Кое ни прави щастливи и защо сме толкова сериозни, можем ли да се научим да бъдем толерантни и да се справяме сами с проблемите си или ще се изнудваме едни друг и ще се върнем отново в комунизма, силата на любовта и свободата, упоритостта и постоянството и умението да се откажем от претенциите си към живота – ето за това става дума в новия брой на Седмичния блог дайджест. Приятно четене!
Понеделник, 11.10.2010
Едва ли има някой сред нас, който да обича постоянния рекламен спам от големите компании, който ни залива отвсякъде. Уж всичко се прави в името на клиента, но накрая като клиенти разбираме, че фирмите, които уж ни обслужват, всъщност ни изнудват и се опитват да ни превърнат в свои роби. Ивелина Атанасова е написала чудесно открито писмо до Глобул, в което като професионален маркетьор и редови клиент изразява своето възмущение от тяхната политика и отношение към клиентите.
Светлозар Петров продължава своята поредица за недостига на специалисти като този път се фокусира върху нуждата от постоянно обучение и преквалификация, която ужасно много хора у нас изобщо не осъзнават. Други се сещат, но се оправдават с липсата на време. Ето ви един добър съвет от автора:
Видимо е, че няма нужда за всяка преквалификация да правим по още една магистратура. Някъде е необходима, но само някъде. Както и нямаме време 2 години да чакаме да я завършим. Сметките, за съжаление, спохождат къщите ни всеки божи ден. Изходът е или по-внимателно планиране във времето (т.е. да започнем, преди да сме останали на улицата) или избор на съвсем практически ориентиране курсове и обучения (т.е. да стане бързо). Или и двете, ако е възможно. Все пак не всеки занаят се учи за три дни.
(Удебеляването и линкът са от мен – Майк Рам)
Животът е постоянна борба и в тази борба ставаме по-силни с всеки ден, ако успяваме да се преборим с трудностите сами. Понякога чуждата помощ може дамо да ни навреди. Вижте защо в притчата за пеперудата от блога “Позитивното” – много поучително четиво!
Вторник, 12.10.2010
Григор Гачев е написал много прочувствен пост за помощта, за дълговете и за израстването. В неговия пример, темата се върти около блоговете и ме накара да се замисля дали и аз съм успял да платя своите дългове на онези, които първи ми показаха силата на блога и ме подкрепиха в моите първи стъпки. Може би този дайджест е един вид отплата, макар и към други хора – просто това мога да направя. Ето какво казва Григор за блоговете – едно от най-точните и силни описания на ценното в това да пишеш свободен:
Място, където обикновените хора решават кого ще подкрепят, просто с интереса си към него, а кого ще оставят в забрава. Защото всичко, което е нужно, за да подкрепиш ценността и да отритнеш смрадта е просто да си избереш кого да четеш.
И така малко по малко изплуват и се задържат стойностните, истински хора – и дават на околните пример, че животът е не само подлости и рушвети. Че има как, и си струва да живееш истински, да се чувстваш човек, и да го отстояваш.
Донякъде в съзвучие с това идва и постът на Лидия Стайкова, която публикува писмо от завършващ ученик, споделящ разочарованието си от образователната ни система, която убива всякакво желание за учене и развитие у него. Тъжно е да чета такива откровения, може би защото и аз самият съм се чувствал така при завършване на средното си образование, но пък отговорът на Lyd май е най-мъдрият съвет, който човек може да получи в такъв момент:
Може пък ако си отдъхнеш малко от тъпото училище, да имаш време не просто да помислиш, ами да научиш повече за света и за себе си и да вземеш добро решение, вместо да продължиш на автопилот да учиш просто заради самото учене.
Пламен Петров зачеква една актуална напоследък тема, която силно разделя хората на два крайни лагера: Отживелица ли е бракът и прави ли ни сватбата щастливи? Аз като щастливо женен човек вече 20 години отстоявам традицията на брака, въпреки че не намирам вдигането на пищни и скъпи сватби за особено смислено. Пламен смята, че основната причина за избягването на “бракуването” напоследък е страхът от обвързване. Статията поставя много въпроси и събра много коментари, което показва, че темата в важна за мнозина, но може би наистина пазим някакви скрити страхове, щом предизвиква и толкова много агресия.
За разтуха вижте как кризата се отрази на ордена на джедаите в разказа на Радислав Кондаков “Джедайски неволи” или прочетете пътеписа на Красимир Георгиев “Великата Индия“, в който авторът се опитва съвсем сбито и накратко да ни представи живота, историята и културата на тази велика страна.
Индия
Публикувано от Майк Рам 
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог 
