Филми « The Man On The Silver Mountain

“Breaking The Waves” – апотеоз на любовта и себеотдаването

сряда, 4 януари, 2012

Lars Von Trier е много особен режисьор. Едни го обожествяват, други го смятат за пълен идиот. Това е хубаво. Както казва великия маркетинг гуру Гай Кавазаки, важно е да поляризираш мненията на хората. Ако са безразлични към теб и твоето творчество – значи нищо не си постигнал.

Е, аз трудно мога да се причисля към едната или другата група, просто защото в мен неговите филми предизвикват и двете чувства. Хем го харесвам, заради темите, които разглежда и начините, по които ги представя, хем се дразня на техническите средства, които използва, на мудното развитие на действието и на постоянно подскачащата камера, от която на моменти ми се завива свят.

“Breaking The Waves” е филм, в който духовното се сблъсква с плътското, религиозният фанатизъм се пречупва пред чистата вяра в Бога, егоизмът се пречиства чрез жертвоготовност, а истинската любов наистина може да прави чудеса. Интересен похват на режисьора е използването на умствено увреден човек, с което вероятно иска да покаже, че за да можеш да се отдадеш истински на вярата и любовта си, трябва да се отърсиш от всичките мисли, предразсъдъци и правила, които обществото ти налага.

Прочетете остатъка от публикацията »

1 Коментар | Филми | С прикачен етикет: Breaking The Waves, любов и изкупление, Lars von Trier | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Карибски пирати 4: Приключенията на капитан Джак Спароу продължават

вторник, 17 май, 2011

Трябва да си призная нещо: досега не бях гледал IMAX 3D филм. Дали заради това, че много хора ми обясняваха колко е вредно за очите, дали поради някаква друга причина – не мога да кажа. Но снощи за пръв път гледах предпремиерното излъчване на “Карибски пирати 4: В непознати води” по покана на Първа инвестиционна банка и бях направо изумен. От ефектите най-вече.

3D киното е доста впечатляващо и съвсем не предизвиква главоболие или световъртеж, както ми обясняваха някои хора. Филмът е дълъг над 2 часа, но гледането е приятно и без никакви вредни последствия. Ефектите наистина бяха възхитителни, макар и много от тях да бяха съвсем безцелни. Сега разбирам защо всички нови филми ги правят на 3D – преживяването е много по-въздействащо и най-вече – много по-трудно се пиратстват. Единственият недостатък на тези ефекти е, че не са реалистични – твърде много обекти (както в непосредствена близост, така и в далечината) са разфокусирани, което не е точно начинът по който работи човешкото око. Няма реална гледна точка, от която нещата да изглеждат така, както ги показват в киното. Но пък си е ефектно, признавам.

Прочетете остатъка от публикацията »

13 Коментара | Филми | С прикачен етикет: Карибски пирати 4, Кийра Найтли, Пенелопе Круз, Първа инвестиционна банка, в непознати води, предпремиерна прожекция, IMAX 3D | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

В търсене на Ел Дорадо – разсъждения за киното, за социалните мрежи и за пиратството

сряда, 9 март, 2011

Признавам, че съм заклет кино-любител и че в търсене на забавление често посещавам родните торент-тракери, за да открия някой интересен филм. Като оставим за момент настрана темата за пиратството, ще открием, че торент сайтовете са една интересна социална мрежа, в която всеки регистриран потребител може да сподели мнението си за даден филм под формата на коментар и така да създаде дискусия, която би трябвало да даде полезна информация на непредубедения читател. Проблемът е, че това съвсем не се получава.

Когато попадна на някой не много известен филм, се сблъсквам със следния проблем: официалното описание е прекопирано от някой некадърен прес-рилийз, който не дава абсолютно никаква информация за филма, а коментарите се разделят точно на две категории в съотношение 50:50. Едните казват “Филмът е супер!”, а другите – “Филмът е голяма боза – не си губете времето!”. Когато попадна на такива оценки, обикновено се доверявам на едната половина коментатори и решавам да си изтегля филма и да го гледам. След това се оказва, че съм сбъркал. Трябвало е да се доверя на другата половина

Такова беше преживяването ми и с филма “El Dorado” (или “В търсене на Ел Дорадо”), който е повода за написването на този пост. Филмът е мини-сериал в две части, като аз успях да изгледам първата, а за втората все още се колебая

В него се разказва за търсачи на съкровища, които издирват легендарния град на инките Ел Дорадо, в който било събрано всичкото им злато и който и до днес не е открит. Вярно е, че имаше коментатори, които казваха, че филмът е много бледо копие на “Индиана Джоунс”, но друго си е човек да се убеди от първа ръка В него си има всичко, което можете да очаквате – приключения, преследване, готин пич, хубава мацка, древни мистерии и загадки – всички клишета на класическата холивудска продукция. Обаче е много плосък. Много.

Прочетете остатъка от публикацията »

7 Коментара | Общество и нрави, Филми | С прикачен етикет: Всеволод Пудовкин, Ел Дорадо, авторски права, доверието на зрителя, достоверност, коментари, пиратство, приключения, Natalie Martinez, реализъм, сваляне на торенти, социални мрежи, торент-тракери, търсене на съкровища, Shane West | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Речта на краля (The King’s Speech)

понеделник, 21 февруари, 2011

Снощи гледах филма “Речта на краля” (The King’s Speech) и трябва да си призная, че посегнах към него с неохота, въпреки че ми беше препоръчан. Не знам защо очаквах да е скучен и муден исторически филм, а актьорите, които изпълняват двете главни роли – Джефри Ръш и Колин Фърт – са ми изключително неприятни като излъчване. Оказа се, че ме е чакало пълно разочарование. Защото филмът беше невероятно добър, а тези двамата грозници направиха такава актьорска игра, каквато почти не сте виждали. Невероятен филм!

Филмът разказва за проблема на английския крал Джордж VI със заекването и неговата безуспешна борба с него, докато не открива самоукия специалист Лайънъл Лоуг, който като истински психоаналитик успява да бръкне дълбоко в душата му, да извади всичките му страхове и да го накара да се пребори с тях, защото заекването не е някакъв физически недъг, а резултат от дълбоки психически травми, нанасяни му още от детството.

Актьорската игра е изключително добра и Ръш и Фърт правят невероятен тандем. Техните диалози са образец за висши комуникативни умения – изслушване, преговаряне, натиск, манипулация, подвеждане, игра. Не случайно режисьорът е решил да изпише имената на двамата едновременно и едно до друго във финалните кредити, явно искайки да подчертае пълното им равноправие (не само като герои, но и като роли). Точно затова ми се струва некоректно Академията да номинира Колин Фърт за “главна” роля, а Джефри Ръш за “поддържаща”, но както и да ги формулират, убеден съм, че и двамата си заслужават статуетките. Дано да ги спечелят!

Тук, разбира се, не бива да пропускаме и Хелена Бонам Картър, която също прави прекрасна роля и даже изглежда красива – качество, което досега не бях забелязвал у нея

Прочетете остатъка от публикацията »

10 Коментара | Филми | С прикачен етикет: Джефри Ръш, Колин Фърт, Оскар, Хелена Бонам Картър, актьорска игра, заекване, исторически филм, крал Джордж VI, речта на краля | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Мъченици

четвъртък, 26 август, 2010

Това е заглавието на един филм на ужасите, който гледах наскоро и наистина се ужасих. Трябва да си призная, че като по-малък се плашех от много неща. Днес се опитвам да си внушавам, че всичко, което виждам на екрана, е измислица, кино образ, продукт на специални ефекти и операторско майсторство. И в повечето случаи успявам да запазя доброто си настроение и наистина се забавлявам, когато гледам побъркани психопати, нахлупили кожени маски на лицето си да преследват млади девойки с моторни резачки

Има, обаче ситуации, в които ужасно се плаша и то не толкова от ужасиите и гнусотиите, колкото от правдоподобността на разказа, от реалната възможност това, което гледам на екрана, като художествена измислица, да се случи в действителността.

Филмът Martyrs (2008) е френско-канадска продукция, който се състои от две части. В първата част се разказва една история, от която почти нищо не се разбира, която набляга основно на емоциите (героините предимно крещят и почти не говорят) и след половин час гледане започваш здраво да се изнервяш от кръвта, която се лее навсякъде и писъците на героините. Има дори и призраци, приличащи на извънземни, което омазва филма тотално.

Най-куриозния момент настъпва, когато момичето, което съм мислил за главната героиня, умира по средата на филма и оттук нататък започва една съвсем различна история. (Тук ще спомена някои елементи от сюжета, но ако мислите да гледате филма – не се притеснявайте – истинското въздействие не е от сюжета, а от визията.)

Прочетете остатъка от публикацията »

7 Коментара | Филми | С прикачен етикет: жертви, жестокост, мъченици, насилие, Martyrs, филми на ужасите | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Star Wars, Episode 3 – Сблъсъкът на любовта и амбицията, и вълшебната музика на John Williams

неделя, 7 февруари, 2010

Преди няколко седмици се сдобих с пълната колекция филми от поредицата “Star Wars” и с огромно удоволствие си ги изгледах в продължение на няколко вечери. Знам, за някои това е плоска история, родена от плитка философия и замаскирана с не много реалистични, но пък впечатляващи специални ефекти.

За мен това е приказка за пораснали деца. Върнах се в детството си с по-ранните епизоди, а по-късните ги гледах с окото на възрастен човек и родител с опит и пак във филмите открих въпроси, на които все още не мога да намеря отговор. Историята ме провокира не толкова с ефектите на “светещите пръчки” или на досадно дългите сцени на космически битки или надпревара с летателни апарати, колкото с политическите дилеми, които орденът на Джедаите не може да разреши и с драмата на младия Анакин, чиято любов е изяждаща и егоистична, а стремежът му към знания неусетно прелива в стремеж към власт.

Оказа се, че последният излязъл филм от поредицата – “Отмъщението на Ситите” не съм го гледал. Как съм го пропуснал и сам не знам, но като го гледах сега, установих, че по отношение на драмата именно той е най-добрият филм, правен досега от Джордж Лукас.

Прочетете остатъка от публикацията »

12 Коментара | Музика, Филми | С прикачен етикет: Анакин Скайуокър, Дарт Вейдър, Междузвездни войни, егоистична любов, жажда за власт, жажда за знания, John Williams, филмова музика, Star Wars | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

50-те най-велики монолози в киното

петък, 15 май, 2009

Тази подборка не е моя, а е дело на сайта film.com, но с малки изключения (на филми, които не съм гледал), мога спокойно да се подпиша под нея.

Да се направи подборка на най-великите монолози от киното определено е страхотна идея. Един силен текст, изпълнен от талантлив актьор – това винаги е запомняща се сцена, която силно въздейства силно на зрителя и в последствие се превръща в емблема на самия филм.

В този списък ще видите:

Чарли Чаплин във финалната сцена на “Великия диктатор“. Царят на нямото кино отново прави блестящо изпълнение в първия си филм с говор и демонстрира големия си талант.

The way of life can be free and beautiful, but we have lost the way. Greed has poisoned men’s souls, has barricaded the world with hate, has goose-stepped us into misery and bloodshed. We have developed speed, but we have shut ourselves in. Machinery that gives abundance has left us in want. Our knowledge as made us cynical; our cleverness, hard and unkind. We think too much and feel too little. More than machinery, we need humanity. More than cleverness, we need kindness and gentleness. Without these qualities, life will be violent and all will be lost.

Алек Болдуин в “Glengarry Glen Ross“

Болдуин се появява в една кратка, но много впечатляваща роля. Неговото слово пред агентите на недвижими имоти с основание влезе в списъка на най-забележителните мотивационни речи. Груб и безцеремонен, той разрушава сладкото блаженство на посредствеността, в която са изпаднали героите на филма и ги изправя пред една неумолима реалност – или ще продадеш, или си вън.

You want to know what it takes to sell real estate? It takes BRASS BALLS to sell real estate.

Прочетете остатъка от публикацията »

8 Коментара | Филми | С прикачен етикет: Алек Болдуин, Лиам Нийсън, Морган Фрийман, Самюъл Джаксън, Чарли Чаплин, класация, монолог | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

За цената на човешкия живот (във филмите)

сряда, 25 февруари, 2009

Застрахователите отдавна са заявили, че за тях човешкият живот е безценен и затова позволяват да се застраховаме на каквато си искаме сума. Предполагам, всеки от нас ще се съгласи с такова твърдение, особено ако става въпрос за нашия собствен живот или този на нашите най-близки хора.

Все пак, в реалността има случаи, когато разходите по опазването на един или няколко човешки живота надхвърлят някаква граница или се превръщат в заплаха за други хора, и хората във властта трябва да вземат решение дали да продължат да хвърлят усилия в опазването им, или да ги жертват в името на някаква кауза.

И за да не бъдем голословни и да не разпиляваме разговора в много посоки, ще ви дам няколко примера от филмите.

Прочетете остатъка от публикацията »

11 Коментара | Общество и нрави, Филми | С прикачен етикет: екшън филми, жертви, заложници, терористи, цената на човешкия живот | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Още факти за Чък Норис

вторник, 9 декември, 2008

chuck-norris Преди доста време бях попадал на поредицата от смешни факти за Чък Норис на много различни места, а по-късно Longanlon разказа същите истории, само че за Б.Б. (вие ще видите после, като тръгне да ни “оправя”). Наскоро попаднах на страница, посветена на Чък Норис и неговите невероятни способности в сайта За един лев и направо се попиках от смях. Предлагам ви някои от тях, които не бях срещал досега:

При много мъже единия тестис е по-голям от другия. При Чък Норис ВСЕКИ тестис е по-голям от другия.
Има два типа жени: такива, които искат да спят с Чък Норис и такива, които искат да спят с Чък Норис отново.
Има два типа мъже: единия е Чък Норис, а другите – тези, които ще умрат.
Животът на земята е доказателство, че Чък Норис никога не се е ядосвал истински.
Когато Бог казал “Да бъде светлина !”, Чък му отговорил “Кажи ‘Моля!’”
Господ е искал да създаде света за 10 дена. Чък Норис му е дал 6.
Когато на Чък Норис са му правили операция, упойката е била сложена на докторите.
Чък Норис може да превърне въглен в диамант само с продължителен поглед.
Чък Норис може да изстиска пот от камък.
Чък Норис може да запали огън, като търка две кубчета лед едно в друго.

Прочетете остатъка от публикацията »

18 Коментара | Простотии, Смешки, Филми | С прикачен етикет: Брус Ли, Чък Норис, смешки, факти | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Always look on the bright side of life

неделя, 23 ноември, 2008

Болен съм.

Много съм зле.

Някакъв вирус ме е нападнал и не иска да ме пусне. Всичко ме боли и целият свят ми е крив.

За късмет, преди няколко дни попаднах на добра новина – Monty Python са направили собствен канал в YouTube. Там са събрали доста добра колекция от клипове и епизоди от най-различни техни филми и шоу програми. У нас Антония беше първата, която разпространи радостния факт.

Monthy Python и английските комици въобще имат много благотворно влияние върху мен. Техният хумор е изпълнен с толкова самоирония и весел сарказъм, че са способни да разсмеят и мъртвите дори. Мисля си, че точно от това имам нужда в този момент, за да разсея мрачните си мисли и да забравя болката за малко.

По този повод отправям един кратък поздрав към вас и най-вече към себе си с култовата песен “Always look on the bright side of life” от филма “Животът на Брайън”. Има силен лечебен ефект върху хора със скапано настроение, но за моя случай май ще са необходими по-големи дози Ще взема да си пусна и някой филм.

Ето го и клипа, а по-долу съм приложил и целия текст. Надявам се утре да съм по-добре и да не пиша такива криви постове.

Always look on the bright side of life

words and music by Eric Idle

Some things in life are bad
They can really make you mad
Other things just make you swear and curse.
When you’re chewing on life’s gristle
Don’t grumble, give a whistle
And this’ll help things turn out for the best…

And…always look on the bright side of life…
Always look on the light side of life…

If life seems jolly rotten
There’s something you’ve forgotten
And that’s to laugh and smile and dance and sing.
When you’re feeling in the dumps
Don’t be silly chumps
Just purse your lips and whistle – that’s the thing.

And…always look on the bright side of life…
Always look on the light side of life…

For life is quite absurd
And death’s the final word
You must always face the curtain with a bow.
Forget about your sin – give the audience a grin
Enjoy it – it’s your last chance anyhow.

So always look on the bright side of death
Just before you draw your terminal breath

Life’s a piece of shit
When you look at it
Life’s a laugh and death’s a joke, it’s true.
You’ll see it’s all a show
Keep ‘em laughing as you go
Just remember that the last laugh is on you.

And always look on the bright side of life…
Always look on the right side of life…
(Come on guys, cheer up!)
Always look on the bright side of life…
Always look on the bright side of life…
(Worse things happen at sea, you know.)
Always look on the bright side of life…
(I mean – what have you got to lose?)
(You know, you come from nothing – you’re going back to nothing.
What have you lost? Nothing!)
Always look on the right side of life…

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.