До Бачковския манастир и Асеновата крепост с новия Ford Focus

четвъртък, 16 юни, 2011

Около кампанията на Мото Пфое Focus Motion, представяща новия Ford Focus в интернет пространството, вече се вдигна много шум. Щастлив съм, че бях един от избраниците да участват в първата част на тази кампания, наречена Text Drive, и имах възможността да покарам за няколко дни този автомобил. По принцип избягвам да карам кола в София, затова помолих организаторите на кампанията да взема колата на два пъти през дългите празнични майски уикенди, вместо за цели 10 дни последователно, с което те се съгласиха, така че сега ще ви разкажа за пътешествията, които с моята съпруга си организирахме – хем да обиколим интересни места в страната, където все още не бяхме ходили, хем да потестваме фокуса на малко по-големи разстояния.

Първият голям уикенд беше по Гергьовден и ние решихме да го започнем с пътуване до Бачковския манастир и Асеновата крепост. В интерес на истината, и друг път бяхме ходили до манастира, но решихме, че Гергьовден е добър повод отново да посетим това свято място, като за първи път не бяхме част от организирана групова екскурзия, а само двамата с жена ми.

С новия Ford Focus на Бачковския манастир

Пътуването беше относително бързо и приятно. Колата, която взех за тест драйв, беше най-мощният вариант, който Мото Пфое предлагаше за тестване – с цели 182 коня под капака – и изкушението да я “надуеш” здраво по магистралата беше неудържимо. Затова, въпреки че съм много кротък шофьор, си признавам, че на някои места се позволих да изпробвам възможностите на колата с по-високи скорости и останах много доволен от стабилното й държане на пътя. За сравнение, моето Рено към 160 км/ч. започва да тресе и аз започвам да се чувствам неуверен, че наистина я държа под контрол, когато се движа с такава скорост. Не че го препоръчвам, де – то си е забранено и има защо.

Тръгнахме късно от София и затова в манастира пристигнахме късно следобед, когато за щастие голямата тълпа се беше разотишла, но въпреки прекрасната природа и взаимното ни усамотение, имах усещането, че сме попаднали на едно омърсено място. В подножието на пътя към манастира има един малък водопад, който обаче е почти напълно закрит от построеното пред него едноименно заведение. Единственият начин да го видите, е да седнете на някоя от масите в ресторанта. А като седнете, ще трябва и да поръчате…

Прочетете остатъка от публикацията »

9 Коментара | Продукти, Пътешествия | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Новият Ford Focus – едно червено бижу

сряда, 11 май, 2011

Обичам миризмата на нова кола. Действа ми опияняващо. И възбуждащо.

Точно така се почувствах, когато подкарах новия Ford Focus, който любезно ми бе предоставен за тест-драйв от Форд Мото Пфое България. Фирмата чества 20-годишнината си на българския пазар и 120-тата годишнина на Ford и по този повод поканиха неколцина избрани блогъри да тестват най-новия модел на Ford Focus. Много съм щастлив, че бях поканен да участвам в това тестване, още повече, че имах късмета да попадна на най-мощната кола, която компанията предоставяше на блогъри.

Колата, която ми се падна, беше невероятно красива – с много изискан дизайн и впечатляващ червен металиков цвят. Ще кажете: “Цвят кола не кара”. Така е, но на мен това ми прави впечатление и трябва да призная, че в последните години автомобилите на Ford стават все по-привлекателни на външен вид.

Още преди да го подкарам, автомобилът веднага ме грабна с невероятно удобната седалка, която сякаш беше излята по мой калъп. Не само се чувствах удобно да шофирам, но по-късно разбрах, че интериорните дизайнери наистина са свършили добра работа, защото и след продължително шофиране, не усещах никаква умора или болка в кръста. Аз, като човек, който работи седнал и постоянно страдащ от болки в кръста, поставям удобната седалка като изключително важен фактор при оценката на една кола, а новият Focus ме спечели още със сядането в него.

Прочетете остатъка от публикацията »

24 Коментара | Продукти, Пътешествия | С прикачен етикет: , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Великденски пътешествия. Част 2: Крушунските водопади

вторник, 3 май, 2011

Крушунските водопади

След кратката ни авто-разходка до Кюстендил, на връх Великден решихме да предприемем по-дълго пътешествие – до Крушунските водопади и Ловеч. Речено-сторено. Закусихме с яйца и козунаци и се метнахме на колата. За късмет времето беше топло и ни създаде истинско пролетно настроение. За беля, обаче, се оказа, че фреонът на климатика е изтекъл през дългата зима и леко се поизпотихме.

Признавам, че доскоро не бях и чувал нито за село Крушуна, нито за неговите водопади, но нали чета много блогове с пътеписи, та оттам научих, че това е една от най-пищните водопадни каскади у нас, въпреки че водата не пада от много високо.

Пътят от София минава през Ловеч, а оттам трябва да търсите табелите за Летница, тъй като няма указания нито за Крушуна, нито за водопада. Като влезете в самото село, се стига до един площад, където завивате надясно и оттам вече виждате надпис за местността Маарата и си търсите място за паркиране.

Крушунските водопади

Когато пристигнахме бях направо изумен от огромната тълпа туристи, дошли на това място. Мислех си че само на Витоша в неделя се изсипват толкова много софиянци, но се оказа, че дългият уикенд е амбицирал столичани (а и не само тях) да си размърдат задниците чак до тук. Другото, което ме впечатли, е че мястото е доста култивирано, даже с леки наченки на профанизация. Има няколко паркинга (платени), сергии с дрънкулки, полянки за пикник, бирария с кебапчета и даже хотел, където човек може и да преспи. Нещо повече, тук за първи път видях природна забележителност, за която вземат такса за вход! Признавам, че подкрепям идеята, ако парите се използват за облагородяване и обезопасяване на местността (което на пръв поглед се прави).

Прочетете остатъка от публикацията »

6 Коментара | Пътешествия | С прикачен етикет: , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Великденски пътешествия. Част 1: Перник-Кюстендил-Невестино

вторник, 26 април, 2011

Тези дни четох по Мрежата, а даже и по телевизията мернах в новините, че народът масово преяждал по празниците с агнешко и яйца. Щастлив съм, че нашето семейство успя хем да уважи празника (боядисахме си яйца), хем да не се поддаде на изкушението да прекара 4 дни на маса и вместо това прекарахме два от дните в пътуване из страната.

Времето беше чудесно, а ние обичаме да пътуваме заедно в колата, да си говорим, да слушаме хубава музика и да посещаваме интересни места. В събота малко късно се нагласихме за тръгване, затова решихме да направим кратък маршрут. Избрахме посоката Перник-Кюстендил, тъй като никога не бяхме ходили там, а разстоянието от София не е никак голямо.

Перник

Перник е странно устроен град. Влизаш в него по един голям булевард – широк и ограден с мантинела – съвсем като магистрала. Понеже съм чувал лоши неща за пернишките полицаи, пък и в непознат град никога не предприемем рискове, затова карах бавно и в рамките на ограниченията. В началото улицата минава през обширен индустриален район, после се виждат много влакове, сякаш гарата е опасала целия път, и после изведнъж се оказахме извън града. Всички в колата бяхме много озадачени как така го подминахме и не разбрахме откъде се влиза в него! Спомням си, че имаше едно кръстовище, на което можехме да се отклоним от главната улица, но там имаше една табела, на която пишеше “Трън”. И понеже не искахме да ходим в Трън, го подминахме. Предполагам, че оттам се влиза и за центъра на града, но за разлика от всички други градове в България, тук табела с надпис “Център” нямаше.

Искахме да разгледаме центъра и да посетим крепостта на Кракра Пернишки, която се извисява в края на града съвсем близо до улицата, по която се движехме, но нямаше как да стигнем до нея, защото между нас имаше дълбоко дере. Явно единственият начин да се стигне до крепостта, е да се влезе в града, което ние не успяхме да направим. За щастие, бяхме заредени с добро настроение и решихме, че това е повод да пробваме втори път някой друг ден. Все пак, Перник е на половин час път от София.

Кюстендил

Продължихме по пътя и след като отминахме Радомир поехме по Конявската планина. Пътят не е идеален, но не е лош – става за каране с лека кола и завоите не са особено страшни. Минава се леко, а природата се беше раззеленила и нацъфтяла навсякъде около нас, така че пътуването ни беше много приятно, минавайки покрай всичката тази красота.

Прочетете остатъка от публикацията »

5 Коментара | Лични, Пътешествия | С прикачен етикет: , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Сибиу – един истински европейски град. ARTmania festival, Сибиу 2010 (част 2)

неделя, 29 август, 2010

Сибиу – малкият площад с Кулата

Продължавам разказа си за пътуването ни до Румъния за фестивала ARTmania. След първата част, в която ви разказах за самото пътуване от София до Сибиу и за противоречивите усещания, които всички от нашата компания получихме от Румъния, идва ред и на един разказ за самия град Сибиу, който ни впечатли с красотата си, подредеността си и невероятно съчетание на модерен живот с богато историческо наследство.

Градът е основан от германски саксонци и през по-голямата част от историята си е бил населван от немци или унгарци, което до голяма степен определя съвременния му облик и културното му наследство. Впрочем, това се отнася и за цялата област Трансилвания, която днес е част от румънската държава, и както забелязахме и в последствие, всичко в нея е много по-различно от останалата част на Румъния – поведението на хората, видът им, изгледът на градовете и икономическото им състояние – всичко изглежда много по-развито и по-цивилизовано от Влахия например, която изглежда на места по-зле и от България.

Сибиу – протестантската катедрала

За известен период от време Сибиу е бил и в пределите на Българската държава, но това е било много отдавна, а под османско владичество е бил за много кратко време, като то е било доста условно. На практика, Трансилвания е била буферна зона на влияние между турския султан и унгарските крале, и управлението й е било оставено в ръцете на местни воеводи, един от които е бил и прословутият Влад Цепеш (Набучвача), по-известен като Дракула, които са били формално васали на султана.

Едва през 1918 г., след приключването на Първата световна война, се оказало, че преобладаващото население в тази област са румънци (вероятно заселили се по време на османското владичество във Влахия) и Великите сили, прекроявайки картата на Европа, са дали тази земя на Румъния – акт, който и до ден днешен предизвиква етнически вълнения и притеснява правителството в Букурещ.

Днес, по официални данни градът е населен основно с етнически румънци, но освен тях има и малки общности германци, унгарци и цигани. Благодарение на европейското си културно развитие през вековете, в Сибиу има запазени много архитектурни паметници, богати музеи и очевидно дълбоки традиции, което вероятно е била и причината да бъде обявен за Европейска столица на културата през 2007 г., а от 2006 г. е домакин на рок-фестивала ARTmania.

Прочетете остатъка от публикацията »

7 Коментара | Пътешествия | С прикачен етикет: , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Румъния – страна на контрастите. ARTmania festival, Сибиу 2010 (част 1)

четвъртък, 19 август, 2010

Когато реших да тръгна за Румъния, започнах да се замислям как така никога досега не съм пътувал то тази съседна страна и никой мой близък познат не го е правил? След като се върнах, мисля, че знам отговора на този въпрос, но ще ви оставя да стигнете до него, след като прочетете този пътепис, който се очертава да бъде много дълъг.

Историята започна с това, че моята дъщеря Елица и нейна приятелка (която е дъщеря на мой приятел) решиха да отидат в Румъния на фестивала ARTmania, най-вече заради любимата на всички в семейството и в нашия приятелски кръг група – Kamelot. За съжаление, момичето се разболя и покрай нея половината от агитката се отказа от пътуването. На мен ми се обадиха спешно:

Тати, имаме 4 билета за фестивала – помагай да ги спасим!

И понеже това се случи точно на рождения ми ден – точно, когато празнувах със старите си приятели от Университета, които са люти фенове на американската банда, решението сякаш се появи от само себе си и набързо се съгласихме да си направим едно мъжко пътешествие – трима приятели и момчето на единия от нас – четирима рок-фенове, които никога не бяхме стъпвали досега на румънска земя.

За нула време беше резервиран хотел (решихме, че сме твърде стари, за да спим на хостел с другата компания в стая с 10 легла) и беше изготвен план на пътешествието:

  • кратък преход до Оряхово в четвъртък вечерта (12.08)
  • преминаваме Дунава с ферибота и оттам преход до Сибиу и първа вечер на фестивала (13.08)
  • разходка из Сибиу и втора вечер на фестивала (14.08)
  • пътуване през Румъния – Брашов, Синая и замъка Пелеш, Букурещ (транзитно преминаване през града), Дунав мост и спирка в Русе (15.08).
  • На другия ден – 16.08 – прибиране у дома в София. Общо: 1200 километра път.

Планът изглеждаше перфектен и го изпълнихме точно. Моят разказ днес е за първата част на нашето пътуване – от София до Сибиу, а за концертите и за прибирането ни обратно ще пиша в следващите постове по тази тема.

Прочетете остатъка от публикацията »

4 Коментара | Пътешествия | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers