Рудолф Шенкер ще раздава автографи на 25.10.2010!

сряда, 20 октомври, 2010

Не мога да не споделя тази новина с вас – в понеделник, 25.10.2010, от 14:00 часа, точно преди концерта на Scorpions, техният лидер Рудолф Шенкер (Rudolf Schenker) ще представи автобиографичната си книга Rock Your Life! (Разтърси живота си!), издадена от издателство “Махалото” и, естествено, ще раздава автографи. Събитието ще се случи в книжарница “Хеликон– хотел България”, която се намира в София на бул. „Цар Освободител” № 4.

Още не съм чел книгата, но отзивите, които чух са доста добри. Старият рокер разказва историята на групата и на своя живот, пречупена през неговата житейска философия и вяра. Интересното за тази книга е, че предговорът е написан не от кой да е, а от неговия добър приятел (и мой извор на вдъхновение) Паулу Коелю и мисля, че точно това събитие е чудесен повод да се запознаем лично с един голям рок музикант и да си купим една интересна книга.

За любопитните фенове – един специален поздрав – Паулу Коелю и Рудолф Шенкер изпълняват песента “Still Loving You”. Забавно е! :-)


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Петъчна притча. Да затвориш кръга

петък, 15 октомври, 2010

Способността за промяна у човека винаги ме е вълнувала. Смятам повечето хора (и себе си в частност) за консервативни. Промяната ни плаши и това ни пречи да вървим напред. Текстът, който ви предлагам, е силно мотивиращ за онези, които все още се държат за миналото, за старото, чувстват някакво удобство, което вече е почнало да ги убива, но не могат да намерят сили да го променят. Този текст е от блога на Паулу Коелю. Той твърди, че е попаднал на него в интернет и само го е редактирал. Преводът е мой.

Да затвориш кръга

Човек трябва да знае кога един етап е приключил. Ако настояваме да останем по-дълго от необходимото време, започваме да губим щастието и смисъла на другите етапи, през които трябва да минем.

Да затвориш кръга, да затръшнеш вратата, да приключиш една глава – както и да го наречем, важното е да оставиш в миналото онези моменти от живота, които са завършили.

Загубили сте работата си? Или е приключила една любовна връзка? Напуснали сте дома на родителите си? Заминали сте да живеете в чужбина? Или дълго приятелство е приключило внезапно? Можете да прекарате дълго време, чудейки се защо се е получило така.

Можете да си кажете, че няма да предприемете друга стъпка, докато не разберете защо неща, които са били толкова стабилни във вашия живот, са се превърнали в прах, просто ей така. Но такова отношение би било ужасно стресиращо за всички останали: родителите ви, съпругът или съпругата, приятелите ви, децата ви, сестра ви. Всеки приключва глави от живота си, обръща нови страници, помирява се с живота и всички те ще се чувстват зле, гледайки ви в застой.

Нещата преминават и най-доброто, което можем да направим, е да ги оставим да си тръгнат наистина.

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчна притча – Наръчник за изкачване на планини

петък, 27 август, 2010

Върхът на планината

Когато започнах да чета този текст, си помислих, че наистина е туристическа инструкция. Казах си: няма лошо – и без това се опитвам да се раздвижвам от време на време с походите на клуб “Неделна разходка” – защо да не науча още нещо полезно. Паулу Коелю – авторът на този “наръчник” – е известен и като неуморим пътешественик, така че, помислих си, сигурно има какво да сподели с нас.

Прочетен буквално, този текст върши работа и за хората, които обичат да се катерят по планините. Но ако зад образа на планината поставите важните предизвикателства във вашия живот, ще откриете един полезен наръчник за това как да постигаме целите, които си поставяме в живота, и как да извличаме максимална полза и радост от това.

Наръчник за изкачване на планини

Паулу Коелю

А) Изберете планината, която искате да изкачите: не обръщайте внимание на онова, което казват хората, че “тази е по-красива” или че “онази е по-лесна”. Ще изразходите много енергия и ентусиазъм, за да постигнете набелязаната цел, така че вие сте единствените, които ще вземат решението и трябва да сте сигурни какво искате да направите.

Б) Научете се как да се приближите към нея: често гледаме на планините отдалече – красиви, интересни, пълни с предизвикателства. Но какво се случва, когато се опитаме да се приближим? Пътищата се извиват наоколо, цветя растат между вас и вашата цел, онова, което изглежда просто на картата, се оказва трудно в реалния живот. Затова, опитайте всички пътеки и всички следи, докато един ден се окажете пред върха, който се копнели да достигнете.

В) Възползвайте се от тези, които вече са се изкачвали дотам: без значение колко уникални се чувствате, винаги има някой, който е имал същата мечта преди вас и е оставил следи, които могат да направят вашето пътешествие по-лесно; места, където да закачите въжето си, отпечатъци, счупени клони, които освобождават пътя ви. Изкачването си е ваше и отговорността си е ваша, но не забравяйте, че опитът на другите може да ви помогне много.

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчна притча: Аз съществувам!

петък, 2 юли, 2010

Аз съществувам!

Майка и син обядват в ресторант. След като взема поръчката на майката, сервитьорката се обръща към момчето:

- А ти какво ще поръчаш?

- Хотдог – отговорило детето.

- Нищо подобно! – възкликнала майката. – Той ще яде пържола и салата.

Игнорирайки коментара на майката, сервитьорката попитала момчето:

- Искаш ли кетчуп или горчица с него?

- И двете! – ухилило се момчето.

След това се обърнало към майка си и възторжено й казало:

- Майко, тя вижда, че аз съществувам!

Източник – блогът на Паулу Коелю.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Петъчна притча: Как расте бамбукът?

петък, 18 юни, 2010

Историята за това как расте бамбука я чух за първи път преди доста време от моя приятел Станислав. Впечатли ме с това, че пасваше идеално на моето състояние тогава и на моето настроение и ми вдъхна вяра в успешното бъдеще. Човек  прави нещо, гради, а резултат няма. Или поне не се вижда с просто око. Отчаянието е само на една крачка и като те сграбчи може да унищожи и най-добрите ти идеи. И тогава идва историята на бамбука, която ти показва, че макар някои неща да не се виждат на повърхността, това не означава, че нищо положително не се случва. Тази история винаги ме е зареждала с енергия, оптимизъм и увереност в предстоящия успех.

Моята приятелка Капка я е открила в една книга на Оливие Клерк и я е превела на български в своя блог. Предполагам, че това е стара китайска притча, която вероятно се разпространява в различни варианти, но текстът на Капка е много хубав и затова си позволявам да я прекопирам тук с огромна благодарност към нея, защото вярвам, че историята е много вдъхновяваща и искам повече хора да я прочетат.

Казват, че в Китай расте един много специален сорт бамбук. Ако посеем едно негово семенце в подходяща почва, трябва да се въоръжим с търпение… И наистина, през първата година не се случва нищо – никакво стръкче не благоволява да излезе от земята, ни най-малко кълнче. На втората година, също не. А на  третата? Не повече от предишните. Тогава, на четвъртата? Нищичко! И чак на петата година бамбукът показва връхче  над земята. И тогава той израства 12 метра за една година: какво впечатляващо „догонване“! И причината му е проста: по време на петте години, докато нищо не се появява на повърхността, бамбукът тайно развива  изумителните си корени в почвата, благодарение на които, в даден момент той е способен триумфално да се появи на бял свят.

Вярвайте, че един ден ще израстете като бамбук!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Петъчна притча: Употребявани вещи

петък, 21 май, 2010

Употребявани вещи

За да се адаптира към новите времена, Сатаната решил да се отърве от старите си запаси от изкушения. Публикувал обява във вестника и поканил всички клиенти в работилницата си.

Там имало фантастични неща: камъни за целомъдрените, да се препъват върху тях, огледала за повишаване на собствената значимост и очила за намаляване на важността на другите.

Някои неща, висящи на стената, привлекли особено внимание: кинжал със закривено острие, за забиване в гърба на приятел и диктофон, който можел да записва само слухове и лъжи.

– Не се притеснявайте за цената! – извикал старият Дявол на потенциалните си клиенти. – Вземете, каквото си харесате днес, а ще ми го платите, когато можете!

Един от посетителите забелязал два инструмента, които лежали в един ъгъл. Те изглеждали много захабени и не привличали вниманието на другите посетители, но пък били много скъпи. Любопитен, той поискал да разбере каква е причината за това очевидно разминаване.

– Да, те са много захабени, защото тях съм използвал най-много – отговорил Сатаната, смеейки се. – А ако привличаха по-голямо внимание, хората щяха да знаят как да се предпазят от тях.

Но, така или иначе, и двете неща си заслужават високата цена, която искам за тях: едното е Съмнението, а другото е Комплексът за малоценност. Всички други изкушения понякога се провалят, но тези двете работят винаги безотказно.

Източник


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Петъчна притча: Правото на прошка

петък, 23 април, 2010

Не знам дали тази история е измислена от онези, които грешат, за да оправдае грешките им, или наистина това е наше основно качество, от което няма как да избягаме и няма защо да се срамуваме. Но на мен, като грешник, ми харесва. Така се чувствам повече човек и повече вярвам във Всевишния.

Не искам да те обидя

По време на поклонение до Светите места, един свят човек започнал да усеща Божието присъствие.  Веднъж, по време на молитвен транс, той паднал на колене, заровил лице в земята и изрекъл своята молитва:

- Господи, само за едно нещо те моля в този живот: да получа благодатта никога да не те обидя.

- Не мога да ти дам тази благодат – отвърнал Всемогъщият. – Ако ти никога не ме обидиш, аз няма да имам причина да ти простя. А ако аз нямам нужда да ти прощавам, скоро и ти ще забравиш важността да бъдеш милостив към другите.

Така че, върви по своя път с любов и ме остави да ти прощавам от време на време, за да не забравяш и ти тази добродетел.

Източник

Не се страхувайте да сгрешите. Бог винаги ще ни прости. Най-трудното е да се научим сами на себе си да прощаваме. Ако успеем да го постигнем, ще бъдем истински щастливи.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Петъчна притча: Да изградиш света отново

петък, 5 март, 2010

Добре, това не е точно притча, но е една чудесна история, която ни разкрива колко изобретателни могат да бъдат децата. Хубаво е от време на време на ставаме отново деца – така светът би бил много по-интересен.

Да изградиш света отново

Един баща се опитвал да си прочете вестника, но малкият му син постоянно му досаждал. Накрая, решил да му измисли занимание за дълго, за да го остави на мира. Откъснал една страница от вестника, в която имало карта на света и я накъсал на малки парченца, като пъзел. След това ги дал на детето и казал:

- Ето ти нещо, което искам да направиш. Тук има карта на света и искам да я сглобиш обратно правилно.

Продължил да чете, знаейки, че с тази задача детето ще бъде заето до края на деня. Каква била изненадата му, когато 15 минути по-късно, детето дошло със сглобената карта!

- Майка ти ли те научи на география? – попитал бащата в почуда.

- Дори не знам какво е това – отговорило момчето. – Но от другата страна на листа имаше снимка на човек и аз просто сглобих неговата снимка, а картата на света се получи от само себе си.

Източник


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Петъчна притча: Силата на дявола

петък, 19 февруари, 2010

Това е една история, която отново ми напомни старата поговорка, че няма лоша реклама. Завистта е едно от най-грозните човешки качества и за съжаление е едно от най-разпространените. Понякога, водени от завист, се опитваме да обидим или унижим някого, но често ефектът е точно обратният и унижението пада върху нас.

Силата на дявола

Едно момче излязло да купи хляб, когато видяло кметът на града да пресича улицата.

- Той е много могъщ, защото е сключил договор с Дявола – казала на момчето една благочестиво изглеждаща жена и многозначително поклатила глава. То било заинтригувано…

Няколко дни по-късно момчето се запътило към съседния град и покрай пътя забелязало богато царевично поле. Когато пристигнало, попитало кой е собственикът на това поле.

- Цялата земя наоколо принадлежи на един човек – му отговорили. – И бих казал, че Дяволът има пръст в това.

По-късно на същия ден една жена преминала покрай момчето и го поразила със своята красота.

- Тази жена служи на Сатаната! – изкрещял гневно местният проповедник.

От този ден нататък, момчето решило да открие Дявола и да се срещне с него лице в лице. Един ден това се случило и то му задало въпроса, който постоянно го мъчел.

- Казват, че ти можеш да направиш хората могъщи, богати и красиви. така ли е?

- Не съвсем – отговорил Дяволът. Ти просто си слушал онези, които се опитват да ми правят реклама.

Източник


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Петъчна притча: Историята на молива

петък, 5 февруари, 2010

Историята на молива

Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:

- Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?

Бабата спряла да пише и му отговорила:

- Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.

Заинтригувано, мочето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.

- Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.

- Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.

Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.

Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.

Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.

Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.

И петото качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.

(Малко по-свободен превод от Паулу Коелю.)

Бъдете като молива!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 40 other followers