Да си помечтаем… абсолютно

вторник, 29 юли, 2008

Жюстин е започнала една “блог-щафета” преди доста време, която е и форма на реклама на една марка водка, под мотото Моят абсолютен свят. Честно да ви кажа, водка не пия изобщо, а думата “абсолютно” винаги ме е плашила със своето крайно, категорично и безкомпромисно звучене, така че погледнах на цялата идея доста скептично. Наскоро, обаче, получих лична покана от Жюстин да се включа и аз в играта, която ми беше много неудобно да откажа. За щастие, новият й пост имаше по-добро заглавие и като махнах опасната думичка “абсолютно”, получих една добра мотивация да се включа в щафетата без да изневеря на принципите си – хубаво е да си помечтаем.

Признавам си, че въображението ми е доста ограничено – професионална деформация, може би, – но има няколко прости неща, за които си мечтая да ги има в моя идеален свят.

  • Хората там живеят свободно, но зачитата и свободата на другите.
  • Мотото на този свят е “толерантност”.
  • Там няма омраза, няма и фанатизъм.
  • Никой не се бори за правата си, защото никой не му ги нарушава.
  • Никой не се опитва да ти казва кое е правилно и кое – не, защото всеки има глава на раменете си и може сам да прецени.
  • Никой не те кара да правиш това или онова, защото всеки сам взема решенията в живота си и сам си носи отговорността за това.

Разбира се, този свят е утопичен, но, както каза Жюстин – хубаво е да си помечтаем! :-)

Правилата на играта изискват да поканя още няколко блогъра да се включат, но тъй като влизам твърде късно, доста колеги-блогъри са минали по реда си и моята задача става много трудна. Все пак ще се пробвам, с надеждата, че тези хора не са участвали вече и ще продължат щафетата. Те са хора, които се занимават с маркетинг професионално и може да предложат по-друг поглед върху нещата. Това са: Светльо Бляхов, Дмитър Николов, Маргарит Мисирджиев и Тодор Христов.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.


Моето мото в живота

четвъртък, 26 юни, 2008

Младежите от форума на Photoshop-BG са цитирали 10-те принципа на Ганди, които публикувах тук в блога в една много интересна тема – Какво е вашето мото?. Там попаднах на най-разнообразни цитати, мъдри мисли и откровени глупости, в които младите хора вярват и са ги възприели като свой личен девиз. Затова реших да споделя с вас тези, които най-много ме впечатлиха. Не казвам, че вярвам във всички тях – просто ме впечатлиха :-) По голяма част от темите вече съм писал нещо (затова съм насвяткал поста с линкове), а някои от цитатите пък леко съм ги редактирал. Да кажем, че това е моят принос към тях.

Между другото, някой знае ли как е правилно да се казва “мото” в множествено число? Думата, употребена във форума не само е в множествено число, но е и членувана – “мототата”, – което още повече ме развесели. Той същия въпрос си стои и за думата “тото”, например. Ще бъда много благодарен, ако някой граматически специалист се произнесе тук.

Ето ги и “мототата” или девизите:

Част първа: мъдри мисли:

Прочетете остатъка от публикацията »


Блог на деня в Svejo.net

вторник, 20 май, 2008

Svejo.net

Днес The Man on the Silver Mountain има честта да бъде избран за блог на деня в Svejo.net. Това е третият път, в който мой блог е удостоен с тази висока почест. След другия ми личен блог Спри и помисли!, посветен на моите бизнес и предприемачески търсения, и PM Stories – блогът за софтуерно инженерство и управление на проекти, дойде ред и на този блог.

The Man on the Silver Mountain е проект, който тръгна едва ли не случайно. Още в самото начало, когато започнах да пиша блог, реших да е тематичен. Затова Спри и помисли! беше първият ми блог и в него исках да пиша за “важни” неща. Хубаво, ама скоро се появиха теми, които също ми се виждаха интересни, но не пасваха на неговата тематика. Тогава реших да създам този блог, за да мога в него да пиша за “несериозни” неща – за музиката, която обичам, за случки от живота, които са ме впечатлили – за всичко онова, което прави един блог наистина личен.

Сега, близо година след като стартира, Silver Mountain е най-популярния ми блог и един от най-популярните в българската блогосфера, според някои класации. Защо се получи така, че този блог, който смятах за “несериозен”, постигна такава популярност – не знам. Сигурно има специалисти, които могат да дадат обяснение. За мен е важно, че това, което пиша, е напълно искрено и всяка дума е плод на моите лични убеждения и вяра. Може би това е нещото, което читателите на един блог ценят най-много, щом идват тук толкова често.

Благодаря на читателите на Svejo.net, които са ме избрали за блог на деня. Надявам се да намерят тук едно интересно място, където да се връщат отново.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.


3 години от кръвопролитията в Андижан

вторник, 13 май, 2008

На днешния ден преди три години, спецчасти на узбексистанската полиция атакуват протестиращи граждани на главния площад в град Андижан и избиват стотици от тях. И до ден днешен истината остава скрита за света, тъй като правителството дава оскъдна информация, при това силно разминаваща се с изявленията на очевидци на трагедията, публикувани в западната преса.

Историята е доста объркана, но съвсем накратко изглежда така:

През февруари полицията арестувани 23-ма бизнесмени по обвинение, че се занимават с тероризъм. Опозицията пък твърди, че обвиненията са скалъпени и всъщност държавата се страхува от икономическата им мощ и политическото им влияние. (Коментар: като се има предвид какви бизнесмени се пръкнаха точно след 1989 г. у нас, може да се предполага, че дори и обвиненията в тероризъм да са били изфабрикувани, едва ли тези бизнесмени са били “света вода ненапита”.) От друга страна, напрежението между народа и държавата в Узбекистан е станало толкова силно, че хората открито застават на тяхна страна. През цялото време на процеса, пред сградата на съда има мирни демонстриращи хора, настояващи за освобождаване на задържаните.

На 12.05.2005 г. се очаква да бъде обявена  присъдата. Вместо това, полицията арестува още хора – роднини и близки на задържаните бизнесмени. През нощта срещу 13-ти май група въоръжени хора атакуват местния затвор и освобождават всички затворници, включително и задържани по друг повод криминални престъпници – общо около 600 затворника. Полицията твърди, че това са терористи и е явно доказателство, че и арестуваните бизнесмени поддържат връзки с терористична организация. Бизнесмените, от своя страна, коментират по-късно, че били изненадани от атаката над затвора и че не познават своите освободители.

Прочетете остатъка от публикацията »


Густо, майна, Филибето!

петък, 11 април, 2008

Когато дошло в България, най-много харесало Пловдив!

Така се пееше в култовата песен на Замунда Банана Бенд “Густо, майна!” Е, аз днес блогвам от Пловдив.

Още от сутринта си пея тази песен и си представях как ще седна в някое тихо кафене с интернет и ще си пиша кротко на компютъра, отпивайки от ароматно капучино като американски блогър в Старбъкс. :-)

За съжаление, никак не познавам Пловдив и май не уцелих правилното заведение :-) След кратко обикаляне по стъргалото, си харесах едно заведение, което се нарича Сладоледена къща “Афредо”. Изглежда добре и сладоледите им са наистина много хубави! Като видях надписа “Free wireless internet” още повече се зарадвах, а след това отбелязах и контактите до всяка маса и вече бях във възторг!

Само че после нещата започнаха да придобиват друг вид :-(

Първо, в контактите няма ток, което означава, че трябва бързо да приключвам, защото ще ми падне батерията. Второ, безжичният интернет някак си на заработи и в крайна сметка се обърнах към собствения си вариант – мобилният модем от Мтел (да са живи и здрави!) Като прибавим и силната музика и опитите на хората да я надвикат, се получава една не много приятна картинка. Ама пусти зор – нали искам да блогвам от кафене – така ми се пада! :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


Въпрос! Анкета! Игра!

вторник, 19 февруари, 2008

Вчера написах един пост, в който зададох един въпрос. Може би сбърках, като го зададох в първо лице и вместо отговори на въпрос си получих коментари: “Стига си се оплаквал!”

Затова обяснявам още веднъж: Това е анкета. Ако щете, наречете го игра. Задавам въпроса и очаквам да се включите с отговори. А те могат да бъдат с пост във вашия блог или с коментар в моя.

Въпросът е: Ако (съвсем хипотетично) имате възможност да знаете, че утре е вашият последен ден от живота, как ще го прекарате?

Казано по друг начин: Кое е най-важното, на което ще отделите време и внимание в този ден?

Не знам защо този въпрос толкова много уплаши някои читатели, че вместо да му отговорят, се нахвърлиха срещу мен и решиха, че се оплаквам от живота и че може би мисля за самоубийство. Да, животът е прекрасен! Да, никой не иска да знае кога ще умре, но все пак, напънете мозъчетата си и се опитайте да си го представите!

Този въпрос не е по-различен от въпроса: Какво ще направите, ако спечелите един милион долара? Да, нямате толкова пари и най-вероятно няма и да ги спечелите, но това не пречи да си пофантазирате, нали?

Моля, ако решите да дадете своето мнение, цитирайте оригиналния пост или пишете вашите коментари там.

Благодаря!


Шунка за Ханука: Поредната простотия с корени у нас

вторник, 11 декември, 2007

Преди няколко дни този пост на Сет Годин обиколи земята, че даже и у нас имаше коментари. Ставаше въпрос за следната снимка, на която се предлага обезкостена пушена шунка, специално приготвена за еврейския празник Ханука.

Ham for Channukah

Простотията, която коментираха блогърите по света, е в това да продаваш свинска шунка на евреи, които по принцип не ядат свинско, а още по-малко на празника като Ханука, на който се приготвят традиционно постни ястия.

Разбира се, страстите се завъртяха и около това доколко строго спазват евреите религиозните предписания (особено тези в Америка, голяма част от които открито демонстрират атеистичните си предпочитания) и доколко яденето на шунка е в разрез с религиозните и етнически традиции.

Прочетете остатъка от публикацията »


Blog Action Day

понеделник, 15 октомври, 2007

Днешният ден е наречен Blog Action Day и е посветен на опазването на околната среда. Още преди няколко месеца започна кампанията сред блогърите и много хора (сред които и аз) се втурнаха да се регистрират, сякаш си запазваха място за опера на първия ред. Други пък започнаха още от вчера да пишат по темата, сякаш се състезаваха кой ще се включи пръв.

Аз съм блогър само от няколко месеца и в началото ми се струваше много идейно да участвам във всякакви подобни мероприятия само и само да придобия някаква популярност. Сега, тези масовки все повече и повече ми напомнят за едно време, което си мислех, че е отминало още преди 18 години.

Дълго се колебах дали да участвам или не, но накрая реших, че след като съм се регистрирал, това означава, че съм дал някакво обещание и ще трябва да го изпълня. Още повече, че си имам и повод, свързан с темата на днешния ден. Аз поддържам няколко блога, но реших, че по темата ще пиша само един пост, така че заповядайте в моя блог Спри и помисли!, където можете да прочетете скромното ми мнение за нивото на нашата еко култура. Този пост тук е просто бележка под черта :-)


World Smile Day – световен ден на усмивката

петък, 5 октомври, 2007

SmileyДнес, 05.10.2007 г. е световният ден на усмивката – World smile day! Празникът е посветен на малкото жълто усмихнато топче, което вече всички използваме под най-различни форми, за да изразим усмивка.

Картинката е измислена от Харви Бол (Harvey Ball), художник от Worcester, Massachusetts през 1963 г. и пак на него му е хрумнала идеята за деня на усмивката – един ден, който всички ние да посветим на усмивката и на доброто. Символът “smiley” няма нито политика, нито география, нито религия. Идеята поне в един ден от годината и ние да се освободим от теаи неща. Девизът на деня е: “Направи една добрина. Помогни на някого да се усмихне.” Харви Бол е обявил първия петък на октомври да бъде празнуван за ден на усмивката. Първото такова честване е било на 1.10.1999 г. и оттогава се празнува всяка година с весели тържества.

Честит ден на усмивката на всички! Обичайте се и се усмихвайте!

Зееелееее :-)


Обещанието на Джо или клетвата на добрия блогър

сряда, 19 септември, 2007

Моята идейна приятелка Liz Strauss ме насочи към блога на Джо, където той е публикувал своята клетва към блогърското общество (Joe’s Promise). Приблизителен превод на български:

  • Ще пиша коментари в други блогове само ако мога да допринеса за разговора.
  • Ще отговарям на коментари в моя собствен блог.
  • Ще изкажа благодарност за всеки линк към моя блог с коментар в блога, който ме е линкнал.
  • Ще продължавам да публикувам линкове към други блогове, които имат отношение към съдържанието на моя пост.
  • Отново ще бъда част от блогърското общество.
  • Това е моето обещание към Обществото като цяло и към всеки един блогър в частност.

На практика това е един доста добър съвет не само как да се държиш възпитано в едно общество, пък било то и блогърско, но и в резултат може сериозно да повиши вашия авторитет и съответно – трафик. Като се замислих, се оказа, че повечето от нещата ги изпълнявам още преди да бях прочел този списък, така че смело мога да заявя, че и аз поемам да изпълня обещанието на Джо.

А вие можете ли?


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 40 other followers