Снимка: Metal Katehizis
I’m a wheel, I’m a wheel
I can roll, I can fell
and you can’t stop me turning.
‘Cause I’m the sun, I’m the sun
I can move, I can turn
But you’ll never stop me burning.
Едва ли има човек от моето поколение, за когото Rainbow да не са били любима група – символ на най-красивото и най-мелодичното в рока. Едва ли има някой, който да не знае поне един от десетките химни, които са създали Ritchie Blackmore и неговите колеги.
Когато разбрах, че група с името Over The Rainbow, в която членуват бивши музиканти от групата, ще изнесе концерт на площада в Каварна и ще пеят само песни на Rainbow, бях изпълнен с много силно желание да отида там, въпреки че вече бяхме ходили семейно на Калиакра Рок Фест два месеца преди това, а пътят от София до Каварна си е дълъг и уморителен. За щастие, семейната отпуска беше планирана за тогава, бяхме решили да я прекараме в пътуване из страната и се оказа, че няма никакви пречки да “отскочим” и до Каварна за това знаменателно събитие.
За съжаление, оказа се, че същите мисли са минали и през главите на още няколко хиляди души, така че като пристигнахме там, бяхме леко изненадани от огромната тълпа хора, щъкащи из площада, върволицата коли, задръстили улиците на града и безкрайното множество походни капанчета, предизвикващи струпването на още тълпи от хора и опушващи целия град на бира и кебапчета.
Оказа се, че градският площад на Каварна – едно много приятно място в “мирно време” – е изключително тесен и не е в състояние да побере хилядите фенове на група като Rainbow, нито пък да даде възможност на обикновените граждани да преминат през него. Това, че концертът беше на площада и че беше пълно с кебапчийници, създаваше наистина усещане за празник, но от друга страна тъпканицата беше ужасна и моето желание да заведа малката си дъщеря Цвети на рок-концерт, за да й покажа колко е готино, имаше донякъде обратен ефект, защото от голямата тълпа не можахме да се приближим достатъчно до сцената, за да виждаме и чуваме добре музикантите.
Това, обаче, бяха “бели кахъри”. Важното беше, че народът беше изпълнен със същото възторжено настроение, което изпълваше и мен, и се получи хубавия купон, който всички очаквахме.
Прочетете остатъка от публикацията »
Когато бяхме ученици, всеки от нас си измисляше прякор по името на своя музикален идол. Избрах неговото име, защото други, по-известни имена вече бяха заети, но с годините се научих не само да обичам неговата музика и приказния свят на неговите песни, но и да се опитвам да бъда като неговите герои – честен и добродетелен. Откривах себе си във всяка негова песен, научих се да ги пея всичките и приех този дребен и грозен като сатир човечец като свой духовен баща и пример за подражание.
Публикувано от Майк Рам 
