Как да забогатееш бързо

петък, 7 октомври, 2011

Преди няколко петъка един от моите любими блогъри – Раджеш Сети – публикува много ценна статия с полезни съвети как да забогатеем бързо. Въпросът бил поставен на един семинар и в резултат получил доста интересни отговори. Ето някои от тях:

  1. Пусни фиш от тотото (и спечели шестица)
  2. Обери банка (успешно)
  3. Ожени се за някой богат (и остани женен за него)
  4. Сближи се с богат (и стар) вуйчо (и се надявай… добре де, забрави)
  5. Отиди в Лас Вегас (залагай и спечели джакпота)
  6. Напечатай фалшиви пари
  7. Продай мост (на някой, който би искал да го купи)
  8. Вземи назаем (много) пари и не ги връщай
  9. Стани инвеститор (Хмммм…)
  10. Моли се на Бог (и тъй като си късметлия, молитвите ти ще бъдат чути)
  11. Започни да копаеш в задния си двор (кой знае – може да откриеш злато или нефт?)
  12. Пусни много реклами и искай от хората да ти пратят пари (между другото, това е сработило за много хора)
  13. Създай финансова пирамида (и гледай да не те хванат)
  14. Напиши книга, успешна като сериите за Хари Потър (да, това трябва да е лесно, нали?)

Всички тези са доста добри начини за бързо забогатяване, само дето е възможно да се появят странични ефекти, като например да ви арестуват (защото не всички са законни). Ето какво казва Радж Сети по този въпрос:

Истината е, че ако се абстрахирате от ограниченията и не се притеснявате за последствията ако се провалите (като например да влезете в затвора), вие можете да имате много отговори. Но тъй като не можете да игнорирате ограниченията и ТРЯБВА да се притеснявате за последствията от евентуалния провал, отговорите на този въпрос са силно ограничени.

Какъв е изводът?

Изводът се налага от само себе си. Раджеш го формулира така:

Можеш да забогатееш бързо само ако си се подготвял за това бавно.

Това е истината.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

3 Коментара | Връзки, Мъдрости, Смешки | С прикачен етикет: , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Личната ми философия: Да би мирно седяло…

неделя, 24 юли, 2011

Отдавна се каня да започна една серия от размишления върху българските пословици и поговорки. Все по-често в някои от тях откривам скрит смисъл, който или ми е убягвал, или съзнателно е бил изкривяван от учителите ми в детството. В други пък откривам доста характерни за българина качества, които никак не харесвам, като стиснатост, дребнавост, пестеливост, стигаща до алчност. Поводът да започна да пиша за поговорките, които са ми направили впечатление, е провокацията от Марио Пешев, който ме покани да споделя мъдри мисли и цитати, формиращи личната ми философия.

Интересното е, че съм чел много сентенции, които са ми харесвали или в които съм откривал някаква мъдрост, но малко от тях съм запомнил и приел за своя лична философия. Има обаче поговорки, в които съм открил своето лично послание и които все повече се превръщат в част от личната ми философия и някои от тях ще ви споделя сега.

Каквото повикало, такова се обадило

Обикновено тази поговорка се тълкува във връзка с отношението към хората. Ако си груб, ще получиш грубост. Ако си любезен, ще получиш любезност. В по-широк смисъл тази поговорка може да се приеме и като израз на Закона за привличането: ако си щедър, ще получиш щедрост от Съдбата. Ако даряваш обич, ще получиш обич.

Прочетете остатъка от публикацията »

10 Коментара | Думи, Лични, Мъдрости | С прикачен етикет: , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча: Пари на просяк

петък, 24 юни, 2011

Днес в рубриката “Петъчна притча” няма да ви представям истинска притча, а ще ви насоча вниманието към един въпрос, който задава Радислав Кондаков в своя блог “Богатство.нет”: Ако ви срещне просяк и решите да му дадете пари, как бихте го направили?:

  • (А) явно, за да видите благодарния поглед в очите му или
  • (Б) тайно, просто за да направите добро.

За мен е интересен и отговора на въпроса “Защо?“.

Можете да споделите своето мнение тук или в блога на Ради. А за вдъхновение, все пак ви предлагам една притча от по-преди: Човекът и неговата сянка.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

8 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Блокче шоколад

петък, 27 май, 2011

Една много сладка история, от която можем да си направим някои изводи за истинското приятелство. Източник: блогът на Паулу Коелю. Преводът от английски е мой.

Блокче шоколад

Две момчета ходели заедно на училище. Едното от тях имало лошия навик да изяжда тайно блокчето шоколад от чантата на своя приятел.

Един ден, обаче, се почувствало виновно за това, което причинявало на своя приятел, но нямало смелост да се извини директно, затова му написало писмо, в което си признавало греха:

“Аз крадях от твоя шоколад. Извинявай…”

Другото момче се усмихнало, докато го четяло и изпратило в отговор друго писмо:

“Не се притеснявай. Аз знаех, че си вземаш от шоколада. Затова го държах винаги на едно и също място в чантата си.”

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

6 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Скъпоценният камък

петък, 25 февруари, 2011

Темата на тази притча винаги ме е вълнувала. Защо едни хора просят, вместо да работят и кое е онова, което ни кара да дадем нещо на другите – дали желанието да помогнем или е просто опит да си “изчистим” съвестта? Един мъдър човек беше казал:

Лесно е да дадеш, когато имаш в излишък. Но истински ценно е да дадеш на другите, когато самият ти имаш нужда.

Не помня кой го беше казал и вероятно не го цитирам дословно, но идеята е тази. Да можеш да дадеш нещо, от което самият ти имаш нужда, но да го направиш, защото другият има по-голяма нужда от теб. Да го направиш безкористно, без да чакаш отплата. Признавам си, че съвсем не съм светец и ми е много трудно да го направя. Нерядко давам пари на улични просяци, но нещо наистина ценно мисля, че бих дал само на много, много близък човек.

Ето я и самата история, взета, както винаги, от блога на Паулу Коелю.

Скъпоценният камък

Една мъдра жена, която пътувала през планината, намерила скъпоценен камък в един поток.

На следващия ден тя срещнала друг пътешественик, който бил много изгладнял и жената отворила торбата си да сподели с него от своята храна. Гладният пътешественик видял скъпоценния камък и я помолил да му го даде.

Тя му го дала без да се колебае.

Пътешественикът заминал по пътя си, ликувайки от радост за късмета, който го сполетял. Той знаел, че камъкът бил толкова ценен, че можел да го осигури до края на живота му.

Но няколко дни по-късно се върнал обратно в планината, за да върне камъка на мъдрата жена.

- Дълго време си мислех – казал той. Знам колко е ценен този камък, но ти го връщам обратно с надеждата да ми дадеш нещо друго, което смятам за още по-скъпо.

Дай ми онова, което имаш в себе си, което ти позволи да ми дадеш камъка.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

10 Коментара | Паулу Коелю, Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Среща в Бухара

петък, 11 февруари, 2011

Много обичам истории за опитите на човека да надхитри Смъртта, които в повечето случаи са неуспешни. Филмът “Final Destination” с всичките му продължения е един интересен пример за това. Такива истории от една страна ни внушават чувството за неизбежност, за безсилие пред Съдбата и на мнозина действат депресиращо. От друга страна, обаче, могат да бъдат тълкувани и позитивно: Съдбата ни е отредила някакъв път и онова, което ни се случва, е най-доброто за нас, дори и понякога да не го разбираме. Затова е по-добре да не се мъчим да го променяме, а да живеем така, както ни диктува сърцето.

Предлагам ви една подобна история, която преведох за вас от блога на Паулу Коелю. Разказът е на Джон О’Хара.

Среща в Бухара

Един търговец накарал слугата си да отиде до пазара и да купи някакви платове. Като стигнал до пазара, слугата видял собствената си Смърт да пазарува в съседния магазин. Ужасе́н, той побегнал към къщата на търговеца.

- Трябва веднага да замина – извикал той, почти плачейки. – Видях собствената си Смърт на пазара и трябва да избягам. Ще отида в Бухара – моя роден град – и ще прекарам уикенда там.

Търговецът приел обяснението на слугата си, но се загрижил. Решил да отиде до пазара и там открил Смъртта на своя слуга.

- Хей, ти ужасно си изплашил моя прислужник днес – казал търговецът.

- Той също ме стресна – отговорила Смъртта. – Не очаквах да го видя наоколо. Трябваше да се срещна с него в Бухара.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

5 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Изкуството на живота…

сряда, 9 февруари, 2011

“Изкуството на живота, бизнеса, политиката и личните взаимоотношения е да знаеш кога, за какво и за кого да направиш компромис.”

Майк Рам

Вдъхновено от непоисканите мъдрости на Пламен Петров.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

6 Коментара | Думи, Мъдрости | С прикачен етикет: , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. С доброта в сърцето

петък, 7 януари, 2011

Тази история ми беше попаднала преди повече от една година, но по неизвестни причини стоеше в графата “чернови” и все не намирах вдъхновението да я преведа на български и да я публикувам. Днес видях, че Паулу Коелю е я публикувал в блога си и реших, че вече й е време да види бял свят и сред моите читатели. Много е добра!

С доброта в сърцето

Една жена, пламенна последователка на Буда, насочвала всичките си усилия към това да обича другите. Но всеки път, когато отивала на пазара, срещала един търговец, който й отправял неприлични предложения.

Една дъждовна сутрин, когато търговецът я обидил отново, тя изгубила контрол и го ударила през лицето с чадъра си. Още същия ден тя потърсила будистки монах и му разказала какво се е случило.

- Срамувам се от себе си – казала тя. – Изгубих контрол над гнева си.

- Да, грешно е, че си се разгневила – отговорил монахът. – Но животът е за това да споделяме чувствата си един на друг и ти трябва да разбереш, че хората са различни.

Следващият път, когато той ти каже нещо, изпълни сърцето си с доброта.

И пак го удари с чадъра си, защото това е единственият език, който той разбира.

 

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

7 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Рудолф Шенкер ще раздава автографи на 25.10.2010!

сряда, 20 октомври, 2010

Не мога да не споделя тази новина с вас – в понеделник, 25.10.2010, от 14:00 часа, точно преди концерта на Scorpions, техният лидер Рудолф Шенкер (Rudolf Schenker) ще представи автобиографичната си книга “Rock Your Life!“ (Разтърси живота си!), издадена от издателство “Махалото” и, естествено, ще раздава автографи. Събитието ще се случи в книжарница “Хеликон– хотел България”, която се намира в София на бул. „Цар Освободител” № 4.

Още не съм чел книгата, но отзивите, които чух са доста добри. Старият рокер разказва историята на групата и на своя живот, пречупена през неговата житейска философия и вяра. Интересното за тази книга е, че предговорът е написан не от кой да е, а от неговия добър приятел (и мой извор на вдъхновение) Паулу Коелю и мисля, че точно това събитие е чудесен повод да се запознаем лично с един голям рок музикант и да си купим една интересна книга.

За любопитните фенове – един специален поздрав – Паулу Коелю и Рудолф Шенкер изпълняват песента “Still Loving You”. Забавно е! :-)

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

4 Коментара | Книги, Музика, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Да затвориш кръга

петък, 15 октомври, 2010

Способността за промяна у човека винаги ме е вълнувала. Смятам повечето хора (и себе си в частност) за консервативни. Промяната ни плаши и това ни пречи да вървим напред. Текстът, който ви предлагам, е силно мотивиращ за онези, които все още се държат за миналото, за старото, чувстват някакво удобство, което вече е почнало да ги убива, но не могат да намерят сили да го променят. Този текст е от блога на Паулу Коелю. Той твърди, че е попаднал на него в интернет и само го е редактирал. Преводът е мой.

Да затвориш кръга

Човек трябва да знае кога един етап е приключил. Ако настояваме да останем по-дълго от необходимото време, започваме да губим щастието и смисъла на другите етапи, през които трябва да минем.

Да затвориш кръга, да затръшнеш вратата, да приключиш една глава – както и да го наречем, важното е да оставиш в миналото онези моменти от живота, които са завършили.

Загубили сте работата си? Или е приключила една любовна връзка? Напуснали сте дома на родителите си? Заминали сте да живеете в чужбина? Или дълго приятелство е приключило внезапно? Можете да прекарате дълго време, чудейки се защо се е получило така.

Можете да си кажете, че няма да предприемете друга стъпка, докато не разберете защо неща, които са били толкова стабилни във вашия живот, са се превърнали в прах, просто ей така. Но такова отношение би било ужасно стресиращо за всички останали: родителите ви, съпругът или съпругата, приятелите ви, децата ви, сестра ви. Всеки приключва глави от живота си, обръща нови страници, помирява се с живота и всички те ще се чувстват зле, гледайки ви в застой.

Нещата преминават и най-доброто, което можем да направим, е да ги оставим да си тръгнат наистина.

Прочетете остатъка от публикацията »

19 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

« Предишни
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers