KWIAT – модерната българска марка очила

сряда, 2 ноември, 2011

Обичам да нося слънчеви очила. И не защото вече се появиха ситни бръчки покрай очите ми, а просто защото не понасям силната слънчева светлина. Странно за човек от зодия Лъв, чийто символ е слънцето, но наистина когато слънчевите лъчи ми блестят в очите, направо спирам да мисля, а това е нещото, което не мога да си позволя :-)

Затова и почти винаги, когато излизам навън нося слънчеви очила, а когато шофирам през деня е просто задължително. Досега не обръщах особено внимание на очилата, които носех – важното беше да не ми убиват и да спират силната слънчева светлина – друго не ми трябваше. Затова избирах и евтини модели, за които да не се притеснявам ако паднат и се счупят.

Изненадващо наскоро бях поканен на среща с господин Павел Цветков – управител на фирма KWIAT, от когото научих доста интересни неща за тяхната фирма, за очилата и тънкостите на тяхната изработка. Бях впечатлен колко много особености има в оцветяването на стъклата, в тяхната UV пропускливост, в нюансите на цветовете и затъмняването. Имах възможност да пробвам различни модели от тяхната най-нова колекция и установих, че удобството и комфорта при носенето на очилата са важна част от онова, което отличава една марка от безименните продукти на пазара.

Мая е много красива с очила

Специалното внимание, което отделят дизайнерите на KWIAT на детайлите е онова, което ги отличава като марка и демонстрира качеството на техните продукти. Докато мерих различните модели очила, си харесах няколко модела, които така добре „залепваха” за лицето ми, че дълго се чудех кой точно да си избера.

Прочетете остатъка от публикацията »


Моята детска мечта – сгъваеми мебели и падащи легла

петък, 21 октомври, 2011

Когато бях малък, 5-членното ни семейство живееше в тесен двустаен апартамент, в който не само че си нямах моя стая, но даже си нямах и собствено ъгълче. Учех и си пишех домашните на кухнеската маса, на леглото си или направо на земята. Тогава си мечтаех за дом със сгъваеми мебели – маси, бюра и легла, които се прибират в стената. Хем да имам собствено бюро, хем като не го ползвам да не пречи на другите и да прибира някъде в стената.

В интерес на истината, баща ми беше купил сгъваеми маси, които ползвахме често, но от много употреба бързо станаха буквално на парчета. А в новото ми семейство също използваме сгъваема маса за хранене, защото архитектите, проектирали блока, в който живеем, не са предвидили място за голяма трапезарна маса и за хората, които ще седят около нея.

Преди време попаднах на този клип и бях много изненадан и впечатлен докъде са стигнали някои компании в идеите за сгъваеми мебели, които хем да пестят място, хем сгъването да става без много физически усилия, хем цялата система да бъде стабилна и издържлива. За сравнение – нашата кухненска маса стои в една ниша и за да я ползваме, трябва някой силен човек да я извади оттам (познайте кой?) и да я разпъне, за да можем да седнем около нея.

Оказва се, че днес на бизнеса със сгъваемите мебели се гледа много сериозно. Продуктите, които се предлагат, не са просто заместители на “истинското” легло или маса, а по-скоро са средства за освобождаване на жизнено пространство, което при съвременните цени на недвижимите имоти, се оказва изключително находчиво. Ако можеш през деня да махнеш един от най-големите мебели в къщата – леглото – можеш да си освободиш невероятно широко пространство, което да ползваш за други цели, или просто да ти даде усещане за простор.

Прочетете остатъка от публикацията »


Снимки от една забележителна година

неделя, 18 септември, 2011

Мая и Цвети – Резово, 2010

Преди известно време получих покана от Силвия Илиева от дигитален център Фотоленд да се възползвам от едно специално предложение на тяхната компания – да отпечатам 100 снимки на хартия през техния сайт и да споделя мнението си за услугата, като част от тяхната кампания “Моите уловени прекрасни мигове”. Зарадвах се изключително много, тъй като това предложение дойде точно в момента, в който ми трябваше.

От много години вече в нашето семейство ползваме цифрови фотоапарати и гледаме снимките си на компютъра. Даже успяхме да регистрираме един откраднат, един тотално повреден и два изгубени фотоапарата :-) Е, не сме кой знае какви снимачи, но пък лесно си създаваме спомени, които след това си припомняме с удоволствие.

С Мая на Крушунските водопади

Проблемът е, че родителите ни – моите и на жена ми – си нямат компютър, а и не са много на “ти” с техниката и някак си останаха забравени – нямат си нито една нова снимка на нас и нашите деца и това много ги мъчеше. Поне досега. Точно затова се израдвах на поканата на Фотоленд, защото си търсех някаква такава фирма, която да може да ми отпечата цифровите снимки на хартия. Нещо повече, при тяхната услуга можете да си изберете къде да бъдат доставени снимките – на постоянния ви адрес, на адреса на получателя или до поискване в офиса на куриерската служба. Аз лично избрах третия вариант, понеже в този момент бях на почивка и нямаше как да ги доставят у дома.
Прочетете остатъка от публикацията »


Философско списание ИДЕИ – прочетете и споделете

петък, 16 септември, 2011

Преди няколко дни получих писмо от известния политически блогър Ангел Грънчаров, който, като философ по образование, е създател и издател на философското списание ИДЕИ. В писмото си той ме помоли да подкрепя с някаква реклама това начинание, което “има за задача да работи за духовното, личностното и гражданското израстване на българската младеж”.

Е, каузата е благородна, но както писах наскоро, аз не правя реклама на всеки и на всичко, особено пък безплатна. От друга страна, г-н Грънчаров (с който не сме особено близки приятели) все пак отправи към мен лична молба, така че нямаше как съвсем да му откажа. Затова, в крайна сметка разгледах няколко броя на списанието, прочетох няколко статии и реших да споделя мнението си, като насоча и вашето внимание към този уникален продукт.

Трябва да призная, че въпреки че обичам да теоретизирам и да разсъждавам над абстрактни теми, и че много от приятелите ми ме наричат “дървен философ“, философията като наука ми е почти непозната. Затова и не мога да коментирам по същество съдържанието на списанието от научна гледна точка. Това, което ми направи впечатление, обаче, е, че текстовете са на доста високо академично ниво и за лаик като мен, голяма част от статиите са напълно неразбираеми. Списанието покрива много широк спектър от философски проблеми и течения, но езикът му е твърде абстрактен и като цяло създава усещане за елитарност, което естествено ограничава кръга на неговите потенциални читатели.

Като човек с огромни интереси в книгоиздаването и с някакъв опит в интернет маркетинга, смятам, че бих могъл да бъда полезен с няколко маркетингови съвета и идеи. Прочетете остатъка от публикацията »


Смартфонът LG Optimus 2X P990, услугите на Google и правото на лична свобода

неделя, 3 юли, 2011

Преди известно време имах възможността да ползвам за няколко дни смартфона LG Optimus 2X P990, анонсиран като първия телефон с двуядрен процесор, с еретичната амбиция да се превърне в топ продукт в своята категория и да конкурира “божествения” iPhone. :-) Преди мен вече се изписаха доста материали, изпълнени с технически характеристики и хвалби за мощта на двуядрения процесор, така че аз няма да ви занимавам с такива подробности. (Вижте блогърските ревюта на Пламен, на Крис и на Никола, както и по-технически детайли от PhoneArena и от PixelMedia.) Ще споделя своите лични впечатления, пък вие сами си преценете дали са искрени.

Новият Optimus ме впечатли много с красивия си и контрастен дисплей, с многото екрани и удобните бутони на панела. Може би заслугите не са толкова на телефона, колкото на операционната система Android, но така или иначе, с него се работи лесно и приятно. Някои хора се възмущаваха от това, че още в самото начало телефонът пита за твоя Google акаунт и това било пречка, ако човек още си няма такъв. Според мен, това решение на Google е напълно естествено и изключително удобно за всички приложения и услуги, които ползвате. Онова, което ме притесни е, че ако някой ми открадне телефона, може да получи достъп до всички услуги на Google, които ползвам, което си е сериозно навлизане в личния ми живот.

Тъй като все още си нямам свой личен смартфон, нямам с какво да сравнявам LG Optimus 2X, освен с моделите на Nokia, които съм тествал преди и смятам, че докато операционната система Android е определено по-удобна и по-интуитивна за работа, тъч-скрийна на LG е по-неефективен от този на Nokia. Когато пиша с Нокията уцелвам буквите по-точно, отколкото с LG. Въпреки, че много детайли в дизайна са заимствани от iPhone (вижте детайлно сравнение между двата модела), при писане с LG се допускат доста повече грешки, което забавя и затруднява писането.

В телефона има доста приложения, а от Android Market човек може да си свали още хиляди. На практика човек може да прави с този телефон всичко, което би могъл да прави и с нормален компютър. Чудя се: наистина ли ни е нужно това?

Прочетете остатъка от публикацията »


До Бачковския манастир и Асеновата крепост с новия Ford Focus

четвъртък, 16 юни, 2011

Около кампанията на Мото Пфое Focus Motion, представяща новия Ford Focus в интернет пространството, вече се вдигна много шум. Щастлив съм, че бях един от избраниците да участват в първата част на тази кампания, наречена Text Drive, и имах възможността да покарам за няколко дни този автомобил. По принцип избягвам да карам кола в София, затова помолих организаторите на кампанията да взема колата на два пъти през дългите празнични майски уикенди, вместо за цели 10 дни последователно, с което те се съгласиха, така че сега ще ви разкажа за пътешествията, които с моята съпруга си организирахме – хем да обиколим интересни места в страната, където все още не бяхме ходили, хем да потестваме фокуса на малко по-големи разстояния.

Първият голям уикенд беше по Гергьовден и ние решихме да го започнем с пътуване до Бачковския манастир и Асеновата крепост. В интерес на истината, и друг път бяхме ходили до манастира, но решихме, че Гергьовден е добър повод отново да посетим това свято място, като за първи път не бяхме част от организирана групова екскурзия, а само двамата с жена ми.

С новия Ford Focus на Бачковския манастир

Пътуването беше относително бързо и приятно. Колата, която взех за тест драйв, беше най-мощният вариант, който Мото Пфое предлагаше за тестване – с цели 182 коня под капака – и изкушението да я “надуеш” здраво по магистралата беше неудържимо. Затова, въпреки че съм много кротък шофьор, си признавам, че на някои места се позволих да изпробвам възможностите на колата с по-високи скорости и останах много доволен от стабилното й държане на пътя. За сравнение, моето Рено към 160 км/ч. започва да тресе и аз започвам да се чувствам неуверен, че наистина я държа под контрол, когато се движа с такава скорост. Не че го препоръчвам, де – то си е забранено и има защо.

Тръгнахме късно от София и затова в манастира пристигнахме късно следобед, когато за щастие голямата тълпа се беше разотишла, но въпреки прекрасната природа и взаимното ни усамотение, имах усещането, че сме попаднали на едно омърсено място. В подножието на пътя към манастира има един малък водопад, който обаче е почти напълно закрит от построеното пред него едноименно заведение. Единственият начин да го видите, е да седнете на някоя от масите в ресторанта. А като седнете, ще трябва и да поръчате…

Прочетете остатъка от публикацията »


Prestigio Libretto PER5162BEN Ebook Reader – първи впечатления

събота, 28 май, 2011

Още от първия момент, когато се появиха четците за електронни книги (ebook readers) имам мерак да ги пробвам, но относително високата им и до днес цена винаги ме е възпирала да си купя такъв. За мой късмет, маркетинговият екип на ASBIS България ми предложи за тестване един от най-новите модели четци на марката Prestigio - Prestigio Libretto PER5162BEN, който успях да “разчопля” достатъчно дълго време и да придобия богати впечатления за неговите възможности и за четците на електронни книги изобщо.

Една от ключовите характеристики на четеца е E-Ink монитора, който не излъчва светлина, и аз бях малко притеснен в началото, тъй като не бях ползвал друг подобен уред, но трябва да призная, че бързо се свиква с него. Този тип монитори имат няколко особености: от една страна са нежни към очите и не ги уморяват при четене, поради факта, че не излъчват светлина, но от друга страна, “прелистването” на страници е свързано с много неприятно премигване, тъй като за да се изобрази следващата страница, първо е необходимо да се “зачисти” предишната. Друг недостатък на тази технология е, че при четене на по-слаба светлина, например от нощна лампа, текстът се вижда много трудно, дори по-трудно от страниците на хартиена книга. И не на последно място, въпреки че E-Ink мониторът черпи много малко енергия и така дава по-дълъг живот на батерията, той е един от факторите, които определят относително високата цена на целия четец.

Хубавото на този модел на Prestigio е, че поддържа кирилица и огромно богатство от електронни формати, така че запаленият читател може да чете на практика всякакви книги на различни езици, а паметта е достатъчна да качите почти цялата си електронна библиотека в него и да се отървете от носенето на тежки хартиени книги.

Много ми хареса и това, че четецът помни коя книга четете и докъде сте стигнали, така че след затваряне на калъфа и хиберниране, при следващото отваряне, отново сте там, докъдето сте стигнали. Има и меню “Последни действия”, където се съхраняват и последните книги, които сте чели, което е изключително удобно, ако четецът се ползва от повече хора. Ние с жена ми, например, четохме различни книги, но всеки един можеше да отиде в това меню и да избере книгата, която е чел, и тя се отваря точно там, докъдето си стигнал предишния път. Много удобно!

Прочетете остатъка от публикацията »


Новият Ford Focus – едно червено бижу

сряда, 11 май, 2011

Обичам миризмата на нова кола. Действа ми опияняващо. И възбуждащо.

Точно така се почувствах, когато подкарах новия Ford Focus, който любезно ми бе предоставен за тест-драйв от Форд Мото Пфое България. Фирмата чества 20-годишнината си на българския пазар и 120-тата годишнина на Ford и по този повод поканиха неколцина избрани блогъри да тестват най-новия модел на Ford Focus. Много съм щастлив, че бях поканен да участвам в това тестване, още повече, че имах късмета да попадна на най-мощната кола, която компанията предоставяше на блогъри.

Колата, която ми се падна, беше невероятно красива – с много изискан дизайн и впечатляващ червен металиков цвят. Ще кажете: “Цвят кола не кара”. Така е, но на мен това ми прави впечатление и трябва да призная, че в последните години автомобилите на Ford стават все по-привлекателни на външен вид.

Още преди да го подкарам, автомобилът веднага ме грабна с невероятно удобната седалка, която сякаш беше излята по мой калъп. Не само се чувствах удобно да шофирам, но по-късно разбрах, че интериорните дизайнери наистина са свършили добра работа, защото и след продължително шофиране, не усещах никаква умора или болка в кръста. Аз, като човек, който работи седнал и постоянно страдащ от болки в кръста, поставям удобната седалка като изключително важен фактор при оценката на една кола, а новият Focus ме спечели още със сядането в него.

Прочетете остатъка от публикацията »


Nokia 5230 – един стабилен и здрав апарат

понеделник, 21 март, 2011

Преди да започна, искам да подчертая, че получих този телефон от Nokia България чрез агенция grayling за временно ползване и ангажиментът ми към тях е да споделя откровеното си мнение за апарата като потребител. На завистниците си ще кажа, че не получавам пари за рекламни статии, а превключването към нов модел телефон на всеки месец-два е както удобство, така и ангажимент – от една страна е хубаво, че имам възможност да изпробвам различни модели телефони и евентуално да избера някой от тях за себе си, но от друга трябва всеки път да го настройвам, да инсталирам нов софтуер, и най-важното – като го връщам да не забравям да си изтрия контактите, имейлите и паролите за социалните мрежи.

В началото бях малко разочарован, като го взех, защото открих, че има един съществен недостатък – няма wi-fi и следователно не мога да ползвам безплатен интернет. Въпреки това реших да сложа една карта с интернет достъп, за която плащам на М-тел, за да видя все пак какво ще ми предложи като функционалност и открих някои нови неща. Оказа се, че с интернет връзката, която получавам по мобилната мрежа, телефонът се държи доста по-стабилно, в сравнение с другите модели, които съм ползвал и с които съм се свързвал към интернет чрез wi-fi. Не знам дали wireless антените на телефоните на Nokia не са много добри или пък просто съм попадал на по-слаб сигнал, но при wi-fi връзка често някои от приложенията забиваха, докато сега с Nokia 5230 и мобилна връзка към интернет не съм имал никакви проблеми.

Телефонът се води в ниския клас смартфони и в сравнение с другите модели, които съм ползвал и представял тук – Nokia E72 и Nokia C6-00 – той има доста поорязани възможности, но аз бих окачествил липсващите функционалности като екстри, така че базовите възможности, с които телефонът е “екипиран”, са напълно достатъчни дори за един активен интернет потребител като мен.

Прочетете остатъка от публикацията »


Nokia C6-00 – един страхотен смартфон

понеделник, 13 декември, 2010

Nokia C6 е телефон, който направо ти “лепне” на ръката като го вземеш. Преди време бях писал за друг модел на тази фирма – Nokia E72, който въпреки качествата си, не ми направи особено впечатление – нито като функционалност, нито като дизайн. Когато поех C6 в ръцете си, веднага си казах: “Това вече е друго нещо!”, а дъщеря ми Цвети направо се влюби в него и само ме дебне да го оставя, за да го вземе тя. Накрая ми заяви, че точно такъв телефон трябва да й купя по най-близкия повод (например за Коледа).

Не бях ползвал досега телефон с тъч скрийн, но този е много удобен – хем стои добре в ръката, хем добре разбира кой бутон си натиснал и работи перфектно дори за хора с дебели пръсти като моите. Освен това има и хардуерна клавиатура, която също е много удобна и плъзгачът се крепи доста стабилно. Става да пишеш и по-дълги текстове, като имейли и дори документи, но за съжаление, отново се сблъсках с традиционния за Nokia проблем – няма кирилица.

За сметка на това има множество приложения – както комуникационни, така и така и за забавление, и мисля, че предлага всичко, което човек може да иска от такъв модел телефон. Честно казано, не мога да не направя сравнение с E72 и се чудя защо единият телефон се води висок клас (бизнес) и е по-скъп, при положение, че е по-неудобен, а другият се води среден клас, при положение, че предлага абсолютно същата функционалност, по-удобен е за ползване и на всичкото отгоре е по-евтин. Някакъв маркетингов трик ще да е, но за мен Nokia C6 е определено по-добрият модел.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers