Подарявам книги – 2

понеделник, 20 февруари, 2012

Много се радвам, че книгите от първата серия, които реших да раздам на читатели, намериха своите нови притежатели, независимо от факта, че на самия мен не ми бяха харесали много. Това показва, че хората се различават по вкус и онова, което за един не е интересно, може да се окаже ценно за друг.

Имам категоричното намерение да продължа тази инициатива, като ще се старая книгите, които обявявам за подаряване в един пост, да бъдат по някакъв начин тематично свързани. Този път темата е техническа и ви представям няколко заглавия, посветени на програмирането на софтуер – книги, които по някакъв начин са попаднали у мен, но повечето дори не съм ги чел, тъй като от известно време насам не се занимавам с тази дейност.

Повечето от книгите, които ви представям по-долу, не съм чел, но съм чувал, че са добри, макар и самите технологии вече да са доста остарели. Съжалявам, че едва сега се сетих да разчистя библиотеката си от тях, но се надявам, че все още за мнозина могат да бъдат полезни. Ако не се интересувате от програмиране, моля, споделете поста с ваши приятели и познати, които биха проявили интерес. Глупаво би било да похабяваме тези книги, ако за някого могат да бъдат полезни.

Условието да ги получите е същото, както и преди: напишете коментар защо искате определена книга, като се постарайте да се обосновете добре, да разкажете нещо интересно, което да ме впечатли и да реша да дам книгата на вас. Ако има няколко желаещи за една книга, ще решавам субективно, според това кой коментар ме е впечатлил най-много. Първоначално ще дам шанс на всички в продължение на две седмици. Ако се съберат желаещи за някои заглавия в рамките на тези две седмици – ще ги раздам. Ако не – оставям ги да чакат, докато се намери човек, който да ги пожелае. Успех на всички!

Ето ги и самите книги. Първата част са книги, посветени на платформата Microsoft .NET Framework.
Прочетете остатъка от публикацията »


“Завладей българките” – простотия на квадрат, но само за ценители

събота, 18 февруари, 2012

Не се заблуждавайте от заглавието – уважавам изкуството да бориш простотията с простотия, защото е много трудно и изисква висока интелигентност. Смятам, че простака не може да бъде научен на нещо или превъзпитан. Единственият начин да общуваш с него е интелигентния сарказъм, който преекспонира неговата простотия. Да, може да звучи садистично, но пък ми доставя удоволствие. Точно затова на времето бях голям почитател на Ку-ку Бенд и техните ранни творения от предаванията “Ку-ку”, “Каналето” и “Хъшове”, преди Слави Трифонов да се превърне в институция, а неговите сценаристи да изгубят свежия си талант.

Писателят Адриан Лазаровски се е заел с нелеката задача да разрови простотията във всички сфери на нашето общество в книгата си Завладей българките, която пък е логическо продължение на предишната му книга “Завладей българите” (не че в тях има много логика, де :-) ) Книгата не претендира да е някакво шокиращо четиво, изваждащо на бял свят нечувани скандали. Напротив, това е невероятно весела книга, която преекспонирайки простотията около нас се опитва вероятно да ни покаже колко е безсмислено онова, което ни внушават медиите и политиците, и някак си подсъзнателно да ни подсети за всичко красиво и добро, което пропускаме да видим и усетим в живота си (а даже извънземните усещат!)

Прочетете остатъка от публикацията »


Паулу Коелю за авторските права и пиратстването

понеделник, 23 януари, 2012

В края на миналата седмица излезе един важен пост в блога на Паулу Коелю, който сподели своите възгледи за авторското право, за пиратстването на интелектуални произведения и за широко обсъжданите закони SOPA и PIPA, които за щастие на цялото човечество, временно бяха оттеглени от американския Конгрес. И докато аз се наканя да напиша своите коментари по този пост, някои колеги вече успяха да го преведат целия на български и да го публикуват в своите сайтове и блогове. Вероятно ще го намерите на много места, но аз най-напред го открих в сайта “Аз чета”, откъдето са всички цитати, които ще ви предложа.

Винаги съм смятал, че сегашните закони за защита на авторските права са неадекватни, защото противопоставят авторите на техните почитатели и вместо да ни накарат да си даваме парите за тяхното изкуство с удоволствие, те гледат на нас като на престъпници и постоянно ни заплашват със затвор. Паулу Коелю е бил винаги защитник на каузата, че творчеството трябва да бъде споделяно и че никой не бива да бъде заплашван, ако не желае да плати за това, в което сме напълно единодушни.

Не само това, ами той дори лично издирва пиратски версии на своите книги на различни езици и ги споделя от своята рубрика Пиратът Коелю. И въпреки, че самият той си вади хляба от продажбите на своите произведения, в последния си пост той призовава към откритото им пиратстване:

Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Прочетете остатъка от публикацията »


30-ти Софийски панаир на книгата – 2011

сряда, 7 декември, 2011

Днес посетих 30-тия юбилеен панаир на книгата в София и отново се прибрах с няколко торби книги. Този път, въпреки юбилейното издание, ми се стори, че панаирът е значително по-спокоен и има по-малко участници. На мен това даже повече ми харесва, отколкото Голямото Коледно Щуране, когато навън е натрупал сняг, а вътре хората търсят книги само за подарък. Днес видях истински ценители на книгата, които искаха да си купят нещо, което да им донесе духовна наслада.

Интересно, че повечето посетители (според личното ми наблюдение) бяха възрастни хора. Това може да означава две неща: или младите хора вече не обичат да четат книги, или четат предимно електронни такива (което ми се струва по-малко вероятно). Прави им чест на тези хора, че на фона на тоталната мизерия в страната, са успели да отделят пари, за да си купят книги. Браво! Надявам се след време нашите деца да подемат отново тази традиция и да споделят любовта към книгите, която изпитваме ние.

Първа спирка в моята обиколка естествено беше щандът на издателство “Изток-Запад”, където неуморният Христо Блажев така страстно обяснява на клиентите колко са готини книгите им, че те неминуемо се запалват от неговата емоция и винаги решават да си купят поне една книга от невероятно богатия им избор. Признавам, че съм голям почитател на издателството и смятам, че те предлагат на българския читател най-добрите бизнес книги, които излизат на световния пазар. Тръгнах си с “Изцяло ново мислене” на Дан Пинк, чийто блог следя редовно, “Какво е нужно да си щастлив?” на Дан Гилбърт и автобиографията на Патрик Суейзи.

Имах възможността да се срещна лично с Адриан Лазаровски и да си купя неговата най-нова книга “Завладей българките“, издадена от “СофтПрес”, да получа автограф от автора и да му пожелая успех. Радвам се, че познавам такъв широко скроен човек като него и след всички положителни отзиви, които чух, мисля, че книгата няма как да ме разочарова.

Сдобих се и с книгата на моята приятелка Роси Вак “Ти си промяната“, издадена от издателство “Колибри”, и се надявам да мога да се видя скоро с нея и също да я поздравя за успешното начинание. Тя е автор на блога “Себепознание“, където можете да откриете ценни съвети за това как да опознаем себе си, за да постигнем щастие и успех.

От моите любимци “Бард” си купих два екшън романа, сред които най-новото произведение на Матю Райли “Плашилото и армията на крадците” (любим мой автор!), а от щандовете на други издателства си намерих една книжка на Ричард Брансън и невероятно ценното помагало на Стивън Кинг “За писането” – може да ми помогне един ден и аз да издам своя книга – кой знае? :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


Подарявам книги – 1

вторник, 30 август, 2011

Обичам да чета книги и имам много книги у нас, които вече започнаха да ми пречат. Започнаха да се появяват разни идеи какво да правя с тях, даже изнесох и една презентация в Клуб “Спри и помисли!”, но на първо време реших, че най-доброто, което мога да направя, е да започна да ги подарявам с повод или без.

Първата серия от книги, които искам да подаря, са книги, които определено не харесвам. Тук някой сигурно ще каже: “Този си изхвърля боклуците”, на което аз ще отговоря, че боклукът за един е съкровище за другия. Нямам скрупули или угризения за това, че не харесвам тези книги – наистина се надявам, че за други хора те биха били интересни и ще ги пожелаят. Но условието да получите книгите няма да бъде скоростта на реакция, тоест дадена книга няма да я получи онзи, който пръв я е пожелал, а онзи, който най-добре е обосновал своето желание. Така че, ако имате интерес да получите някоя от представените книги, моля напишете в коментар защо сте си пожелали точно тази книга.

Аз отивам на почивка (като междувременно ще направим и любимата ни домашна лютеница), така че до 11.09 имате време да споделите вашето желание и мнението си за тези книги. След това, като се завърна в София, ще определя кой ги е спечелил и ще ги раздам. За желаещите от София ще се радвам да ви ги дам лично и да се видим на по кафе, а в провинцията ще ги изпратя по пощата. Мисля, че сделката е честна.

(Актуализация: Новите собственици на книгите вече са определени. Вижте по-долу кой печели всяка от тях. Ще се свържа по имейл с читателите, които печелят книги, за да им ги дам. Ако някой не ми отговори, ще дам книгата на друг.)

***

Повечето от книгите, които съм набелязал за подаряване, могат да бъдат класифицирани като исторически или автобиографични. В следващите издания ще има и книги от друг характер. И така, ето за кои заглавия става въпрос:

Мариана Димитрова – “Американски синдром”

Нейната история е много тъжна. Мариана Димитрова беше добра българска актриса, но личният й живот е бил объркан и сложен. Постоянно е търсела себе си и накрая си е мислела, че ще открие щастието като емигрира в Щатите, но и там животът и сякаш не е предложил онова, което е търсела. Завършва живота си със самоубийство, което за мен показва дълбоката й неудовлетвореност от него и от неуспеха да намери своето лично щастие.

Книгата представлява серия от писма до читателите, в които разказва за нещата, които е открила или преживяла като емигрант в Америка. Повечето от информацията са или факти, които днес всеки може да открие в Гугъл или Уикипедия, или градски легенди, които нея силно са я впечатлили. Авторката звучи като малко дете, което се впечатлява от всичко шарено, което забелязва около себе си. От книгата лъха много наивност, но и сякаш се усеща един изкуствен оптимизъм, с който е искала да прикрие разочарованието си от живота. На мен лично ми звучи песимистично и затова не бих я прочел втори път. Предполагам, че би била интересна за нейните почитатели като актриса, които биха искали да научат повече за личния й живот и за преживяванията и в Америка.

(Резултат: Книгата печели Ивелина Димитрова за този коментар) Прочетете остатъка от публикацията »


Prestigio Libretto PER5162BEN Ebook Reader – първи впечатления

събота, 28 май, 2011

Още от първия момент, когато се появиха четците за електронни книги (ebook readers) имам мерак да ги пробвам, но относително високата им и до днес цена винаги ме е възпирала да си купя такъв. За мой късмет, маркетинговият екип на ASBIS България ми предложи за тестване един от най-новите модели четци на марката Prestigio - Prestigio Libretto PER5162BEN, който успях да “разчопля” достатъчно дълго време и да придобия богати впечатления за неговите възможности и за четците на електронни книги изобщо.

Една от ключовите характеристики на четеца е E-Ink монитора, който не излъчва светлина, и аз бях малко притеснен в началото, тъй като не бях ползвал друг подобен уред, но трябва да призная, че бързо се свиква с него. Този тип монитори имат няколко особености: от една страна са нежни към очите и не ги уморяват при четене, поради факта, че не излъчват светлина, но от друга страна, “прелистването” на страници е свързано с много неприятно премигване, тъй като за да се изобрази следващата страница, първо е необходимо да се “зачисти” предишната. Друг недостатък на тази технология е, че при четене на по-слаба светлина, например от нощна лампа, текстът се вижда много трудно, дори по-трудно от страниците на хартиена книга. И не на последно място, въпреки че E-Ink мониторът черпи много малко енергия и така дава по-дълъг живот на батерията, той е един от факторите, които определят относително високата цена на целия четец.

Хубавото на този модел на Prestigio е, че поддържа кирилица и огромно богатство от електронни формати, така че запаленият читател може да чете на практика всякакви книги на различни езици, а паметта е достатъчна да качите почти цялата си електронна библиотека в него и да се отървете от носенето на тежки хартиени книги.

Много ми хареса и това, че четецът помни коя книга четете и докъде сте стигнали, така че след затваряне на калъфа и хиберниране, при следващото отваряне, отново сте там, докъдето сте стигнали. Има и меню “Последни действия”, където се съхраняват и последните книги, които сте чели, което е изключително удобно, ако четецът се ползва от повече хора. Ние с жена ми, например, четохме различни книги, но всеки един можеше да отиде в това меню и да избере книгата, която е чел, и тя се отваря точно там, докъдето си стигнал предишния път. Много удобно!

Прочетете остатъка от публикацията »


Подарък за автора на 5000-ия коментар в блога!

понеделник, 2 май, 2011

Обичам традициите, особено, когато са хубави и приятни. Преди време реших да давам подарък на един от вас, който напише юбилейния коментар и макар че пропуснах да го направя за 1000-ия, го направих за всеки следващ хиляден коментар. В момента в блога има регистрирани 4823 редовни коментара и смятам, че е време да обявя подаръка, който съм приготвил за автора на 5000-ия коментар.

Книгите, които подарявах, ги избирах случайно, докато едва днес установих, че всички са били биографични. Представяте ли си – наистина не бях забелязал тази тенденция:

Тези заглавия ме наведоха на мисълта, че и това може да се превърне в традиция, още повече, че в момента имам една чудесна автобиографична книга, която имах желание да подаря някому. Обичам да правя подаръци, а какъв по-добър повод за това от юбилейния, 5-хиляден коментар в блога!

И така: подаръкът е автобиографията на Антъни Кийдис “Белези”, за която писах съвсем наскоро в блога. Вярвам, че повечето от вас го познават като певецът на група Red Hot Chili Peppers, но малцина знаят подробности от неговия богат и изпълнен с превратности живот.

Книгата е интересна и поучителна и се надявам, че онзи, който я спечели, ще остане доволен.

И преди съм го казвал, но няма да ми омръзне да повтарям, че диалогът с вас – моите читатели – е най-голямото ми удовлетворение от блогването и подаряването на една книга е най-малкото, което мога да направя, за да се отблагодаря за това, че четете редовно блога и че ме подкрепяте.

Благодаря ви! Надявам се да продължим да споделяме заедно нещата от живота, които ни вълнуват.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.


“Копирайтинг за уеб” – безплатна е-книга от Петко Димов

четвъртък, 14 април, 2011

Петко Димов е човек, когото не познавам лично, но като разгледах неговия сайт postvai.com, видях, че е положил огромен труд, за да създаде една общност от хора, занимаващи се с реклама и писане на текстове и да предложи множество полезни статии и инструменти за всички, които се интересуват от тази дейност.

Той е написал една малка, но интересна книжка, наречена Копирайтинг за уеб, която е предназначена както за начинаещи копирайтъри, така и за хора, които имат някакъв опит в тази дейност, но тепърва насочват своята дейност към безкрайните възможности на Интернет. И тъй като аз от известно време също се занимавам с тази дейност, зачетох книгата с нескрит професионален интерес.

Първата част на книгата е насочена към това да обясни ясно какво е копирайтинг и да представи различните видове публикации, продукт на копирайтинга, като изрично подчертава особеностите на писането за уеб и оптимизацията на текста за търсачките. Истинското умение е именно в това да се пишат интересни текстове за хората, които в същото време помагат и за по-високото позициониране на съответната страница в търсещите машини.

Втората част, наречена “Наръчник с трикове”, дава полезни практически съвети, отчита най-популярните грешки, които се допускат в копирайтинга и цитира още редица полезни практики и инструменти, които могат съществено да подпомогнат труда на пишещия.

Прочетете остатъка от публикацията »


“Белези” – автобиографията на Антъни Кийдис

неделя, 10 април, 2011

“Белези” е странна книга. Обикновено хората издават автобиографии на преклонна възраст, а когато я пише друг, често се случва това да стане и след смъртта на главния герой. За тези, които не знаят – Антъни Кийдис е певецът на група Red Hot Chili Peppers и той издава своята богата и интересна автобиография на “крехката” възраст от 42 години. Въпреки това животът му е бил толкова динамичен и наситен със събития, колкото някои от нас не биха преживели и за три живота. За съжаление, по-голямата част от тях са наркомански оргии, което не прави живота му особено пълноценен.

Книгата разказва с най-големи подробности за детството, животът с разделените му родители, приятелството с Флий и Хилел (първият китарист на групата), за безбройните му гаджета и за интересни случки с големите звезди на поп музиката, с които е имал възможността да се познава.

Животът му е серия от наркомански пропадания, краткотрайни изчиствания, записи и концертни турнета, изпепеляваща, но краткотрайна любов с поредното гадже и пак друсане. В книгата не става ясно какви демони го преследват и кое го кара постоянно да се връща към дрогата, даже и след като най-добрият му приятел умира от това, а по-късно и други приятели се преселват в отвъдното поради прекалена употреба на наркотици. И понеже героят на книгата е още жив, на читателя му остава едно горчиво усещане, че този цикъл ще продължи да се върти и занапред.

Прочетете остатъка от публикацията »


Резерват Северозапад

неделя, 3 април, 2011

Старите хора казват: “Откъдето е жената, оттам е и родата”. И са прави. Родът на жена ми не само е от Северозапада, но е и голям, много сплотен и задружен род, в който аз, въпреки че съм представител на източно-тракийския регион, се чувствам съвсем като у дома си. Дори и двете ми дъщери, които са родени в София, се чувстват повече оряховки, отколкото софиянки. Затова и всичко свързано със северозападния край на България ни е много мило, а в смешките на Гацо Бацов (героят на Краси Радков от телевизията) успяваме да открием тънкия хумор и да разберем твърде специфичния диалект.

Резерват Северозапад е сайт, в който група ентусиасти са се нагърбили със задачата да опазят културата и езика на своя край чрез споделянето на разкази, истории и пътеписи за бита, нравите и езика на хората от Северозападна България. За мен това е истински достойно и похвално дело и макар че не обичам думата патриотизъм, бих нарекъл точно този проект с тази дума, а не празните, напомпани пози и слова, с които ни засипват политиците от новините.

В сайта има всякакви интересни и полезни новини, форум, а от началото на 2011 г. има и литературен раздел, където се публикуват “художествените” произведения. Голяма крачка в популяризирането на северозападния бит, култура и език е и издаването на първия том на алманаха “Резерват Северозапад” в книжно тяло, който всеки може да си закупи на символична цена от организаторите на сайта.

Днес автентичната култура и специфичния диалект на Северозапада постепенно изчезват. Цивилизацията е навлязла в големите и малките градове и рядко можеш да чуеш екзотични диалектни изрази, а традиционните обръщения “пустиняк” и “омраз”, използвани към любими хора, могат да се чуят само в селската кръчма след третата ракия. Затова и за мен този сайт и алманаха, който издават неговите организатори, са ценни опити за запазване на уникалната култура на Северозапада и смятам, че трябва да бъдат подкрепени.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers