Нова година – нов късмет. Надявам се да е така и с блоговете и да донесе нови теми и нови, интересни блог публикации. Минавам директно напред без повече уводни думи и ви представям най-интересните блог постове, които приковаха вниманието ми през последните няколко седмици.

***

Започвам с богатите и много емоционални впечатления на Анастасия Карнаух от първото й запознаване с България. Винаги ми е било любопитно как един човек, идващ от друга страна, с друга настройка и с друг роден език, усеща и възприема нашата страна. Настя е много богат духовно човек и нейните впечатления от България и българите са много интересни и приканващи към размисъл.

Ана Динкова пък разказва за проблемите на семейните хора, които след раздяла трябва да започнат отново да се социализират индивидуално и да ходят на срещи, за да се запознаят с нови хора. Като се замисли човек, не само в работата, но и в семейството човек може да се „институционализира“ и да стигне дотам, че всяка промяна в живота си да посреща с панически страх. Възниква въпросът: дали ние, семейните хора с дълъг брак „да си налягаме парцалите“ и с всички сили и средства да се стремим да опазим браковете си, или просто да поддържаме активен социален живот заедно и поотделно от брачната си половинка?

***

Тодор Христов споделя интересни разсъждения за нишовия и масовия маркетинг. Според една негова анкета, се оказва, че повечето хора се занимават с нишови продукти, отколкото с масови. Нишовият бизнес може да бъде много ефективен в днешните времена на неограничени възможности за комуникация, както споделя и Крис Андерсън в своята книга „Дългата опашка“, за която и аз писах, но в малък пазар като нашия, той може и да не е особено печеливш. Затова и аз споделям извода, до който е достигнал Тодор, че добър подход за малките фирми у нас е да се занимават с няколко отделни ниши, от които биха могли да получат приемлив доход.

От малко по-друга гледна точка тръгват разсъжденията на Денислав Георгиев за фокусирането, но сякаш стигат до същия извод. Много популярни бизнес автори съветват да се фокусираме в една дейност, в едно начинание, за да можем да станем перфектни, но Денислав оспорва тази идея с аргумента, че така можем да пропуснем много възможности и че тясното специализиране / фокусиране в една област може да ни попречи да разкрием потенциала си в други. Мисля си, че може би е прав, тъй като и самият аз много трудно успявам да се фокусирам само в една дейност. Интересувам се от много неща и все още си мисля, че не съм открил онова, в което съм най-добър. Затова и продължавам да експериментирам, а това ми доставя удоволствие

***

Няколко поста с информация, която може да ви бъде полезна: Никола Балов представя промените в законодателството, свързани с договорите с мобилен оператор, Маргарит Мисирджиев дава полезни съвети как да използвате подписа си в имейла по-ефективно, а в моя блог „Нова работа“ можете да прочетете 6 полезни съвета за намиране на работа през 2012 г.

В този дайджест отново имам постове за интересни места и впечатляващи приключения. Тихомир Димитров разказва изключително увлекателно за историята и настоящето на Малта – една малко позната крепост в сърцето на Средиземно море, а Николай Китанов споделя историята на своето авантюристично пътуване из Кавказ на мотор в цели 8 части и с много снимков материал: част 1, част 2, част 3, част 4, част 5, част 6, част 7, част 8.

Малта

***

Още няколко интересни поста, свързани с политиката, начина ни на мислене и обществения живот. Радан Кънев коментира някои явни слабости на управляващата партия, които са разочаровали голяма част от хората, вярващи, че тя ще донесе някаква промяна в нашия политически живот (аз не съм от тях) и нарича това „краят на началото„. За мен най-интересен е въпросът, който авторът поставя в края на публикацията си: Коя е отговорната алтернатива на това управление, как изглежда тя и какво ни предлага? Интересно би било да видим.

Тодор Христов цитира изказване на гуруто на продажбите Ранди Гейдж, който твърди, че „Титаник“ е най-вредният филм, правен някога. Повод за това твърдение е фактът, че в този филм бедните се показват като добри хора, а богатите като лоши, което внушава на зрителя, че да си беден е хубаво, а да си богат – лошо. Не бих казал, че точно този филм е най-типичният пример за такова послание, но съм склонен да се съглася, че в него има подобни социалистически идеи. Темата е хубав повод за дискусии и спорове. Можете да споделите своето мнение в коментарите отдолу.

Не мога да подмина и темата за блоговете, които уж постоянно умирали. Аз, като човек, стараещ се да пише относително редовно (макар и не много често), смятам, че блоговете трайно се настаниха в общественото пространство като форма на комуникация и ще останат за дълго там, дори и някои блогъри да се отказват от тази дейност и други да заемат техните места. По този повод ви предлагам две хубави статии: на Василена Вълчанова, която развенчава 6 мита за блоговете (един от тях е точно този, че били умирали) и на Жюстин Томс, която обяснява защо ни трябват блогърите и с какво са полезни на обществото.

***

Завършвам дайджеста с два поста, посветени на събитието на месец януари – TEDxBG 2012. Крис Георгиев прави много детайлен обзор на всички презентации, а Константин Павлов – Комитата добавя малко критика и доста снимки. За съжаление, този път не можах да присъствам поради изключително големия интерес на толкова много хора, който доведе до много бързото изчерпване на билетите. Събитието бе окачествено от много хора като супер вдъхновяващо (каквото и трябва да бъде, щом е TED), но наистина организаторите би трябвало да помислят за по-голяма зала и за някои нови лица на сцената. Повтарянето на някои лектори още на третото издание ми се струва доста ограничаващо. Мисля, че в България има много хора, които могат да излязат на сцената на TEDxBG и да разкажат вълнуващи истории.

Пожелавам ви вдъхновение и ентусиазъм във всичко, с което се захващате!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

http://damon.rally-club.net/blog/?p=434

Не знам дали е късмет, но аз много рядко съм имал проблеми със зъбите и поради това на практика си нямах личен стоматолог. Когато ми се наложи да потърся помощта на зъболекар, което се случваше на 5-6 години веднъж, всеки път съм попадал на различен лекар, дори и да съм ходел в едно и също здравно заведение. Просто хората не се задържат толкова дълго на едно място.

Случи се веднъж да ми се счупи един зъб и тогава трябваше да потърся спешна помощ. За късмет, дъщеря ми Цвети ми подсказа, че наблизо до нас видяла някакъв надпис, пътувайки в тролея. Запътих се към това място и там открих стоматологичния кабинет на д-р Румяна Василева. Трябваше да стана на 40 години, за да открия своя личен стоматолог, който вече няколко години се грижи за зъбите на всички членове на моето семейство.

Д-р Василева ме впечатли с невероятно грижовното си отношение към пациентите, а аз като капризен и страхлив пациент мога много добре да оценя това. Когато се налага да работи с бормашината, предварително обяснява какво ще направи, дали ще ме заболи и често прави почивки, за да си възстановя дишането и да се успокоя от болката. Това поведение силно контрастира с множеството зъболекари, на които съм попадал и които дълбаят здраво и упорито като Брус Уилис, когато поставя сонда с атомна бомба в метеорит.

Днес отново бях на манипулации при д-р Василева – наложи се да ми ремонтира поредното счупване на зъб и за пореден път останах възхитен от прецизната й работа, съпътствана с минимално количество болка, внимателно отношение, подробно и разбираемо обяснение на проблемите със зъбите ми и възможните решения, и неизменната усмивка и добро настроение. Вярно, никога посещението при зъболекар не може да мине без болка, но моят личен стоматолог го прави максимално приятно, доколкото това е възможно.

Някога, като ученик имах тежко преживяване с една училищна зъболекарка. Тя беше огромна цицореста жена и като работеше по зъбите ми направо ме възсядаше, така че дъхът ми буквално спираше. Веднъж се наложи да задълбае малко по-продължително и това така ме изтощи, че в един момент подбелих очите и припаднах. Свестиха ме бързо, но оттогава изпитвам тих ужас от зъболекарския стол. Затова си мия зъбите старателно по три минути от всички страни и във всички посоки, само и само да не ми се наложи да ходя на зъболекар. Днес тези страхове постепенно избледняват. Имам си зъболекар, на който се доверявам изцяло и знам, че тя ще направи всичко възможно, за да оправи проблемите със зъбите ми внимателно, грижовно и с минимална болка.

Благодаря Ви, д-р Василева!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Винаги съм смятал, че сегашните закони за защита на авторските права са неадекватни, защото противопоставят авторите на техните почитатели и вместо да ни накарат да си даваме парите за тяхното изкуство с удоволствие, те гледат на нас като на престъпници и постоянно ни заплашват със затвор. Паулу Коелю е бил винаги защитник на каузата, че творчеството трябва да бъде споделяно и че никой не бива да бъде заплашван, ако не желае да плати за това, в което сме напълно единодушни.

Не само това, ами той дори лично издирва пиратски версии на своите книги на различни езици и ги споделя от своята рубрика Пиратът Коелю. И въпреки, че самият той си вади хляба от продажбите на своите произведения, в последния си пост той призовава към откритото им пиратстване:

Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Авторът не случайно е избрал този подход към своите произведения. Той е разбрал, че именно свободното разпространение на неговите книги е отприщило и по-големите продажби. Ето един истински пример:

През 1999 г., когато за първи път бях публикуван в Русия (тиражът беше 3000 копия), страната страдаше от жестока липса на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах в интернет страницата си. Година по-късно, когато кризата приключи, продадох 10 хиляди копия от печатното издание. До 2002 г. продажбите бяха достигнали 1 милион, а днес вече надхвърлят 12 милиона. [...] И продажбите ми продължават да растат – близо 140 милиона копия са продадени по цял свят.

У нас наскоро имаше едни издатели, които сравняваха книгите със сирене. Коелю прави съществена разлика:

Ако изядете един портокал, трябва да се върнете до магазина, за да си купите друг. В този случай плащането на място има смисъл. Когато става дума за произведение на изкуството, вие не си купувате просто хартия, мастило, четка за рисуване, платно или ноти, а идеята, родена от комбинирането на тези продукти.

Пиратството може да послужи като повод за запознанство с работата на артиста. Ако харесвате неговите идеи, ще поискате да ги имате в дома си – една добра идея няма нужда от защита.

Всичко останало е алчност или невежество.

Няма как да не се съглася с него и да не го поздравя за смелата позиция.

Разбира се, когато работиш на един голям пазар, дори и малък процент хора да купуват твоите произведения, можеш да станеш милионер като него. Проблемът идва, ако си в България, където хората са не само малко, но и мисленето ни е такова, че да спестиш пари и да не платиш на автора се смята за героизъм. Надявам се това да започне да се променя – да имаме свободата да ползваме всякакви произведения на литературата и изкуството, но и да се научим да плащаме на авторите заслуженото възнаграждение, когато наистина харесваме техните творби.

Ето това би било наистина справедливо!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Преди една година в дома ми влезе едно неочаквано същество. Едно малко сиво-бяло коте, още на няколко месеца, което дъщеря ми доведе вкъщи, и което нарече на известен рок музикант, продължавайки семейната традиция от моето детство (Първото ми коте, когато бях дете, се казваше Ози ).

Увеличаването на семейството с нов член, при това неспособен да говори и да разбира човешка реч, беше голям шок за всички. Постоянните бели – драскане по дрехите и покривките, олющването на тапетите и разнасянето на косми навсякъде – бяха истински кошмар в началото за всички нас, които дотогава си живеехме спокоен и сигурен живот поне у дома.

Появиха се нови ангажименти – да го храниш, да му чистиш тоалетната, да купуваш храна, при това не каква да е. Появиха се и рани по ръцете и краката ни от ухапване и одраскване, защото дивият му характер понякога беше непредсказуем. (Тоби всъщност е осиновено улично коте, пък и си е хищник е все пак.) Понякога много му се ядосвахме и му измисляхме други имена, с които го наричахме, когато му се караме. Викахме му Тобиасе (това му е официалното име), Тобославе, Тобомире, че даже и Тобозаре

Все с неподходящи играчки си играе

Обаче с течение на времето всички се научихме не само да се съобразяваме с него, но и да го обичаме и да търсим неговите ласки, макар и понякога придружени с нокти и зъби. Тогава, в пристъп на нежност, го наричахме Тобчо. Днес Тоби вече го няма у нас. Не, не е умрял, а дъщеря ми Хермиона (която му е официалния собственик) реши да заживее самостоятелно в друг дом и ни напусна, вземайки и котето със себе си.

Не съм предполагал каква дълбока дупка ще се отвори в сърцето ми и колко много ще ми липсва малкото зверче. Всички вкъщи все още усещаме неговото присъствие и аз постоянно очаквам да го видя да се крие зад някой ъгъл, да се засилва да тича по коридора и да се шмугне между краката ми, влизайки в стаята пред мен.

Сутрин като се събудя, се ослушвам дали ще чуя жалното му мяукане, че е гладен и в първия момент се споглеждаме с жена ми кой ще излезе пръв изпод завивката, за да го нахрани. А после по тишината в коридора се сещаме, че вече го няма. Все още отварям вратата на кухнята внимателно и първо поглеждам дали Тоби е готов да се пъхне в процепа. И все още следя да няма оставена неопакована храна на масата, за не я нападне Тобчо.

Не съм предполагал, че това малко животинче ще предизвика в мен толкова много обич. Не случайно старите хора казват „Вземи си котка да те научи на любов“. Колкото и бели да направи, колкото и да съсипе мебелите или да счупи някоя джунджурия, не можеш да не го обичаш това малко космато същество, което обича да се гуши в теб и да го галиш по гушата.

Глезан

През голяма част от деня работя вкъщи и с Тоби станахме неразделни. Понякога беше ревнив и се намъкваше между мен и клавиатурата на компютъра, за да ме откъсне от моите занимания и да ме накара да му обърна специално внимание. Нерядко си полягвахме двамата за кратка следобедна дрямка – това беше най-голямото ми удоволствие, защото котаракът се сгушваше плътно до мен и двамата се отдавахме на блажен сън, усещайки топлината на другия с тялото си.

Всичко това ми липсва ужасно много. Да, знам, че мога да го виждам понякога, когато ходим на гости на дъщеря ми, но това съвсем не ми е достатъчно. Чудя се защо го обикнах толкова много. Може би защото децата ми са вече големи, а той е като едно малко бебче, макар и много космат и зъбат Сигурно ми е липсвала онази безкористна любов, която малките деца отдават и която предизвикват в нас. Имал съм нужда от духовно пречистване и Тоби е бил неговият катализатор.

Моят Тобчо

В крайна сметка, щастлив съм, че живях една година с него. Научих се да обичам повече – не само него, а и близките си. Благодарен съм, че имах възможността да се грижа за едно друго живо същество и мисля, че това ме направи по-човечен. Чувствах се длъжен да споделя това с вас – в сърцето ми блика толкова много любов, че не мога да я сдържа. А едно малко коте беше причината да я преоткрия.

Обичам те, Тобчо!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Затрупани от работа и задачи, които не можем да свършим навреме, често ни се иска да имаме още едно копие на себе си, което да поеме част от натоварването ни, за да можем да отделим време за близките и за себе си. Имаше и един такъв филм – „Мултиплициране“ с Майкъл Кийтън и Анди МакДауъл, в който въпреки успешното мултиплициране, главният герой се провали. За щастие, това все още е невъзможно в действителност, но създаването на екип, който да може да върши вашата работа, е нещо изключително полезно. И това е идеята на семинара на Ранди Гейдж, който ще се състои на 18.02.2012 г. в НДК.

Ранди Гейдж е известен като един от най-успешните партньори в мрежовия бизнес. Той печели милиони от тази си дейност, и доказва, че тя може да бъде много доходоносна, но не за всеки. Мрежовият маркетинг или МЛМ е много привлекателен както на запад, така и у нас. Много хора се изкушават от възможностите за лесно забогатяване и се втурват в различни МЛМ начинания. Най-голямата заблуда в този бизнес е идеята, че голямото богатство се прави от много лични продажби и поради това повечето хора започват неистово да предлагат своите продукти на най-близките си хора, с което често ги отблъскват както от продукта, така и от себе си.

Ранди Гейдж обяснява мултиплицирането, защото само създаването на голям екип от продавачи може да ви донесе много пари в мрежовия бизнес. Големите милиони не идват толкова от личните ви усилия да продавате, колкото от усилията на вашата „армия от клонинги“, образно казано.

Аз самият имам раздвоено мнение за МЛМ подхода. Нерядко такива фирми са финансови пирамиди и бизнесът им е на ръба на закона. Други пък работят напълно законно и продават полезни стоки и услуги. Имам много приятели, които се занимават с подобна дейност и неведнъж са ме канили да се включа в един или друг мрежови модел. В крайна сметка приех веднъж и сега работя в една компания като застрахователен консултант. Смятам, че продуктите, които представяме на клиентите, са полезни, а бизнесът на компанията е напълно законен. Проблемът е, че човек колкото и да се напъва, не може сам да направи толкова много продажби, че да забогатее и да стане финансово независим. Нужна е мрежа, нужен е екип.

Затова смятам семинара на Ранди Гейдж за изключително полезен за онези, които работят в мрежовия маркетинг и директните продажби – той разкрива онези действия и качества, които са ни необходими, за да създадем ефективен и продуктивен екип, от чиято дейност наистина можем да спечелим добри пари.

Ако това ви интересува, ако работите в МЛМ компания или имате такова намерение, смятам, че семинарът е точно за вас. Все още, до 18.01.2012 можете да се регистрирате на цена от 100 лева, която след тази дата ще се повиши. Възползвайте се!

Завършвам с приветствието на Ранди към всички участници в семинара. Аз ще бъда там, защото вярвам, че ще бъде полезен.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Отминаването на една година и настъпването на новата са повод за равносметки и предвиждания на бъдещето. Такива бяха и повечето блог публикации в края на 2011 година и аз го намирам за чудесна тема за 50-тото, юбилейно издание на блог дайджеста. Надявам се, че през новата година ще имаме още много и качествени блог публикации и тази рубрика все още ще ви бъде интересна и ще ви вълнува.

***

Георги Ангелов представя една статистика от Евростат за доходите на човек в европейските страни за 2010 г., от които се вижда съотношението в стандарта на живот между българските граждани и другите европейци. Според тези данни най-бедната страна в Европа е Албания, а България е най-бедната страна в ЕС. За съжаление, тази информация е доста стара – явно статистиците на ЕС действат много бавно. Вече е 2012 г. и би било интересно да видим как изглеждат тези данни за отминалата 2011 г.

Иван Стамболов-Sulla споделя своята класация с топ 5 събития за 2011 г. Прави ми впечатление включването и анализа на международни събития, които сякаш напоследък официалните български медии пренебрегват (може би защото премиерът Борисов не участва в тях).

Най-интересни за мен бяха статиите, посветени на социалните мрежи. Димитър Цонев прави предсказания за социалното осъзнаване на българина през 2012 г., а Иво Илиев дава своите предвиждания за дигиталните тенденции през новата година. Василена Вълчанова представя 5 нива на усвояване на социалните мрежи като маркетингов инструмент и установява, че повечето българските компании не достигат и до средното трето ниво. Тя, обаче, намира това като повод за оптимизъм, защото смята, че тенденцията е да се движим нагоре, така че през новата година можем да очакваме значително по-ефективно и по-масово използване на социалните мрежи в бизнеса.

***

Жюстин Томс защитава мнението, че блоговете все още имат своята стойност и значимост в социалното общуване (с което аз съм напълно съгласен) и че социалните мрежи няма да ги изместят, а по-скоро ще ги допълват. Велян Стайков допълва тази идея, представяйки българските „влогъри“, т.е. видео блогъри – хора, които записват публикациите си на видео, а не като текст. Това е една нова за България форма, но явно набира скорост и предизвиква все повече интерес. Това за мен е поредното доказателство, че блогването се обогатява и развива, но не само не запада, а печели все повече последователи.

Павлина Върбанова представя своята теза за блога като платформа за споделяне на знания, което тя прави с много професионализъм и любов към читателя. И независимо, че нейната статия е посветена на знанията по български език, блогът е идеалната платформа за споделяне на всякакъв вид знания, стига авторът да е наистина компетентен и да има заинтересувана аудитория.

***

В категорията „полезни публикации“ искам да ви представя Методът „Дисни“ – мисловна техника, представена от Тодор Христов, която може да бъде много полезна в групови сесии за решаване на проблеми или обсъждане на идеи. Фитнес блогът на BB-Team обяснява какво представлява хъркането, кога се засилва и какво можем да направим, за да го предотвратим,  а Ласка Ненова представя разказите на Стойчо Димитров за Турция – как е устроено движението, кои са общите черти на нашите два езика и как се ходи на пазар в Турция.

От туристическата тема не мога да пропусна поста за Белинташ – местност, наричана Родопския Стоунхенжд – едно магическо място, което още не съм посещавал, но което страшно много ме привлича.

Белинташ

***

Накрая ви предлагам няколко поста, които да ви накарат да се позамислите, а може би да ви вдъхновят за действие. Иван Стамболов представя своите наблюдения за „репаганизацията“ на запада, което ще рече отдръпване на западните народи от религията и което според него е пагубно за цивилизацията, защото

обществата, които са се отдръпнали от християнството, страдат от социална и културна дезинтеграция и от заплахата да се стопят демографски след няколко поколения. [...]

Някои смятат, че големите цивилизации създават големите религии. На мен обаче ми се струва, че по-скоро големите религии създават големите цивилизации.

Статията е изключително добре аргументирана и специално я препоръчвам за онези, които смятат себе си за атеисти и които авторът призовава към смирение и съмнение в собствената си правота.

Блогът Библиотеката представя читалнята-чайна на издателство ЛИК – едно място, където домакините са създали магическа обстановка на свещенодействие от четенето, общуване с хора, обсебени от книгите и споделяне на топли напитки. Намирам тази идея за невероятно добра и мисля, че съвсем скоро ще се появят и други такива места, където любителите на добрата книга ще мога да почетат и да се срещат със съмишленици в приятна обстановка.

Димитър Цонев представя идеите на Бен Пар за предприемачеството и желанието да промениш света в блога на Жюстин Томс. Защо хората решават да започнат собствен бизнес, кое ги спира и какво е нужно, за да пребориш страховете си и да реализираш идеите си. Хареса ми, защото в света има много идеи, но само шепа от тях стигат до своята реализация. За това е нужна воля, вяра и постоянство. Това е урокът, който аз научих от тази презентация. надявам се да е полезна и за вас.

***

Завършвам с поста на Тихомир Димитров Светът не се нуждае от ремонт. В него се говори за Изобилието и Оскъдицата, за Любовта и Страха. Постът е толкова въздействащ, че на моменти спирам да го чета, защото усещам, че съм тръгнал по погрешния път. Когато някой ти каже в очите, че грешиш, ти става неприятно. Усещам, че съм се отклонил от пътя на Любовта и Изобилието, но ми е трудно да намеря правилната посока. Ще прочета поста на Тишо още няколко пъти сигурно, за да намеря своята посока. Надявам се неговата мъдрост да ви бъде полезна и за вас.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Lars Von Trier е много особен режисьор. Едни го обожествяват, други го смятат за пълен идиот. Това е хубаво. Както казва великия маркетинг гуру Гай Кавазаки, важно е да поляризираш мненията на хората. Ако са безразлични към теб и твоето творчество – значи нищо не си постигнал.

Е, аз трудно мога да се причисля към едната или другата група, просто защото в мен неговите филми предизвикват и двете чувства. Хем го харесвам, заради темите, които разглежда и начините, по които ги представя, хем се дразня на техническите средства, които използва, на мудното развитие на действието и на постоянно подскачащата камера, от която на моменти ми се завива свят.

„Breaking The Waves“ е филм, в който духовното се сблъсква с плътското, религиозният фанатизъм се пречупва пред чистата вяра в Бога, егоизмът се пречиства чрез жертвоготовност, а истинската любов наистина може да прави чудеса. Интересен похват на режисьора е използването на умствено увреден човек, с което вероятно иска да покаже, че за да можеш да се отдадеш истински на вярата и любовта си, трябва да се отърсиш от всичките мисли, предразсъдъци и правила, които обществото ти налага.

Донякъде филмът ми напомня на „Форест Гъмп„, където героят беше буквално идиот, но пък беше изпълнен с чиста доброта и обич към хората, което в крайна сметка му донесе късмета в живота, с тази разлика, че в „Breaking The Waves“ героинята Бес страда от шизофрения и нейния личен егоизъм се превръща в причина за страданието й, откъдето идва и мотивът за любовта като изкупление. И естествено, като във всеки уважаващ себе си европейски филм, тук няма хепи енд.

Харесва ми мисълта на режисьора Фон Триер, който казва, че добрият филм не трябва да те оставя да спиш спокойно през нощта. И въпреки че на мен два часа и половина ми бяха малко в повече и че някои сцени, в които героите се гледат мълчаливо без да проговорят, можеха спокойно да бъдат изрязани без това да навреди на филма, фактът, че не можах да заспя спокойно и че цяла нощ, след като го гледах, мислих за него, означава, че филмът е бил наистина добър.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Признавам, че напоследък малко се укрих от публични изяви или, както казва един приятел, потопих се като вражеска подводница Причината е проста – никога не съм обичал да пригласям в общия хор, независимо колко позитивна и благородна е темата, а празници като Коледа и Нова година за мен винаги са били повод за размисъл и пренастройване на мислите и целите, а не на лигави пожелания за здраве и късмет. Не че не го желая на всички близки, приятели и читатели, но звучи ужасно банално, когато го чуеш за 315-ти път.

Повод за новия поток на мислите ми бяха лекцията, която изнесох в курса по оптимизация за търсачки на Академия Телерик, от която сам се вдъхнових за стойността и важността на блога, новата ми работа като маркетинг мениджър във фирма Български софтуерни технологии, която произвежда продукта CadIS – софтуерна система за кадастър и модерно земеделие, и влошеното ми здравословно състояние, което налага радикални мерки за промяна на начина ми на живот и хранене, ако искам да живея още малко.

Затова за тази година си поставих малко цели, за да мога да се фокусирам по-лесно  върху тях и да мога да ги изпълня. Харесва ми идеята на Крис за 100 дни да напише 100 поста в различни блогове. Това може и да е малко прекалено, но определено смятам и аз да пиша повече, макар и по-кратки публикации в блоговете си. Напоследък бях много по-активен в социалните мрежи, но написаното там отминава и се забравя бързо. Написаното в блога остава и може лесно да бъде открито, дори и след повече време. От много време планирам да стартирам нов сайт и блог, в който да пиша за общуването в интернет, за маркетинга – личен и фирмен – и за онова, което ни прави хора в новото време. Сега обещавам публично, че ще го направя до края на януари и след това ще публикувам поне по една статия седмично в него, както и във всичките си останали блогове. Май и при мен ще се окаже, че ще трябва да пиша по една статия всеки ден, но като са в различни блогове и по различни теми, се надявам да не ви омръзва.

Важното е да успея да създам образ на добър професионалист за себе си в публичното пространство и да спечеля доверието на своите читатели, които да превърна в клиенти или в пропагандатори на моите продукти и услуги. Когато успея да създам в себе си дисциплината да пиша редовно, мисля, че ще бъда готов и за следващите стъпки от големия план, които засега ще премълча.

Второто голямо обещание е да се движа повече. Смятам да ходя до офиса всеки ден пеша, като с това навъртам поне по един час дневно ходене, а като допълнение ще включа и бягането по 4 километра, което досега практикувах от дъжд на вятър, поне два пъти в седмицата.

Ето, признах си греховете – мързел и липса на организация, – които смятам да излекувам по този начин. Смятам, че ако успея да наложа някакъв ритъм на движение, спорт и работа, ще мога след това да включвам и други задачи, които да превърна в полезни и здравословни навици и така да постигна главните цели, които съм си поставил.

Не знам дали ще успея, но при мен нещата буквално са на живот и смърт, така че май нямам много избор. Ако се питате кое е толкова страшно, че говоря за умирачка, ще ви кажа. През зимата на 2001 г. един доктор ми откри диабет и ми предсказа 10 години живот. От тогава минаха 11 години и аз още не съм умрял. Това от една страна ме радва, защото днес буквално всеки ден ми е подарък. От друга страна виждам, че положението се влошава и единствената причина е, че с нищо не съм си променил начина на живот, а по този начин няма как да се преборя с болест, която съвременната медицина смята за нелечима, но въпреки това се прави, че я лекува.

Знам, че има хора, които са победили диабета – значи е възможно. Но са нужни много воля и усилия. Затова давам това публично обещание пред вас – ако го спазя, ще спечеля не само аз, но и ще дам пример на много хора, които се мъчат с диабета; ако не го спазя, много ще ме е срам.

Защо заглавието на поста е „За важността на блога“? Защото блогът е моят начин да намеря своя път, да потърся подкрепата на приятели и да споделя постиженията си пред света – това ме мотивира да работя и да се боря, а се надявам и да бъда полезен. Очертава се много интересна нова година!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Валери Величков – един мой виртуален приятел във Фейсбук публикува преди време следния статус:

Само с един единствен въпрос може да се определи пола, възраста и социалния статус на човека:
- Какво означава за вас „Да си изкараш хубаво вечерта?“

Мислех си, че ако това твърдение е вярно, то мъжете сигурно ще предпочитат да отидат на кръчма с приятели и да се веселят, а жените – да бъдат у дома с цялото семейство. По-младите може би ще предпочетат романтична среща на свещи, а по-възрастните – просто разговор с близки хора. Затова зададох публично въпроса на моите приятели в социалната мрежа и получих много интересни отговори.

Разбира се, някои са действали като чукчите и не са прочели отговорите на другите, поради което някои отговори според мен са идентични, въпреки че са казани по различен начин. Поради това реших да ги обобщя малко в няколко категории. Общият брой на гласовете е 166, но някои хора са посочили няколко отговора.

Първа категория – кротко събиране с приятели

Тук по-скоро идеята е не в шумния купон, а в тихия разговор, в споделянето на проблемите и в намирането на подкрепа в лицето на най-близките приятели. Ето и конкретните цифри:

• Добри приятели, хубава приказка, близост, уют, липса на лицемерие – 69 гласа
• Умерено хапване, смях и сладки приказки с добри приятели – 18 гласа

Общо – 87 гласа или 52% от всички отговори.

Втора категория – семейна сбирка

Този избор според мен много прилича на предишния, но разликата е в това, че компанията е много по-интимна и може би по-тясна. Тук говорим вече за най-най-близките си хора, с които често се разминаваме в забързаното ежедневие и една вечер, в която всички се събираме заедно и можем да си поговорим, е наистина приятно прекарана. Няма да крия, че това е един от моите избори Отговори:

• Да се съберем цялото семейство и да разговаряме – 21 гласа

Общо – 21 гласа или 13% от всички отговори.

Трета категория – среща с любимия човек

Тук степента на интимност е още по-силна и се включва едно ново усещане за романтика и флирт. Ето отговорите:

• Хубава музика, книга, любим човек, споделени усещания – 25 гласа
• Да рецитираме любовни стихове с любимата сред свещи, тиха музика и цветя – 1 глас

Общо – 26 гласа или 16% от всички гласове.

Четвърта категория – сам с любимото си занимание

Тук идеята е, че денят е бил уморителен и най-доброто за една вечер след тежък ден, е пълна почивка без никакви дразнители. Някои от отговорите са ми малко странни, но аз самият също понякога предпочитам самотата, която ми помага да се вгледам в себе си, пред общуването с други хора. Вижте отговорите:

• Да си полежа в леглото сам с хубава книга и музика – 18 гласа
• Да си легна рано и да се наспя добре, за да съм бодър и свеж за работа утре – 4 гласа
• Да се отърся от грижите за деня и да си почина активно, спокойно, позитивно – 1 глас
• Да бъдеш заедно с най-добрия приятел – себе си – 1 глас
• Да изгледам мача по телевизията с биричка в ръка – 1 глас

Общо – 25 гласа или 15% от всички гласове.

Пета категория – купон

Ако всичко дотук беше избор на спокойна почивка и тих разговор, то в тази категория изборът е яка веселба, макар и в различни форми. Ето отговорите:

• Да танцувам до 5:30 – 2 гласа
• Да се напия здраво с приятели – 2 гласа
• Ядене на корем и „Не се сърди човече!“ с приятели – 1 глас

Общо – 5 гласа или 3% от всички гласове.

Шеста категория – други

Тук влизат такива отговори, които не можах да ги причисля към никоя от изброените дотук категории. Общо взето, странни отговори. Тук влизат и тези, които предложих в самото начало на анкетата, но никой не ги избра. Ето ги всички:

• Да ми спре интернета – 1 глас
• Всичко без последното… и още много други – 1 глас
• Да се изчукаме с някое готино гадже – 0 гласа
• Да чуя новините и да разбера какво става със стачката – 0 гласа

Общо – 2 гласа или 1% от всички гласове.

Какво означават за мен тези данни? (Естествено, без да претендират за каквато и да е представителност.) Очевидно, моите приятели обичат тихите и спокойни вечери, прекарани с близки хора. На практика 81% от отговорите твърдят това. Има едни 15% които предпочитат да са сами, но в крайна сметка от така получените резултати е невъзможно да се определи нито полът, нито възрастта, нито социалния статус на хората, участвали в анкетата. Има както млади, така и по-възрастни, както мъже, така и жени. С други думи, твърдението на Валери е просто шега без реално покритие.

Може би има и друго тълкувание – хората да не са отговорили искрено или просто моите приятели да са някаква особена прослойка, която съвсем не е представителна извадка за настроението на българския народ. Аз например включих отговорите за секса и за новините още в началото на анкетата и никой не ги е избрал. Нима наистина никой не си представя секса като приятно прекарване на вечерта? Трудно ми е да го повярвам. Въпросът за новините също е интересен. Никой не е отговорил, че гледането на новини за стачки е свързано с представата му за приятна вечер, но повечето хора все още гледат новините по телевизията всяка вечер. Това някаква нова форма на мазохизъм ли е тогава?

Темата ми е интересна, така че ще се радвам, ако и вие добавите своето мнение по този въпрос. Аз имам и още един отговор, с който се захващам веднага, след като публикувам този пост: да се прибера по-рано вкъщи и да сготвя вечеря за моите любими момичета. Рядко ми се случва, но като знам, че съм доставил удоволствие на всички в семейството, ме кара да се чувствам много щастлив.

Наздраве!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Напоследък се натрупаха страшно много интересни публикации, на които все не мога да обърна достатъчно внимание и да ги събера в дайджеста. Днес представям на вашето внимание всичко интересно, което съм запазил още от средата на ноември, но ви гарантирам, че е много добро и ще ви хареса. Другата седмица ще обобщя интересните блог публикации от декември в юбилейното 50-то издание на дайджеста и след това ще се срещнем отново в началото на Новата 2012 година.  Приятно четене!

***

Темата на това издание може да се каже, че е българската народопсихология. Много блогъри коментираха нашите национални черти, пречупени през призмата на обществените, професионалните и междусъседските взаимоотношения, а немалко хора коментираха (и оспориха) българската народна мъдрост, изразена в нашите пословици и поговорки. Ето за какво ставаше дума:

Йордан „JD“ Хлебаров разсъждава над израза „Не си гледай само в краката„, който е точно обратното на нашата поговорка „Гледай си в краката“. С други думи, дилемата е дали да оставиш въображението си и мечтите си да се развихрят, или да бъдеш реалист и да гледаш да не паднеш на земята. Много ми харесва заключението на Йордан:

Хлапето в мен гледа напред, поотрасналото хлапе в мен си гледа в краката. Но да си гледаш в краката не значи, че не вдигаш поглед постоянно и не гледаш напред. Напротив. Именно комбинацията от двете те движи напред – веднъж да гледаш да не се препънеш и да паднеш; веднъж да знаеш накъде отиваш.

Владимир Кабрански (krizt) пък разсъждава над друга популярна поговорка – да изоставиш питомното и да гониш дивото. Това, което ми харесва в българските поговорки, е, че в тях винаги можеш да намериш материал за разсъждение и че всеки открива нещо за себе си, макар и това за всеки да е различно. Ето един цитат от поста на Владимир, който си харесах:

Беззащитната овчица не я интересува, че я доят, стрижат и колят, а се прибира безропотно в кошарата. Не иска свободата, защото тя я плаши. Извън кошарата е страшното диво, а вътре е „прекрасното“ питомно. За опитомените хора е същото.

***

Две публикации, които разглеждат поведението на българина в обществото и се опитват да разберат кое провокира простотията ни да излезе наяве. Марио Пешев коментира поведението на нашенеца в поста си Българската народопсихология на улицата, а Божидар Божанов предизвиква самото понятие за общество в съзнанието на българина. Ето един цитат от поста на Марио:

Излизаме сутрин. Съседите си крещим по стълбите заради тропане, ремонт, бебе. Навън хората сме намръщени и се разминават злобно. Качваме се в рейса, където има бутане и псуване, или в колата, докато по улиците се засичаме, ругаем и си показваме различни комбинации от пръсти. В работата шефът е комплексар, защото до скоро е бил на нашето равнище и иска да ни тъпче, за да не заемем мястото му, защото така може да изплати ипотеката. Влизаме да плащаме сметки, където чакаме 3 часа администрацията да си изиграе пасианса, преди да им платим пари, от които им плащат заплатите. В магазина ни гледат на криво и ни крещят, когато питаме къде се намира някой рафт. Отвън ни чакат просяците, които се нареждат в колона по един. Излизаме вечерта, където сервитьорката се държи троснато и неадекватно. Прибираме се и осъзнаваме, че остават 60лв до края на месеца, както и още 20 дни преди заплата.

Болезнено, но вярно.

***

Някои блогъри се опитват да се върнат назад в миналото и да потърсят причините за това, което сме във възпитанието, което получаваме от обществото. Ана Динкова разказва спомени от детството си, когато е посещавала редовно католическата църква и объркването й от поведението на православната църква у нас в поста си Неделно за вярата. Лидия Стайкова пък разсъждава за образованието, бизнеса и свободата, вдъхновена от книги, които наскоро е прочела. От нейния пост ви представям заключителната мисъл:

…никак не е лесно ако държиш в ръцете си власт (като учител или мениджър, например)  да се откажеш от нея – не непременно защото си опиянен от властта и не искаш да я делиш с другите, а защото се страхуваш от хаос и провал. Съгласна съм че е основателно да се страхуваш от тези неща ако дадеш власт и свобода на хора, които никога не са боравили с власт и свобода и всъщност може и да не искат или да не им стиска да го правят. Това, обаче, не може да служи за аргумент  в защита на диктатурата в класната стая и в офиса.

***

Разбира се, има и позитивни проблясъци. Поли Козарова споделя своите впечатления от това как мнозинството българи ненавиждат работата си и постоянно се оплакват как тя им тежи и ги мъчи, но пък разкрива, че за самата нея работата е удоволствие. Аз също обичам работата си и се радвам, че има такива хора като Поли. Вярвам, че докато нас ни има, има и надежда да станем по-добри и да заживеем по-добре.

Тук на помощ идва и Пламен Петров, който предлага списък за бърза справка – един малък списък с въпроси, които трябва да си зададем в края на всеки ден, за да знаем дали сме го изживели добре и дали сме се приближили поне малко към желаното щастие. Изключително полезно!

***

По отношение на злободневните теми ви предлагам няколко много силни публикации: Иван Стамболов – Sulla обяснява защо нова политика не може да се прави със стари и изхабени политици в поста си Старите чепици на новото мислене, Жюстин Томс разкрива причината предприемачите да бъдат често неразбрани, а Григор Гачев разяснява защо така наречените праводържатели в музиката и кногиздаването застават на пътя между авторите и техните най-верни почитатели и на практика ограбват и едните, и другите.

***

Два полезни поста от Събина Панайотова и от Тодор Христов. Събина представя сайта NetCinema.bg, в който можете да гледате легално филми само срещу SMS oт 2.40 лв. Това е чудесна идея, както казва тя, защото хем създателите на филмите получават някакви приходи и това може да продължи безкрайно дълго на принципа на дългата опашка, хем и зрителя плаща цена, която е съвсем по джоба му и не би възразил срещу това. Засега в репертоара на сайта има само един филм – Love.net, – но се надяваме, че скоро ще се обогати значително и така ще привлече още зрители.

Тодор представя списък на най-добрите бизнес книги за 2011 година, създаден на базата на продажбите в интернет книжарницата NovaVizia.net. Книгите са не само страхотен източник на полезни знания, но са и един от най-евтините начини да ги придобиете. Аз лично съм чел половината от заглавията в този списък и гарантирам, че са наистина добри. Коледа наближава и аз вярвам, че хубавата книга е подарък, който всеки ще оцени подобаващо.

***

В това издание на дайджеста отново имаме истории за пътешествия и величествени природни картини. Първата е на Цветелина Георгиева, която разказва за Мадара, за нейната история и за поверията, свързани с това магическо място, а втората е колоритна приказка за малко познатата ни хималйска държава Бутан, разказана от Димитър Тодоров (Домосед).

Бутан

***

Отново завършвам с притча от блога „Позитивното“, този път заимствана от Хорхе Букай. Тя разкрива тайната на вечната любов и макар силно да се изкушавам да я цитирам, но ще ви оставя да я прочетете сами. Аз самият научих този урок от живота, но знам, че работи. По този повод ще ви споделя и една песен, в която се казва същото:

Ако обичаш някого, дай му свобода.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.