Добри думи за добри хора « The Man On The Silver Mountain

Добри думи за добри хора: Д-р Румяна Василева – стоматолог по призвание

вторник, 24 януари, 2012

Едва ли има човек, който обича да ходи на зъболекар. И аз не обичам. Като всеки мъж съм ужасно страхлив от бръмченето на бормашината и не мога да понасям болка, особено в зъбите. Обаче понякога се налага да посещаваме кабинета на стоматолога, колкото и да е неприятно.

Не знам дали е късмет, но аз много рядко съм имал проблеми със зъбите и поради това на практика си нямах личен стоматолог. Когато ми се наложи да потърся помощта на зъболекар, което се случваше на 5-6 години веднъж, всеки път съм попадал на различен лекар, дори и да съм ходел в едно и също здравно заведение. Просто хората не се задържат толкова дълго на едно място.

Случи се веднъж да ми се счупи един зъб и тогава трябваше да потърся спешна помощ. За късмет, дъщеря ми Цвети ми подсказа, че наблизо до нас видяла някакъв надпис, пътувайки в тролея. Запътих се към това място и там открих стоматологичния кабинет на д-р Румяна Василева. Трябваше да стана на 40 години, за да открия своя личен стоматолог, който вече няколко години се грижи за зъбите на всички членове на моето семейство.

Д-р Василева ме впечатли с невероятно грижовното си отношение към пациентите, а аз като капризен и страхлив пациент мога много добре да оценя това. Когато се налага да работи с бормашината, предварително обяснява какво ще направи, дали ще ме заболи и често прави почивки, за да си възстановя дишането и да се успокоя от болката. Това поведение силно контрастира с множеството зъболекари, на които съм попадал и които дълбаят здраво и упорито като Брус Уилис, когато поставя сонда с атомна бомба в метеорит.

Прочетете остатъка от публикацията »

2 Коментара | Добри думи за добри хора | С прикачен етикет: болка, грижовен и внимателен зъболекар, д-р Румяна Василева, лечение при зъболекар, личен стоматолог | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Добри думи за добри хора: Майстори

сряда, 28 юли, 2010

Да ти влезе майстор в къщата си е проклятие и повечето от нас са си страдали от него. За съжаление, в живота често се налага да правим такава саможертва и почти винаги сме недоволни от изпълнението на майсторите. Аз самият минах през този кръг на ада преди 6 години и след като похарчихме много време и несметно количество пари, не останахме никак доволни от свършеното.

Тази година, въпреки яростната ми съпротива, семейният съвет реши, че се налага да правим нов ремонт. Вярно, че беше относително малък – само на банята – но пък цялостен и при това ние вече живеем в този дом. А да правиш ремонт в къщата, в която живееш, си е наистина екстремно преживяване!

За щастие, мой приятел и колега прави ремонт в офиса си и за първи път имахме късмета някой да ни препоръча майстори. Той ми каза: тези са добри – работят бързо и качествено, а шефът им следи всичко да е наред и аз да съм доволен. Брей, казах си, това звучи направо като по филмите! Може ли да бъде истина?

Така се запознах с Павката от Перник и неговия екип.

Прочетете остатъка от публикацията »

16 Коментара | Добри думи за добри хора | С прикачен етикет: Добри думи за добри хора, дограма, къртене, майстори, поставяне на плочки, ремонт на банята | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Добри думи за добри хора. Трагедията на Йозефина

четвъртък, 3 юни, 2010

Божидар Костов разказва историята на Йозефина – продавачка, която от добро сърце давала стоки на вересия на своите съселяни, които не са могли да ги върнат (или може би не са искали) и в крайна сметка натрупва дългове за над 8500 лева. Днес срещу нея е заведен съдебен иск за тези пари и понеже няма възможност да ги събере, се оказва, че е напълно разорена.

Можете да видите запис от разговора с Йозефина в сутрешния блок на bTV, където под заглавието “Няма ненаказано добро“, разказва своята история в подробности.

Гледайки целия материал, в мен възниква един въпрос, на който не мога да намеря точен отговор. Къде е разликата между добротата и глупостта? Дали доверието и добротата са правилния подход или на някои хора просто трябва да откажеш, за да защитиш собствения си интерес?

Миналата седмица в блог дайджеста цитирах един пост на Тихомир Димитров за постигането на щастие чрез даване. Категорично вярвам, че човек трябва да бъде щедър и добър към ближните и че давайки на другите с радост, можеш постигнеш удовлетворение от живота. Но в същото време мисля, че не трябва да позволяваш да те правят на глупак.

Не знам дали (и как) можем да различим тези, които ще оценят добрината ни от онези, които ще злоупотребят с нея, и дали трябва изобщо да разделяме хората, на които да дарим своята добрина, но ми се струва, че да поемеш финансовите проблеми на цялото село на гърба си, както е направила тази жена, не е най-умното нещо.

Вие какво мислите?

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

13 Коментара | Добри думи за добри хора | С прикачен етикет: Добри думи за добри хора, Йозефина, вересия, да правиш добро, доброта и глупост, изобилие чрез даване, магазинерка | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Приятелство без край – концертът в подкрепа на Гого Найденов

вторник, 27 април, 2010

Снощи в Зала 1 на НДК се състоя благотворителен концерт, озаглавен “Приятелство без край“, в подкрепа на Гого Найденов – човекът с голямата усмивка, който страда от синдрома на Лу Гериг – коварна и засега нелечима болест. След концерта в Бургас, това е вторият такъв концерт, посветен на събирането на средства в негова подкрепа, а в същото време се провеждаше и още един – в който участваха само рок групи.

Присъствието на толкова много родни изпълнители и публика, която напълни НДК догоре, говори, че Гого Найденов е обичан от българите музикант и се радва на огромна любов и признателност. Трогнат съм, че толкова много музиканти от неговото поколение се включиха в тази инициатива, което говори, че добротата и съпричастността все още съществуват в сърцето на българина.

Изключително съм щастлив, че макар и по един такъв тъжен повод, се сбъдна и една моя мечта – да видя музиканти от различни стилове и поколения да излязат на една сцена и да пеят благотворително, обединени от една благородна кауза.

Преди време изнесох една презентация в Клуб “Спри и помисли!” за френската формация Les Enfoirés, в която участват най-популярните звезди на френската поп музика, които изнасят серия от благотворителни концерти всяка година, превърнали се днес в едно от най-значимите музикални събития във Франция. Тогава казах, че бих искал да видя същото нещо и в България, без да съм си представял, че мога да видя своята мечта реализирана в скоро време.

Прочетете остатъка от публикацията »

7 Коментара | Добри думи за добри хора, Музика | С прикачен етикет: Веселин Маринов, Георги Найденов - Гого, Диана Експрес, Илия Луков, Йорданка Христова, Клуб "Спри и помисли!", Лили Иванова, Фамилия Тоника, благотворителност, Les Enfoirés | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Добри думи за добри хора: Роси Ратайска и нейният магазин за умни неща

петък, 9 април, 2010

Преди време, когато изчезна портмонето на дъщеря ми, се замислих може ли да се измисли някакво средство, което да предпазва в някаква степен чантите и портмонетата ни от кражби. В отговор на тези мои мисли, Роси Ратайска беше човекът, който не само ни оказа морална подкрепа за загубата, но ми предложи и решение на проблема, което тя продава в своя магазин, оригинално наречен Умни неща.

Скоро след случката реших да го посетя на място (намира се на ул. “Париж” 7 в София) и да го разгледам, а там успях да се запозная и със самата му собственичка лично. Магазинчето е малко, но много интересно, а Роси е човек, който обича да разговаря с клиентите си и да представя различните “умнотийки” с желание и откровеност. Някои от нещата, които се продават там, са много полезни, като безжичната охранителна камера или алармата за портмонета, други са забавни, като отварачката за бира с брояч или кашлящия пепелник, а за трети трудно може да се определи някаква практическа полза, но едно ги обединява всички – някой наистина се е потрудил да ги измисли и е получил оригинален резултат.

Прочетете остатъка от публикацията »

5 Коментара | Добри думи за добри хора | С прикачен етикет: Добри думи за добри хора, Роси Ратайска, Умни неща, защита срещу джебчии, защита срещу кражба, морална подкрепа, рожден ден | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Добри думи за добри хора: Варненско обслужване

сряда, 31 март, 2010

Преди няколко дни бяхме с мои колеги във Варна, където проведохме едно двудневно обучение на потребителите на продукта “CadIS” и даже успяхме да организираме първата сбирка на Клуб “Спри и помисли!” във Варна. Това, което наистина ни порази, беше невероятното обслужване, което получихме както в хотела, в който бяхме настанени, така и в ресторанта, в който вечеряхме. За тези хора са моите добри думи.

Тъй като ни трябваше учебна зала за обучението, търсихме хотел, който да предлага такава, подходяща за нашите цели и на прилична цена. Мястото, което открихме, бе хотел “Импала”, който не само ни предложи зала за провеждане на обучението, но и ни осигури удобен и комфортен подслон. Ще кажете – голяма работа – хотели бол! Така е, но онова, което ни остави най-силно впечатление, беше желанието на всички да ни обслужат максимално добре и да задоволят всичките ни нужди – както в работата, така и в почивката.

Хотелът е малък и по това време няма много посетители, поради което ресторантът му работи само на закуска, но пък за сметка на това, закуската ти я сервират, а не се мотаеш на шведска маса. Освен това, хотелът предлага доставка на храна от различни заведения и когато лично управителят ни каза:

Само кажете какво ви се яде и веднага ще го поръчаме за вас!

се почувствахме истински поласкани.

Прочетете остатъка от публикацията »

8 Коментара | Добри думи за добри хора | С прикачен етикет: Варна, командировка, обслужване, професионализъм, ресторант La Pastaria, хотел Импала | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Добра дума за добри хора: охраната в Софийски районен съд

понеделник, 1 март, 2010

Не знам дали определението “добър човек” върви с думата “полицай”, но в случая искам да ви разкажа една история за професионално отношение към работата, което ме впечатли и което печели добрата дума от мен.

Случката е следната: онзи ден трябваше да отида до Софийски районен съд, до УАСГ, за да си извадя свидетелство за съдимост. (После разбрах, че не е трябвало да ходя там, а в стария нотариат, но темата не е за това.) Входът на съда е разделен на две, като едната половина е предназначена за влизане, а другата – за излизане. Мястото е тясно, а когато пристигнах и аз, вътре вече се бутаха на опашка един полусляп дядо, една напълно глуха баба и още двама ошашавени граждани. Мястото пред металния детектор е съвсем тясно, а като добавим и факта, че вратата се отваря навътре, бутаницата става пълна.

Процедурата на влизане е относително бавна – трябва да си извадиш ключовете, мобилния телефон и всякакви други метални предмети, да отвориш чантата си пред дежурния полицай и да си покажеш личната карта. Както се сещате, човек трябва да е тренирал, за да може да извърши всичко бързо, а ако недовиждаш или недочуваш и някой постоянно те бута отзад, нещата стават много тегави.

Точно в този момент за късмет в опашката се сбутаха две служителки на съда и оттласквайки ни с лакти, влязоха вътре. Изненадата ми дойде от дежурната полицайка, която здраво ги нахока с аргумента, че те си имат специален вход, забранен за граждани, и това, което правят, че чисто малоумие – да се бутат във входа за граждани и да се пречкат.

Прочетете остатъка от публикацията »

7 Коментара | Добри думи за добри хора, Обслужване | С прикачен етикет: Добри думи за добри хора, добра дума, отдаденост на работата, охрана, полицай, професионализъм | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Добра дума за добрите хора: Кафенето на Ицо

петък, 12 февруари, 2010

От доста време си мислех да започна една кампания за споделяне на доброто и хубавото, което срещаме в живота си и ето че днес й дойде реда. Навсякъде в медиите слушаме само за грабежи, корупция, мизерия и убийства. В интернет пространството пък е изключително модерно да плюеш и хулиш всичко, което не ти харесва – като започнеш от комунистите, които са виновни за всичко в последните 65 години, мафиотите, които необезпокоявани вършат престъпления пред очите на властта, полицаите, които се страхуват да се разправят с тях, корумпираните лекари, които искат рушвети, за да ни спасят живота, здравната каса, която не дава достатъчно пари, че да се лекуваме безплатно и куп още неща докато накрая стигнеш и до софийската кметица, която не знае как да спира снега и да пуска слънцето на капризните софиянци.

Е, аз искам да пиша и да говоря за друго - за онези хора, които си обичат работата и я вършат с желание. Онези, които не мрънкат срещу слънцето и срещу кишата, и които не винаги печелят много от онова, което правят, но са горди и щастливи, че го правят за доброто на другите. Ето това ни липсва днес и ще се радвам ако и други блогъри подемат тази инициатива и също споделят своите примери за хора, които с действията си ни вдъхновяват да бъдем и ние по-добри – хора, които заслужават нашата искрена благодарност и нашето възхищение.

Точно за един такъв човек искам да ви разкажа днес.

Прочетете остатъка от публикацията »

19 Коментара | Добри думи за добри хора, Лични, Обслужване, Общество и нрави | С прикачен етикет: безплатен wi-fi, благодарност, добра дума, добри хора, квартално кафене, клиентът е приятел, работа с желание | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам