Способността за промяна у човека винаги ме е вълнувала. Смятам повечето хора (и себе си в частност) за консервативни. Промяната ни плаши и това ни пречи да вървим напред. Текстът, който ви предлагам, е силно мотивиращ за онези, които все още се държат за миналото, за старото, чувстват някакво удобство, което вече е почнало да ги убива, но не могат да намерят сили да го променят. Този текст е от блога на Паулу Коелю. Той твърди, че е попаднал на него в интернет и само го е редактирал. Преводът е мой.
Да затвориш кръга
Човек трябва да знае кога един етап е приключил. Ако настояваме да останем по-дълго от необходимото време, започваме да губим щастието и смисъла на другите етапи, през които трябва да минем.
Да затвориш кръга, да затръшнеш вратата, да приключиш една глава – както и да го наречем, важното е да оставиш в миналото онези моменти от живота, които са завършили.
Загубили сте работата си? Или е приключила една любовна връзка? Напуснали сте дома на родителите си? Заминали сте да живеете в чужбина? Или дълго приятелство е приключило внезапно? Можете да прекарате дълго време, чудейки се защо се е получило така.
Можете да си кажете, че няма да предприемете друга стъпка, докато не разберете защо неща, които са били толкова стабилни във вашия живот, са се превърнали в прах, просто ей така. Но такова отношение би било ужасно стресиращо за всички останали: родителите ви, съпругът или съпругата, приятелите ви, децата ви, сестра ви. Всеки приключва глави от живота си, обръща нови страници, помирява се с живота и всички те ще се чувстват зле, гледайки ви в застой.
Нещата преминават и най-доброто, което можем да направим, е да ги оставим да си тръгнат наистина.
Прочетете остатъка от публикацията »
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Публикувано от Майк Рам 
