Паулу Коелю « The Man On The Silver Mountain

Петъчна притча – Халифът и неговата жена

петък, 12 юни, 2009

Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:

- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.

- Но тя Ви обича, Ваше Величество!

- И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: “Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“

Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.

- Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: “Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.”

Източник

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

5 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: арабски мъдрости, петъчна притча, поговорки | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча – Твърде много помощ

петък, 24 април, 2009

Един дзен учител решил да повери на свой ученик грижата за малката оризова нива.

През първата година ученикът се грижел винаги да има достатъчно вода за нивата. Оризът растял здрав и давал добра реколта.

Втората година му дошла идеята да добави малко тор. Оризът започнал да расте по-бързо и дал по-висок добив.

На третата година той използвал още тор. Реколтата била още по-добра, но оризът бил по-дребен и нямал блясък.

- Ако продължаваш да добавяш още тор, догодина няма да получиш нищо добро – казал учителят. – Ако помогнеш на някого малко, ти му даваш сила. Но ако помощта ти е твърде много, ти го отслабваш.

Източник.

4 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: дзен мъдрост, оризова нива, петъчна притча, помощ | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. За важността на другите

петък, 27 март, 2009

Ние, българите сме уникални с едно качество – стремежът към спасяване поединично. Грижата за обществото, работата в екип, другарството – това се все неща, доста далечни на нашето разбиране за добър живот. Предлагам ви една чудесна притча за важността на другите, която ни показва колко е погрешна е идеята за оцеляване поединично.

Капан за мишки

Мишката видяла, че стопанинът е купил капан за мишки и ужасно се притеснила – той се канел да я убие! Тя тръгнала да алармира всички останали животни:

- Внимавайте! Пазете се от капана за мишки! Пазете се от капана за мишки!

Кокошката, като чула виковете на мишката, й казала да млъкне:

- Скъпа мишко, знам, че това е проблем за теб, но това по никакъв начин няма да засегне мен, така че спри да вдигаш олелия!

Прочетете остатъка от публикацията »

17 Коментара | Мъдрости, Общество и нрави, Паулу Коелю | С прикачен етикет: екип, капан за мишки, колектив, общество, оцеляване поединично, съчувствие | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Кой иска да отиде в Рая?

петък, 27 февруари, 2009

Кой иска да отиде в Рая?

Един свещеник, който виждал проявление на дявола в удоволствията от живота, отишъл в градската кръчма и повикал всички присъстващи да дойдат на църква вечерта. Всички мъже от кръчмата се подчинили. Когато всички места били заети, свещеникът се провикнал:

- Престанете с това пиене! То е изкушение от Дявола! Не искате ли да отидете в Рая? Нека всички от вас, които искат да отидат в Рая, да си вдигнат дясната ръка!

Цялото паство вдигнало ръка, с изключение на Маноел, когото всички смятали за достоен и почтен човек, изпълняващ всичките си задължения към Бога и Църквата.

Изненадан, свещеникът попитал:

- А ти, Маноел, не искаш ли да отидеш в Рая, когато умреш?

- Разбира се, че искам. Но все още не съм изпитал всичко от живота, който Бог ми е дал, а ти вече искаш да ми го отнемеш.

Източник

4 Коментара | Паулу Коелю | С прикачен етикет: изкушение, пиене, притча, рай, удоволствията от живота | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Лъвът и котките

петък, 20 февруари, 2009

Защо винаги търсим онова, което нямаме, а не виждаме това, което имаме?

Лъвът и котките

Един лъв вървял из саваната и видял група котки, които си бъбрели. Първоначално, воден от хищническия си инстинкт, си помислил да ги излапа, но изведнъж го обзело чувство на доброта и спокойствие и решил да седне покрай тях и да се заслуша в разговора им.

- Мили Боже! – казала една от котките, без да забележи присъствието на лъва. – Прекарахме цял ден в молитви! Поискахме дъжд от мишки да се изсипе върху нас.

- И досега нищо не се случи! – казала друга. – Чудя се дали наистина Бог съществува.

Небесата останали безмълвни. И котките изгубили своята вяра.

Лъвът станал и продължил по пътя си, мислейки си: “Странна работа. Мислех да избия тези животинки, но Бог ме спря. И въпреки това те изгубиха вярата си в Божията благодат. Толкова бяха заети да се притесняват за онова, което нямат, че въобще не разбраха, че бяха предпазени от гибел.”

Източник

Не се вкопчвайте в онова, което нямате и което не сте успели да постигнете. Това носи само страдание. Огледайте се около себе си и вижте всичко хубаво, което ви заобикаля – приятелите, любимите хора, малките радости и големият късмет, които вече имате. Бъдете благодарни за тях и бъдете щастливи!

11 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: вяра, котки, лъв, неудовлетвореност, притча, щастие | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Случайности и съвпадения

вторник, 3 февруари, 2009

Аз съм вярващ човек. Ако ме питате официално – ще ви отговоря, че съм православен християнин, но по-скоро мисля, че си имам някаква своя вяра. И това е напълно нормално. Вярата е нещо лично, което всеки носи в душата си. Официалната религия е някакъв опит за канализиране на тази вяра и може би за нейното контролиране.

Едно от нещата, в които вярвам, е, че няма нищо случайно в нашия живот. Всичко, което ни се случва, има някаква цел и някакъв смисъл. Може и да не го разбираме в момента на случката, може и никога да не го разберем, но аз мисля, че трябва да обръщаме внимание на случайностите и да се замислим дали някой не иска да ни каже нещо с това.

Прочетете остатъка от публикацията »

10 Коментара | Духовност, Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: Паулу Коелю, вяра, случайност, съвпадение | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. За единиците и множеството

петък, 23 януари, 2009

От известно време публикувам постове, в които защитавам тезата, че всеки човек е уникален и трябва да отстоява своята индивидуалност, за да успее в живота. Днес ви предлагам една притча, в която представям и другата гледна точка – за стойността на безличното множество. Може би сам си противореча с това – вие ще кажете – но притчата е интересна.

- Аз съм маргаритка сред поле от маргарити – мислело си цветето. – Докато съм сред другите, никой няма да забележи моята красота.

Един ангел чул мислите й и отговорил:

- Но ти си толкова хубава!

- Да, но искам да бъда единствената!

За да задоволи желанието й, ангелът я пренесъл на градския площад.

Няколко дни по-късно, кметът излязъл навън с един градинар, за да направят малко промени по площада.

- Тук няма нищо интересно. Прекопай градината и засади здравец.

- Чакайте малко! – извикала маргаритката. – Така ще ме убиете!

- Ако имаше и други като теб, можехме да направим чудесна украса – отговорил кметът. – Но наоколо няма други маргарити, а ти сама не можеш да направиш градина.

И я откъснал от земята.

Източник.

Приятен уикенд!

5 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: егоизъм, маргарита, множество, притча, себичност, уникалност | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Даровете на влъхвите

петък, 16 януари, 2009

senior couple

Може би някои от вас са чели великолепния разказ на О. Хенри със същото заглавие, в който съпругата си отрязва косата, за да купи верижка за часовника на мъжа си, а той си продава часовника, за да й купи четка за коса. Днешните истории също имат подобен хумористично-тъжен оттенък. Enjoy!

Възрастната двойка

Двама възрастни закусват заедно в деня на своята златна сватба. Жената намазва хрупкавата кора на хляба с масло и я подава на съпруга си, запазвайки меката среда за себе си.

- Винаги съм искала да ям по-хубавата част от хляба – казала си тя, – но понеже те обичам, през всичките тези 50 години се опитвах да възпирам желанието си и ти отстъпвах средата. Днес искам да задоволя това си желание.

За нейно учудване, лицето на съпруга й се озарило от широка усмивка.

- Благодаря ти за този подарък! Цели 50 години съм искал да ям от кората на хляба, но за да запазя хармонията в семейството ни и тъй като ти винаги си я харесвала толкова много, аз никога не се осмелявах да си я поискам.

Прочетете остатъка от публикацията »

8 Коментара | Паулу Коелю | С прикачен етикет: обич, подарък, притча, семейна двойка | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча: Дух и тяло

събота, 10 януари, 2009

Tai chi master

Една съвсем кратка история за начало на краткия уикенд.

Дух и тяло

Един университетски професор практикувал Тай Дзи с голям ентусиазъм, но малко по малко започвал да се чувства все по-уморен и накрая решил да се откаже напълно.

- Съжалявам, но не мога да продължа – казал той на своя учител. – Посветих толкова много години в изучаване на философията, че напълно забравих за тялото си.

- Жалко, че се отказваш. Защото аз също съм отделял много време на изучаването на философията и точно това винаги ми е напомняло за моето тяло.

Приятен уикенд!

5 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: Тай Дзи, дух и тяло, притча | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Има ли Бог?

петък, 5 декември, 2008

barber-2

Отново се въртим около темата за душата, но този път ви предлагам една друга гледна точка – опит за разсъждение над фундаменталния въпрос “Има ли Бог?” Една чудесна притча, заимствана отново от блога на Паулу Коелю.

Има ли Бог?

Един човек отишъл в бръснарницата да си подстриже косата и брадата. Както винаги ставало, те повели разговор за това-онова, докато в един момент, коментирайки статия от вестника за бездомните деца по улицата, бръснарят заявил:

- Както виждаш, тази трагедия показва, че Бог не съществува.

- Как така?

- Не четеш ли вестниците? Толкова много страдащи хора, изоставени деца и такава висока престъпност. Ако имаше Бог, нямаше да има толкова много страдание.

Клиентът се позамислил за момент, но прическата му още не била довършена, затова решил да си затрае и да не продължава този разговор. След малко отново се върнали на по-безобидни теми, работата била свършена, клиентът платил и си излязъл.

Първото нещо, което видял, обаче, бил един скитник с няколкодневна брада и дълга, сплъстена коса. Той се върнал обратно в бръснарницата и казал на бръснаря, който го обслужил:

- Знаеш ли какво? Бръснарите също не съществуват.

- Какво искаш да кажеш? Аз съм тук и съм бръснар.

- Не, те не съществуват! – настоявал човекът. – Защото, ако имаше бръснари, нямаше да има хора с такива дълги бради и рошави коси, като онзи човек на ъгъла.

- Мога да ти гарантирам, че бръснарите съществуват. Проблемът на онзи човек е, че никога не е идвал тук.

- Точно така! Същият е и отговорът на предишния ти въпрос. Бог съществува. Проблемът е, че хората не ходят при него. Ако ходеха, щяха да бъдат по-отворени и по-щедри един към друг и нямаше да има толкова много страдание по света.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

17 Коментара | Духовност, Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: Има ли Бог?, Паулу Коелю, притчи | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам