Книги « The Man On The Silver Mountain

“Белези” – автобиографията на Антъни Кийдис

неделя, 10 април, 2011

“Белези” е странна книга. Обикновено хората издават автобиографии на преклонна възраст, а когато я пише друг, често се случва това да стане и след смъртта на главния герой. За тези, които не знаят – Антъни Кийдис е певецът на група Red Hot Chili Peppers и той издава своята богата и интересна автобиография на “крехката” възраст от 42 години. Въпреки това животът му е бил толкова динамичен и наситен със събития, колкото някои от нас не биха преживели и за три живота. За съжаление, по-голямата част от тях са наркомански оргии, което не прави живота му особено пълноценен.

Книгата разказва с най-големи подробности за детството, животът с разделените му родители, приятелството с Флий и Хилел (първият китарист на групата), за безбройните му гаджета и за интересни случки с големите звезди на поп музиката, с които е имал възможността да се познава.

Животът му е серия от наркомански пропадания, краткотрайни изчиствания, записи и концертни турнета, изпепеляваща, но краткотрайна любов с поредното гадже и пак друсане. В книгата не става ясно какви демони го преследват и кое го кара постоянно да се връща към дрогата, даже и след като най-добрият му приятел умира от това, а по-късно и други приятели се преселват в отвъдното поради прекалена употреба на наркотици. И понеже героят на книгата е още жив, на читателя му остава едно горчиво усещане, че този цикъл ще продължи да се върти и занапред.

Прочетете остатъка от публикацията »

12 Коментара | Книги, Музика | С прикачен етикет: Антъни Кийдис, Издателство Махалото, автобиография, белези, зависимост от наркотици, наркомания, Red Hot Chili Peppers | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Резерват Северозапад

неделя, 3 април, 2011

Старите хора казват: “Откъдето е жената, оттам е и родата”. И са прави. Родът на жена ми не само е от Северозапада, но е и голям, много сплотен и задружен род, в който аз, въпреки че съм представител на източно-тракийския регион, се чувствам съвсем като у дома си. Дори и двете ми дъщери, които са родени в София, се чувстват повече оряховки, отколкото софиянки. Затова и всичко свързано със северозападния край на България ни е много мило, а в смешките на Гацо Бацов (героят на Краси Радков от телевизията) успяваме да открием тънкия хумор и да разберем твърде специфичния диалект.

Резерват Северозапад е сайт, в който група ентусиасти са се нагърбили със задачата да опазят културата и езика на своя край чрез споделянето на разкази, истории и пътеписи за бита, нравите и езика на хората от Северозападна България. За мен това е истински достойно и похвално дело и макар че не обичам думата патриотизъм, бих нарекъл точно този проект с тази дума, а не празните, напомпани пози и слова, с които ни засипват политиците от новините.

В сайта има всякакви интересни и полезни новини, форум, а от началото на 2011 г. има и литературен раздел, където се публикуват “художествените” произведения. Голяма крачка в популяризирането на северозападния бит, култура и език е и издаването на първия том на алманаха “Резерват Северозапад” в книжно тяло, който всеки може да си закупи на символична цена от организаторите на сайта.

Днес автентичната култура и специфичния диалект на Северозапада постепенно изчезват. Цивилизацията е навлязла в големите и малките градове и рядко можеш да чуеш екзотични диалектни изрази, а традиционните обръщения “пустиняк” и “омраз”, използвани към любими хора, могат да се чуят само в селската кръчма след третата ракия. Затова и за мен този сайт и алманаха, който издават неговите организатори, са ценни опити за запазване на уникалната култура на Северозапада и смятам, че трябва да бъдат подкрепени.

Прочетете остатъка от публикацията »

1 Коментар | Връзки, Книги, Общество и нрави, Простотии | С прикачен етикет: Гацо Бацов, алманах, диалект, омраз, патриотизъм, пустиняк, резерват северозапад, род и език | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

“Успехът и парите” на Джон Кехоу

неделя, 13 февруари, 2011

От много години чета книги, посветени на личностното и духовното усъвършенстване, книги за успешен бизнес и щастлив живот, и все се каня да споделя своите впечатления за тях, защото съм открил нещо ценно в някои от тях или пък съм преценил, че са безполезни за мен. Колебаех се по много причини. От една страна, всеки автор и всяка книга си имат вярна армия от почитатели и защитници и ако напиша нещо неприятно за тях, рискувам да ме налазят троловете. От друга страна, има книги, които ти въздействат на твърде дълбоко ниво и трудно могат да бъдат преразказани с думи прости. Но вече смятам, че е назрял момента да споделя впечатленията си и идеите си не толкова, за да убедя някого в тях, колкото сам да ги разбера по-добре. Книгата “Успехът и парите” на Джон Кехоу има късмета да бъде първата, която ще представя в рубриката си за рецензии на книги в този блог. Да, коментарът може би няма да е съвсем позитивен, но такъв й е бил късметът.

Като говорим за нехудожествена литература, книгите, които намирам за ценни, попадат в две основни категории. Има книги, които са пробуждащи и вдъхновяващи, те внушават интересни и оригинални идеи, неща, за които не сме се сещали да се замислим; книги, които разбутват душевния ни мир и може би подсъзнателно променят живота ни (за добро или за лошо) и ни повеждат по нови и неизследвани пътеки. Има и книги, които са чудесни наръчници – практически съветници как да направим едно или друго, за да постигнем някакъв успех в поставените цели. Те могат да бъдат посветени както на личностна промяна, така и на бизнес практики, с които да можем да постигнем по-добри резултати в работата, в бизнеса или в домакинството.

Книгата “Успехът и парите” на Джон Кехоу се опитва да влезе и в двете категории, но за съжаление не успява и двете си цели. Поне за мен е така.

Важно е да се отбележи, че тя е продължение на първия бестселър на автора “Подсъзнанието може всичко” – книга, която не съм чел, но успях да си набавя и съвсем скоро ще коригирам този пропуск. Все пак, за да не съм съвсем голословен, потърсих малко повече информация в Интернет и придобих някаква представа за нещата.

Има автори, които стигат до някакви оригинални прозрения, успяват да напишат една книга, в която да ги изложат, тя по някакъв начин успява да спечели сърцата на милиони читатели и постига световен успех. Хубаво, ама машината на бизнеса решава, че може да го издои още малко и започва да го притиска да пише още. Той, естествено, се изкушава и започва да преповтаря оригиналните си идеи многократно в поредица от последващи книги, които, за съжаление, в повечето случаи не предлагат нищо ново за читателя. “Успехът и парите” попада точно в тази категория.

Книгата е малка, а засяга много теми, като препуска между тях съвсем безразборно и ги разглежда съвсем повърхностно. Може би с първата си книга авторът е успял да си създаде верни последователи и следващите книги са предназначени само за тях. Като четох коментарите на неговите фенове, останах с впечатлението, че Кехоу е създател на нова религия и че посланието му е преди всичко духовно: настройте си мозъка на правилните вълни и подсъзнанието ще ви помогне да достигнете до духовна нирвана. В тази книга, обаче, посланието е съвсем материално: настройте си мозъка на любов към парите и те ще потекат към джоба ви като пълноводна река. Някак си не ми се връзва.

Прочетете остатъка от публикацията »

7 Коментара | Книги | С прикачен етикет: Джон Кехоу, вяра, книга, пари, подсъзнание, реализъм, религия, успех, успехът и парите, утвърждения | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Робърт Харис – “Сянката”

събота, 25 декември, 2010

Първо, трябва да започна с това, че спечелих тази книга от мини-конкурса на блога “Операция Кино”, посветен на новоизлезлия (тогава) филм “Писател в сянка”, базиран на романа на Робърт Харис “Сянката”, за което много благодаря на организаторите. Книгата я прочетох почти веднага, но разни работни ангажименти ми попречиха да напиша коментар за нея, още повече, че бях решил това да се превърне в нова и активна рубрика в моя блог. Коледните празници, покрай които работата спря и коледният грип, който отново ме вкара в леглото, са причините, които ми осигуриха времето да напиша този кратък пост.

Жанрът на книгата е политически трилър. Това би трябвало да даде отговори на много въпроси. Има някаква заплетена криминална история, която главният герой се опитва да разплете (това е трилъра), а обектът на неговите разследвания е бивш министър-председател на Великобритания, който се оказва замесен в политически скандали и е марионетно зависим от ЦРУ (това пък е политическата част). И ако едната страна на романа е наистина интересна и героят на автора е малко познат за нас образ – писател в сянка – то другата страна – политическата – е доста банална. Признавам, че финалът на книгата с нищо не ме изненада и попадна в категорията на традиционните политически клишета. Да, не се сетих кой е главният двигател на всичко (макар че не беше много далеч от ума) и няма да ви го издам, за да ви е интересна книгата и на вас

Прочетете остатъка от публикацията »

5 Коментара | Книги | С прикачен етикет: Операция Кино, Писател в сянка, Пиърс Броснан, Робърт Харис, Роман Полански, Сянката, ЦРУ, Юън Макгрегър, политически марионетки, политически трилър | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Blood On The Highway – историята на Кен Хенсли

вторник, 16 ноември, 2010

Може би си спомняте, че преди известно време, издателство “Махалото” и блогът “Библиотеката” организираха конкурс за лични истории, по темата “July Morning”, озаглавен “Моят Джулай“. Наградата беше книгата “Blood On The Highway” – автобиографията на Кен Хенсли – един от основателите на легендарната група Uriah Heep и автор на почти всички техни големи хитове. Участвах в конкурса с голям мерак – не само за да спечеля наградата, а защото съм голям почитател на музиката на Хенсли и Хийп – това беше музиката на моите тийнейджърски години – и независимо, че от повече от 30 години тези големи имена са разделени, всичко, свързано с тяхната история, ми е свидно на сърцето.

Бях ходил два пъти на Камен бряг да празнуваме Джулай Морнинг – през 2007 и през 2009 година, все покрай фестивала Калиакра Рок Фест в Каварна – и имах страхотни впечатления от това преживяване. Когато спечелих конкурса бях много щастлив от това, че бях успял да увлека много свои приятели да подкрепят кандидатурата ми и покрай това да научат нещо повече за Кен. Няколко дни по-късно се срещнах с Мария Панчева – шефът на издателството – и Георги Грънчаров – автор на блога “Библиотеката” – които ми връчиха мечтаната награда.

Книгата се чете лесно – по-малка е от 300 страници, а историята на Кен е толкова вълнуваща, че просто поглъщах страниците една след друга, завладян от любопитство и страст. Виж, да пиша ревю за нея, вече е доста по-сложна задача.

Сложна заради това, че той самият е много сложна личност. Произхождащ от бедно семейство, в неговото съзнание винаги е лежал стремежът към забогатяване, към измъкване от блатото на беднотията. И когато го е постигнал, е започнал да харчи с такава самоунищожителна страст, че не след дълго отново се е озовал на дъното.

Преминал през множество женитби и разводи, през покупки на къщи и състезателни коли, през дългогодишна и тежка зависимост от хероина, днес Кен Хенсли ни се представя като един помирен със себе си човек, чист от наркотици, вярващ в Бога и открил отново призванието си да твори.

Е, разбира се, младостта си е отишла, голямата слава също и колкото и да твърди, че не съжалява за нищо от миналото, в книгата се усеща една тъжна нотка на носталгия по славните дни, по големите концерти, по блясъка на прожекторите, насочени към него.

Биваше ме да изкарвам пари, но не ги ценях и не умеех да боравя с тях добре… даже никак! Прахосах и раздадох много, умирах си да се правя на спасител, а щом видех нещо, което исках да притежавам, задължително си го купувах, независимо дали се нуждаех от него, или не. [...] Дълги години бях толкова беден, че щом изведнъж забогатях, изобщо не се замислях. Просто харчех.

***

Ако си се заплел в такава мрежа – навсякъде те настаняват във ВИП зоните, околните ти обясняват колко си велик и необикновен, – скоро започваш да вярваш на собственото си отражение в очите на хората и докато се стараеш да погълнеш на един дъх опияняващата чаша на успеха, въобще не мислиш за онова, което би могло да се случи по-късно. Започваш да си представяш, че наистина си преобърнал света.

Прочетете остатъка от публикацията »

2 Коментара | Книги, Музика | С прикачен етикет: Blood On The Highway, David Byron, Библиотеката блог, Джулай Морнинг, Издателство Махалото, Кен Хенсли, Моят Джулай, автобиография, Gary Thain, July Morning, Ken Hensley, Uriah Heep | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Рудолф Шенкер ще раздава автографи на 25.10.2010!

сряда, 20 октомври, 2010

Не мога да не споделя тази новина с вас – в понеделник, 25.10.2010, от 14:00 часа, точно преди концерта на Scorpions, техният лидер Рудолф Шенкер (Rudolf Schenker) ще представи автобиографичната си книга “Rock Your Life!“ (Разтърси живота си!), издадена от издателство “Махалото” и, естествено, ще раздава автографи. Събитието ще се случи в книжарница “Хеликон– хотел България”, която се намира в София на бул. „Цар Освободител” № 4.

Още не съм чел книгата, но отзивите, които чух са доста добри. Старият рокер разказва историята на групата и на своя живот, пречупена през неговата житейска философия и вяра. Интересното за тази книга е, че предговорът е написан не от кой да е, а от неговия добър приятел (и мой извор на вдъхновение) Паулу Коелю и мисля, че точно това събитие е чудесен повод да се запознаем лично с един голям рок музикант и да си купим една интересна книга.

За любопитните фенове – един специален поздрав – Паулу Коелю и Рудолф Шенкер изпълняват песента “Still Loving You”. Забавно е!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

4 Коментара | Книги, Музика, Паулу Коелю | С прикачен етикет: Паулу Коелю, Рудолф Шенкер, автограф, книга с автограф, представяне на книга, Rock Your Life, Scorpions | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Моят Джулай

сряда, 15 септември, 2010

Преди три години излезе албумът на Ken Hensley “Blood On The Highway”, който не само разказва историята на неговия живот, но и е едно от най-добрите произведения в соловата му кариера. Днес у нас излиза и автобиографичната му книга със същото заглавие и по този повод издателство “Махалото” и блога “Библиотеката” организират конкурс за лични истории, свързани с темата “July Morning”, под заглавието “Моят Джулай“. Победителите ще получат книга с автограф от самия автор, който се очаква да дойде у нас в началото на следващата седмица за премиерата на книгата.

Едва ли има почитател на рока, който да не знае кой е Кен Хенсли – създателят, двигателят и основен композитор на легендарната група Uriah Heep, автор на всички техни големи хитове от 70-те години. Онези, които ме познават, знаят колко болен фен съм на тяхната музика, каква огромна колекция от албуми притежавам и как обичам да “мъча” приятелите си с нея Малцина обаче знаят историята на Кен Хенсли, защо е напуснал групата и как е оцелял до днес (дори и аз не знам всичко). Затова с огромен интерес очаквам книгата, за да науча повече за живота и личната борба на един велик музикант.

Ето какво казва той за книгата си:

…Успехът дойде ръка за ръка с прекаляването, тъй като монетата винаги има две лица, ин и ян, рай и ад.

Но аз оцелях и това е причината днес да съм тук и да споделя с вас какво би могло да се случи, „когато се сбъднат твърде много мечти”.

Прочетете остатъка от публикацията »

4 Коментара | Калиакра Рок Фест 2007, Калиакра Рок Фест 2009, Книги, Музика | С прикачен етикет: Blood On The Highway, Библиотеката, Издателство Махалото, Моят Джулай, книга с автограф, конкурс, July Morning, Ken Hensley, Uriah Heep | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Какви тайни крият българските блогъри?

петък, 20 август, 2010

Когато преди три месеца Пламен Петров разкри своите 10 малки (мръсни) тайни и започна поредната блогърска игра, не предполагах, че ще предизвика голям интерес сред нашего брата блогъра, но се оказа, че в нея се включиха много хора, споделяйки онези неща, които са сметнали за интересни и нестандартни случки, и които не че са някакви строго пазени тайни, но досега са били неща, за които не са обичали да говорят публично.

Дали блогването е променило отношението ни към онова, което сме смятали за твърде лично (и за тайна) досега или просто се опитваме да се “направим на интересни” – не знам, но тази тема ми стана интересна и не само участвах със своите 10 тайни, но и се опитах да проследя всички (известни ми) участници в играта.

Открих много интересни и любопитни факти, които разкриват една друга страна на хората, които познавам чрез техните блогове. Беше ми любопитно да узная как един човек, който обича да споделя всякакви неща в блога си, всъщност е много срамежлив при разговори с хора; колко много от нас са правили опити да пишат стихове и после са се отказали, загубили вяра в таланта си; и това, че много блогъри притежават знания, качества и способности в области, доста различни от онова, с което се занимават днес и които не са успели (или не са посмели) да реализират.

Всичко това ме амбицира да се заема със задачата да събера всички по-интересни истории и да ги представя на по-широка публика. Не защото блогърите са особени и уникални хора, а защото те имат смелостта да разкрият публично своите недостатъци и “прегрешения” от миналото, отърсвайки се от чувството за вина или срам и по този начин откривайки как случките от миналото са го формирали да станат личностите, които са сега.

Така се роди и тази електронна книжка – “Какво не знаем за българските блогъри? (Техните 10 малки тайни)“, в която съм събрал “изповедите” на 22-ма популярни български блогъра, които привлякоха моя интерес. Има и други участници в тази игра, чиито постове не успяха да намерят място в тази книга (тя стана доста голяма), но в нея съм поставил връзки към тях, така че картината да стане още по-пълна. А включените автори са (по азбучен ред): Ан Фам, Аспарух Калянджиев, Божидар Костов, Василена Вълчанова, Вили Фарах, Диана Кошеджийска, Димитър Н. Митев, Константин Павлов-Комитата, Майк Рам, Максим Кирилов, Милена Дреновска, Модерната вещица, Натали Тодорова, Николай Сисоев-Труден, Пламен Бочев, Пламен Петров, Поли Козарова, Радислав Кондаков, Стефан Русев, Стойчо Димитров, Събина Панайотова и Тихомир Димитров.

Прочетете остатъка от публикацията »

18 Коментара | Блогове, Книги | С прикачен етикет: 10 тайни, Ан Фам, Аспарух Калянджиев, Божидар Костов, Василена Вълчанова, Вили Фарах, Диана Кошеджийска, Димитър Н. Митев, Какво не знаем за българските блогъри, Константин Павлов - Комитата, Майк Рам, Максим Кирилов, Милена Дреновска, Модерната вещица, Натали Тодорова, Николай Сисоев - Труден, Пламен Бочев, Пламен Петров, Поли Козарова, Радислав Кондаков, Стефан Русев, Стойчо Димитров, Събина Панайотова, Тихомир Димитров, безплатна книга, блогърски изповеди, блогърски тайни, български блогъри, електронна книга, споделяне на тайни | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Марк Твен и неговата автобиография

сряда, 14 юли, 2010

Преди две седмици обявих, че коментарите в този блог наближават 4000 и че авторът на юбилейния коментар ще получи подарък от мен – автобиографията на Марк Твен. Днес те са вече 3972, така че вероятно след няколко дни вече ще знаем името на щастливеца. Докато чакаме това да се случи, реших да ви споделя своите впечатления от тази книга.

Книгата не е точно автобиография, тъй като не следва някаква повествователна линия, а е просто колекция от есета с биографичен характер, като някои от тях се отнасят повече до популярни обществени и политически личности от неговото време, отколкото до самия него. Въпреки това дава интересен поглед както върху обществените нрави от времето на Марк Твен, така и върху неговата лична морална оценка на тези нрави.

Твърди се, че самият автор е наредил тези есета да се публикуват 100 години след смъртта му и действително тази година се подготвя пълно издание на тази книга. Оказва се, обаче, че още преди много години някои редактори и издатели са нарушили неговата воля и са издали няколко различни версии на автобиографията, включващи различни откъси. Книгата, която подарявам, се издава от издателство “Захарий Стоянов” през 2008 г. и включва есета от трите предишни американски издания.

Тя започва с разкази от детството на автора, а читателя бива бързо потопен във времето на Том Сойер и Хък Фин, и никак не е трудно да открием, че всички щуротии на любимите ни герои от детството, са се случили в действителност и че повечето от тях са били идея на самия Марк Твен. Любимата ми история е за пътуващия хипнотизатор, който се оказал обикновен мошеник, но открил в лицето на младия Сам (истинското име на Марк Твен е Самюъл Клемънс) достоен партньор в измамата, който бързо и лесно успява да отстрани досегашния асистент на магьосника и да заеме “авторитетната” позиция на хипнотизиран

Хикс се отличаваше с вродена честност, а аз бях освободен от това бреме – така поне казваха някои. Хикс виждаше каквото виждаше, и после го съобщаваше, а аз виждах много повече, отколкото можеше да се види, и прибавях към него най-фантастични подробности. [...]

Само след половин час Хикс вече принадлежеше на миналото, беше мъртъв герой, свален идол и аз съзнавах това, радвах се и си казвах: “Чрез измама към успех!” [...] Там, където Хикс се беше провалил, аз си поставях за цел да успея, каквито и физически или морални усилия да ми струваше това.

Прочетете остатъка от публикацията »

5 Коментара | Книги | С прикачен етикет: Марк Твен, автобиография, измама, коментари в блоговете, лековерие, монархия, подарък | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Читанка дайджест – 2

сряда, 30 юни, 2010

Аферата “Читанка”, започнала миналата седмица с акция на ГДБОП, открито противопостави книгоиздателите на техните читатели-клиенти. Водени от сляпа алчност и арогантност, шепа представители на книжарския бизнес обявиха открита война на народа, заявявайки, че книгоиздаването е бизнес, който се прави в техен, а не на читателя интерес. Въвличането на репресивните органи на властта на страната на корпоративните интереси задълбочи още повече пропастта между хората, които искат да четат и онези, които искат да им смъкнат ризата от гърба, за да си запазят милионите (които може би съществуват само в мокрите им сънища).

Градусът на емоциите се вдигна високо – проведоха се серия от диспути в сутрешните телевизионни блокове, но аргументацията на книгоиздателите беше “бакалска” – “Сиренето е с пари” – тропаха с крак те и не показаха никакво желание за диалог с читателите си. Вижте разговора с Христо Блажев с Веселин Тодоров от издателство “Сиела” по БНТ в блога “Книголандия”.

Дори уважавани писатели като Стефан Цанев бяха въвлечени във войната срещу читателите с нелепи изказвания в “Труд” за защита на творбите си, неосъзнавайки, че се опитва да се защити точно от хората, които биха дали пари за неговите произведения.

Лицемерието на издателите стигна своя връх в изказването на Йордан Антов от ИК “Бард” за читателя в блога “Аз чета”:

Той е VIP.
Той даже не е VIP.
Той е Н.В. Читателят.
Той даже не е Н.В., а Господ.
Бог.

Брей! Същият този VIP, Бог и Величество беше наречен и “пират” и срещу него беше насъскана полицията. Ако г-н Антов имаше поне грам уважение към своите читатели, благодарение на които съществува неговия бизнес, щеше поне малко да се вслуша в техните желания и нужди, вместо да настоява да бъдат хвърлени в затвора, щом не искат да му плащат сиренето. Така ли се отнасяш с един цар, с един бог? Чисто лицемерие – пошло и грозно поведение на един човек, когото до скоро уважавах и чиито книги очаквах с нетърпение и купувах с огромно удоволствие.