abbot са участвали музиканти като Mic Michaeli, John Levén и Ian Haugland от група Europe, както и певците Göran Edman (ex-Yngwie Malmsteen), Jørn Lande (Masterplan) и Joe Lynn Turner (ex-Rainbow, ex-Deep Purple). От известно време в групата свири и още един българин – Нелко Коларов – известен от работата си в група Импулс през 80-те, с Robin Gibb, както и с моите любимци от Замунда Банана Бенд.

Едно от най-забележителните произведения на Коцев е рок-операта Нострадамус, която постигна голям комерсиален успех и в която освен редовните членове на групата, участват бившият Пърпъл Glenn Hughes, популярната у нас канадска певица Alannah Myles и последния вокалист на група Rainbow Doogie White.

Мечтата на Коцев е да постави “Нострадамус” на българска сцена, но засега тази идея е все още в процес на разработка. междувременно, Николо е написал още една рок-опера – Draconia, която се очаква да излезе съвсем скоро на пазара.

Групата Brazen Abbot идва за три концерта в България – във Варна на 15 септември в Летния театър, в Пловдив на 16 септември в Античния театър и в София на 18 септември в зала “Христо Ботев”. Вокалист (както в повечето случаи на концерти) е Joe Lynn Turner, а сетлистът включва както най-добрите парчета на групата, така и класически хитове от репертоара на Rainbow и Deep Purple – истинска наслада за феновете на хард-рока!

Прочетете остатъка от публикацията »


Sonisphere дайджест – още едно извънредно издание

петък, 25 юни, 2010

Тази седмица беше толкова богата на събития, че се налага издаването на втори извънреден дайджест, този път посветен на фестивала “Sofia Rocks powered by Sonisphere”. Не съм фен на повечето от групите и реших, че повече ще се изнервя, отколкото да се накефя и затова не отидох. Но пък с голям интерес следих публикациите в интернет и за всички, които като мен са пропуснали това събитие, ще споделя някои интересни коментари.

Пълни репортажи за двата концертни дни със сетлисти и снимки можете да видите в Катехизиса – ден 1 (ANTHRAX, MEGADETH, SLAYER и METALLICA) и ден 2 (STONE SOUR, ALICE IN CHAINS, MANOWAR и RAMMSTEIN). Снимките, публикувани тук, са също от Metal Katehizis. В рубриката “Голямата снимка” на в-к “Дневник” можете да видите уникални кадри с много добро качество.

По-интересно, обаче, ми беше да следя впечатленията и коментарите на хората, присъствали или канещи се да присъстват на събитието.

Още преди да започнат концертите, гръмна новината, че Rammstein са купонясвали предната вечр в Ориент 33 – известен (но не и на мен) чалга-клуб в столицата. Лошо няма – търсели са момчетата забавление. Но Георги Грънчаров, от когото научих тази новина, стига и до по-сериозни обобщения:

Каквото и да си говорим, България е синоним на чалга! Дойдоха Рамщайн и го показаха на всички.

Колкото до първия концерт, неговият коментар е кратък, но многозначителен: реанимиране на траша.

Марио пък е недоволен от организацията:

Както след всеки концерт, емоцията и доброто усещане са големи, защото групите са дългоочаквани и се представят, както подобавя. Проблемите по организацията обаче са способни да ти докарат достатъчно главоболия, за да не можеш да си изкараш приятно.

Хареса ми и коментарът на Ива за звука (пак от неговия пост):

На концерт на Металика сме и се чуваме, без да си викаме.

Веско (dzver) е крайно лаконичен за концерта на Металика и затова си позволявам да цитирам целия му пост :-) :

Велика Металика, поносим Slayer, някакъв шум от Мегадет и Антракс, 20 санта снежна покривка от пластмасови чашки за бира, 100-тина химически тоалетни, 50 000 пияни метъли, пиещи бира на корем, локви от урина, скапани сандвичи с бял сос, стегнати каишки на ръцете, опашка за вход към 40 минути, дъжд и студ.

Почна зле, но свърши яко.

Прочетете остатъка от публикацията »


Позови меня тихо по имени. Концертът на Любэ в София – 19.05.2010

неделя, 23 май, 2010

Група Любэ съществува повече от 20 години и аз още си спомням времето, когато за първи път излязоха на сцената. Във времената на перестройка и търсене на пътя към демокрацията, група млади хора решиха да търсят пътя към ценностите. Търсеха нещо устойчиво, на което да се опрат и което да ги свързва здраво с почитателите. Откриха патриотизма, честността и смелостта, заложиха на традиционната руска любов към песента и силните стихове, и… спечелиха.

Днес, 20 години по-късно Любэ са име с голям авторитет, обичани от публиката не само в Русия, а и у нас. И то не заради руския патриотизъм, а заради красотата на песента.

Аз, като човек израснал във времена, в които руската песен се лееше безспир по радиото и телевизията, се научих да я обичам и да ценя широтата на руската душа и богатството на песенното многогласие. И напук на тъпия стремеж на родните псевдодемократи да унищожат достъпа на руската култура у нас (защото всичко руско според тях е комунистическо), аз съм щастлив, че все още имам възможност да се срещнем на живо с руски изпълнители и че почитателите на хубавата музика не са шепа “червени бабички”, а са интелигентни хора от всякаква възраст, които без проблем изпълват Зала 1 на НДК.

Любэ – “Солдат”

Признавам, че преди да посетя концерта бях чувал само няколко песни на групата и отидох съвсем непредубеден. Бях приятно изненадан не само от прекрасните песни и перфектното изпълнение, но и от невероятно доброто озвучаване и добре премерените пироефекти.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers