На 07.04.2012 г. (събота) българската стартъп медия NewBusiness.bg организира семинар “WordPress за стартиращи предприемачи“, който ще запознае участниците с най-популярната уеб платформа – WordPress – и с начините да я използвате за изграждане на вашия бизнес уеб сайт. А съм блогър от 5 години вече и съм не само активен потребител на WordPress, но и помагам на своите клиенти да създадат първите си уеб сайтове с помощта на тази платформа, която не само е безплатна и лесна за ползване, но и е невероятно мощна и дава възможност за създаването на много широк спектър от уеб сайтове. Естествено, сайтът на моята компания RammSoft, както и сайтът на Клуб “Спри и помисли!”, който е една неформална организация с идеална цел, също са изградени с помощта на WordPress.

Лекторът на семинара – Марио Пешев – е не само изключително кадърен програмист и блогър с голям опит, но и много обаятелен лектор. Аз самият съм присъствал на негови лекции и знам, че от тях със сигурност ще научите изключително полезни неща, а и ще можете да ги изпробвате на практика.

Семинарът се провежда със съдействието на най-авторитетната българска хостинг компания – Суперхостинг.бг – и участниците ще имат възможността да видят процеса по създаване на хостинг и домейн, инсталиране на платформата WordPress, оформяне на дизайна и потребителския интерфейс и реалното пускане в действие на изготвения сайт. Мисля, че за да се научим да работим ефективно, имаме нужда от точно такъв тип практически обучения, независимо в коя област се занимаваме.

Семинарът ще бъде полезен за всички, които искат да създадат свой сайт или блог с минимални средства и максимален ефект. Цената е изключително ниска за ползата, която ще придобиете от него, така че горещо ви го препоръчвам. Можете да се регистрирате или на адреса, даден от NewBusiness.bg, или от страницата на Събитие.бг.

Направете го – няма да съжалявате!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Много се радвам, че книгите от първата серия, които реших да раздам на читатели, намериха своите нови притежатели, независимо от факта, че на самия мен не ми бяха харесали много. Това показва, че хората се различават по вкус и онова, което за един не е интересно, може да се окаже ценно за друг.

Имам категоричното намерение да продължа тази инициатива, като ще се старая книгите, които обявявам за подаряване в един пост, да бъдат по някакъв начин тематично свързани. Този път темата е техническа и ви представям няколко заглавия, посветени на програмирането на софтуер – книги, които по някакъв начин са попаднали у мен, но повечето дори не съм ги чел, тъй като от известно време насам не се занимавам с тази дейност.

Повечето от книгите, които ви представям по-долу, не съм чел, но съм чувал, че са добри, макар и самите технологии вече да са доста остарели. Съжалявам, че едва сега се сетих да разчистя библиотеката си от тях, но се надявам, че все още за мнозина могат да бъдат полезни. Ако не се интересувате от програмиране, моля, споделете поста с ваши приятели и познати, които биха проявили интерес. Глупаво би било да похабяваме тези книги, ако за някого могат да бъдат полезни.

Условието да ги получите е същото, както и преди: напишете коментар защо искате определена книга, като се постарайте да се обосновете добре, да разкажете нещо интересно, което да ме впечатли и да реша да дам книгата на вас. Ако има няколко желаещи за една книга, ще решавам субективно, според това кой коментар ме е впечатлил най-много. Първоначално ще дам шанс на всички в продължение на две седмици. Ако се съберат желаещи за някои заглавия в рамките на тези две седмици – ще ги раздам. Ако не – оставям ги да чакат, докато се намери човек, който да ги пожелае. Успех на всички!

Ето ги и самите книги. Първата част са книги, посветени на платформата Microsoft .NET Framework.

Building COM+ Applications Using Microsoft .NET Enterprise Services (2557A – Official Course)

Това е учебник за подготовка за вземане на сертификационния курс на Microsoft със същото заглавие. Книгата е от 2002 г.,макар че курсът е от 2004 г. Написана е на английски език, като включва и придружаващо CD с примери и упражнения. Старичка е, но е много полезна, защото има доста детайлно описание на класовете, които трябва да се познават, с техните методи и параметри, както и множество прости и разбираеми примери. не знам дали курсът е още валиден, но знанията, описани в учебника, биха ви били полезни, ако се занимавате с програмиране на .NET.

Microsoft .NET Framework – Приложно програмиране на Jeffrey Richter

Това е една от фундаменталните книги за .NET Framework, а Джефри Рихтер – един от най-уважаваните автори по темата. Издадена е през 2002 г. и в Щатите, и в България. Книгата е преведена на български език и въпреки, че самият .NET Framework претърпя доста версии оттогава, смятам, че книгата ще е полезна за всеки програмист, решил да навлезе в тази територия. Тя обяснява основните принципи на работа на .NET, които са останали непроменени и до днес. Повече информация за нея, можете да видите от сайта на Microsoft.

Microsoft Visual Studio .NET 2003 – Поглед отвътре

Тази книга е написан от екип от автори, издадена е в България от Софт Прес през 2003 г., но е на английски език. Съзнавам, че точно това заглавие може би вече е твърде старо – не знам доколко информацията вътре е приложима за по-новите версии на Visual Studio .NET, но пък се надявам, че Microsoft не са сменили генерално принципите на работа на тази среда за разработка и може наистина книгата да бъде от полза за начинаещи програмисти. Книгата изобщо не е отваряна – вероятно ми е била подарена по някакъв повод, но така и не съм имал възможност да я прочета. Дано някой от вас да извади повече късмет с нея! Повече инфо – в Amazon.com.

Писане на сигурен код (Writing Secure Code)

За тази книга също съм чувал, че е добра, особено ако държите да предпазите приложенията си от хакерски атаки. Тя отново е посветена на програмиране в среда на Microsoft .NET Framework. Това е по-популярното второ издание на книгата,  у нас е издадена през 2004 г. и е на английски език. Също не съм я чел, но отпред на корицата има цитат от Бил Гейтс, който казва, че в Майкрософт тази книга е задължително четиво. Сигурно има защо!

Програмиране на Microsoft Visual Basic .NET на Джон Конел

Това е една от първите книги за програмиране в среда на .NET Framework и представя доста добре основните концепции на средата, както и особеностите на езика за програмиране. Някога работех като програмист и пишех предимно на “класическия” Visual Basic, който стигна до версия 6, преди да бъде “претопен” в .NET средата. Тази книга разкрива новия синтаксис на езика и как се програмира с него в .NET. Книгата, която подарявам, е издадена оригинално през 2002 г., у нас е издадена през 2003 г. на български език и върви с придружаващо CD с примери и сорс кодове. Повече информация за книгата – в Amazon.com.

Microsoft Windows Security Resource Kit

Книгата е издадена през 2003 г. и е посветена на Windows XP основно. Българското издание е на английски език и включва допълнително CD с примери и електронна версия на книгата. Моят екземпляр е съвсем нов и непокътнат. Признавам, че не обичам темата за сигурността в софтуера. Моето разбиране е, че колкото повече се набляга на сигурността, толкова повече пада производителността. Аз съм човек, който обича свободата и поради това тази книга е останала встрани от моя поглед. Може и да греша, разбира се. Точно затова се надявам, че може да бъде полезна за някой от вас. Вижте повече за нея в Amazon.com.

Дотук бяха книгите, посветени на Microsoft .NET технологиите. Следващите са още по-стари, но пък може и да са по-добри

Visual C++ – поглед отвътре на Дейвид Круглински

Тази книга съм я чел от време на време, тъй като ми се е налагало да пиша малко на C++ и съм я ползвал като справочник. навремето колегите казваха, че това е една от най-добрите книги за C++, а “истинските” програмисти твърдят, че това е единственият “истински” език за програмиране. Е, аз не споделям това мнение, но съм забелязал, че все още много голяма част от софтуера по света се пише на C++ и може би тази книга ще бъде полезна за мнозина програмисти, независимо дали ползват компилатори на Microsoft или на някоя друга фирма. Книгата е от 1998 г. и е посветена на версия 5.0 на програмната среда. Любопитно е, че цената й навремето е била 15 000 лева! Книгата е на български език и няма компакт диск. Повече за нея – вижте в Amazon.com.

Технологии AxtiveX и OLE – David Chappell

Книгата е от 1996 и това, което предлагам, е нейно руско издание. На времето, когато аз самият работех като програмист, нямаше много хубави книги по програмиране у нас и често посягахме към руски издания. Тази книга е наистина много добра и аз я ползвах много активно, когато програмирах на Visual Basic 5 и 6. Описаните подходи важат със сигурност за програмиране под Windows 2000 и XP, така че ако някой все още работи с класически технологии от преди времето на .NET Framework, тази книга би била много полезна за него, стига, разбира се, да може да чете на руски език. Това е една от книгите, с които ми е най-трудно да се разделя, макар отдавна да не се занимавам с програмиране. Искрено се надявам някой от вас да може да я използва. Вижте повече за нея в Amazon.com.

И накрая – една книга за потребители на Microsoft Office продукти, а не за програмисти:

Всичко за Microsoft Office 2000 Professional

Да, както програмистите, така и обикновените потребители на софтуер знаят, че с годините постоянно излизат нови версии на продуктите и старите става все по-малко полезни и актуални. Все пак, тази книга представя по доста детайлен начин почти всички възможности на продуктите от офис пакета на Майкрософт и независимо, че визуалният интерфейс на съвременните версии се е променил, основните функционалности са си останали същите, така че ако знаете как трябва да свършите една работа с вашата електронна таблица от версия 2000, със сигурност лесно ще се справите със същата задача и в най-новата версия, която имате. В книгата са включени описания на продуктите Word, Excel, PowerPoint, Access и Outlook. Моето издание е на български език, а в сайта на Amazon.com можете да прочетете повече за книгата на английски.

***

Още веднъж, въпреки че книгите са доста остарели морално, искрено се надявам, че ще могат да бъдат полезни за онези от вас, които ползват тези технологии или пък тепърва навлизат в света на компютрите. Днес много от полезните книги се разпространяват онлайн и това в много отношения е по-удобно – най-малкото не заемат физическо място, но аз мисля, че хартиената книга си има своите предимства и ще бъда много щастлив, ако някои от вас открият очарованието на програмирането чрез тях.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Писателят Адриан Лазаровски се е заел с нелеката задача да разрови простотията във всички сфери на нашето общество в книгата си “Завладей българките“, която пък е логическо продължение на предишната му книга “Завладей българите” (не че в тях има много логика, де ) Книгата не претендира да е някакво шокиращо четиво, изваждащо на бял свят нечувани скандали. Напротив, това е невероятно весела книга, която преекспонирайки простотията около нас се опитва вероятно да ни покаже колко е безсмислено онова, което ни внушават медиите и политиците, и някак си подсъзнателно да ни подсети за всичко красиво и добро, което пропускаме да видим и усетим в живота си (а даже извънземните усещат!)

Подходът на автора да измисля забавни имена на своите герои с явен намек за техните истински първообрази, е много оригинален, но и доста труден. Много ми харесаха имената на телевизионната журналистка Минета Лайкова, което води предаването “Вонещо”, както и на министър председателя Бройко Боядисов, чиято основна задача е да боядисва огради и да ги брои. Едно от най-добрите попадения беше името на руския бард Балалай Мастерхуев, което ме докара до неистов смях без да мога да се сетя цели три дни кого имитира, а аз даже бях писал за него в блога си!

Разбира се, има и слаби попадения като Цецо Цацата и Кецо Кацата, Литю Лайнера и Щърбан Щангата, но пък Тодор Алкохолев и Величко Древнев от расата на Великите Древни направо къртят. Една от запазените марки на автора са множеството съкращения – на бизнес организации и политически партии, – при които за съжаление, не винаги има добри попадения, но ПУСИ-СОГ и ЯКСЕГС ще предизвикат вашето любопитство.

В книгата трудно може да се говори за сюжет, но историята с две думи е тази: извънземните откриват, че България е най-силната държава в света и че българите са единственият народ, който може да покори света. Затова те решават да покорят българите и да ги превърнат в маши за своите империалистически цели. Само дето българите се оказват корав народ и за да ги покорят, се налага първо да завладеят техните жени. Оказва се, че българките са тези, които управляват мъжете си и извънземните решават, че чрез тях могат да установят своята власт над целия свят. Планът им включва създаването и масовото разпространяване на невероятния продукт Цицимакс, на който никоя жена не може да устои

Книгата е наистина забавна, но заигравката с простотията крие някои опасности като това да прекалиш с нея и читателят да се отврати. На мен лично ми се стори, че на моменти Адриан преминава границата на търпимото и простотията определено ми идва в повече. Разбира се, при всеки читател това е различно, така че “Завладей българките” със сигурност ще си спечели както много фенове, така и много хора, които ще я определят като проява на лош вкус.

Аз лично смятам, че авторът определено има талант за писане, книгата е забавна (а на моменти в нея са вмъкнати и много интересни сериозни исторически факти), така че си струва да се прочете. Онова, което ме отблъсна, е прекаляването на моменти с грубата простотия и това, че в крайна сметка героите на книгата са онези, които виждаме всеки ден по телевизията и от които аз поне отдавна съм се отвратил – политици, търсещи внимание, полуграмотни журналисти и мутри, превърнали се в бизнесмени по случайно стечение на обстоятелствата.

Все пак, книгата е забавна и е свеж полъх (макар и с лек аромат на пръдня) в нашата литература

Вижте още:

• Ревю на “Завладей българките” от Христо Блажев
• Рецензия на “Завладей българките” от Бранимир Събев
• Ревюта на “Завладей българките” и “Завладей българите” от Циничния Елф

И накрая: официалния трейлър на книгата – нещо, което все още рядко се среща в българското книгоиздаване:

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Фирмата Web and Events е решила да започне една серия от събития, посветени на уменията да продаваме, наречена King of Sales и първото издание от тази поредица ще бъде семинар-мастърклас по продажби, воден от Сандро Форте, който ще се проведе на 07.03.2012 г. в Интер Експо Център. Признавам, че преди да ме поканят на това събитие, не познавах лектора и нямах добра представа кой е той. Открих, че Сандро Форте а автор на една малка, но ценна книга, наречена “Посмей да бъдеш различен“. Книгата изглежда малко незабележително отвън с почти изцяло черния си дизайн на корицата, но вътре е изпълнена с полезни практически съвети за всички, които малко или повече се занимават с продажби, а това на практика сме всички ние.

Обичам бизнес книгите, в които има полезни практически съвети, при това не издекламирани в повелително наклонение “прави така, защото така ти казвам”, а богато илюстрирани с примери от личния опит на автора, което печели доверието на читателя и го мотивира да започне да ги прилага. “Посмей да бъдеш различен” е точно такава книга и аз съм много доволен не само от това, че я открих и прочетох, но и че ще имам възможността лично да се видя с нейния автор на предстоящия семинар.

Сандро Форте е специализирал в областта на застраховките “Живот” и това още повече ме заинтригува, тъй като и аз самият в момента работя като застрахователен консултант в една брокерска компания. Прочитайки книгата, открих, че голяма част от неговите примери и съвети са “приети на въоръжение” в нашата компания, но от него разбрах защо и как да ги прилагам най-правилно при общуването с клиентите. Съветите на Сандро са много полезни не само конкретно за провеждането на бизнес срещи и успешното приключване на сделките, но и за по-ефективно управление на времето, за поставянето на приоритети и степенуване на целите и като цяло за воденето на един успешен, пълноценен и удовлетворяващ живот. От тук можете да прочетете една част от книгата, публикувана безплатно на сайта на издателството, за да се убедите сами в моите думи.

Авторът е първият човек, който категорично заявява, че е възможно човек да бъде успешен и богат без да похабява целия си живот в работа, а като успява разумно и практично да балансира бизнес задачите си с личните си удоволствия и винаги намирайки време за своето семейство и приятели.

Успехът е нещо лично, казва той, и означава различни неща за различните хора. Но най-важното, което аз научих от книгата за себе си, е следното:

Успехът не е сравнение между двама души, а сравнение на постиженията на един човек със собствения му потенциал.

И че за да го постигнем, трябва да излезем от зоната си на комфорт. С други думи – да си размърдаме задника. Да, на моменти не е много приятно, че трябва да се свърши някаква работа, но само така можем да стигнем до желаните цели, а тогава удовлетворението ни ще бъде истинско.

Семинарът, който ще се проведе на 07.03.2012 продължава идеите от книгата. В него ще се говори:

• за мотивация и управление на времето,
• за намиране на “добрите” клиенти и как да им отправим неустоимо предложение,
• как да се справяме с възраженията (моята най-голяма слабост),
• как да продаваме повече, по-качествено и по-скъпо,
• и как да печелим още препоръки за нови сделки.

Независимо дали се занимавате с директни продажби или работите в някаква фирма, всеки от нас е пряко или косвено ангажиран с продажбите или най-малкото е заинтересуван. Защото само продажбите на нашите стоки и услуги носят приходите, от които нашата фирма и ние лично се нуждаем, за да просперираме.

Убеден съм, че семинарът на Сандро Форте ще е много ценен за хората, занимаващи се с бизнес и горещо ви го препоръчвам. Регистрирайте се до 17.02 и ще можете да се възползвате и от отстъпка в цената. Аз ще бъда там, ще се радвам да се видим и с вас!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Само допреди няколко седмици се възмущавахме от щатските проекто-закони SOPA и PIPA, които застрашаваха свободата на целия Интернет, и изведнъж като гръм от ясно небе узнахме, че България е тайно е подписала търговско споразумение, което й вменява задължението да преследва своите граждани като престъпници, нарушаващи нечии корпоративни интереси. Това е договорът ACTA. И понеже нещата са наистина сериозни, а този документ бе подписан от доста държави, без да бъде обсъждан в обществото, което предизвика масови протести, реших, че е добра идея да събера и да ви представя обобщена информация за него, споделена в българските блогове. А след като бъдете добре информирани, мисля, че най-правилната постъпка е да се включите в българския протест срещу ACTA, който в София ще започне на 11.02.2012 (събота) от 11:00 часа пред пилоните на НДК.

За ACTA най-напред научих от блога на Боян Юруков и неговия пост ACTA или как се обират човешки права, където авторът ни предупреждава за опасните последствия не само от конкретния документ, но и от идеята да се сключват тайни споразумения във века на масовата информация. По-късно попаднах и на поста на Константин Павлов-Комитата AC TA – поредното посегателство срещу свободата, в който той гневно споделя своето възмущение както от потайността на подготвянето и подписването на това споразумение, така и от презумпцията, че отговорността за спазването на законите се прехвърля върху трети лица като доставчиците на интернет услуги или продавачите на електронна техника. Комитата се възмущава и от поведението на нашето правителство, което за пореден път “заема възможно най-ретроградната и мракобесна позиция [...] и взема възможно най-непрозрачните решения.”:

За да ни пробутат този тип законодателство, веднъж ни го маскираха като антитерористична дейност (Наредба 40), веднъж като борба с детската порнография (ЗЕС), а сега като борба с ментетата (ACTA).

По-нататък Григор Гачев дава няколко конкретни примера какво точно означава приемането на ACTA за нас, обикновените потребители. Ето част от тях:

• За нарушения на интелектуални права (напр. слушане на “пиратствана” музика) се предвиждат наказания, които включват затвор.
• Наказанията да бъдат договаряни пряко между корпорациите-праводържатели и обвиняваните от тях лица, без участие на съда. Корпорациите не са длъжни да представят каквито и да е доказателства за обвиненията си. Размерът и обхватът на наказателните мерки се определят от корпорациите.
• Сайт, в който е била споделена “нарушаваща авторските права” информация, трябва да бъде спиран при поискване от корпорацията-праводържател. (Корпорацията не е длъжна да представи доказателства, че информацията наистина нарушава интелектуални права, или че тя притежава тези права.)
• Правото на “честна употреба” се ликвидира. Ако например споменете в своя статия името на корпорацията А или продукта й Б, това е пряко нарушение на нейни интелектуални права. Ако статията е негативна, корпорацията е в пълното си право да ви осъди на затвор. Разбира се, за нарушените й интелектуални права.

***

Николай Сисоев-Труден предвижда скорошното възраждане на нови диктатури в лицето на създателите на тези закони, наричайки ги Успешна манипулативна техника. Според него “демокрацията се свива и незабележимо изчезва, работейки ПРОТИВ, а не ЗА”. И още:

Никой закон не казва „забранява се на престъпниците…“, защото по закон всички са равни и невинни, до доказване на вината и отнемане на правата. Затова всеки закон, който отнема нещо от свободите и правата ви, е закон, който всъщност ви определя като престъпници. Тази невидима нишка в закона, която ви определя като престъпници до доказване на противното, всъщност не работи против престъпността, а против правото на личността да бъде свободна и разграничавана от престъпника.

Когато законите работят ПРОТИВ, се стига до абсурдното твърдение, че спазването на човешките права осакатява борбата с престъпността. Това внушение вече успешно работи и мнозина са съгласни да се откажат от някои свои права в полза на борбата ПРОТИВ престъпността.

От тук до диктатурата има само едно кимане на главата.

В същия дух е и статията на Пейо Попов Разделното време на ACTA. Докато още не е влязъл в сила законът, цитирам дословно:

ACTA не е нито началото, нито ще е края. ACTA нито ще спре споделянето на файлове, нито ще направи артистите богати. Средствата за заобикаляне на технологичните ограничения, които ACTA ще наложи, са отдавна измислени и от години се използват от организираната престъпност. Да, това споразумение ще спомогне за обявяването ви за престъпници, но не го взимайте лично, а го приемете като само още един етап в процеса по разделяне на обществото според достъпа до информация. Във време, когато знанието е най-важната предпоставка за успех и средство за производство, неоторизирания достъп до знание ви прави престъпници. Когато възможността да се създава се цени толкова високо, е естествено това право да бъде монополизирано и защитено със заплаха от репресии.  В този смисъл, ACTA е само инструмент за разделяне на хората на можещи и знаещи, от една страна и обикновени престъпни невежи от друга.

Ние всички вече сме престъпници, не си правете илюзии. Всички нарушаваме нормите за защита на „интелектуалната собственост“, без да сме музиканти, артисти или хора занимаващи се само с интелектуален труд. Абсурдността на сега действащата уредба води до това, че подобни естествени дейности са на ръба на законното:

• Да четете книга на детето си – погледнете съобщението за правата: забранено е всяко възпроизвеждане, по какъвто и да е начин. Какво си мислите, че е четенето на глас?
• Детето ви не може да рисува, рецитира или пее чужда песен – всеки се учи да твори като подражава на чуждото, но това е (о, ужас!) копиране на авторско произведение и директно ограбване. Опитайте се да го снимате и качите в сайт за споделяне и бъдете благодарни, ако само ви изтрият.
• Да пускате музика на сватбата си, рождения ден или какъвто и да е друг празник – това е публично изпълнение, изрично уредено право за носителя на правата, който няма (а и не знае как) да спечели от вашата веселба.
• Да пращате връзка към каквото и да е онлайн – няма начин да знаете дали по този начин не разпространявате произведение, което нарушава чужди права, а вие не искате да сте съучастник в кражба на интелектуална собственост, нали?
• Да цитирате, да критикувате, да спорите – без значение дали това е допустимо ползване, ползването на част от чуждо произведение може да ви въвлече в спор дали сте имали право да го ползвате въобще, което прави началната цел доста далечна.

Примерите, както казва Пейо, може да ви се струват абсурдни, но са напълно реални. И това трябва да ни стресне. Защото когато цял един народ е виновен пред закона, тогава той може много лесно да бъде манипулиран от управляващите. А вие искате ли да бъдете манипулирани?

***

Някои блогъри, като Комитата смятат, че ACTA не е просто търговско споразумение, каквото се опитват да го изкарат политиците, а е нов военно-политически съюз, който цели ново световно преразпределение на силите и ресурсите и че участието ни в него е ултимативно – или сме с тях, или сме против. Тоест, успокоителната новина, която медиите ни подхвърлиха, че Бойко Велики е уверил, че България ще подпише договора с условия, е чиста партенка – създателите на този договор не са дали възможност на никой да поставя условия, камо ли на дребна държавица като нашата.

Асен Ненов пък твърди, че проблемите със следенето ни в Интернет са много по-малки от истинския замисъл на споразумението, който на практика цели да запази сегашното статукво между държавите и да остави бедните държави без шансове за развитие, а богатите да станат още по-богати.

Трети пък, като Христо Блажев, демонстрираха с голяма доза хумор как би изглеждало едно ревю на книга, ако договорът ACTA бъде приет и реализиран в пълния му замисъл. Този текст страшно много ми напомня за романа “451 градуса по Фаренхайт”. Дали наистина ни чака такова бъдеще?

***

Благодарение на Вени Гюрова открих интересен видео запис на част от предаването “Факторът Кошлуков”, в който водещият Емил Кошлуков доста ясно и точно обяснява на телевизионните зрители смисъла на ACTA и последиците, до които може да доведе неговото ратифициране от българския парламент. Макар, че не е от блог, а от телевизия, споделям с вас това видео, защото е наистина добро, а и водещият обяви, че ще следи темата, както и протестът срещу споразумението в събота. Изгледайте го!

***

Боян Юруков безспорно е най-активният блогър по темата ACTA и искам да цитирам още две негови публикации. В едната той съпоставя мненията на български министри и на представителите на другата страна – продуцентите по темата, както и дава един показателен пример, че корпорациите-праводържатели всъщност не правят нищо, което би било във взаимен интерес на тях, на артистите и на техните почитатели и клиенти. Вместо това, те предпочитат да играят ролята на интелектуални стражари и да печелят не от предлагането на стоки и услуги, а от наказването на хора, които просто нямат начин да си платят за това, че са ги ползвали.

Най-важният въпрос е: какво да се прави. В поста си ACTA – илюзията за решение, Боян акцентира върху нуждата от обществен дебат. Проблемите на интелектуалните права и на свободите на гражданите стават все по-остри и единственият смислен начин да ги решим е чрез масова обществена дискусия. Дотогава, обаче, този договор трябва да бъде спрян. Подобни съвети дава и писателят Тихомир Димитров, който разглежда въпроса от позицията и на трите заинтересувани страни – автори, издатели и потребители. За да постигнем просперитет в новото време, трябва да се изслушваме и уважаваме взаимно. Всяка форма на насилие в вредна и може да разруши благоденствието, в което живеем в момента. Затова ACTA трябва да бъде спрян, а хората трябва да седнат на масата и да разговарят.

***

Още обзорни материали с много връзки можете да видите тук:

• Владимир Кабрански публикува целия текст на споразумението на български език.
• ACTA и нарастващата вълна на недоволство от Боян Юруков.
• Крис Георгиев дава своето лично мнение в поста си ACTA – разделяй и владей, както и доста материали по темата на английски език.
• Малкото камъче на ACTA под колелото на големия свят – Комитата с личен коментар и много връзки към други сайтове.

***

Включете се в протеста срещу ACTA, за да могат българските управници да видят, че сме хора с мнение и с позиция и да вземат правилното решение относно този срамен документ и да бъде замразено неговото ратифициране.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Нова година – нов късмет. Надявам се да е така и с блоговете и да донесе нови теми и нови, интересни блог публикации. Минавам директно напред без повече уводни думи и ви представям най-интересните блог постове, които приковаха вниманието ми през последните няколко седмици.

***

Започвам с богатите и много емоционални впечатления на Анастасия Карнаух от първото й запознаване с България. Винаги ми е било любопитно как един човек, идващ от друга страна, с друга настройка и с друг роден език, усеща и възприема нашата страна. Настя е много богат духовно човек и нейните впечатления от България и българите са много интересни и приканващи към размисъл.

Ана Динкова пък разказва за проблемите на семейните хора, които след раздяла трябва да започнат отново да се социализират индивидуално и да ходят на срещи, за да се запознаят с нови хора. Като се замисли човек, не само в работата, но и в семейството човек може да се “институционализира” и да стигне дотам, че всяка промяна в живота си да посреща с панически страх. Възниква въпросът: дали ние, семейните хора с дълъг брак “да си налягаме парцалите” и с всички сили и средства да се стремим да опазим браковете си, или просто да поддържаме активен социален живот заедно и поотделно от брачната си половинка?

***

Тодор Христов споделя интересни разсъждения за нишовия и масовия маркетинг. Според една негова анкета, се оказва, че повечето хора се занимават с нишови продукти, отколкото с масови. Нишовият бизнес може да бъде много ефективен в днешните времена на неограничени възможности за комуникация, както споделя и Крис Андерсън в своята книга “Дългата опашка”, за която и аз писах, но в малък пазар като нашия, той може и да не е особено печеливш. Затова и аз споделям извода, до който е достигнал Тодор, че добър подход за малките фирми у нас е да се занимават с няколко отделни ниши, от които биха могли да получат приемлив доход.

От малко по-друга гледна точка тръгват разсъжденията на Денислав Георгиев за фокусирането, но сякаш стигат до същия извод. Много популярни бизнес автори съветват да се фокусираме в една дейност, в едно начинание, за да можем да станем перфектни, но Денислав оспорва тази идея с аргумента, че така можем да пропуснем много възможности и че тясното специализиране / фокусиране в една област може да ни попречи да разкрием потенциала си в други. Мисля си, че може би е прав, тъй като и самият аз много трудно успявам да се фокусирам само в една дейност. Интересувам се от много неща и все още си мисля, че не съм открил онова, в което съм най-добър. Затова и продължавам да експериментирам, а това ми доставя удоволствие

***

Няколко поста с информация, която може да ви бъде полезна: Никола Балов представя промените в законодателството, свързани с договорите с мобилен оператор, Маргарит Мисирджиев дава полезни съвети как да използвате подписа си в имейла по-ефективно, а в моя блог “Нова работа” можете да прочетете 6 полезни съвета за намиране на работа през 2012 г.

В този дайджест отново имам постове за интересни места и впечатляващи приключения. Тихомир Димитров разказва изключително увлекателно за историята и настоящето на Малта – една малко позната крепост в сърцето на Средиземно море, а Николай Китанов споделя историята на своето авантюристично пътуване из Кавказ на мотор в цели 8 части и с много снимков материал: част 1, част 2, част 3, част 4, част 5, част 6, част 7, част 8.

Малта

***

Още няколко интересни поста, свързани с политиката, начина ни на мислене и обществения живот. Радан Кънев коментира някои явни слабости на управляващата партия, които са разочаровали голяма част от хората, вярващи, че тя ще донесе някаква промяна в нашия политически живот (аз не съм от тях) и нарича това “краят на началото“. За мен най-интересен е въпросът, който авторът поставя в края на публикацията си: Коя е отговорната алтернатива на това управление, как изглежда тя и какво ни предлага? Интересно би било да видим.

Тодор Христов цитира изказване на гуруто на продажбите Ранди Гейдж, който твърди, че “Титаник” е най-вредният филм, правен някога. Повод за това твърдение е фактът, че в този филм бедните се показват като добри хора, а богатите като лоши, което внушава на зрителя, че да си беден е хубаво, а да си богат – лошо. Не бих казал, че точно този филм е най-типичният пример за такова послание, но съм склонен да се съглася, че в него има подобни социалистически идеи. Темата е хубав повод за дискусии и спорове. Можете да споделите своето мнение в коментарите отдолу.

Не мога да подмина и темата за блоговете, които уж постоянно умирали. Аз, като човек, стараещ се да пише относително редовно (макар и не много често), смятам, че блоговете трайно се настаниха в общественото пространство като форма на комуникация и ще останат за дълго там, дори и някои блогъри да се отказват от тази дейност и други да заемат техните места. По този повод ви предлагам две хубави статии: на Василена Вълчанова, която развенчава 6 мита за блоговете (един от тях е точно този, че били умирали) и на Жюстин Томс, която обяснява защо ни трябват блогърите и с какво са полезни на обществото.

***

Завършвам дайджеста с два поста, посветени на събитието на месец януари – TEDxBG 2012. Крис Георгиев прави много детайлен обзор на всички презентации, а Константин Павлов – Комитата добавя малко критика и доста снимки. За съжаление, този път не можах да присъствам поради изключително големия интерес на толкова много хора, който доведе до много бързото изчерпване на билетите. Събитието бе окачествено от много хора като супер вдъхновяващо (каквото и трябва да бъде, щом е TED), но наистина организаторите би трябвало да помислят за по-голяма зала и за някои нови лица на сцената. Повтарянето на някои лектори още на третото издание ми се струва доста ограничаващо. Мисля, че в България има много хора, които могат да излязат на сцената на TEDxBG и да разкажат вълнуващи истории.

Пожелавам ви вдъхновение и ентусиазъм във всичко, с което се захващате!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Не знам дали е късмет, но аз много рядко съм имал проблеми със зъбите и поради това на практика си нямах личен стоматолог. Когато ми се наложи да потърся помощта на зъболекар, което се случваше на 5-6 години веднъж, всеки път съм попадал на различен лекар, дори и да съм ходел в едно и също здравно заведение. Просто хората не се задържат толкова дълго на едно място.

Случи се веднъж да ми се счупи един зъб и тогава трябваше да потърся спешна помощ. За късмет, дъщеря ми Цвети ми подсказа, че наблизо до нас видяла някакъв надпис, пътувайки в тролея. Запътих се към това място и там открих стоматологичния кабинет на д-р Румяна Василева. Трябваше да стана на 40 години, за да открия своя личен стоматолог, който вече няколко години се грижи за зъбите на всички членове на моето семейство.

Д-р Василева ме впечатли с невероятно грижовното си отношение към пациентите, а аз като капризен и страхлив пациент мога много добре да оценя това. Когато се налага да работи с бормашината, предварително обяснява какво ще направи, дали ще ме заболи и често прави почивки, за да си възстановя дишането и да се успокоя от болката. Това поведение силно контрастира с множеството зъболекари, на които съм попадал и които дълбаят здраво и упорито като Брус Уилис, когато поставя сонда с атомна бомба в метеорит.

Днес отново бях на манипулации при д-р Василева – наложи се да ми ремонтира поредното счупване на зъб и за пореден път останах възхитен от прецизната й работа, съпътствана с минимално количество болка, внимателно отношение, подробно и разбираемо обяснение на проблемите със зъбите ми и възможните решения, и неизменната усмивка и добро настроение. Вярно, никога посещението при зъболекар не може да мине без болка, но моят личен стоматолог го прави максимално приятно, доколкото това е възможно.

Някога, като ученик имах тежко преживяване с една училищна зъболекарка. Тя беше огромна цицореста жена и като работеше по зъбите ми направо ме възсядаше, така че дъхът ми буквално спираше. Веднъж се наложи да задълбае малко по-продължително и това така ме изтощи, че в един момент подбелих очите и припаднах. Свестиха ме бързо, но оттогава изпитвам тих ужас от зъболекарския стол. Затова си мия зъбите старателно по три минути от всички страни и във всички посоки, само и само да не ми се наложи да ходя на зъболекар. Днес тези страхове постепенно избледняват. Имам си зъболекар, на който се доверявам изцяло и знам, че тя ще направи всичко възможно, за да оправи проблемите със зъбите ми внимателно, грижовно и с минимална болка.

Благодаря Ви, д-р Василева!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Винаги съм смятал, че сегашните закони за защита на авторските права са неадекватни, защото противопоставят авторите на техните почитатели и вместо да ни накарат да си даваме парите за тяхното изкуство с удоволствие, те гледат на нас като на престъпници и постоянно ни заплашват със затвор. Паулу Коелю е бил винаги защитник на каузата, че творчеството трябва да бъде споделяно и че никой не бива да бъде заплашван, ако не желае да плати за това, в което сме напълно единодушни.

Не само това, ами той дори лично издирва пиратски версии на своите книги на различни езици и ги споделя от своята рубрика Пиратът Коелю. И въпреки, че самият той си вади хляба от продажбите на своите произведения, в последния си пост той призовава към откритото им пиратстване:

Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Авторът не случайно е избрал този подход към своите произведения. Той е разбрал, че именно свободното разпространение на неговите книги е отприщило и по-големите продажби. Ето един истински пример:

През 1999 г., когато за първи път бях публикуван в Русия (тиражът беше 3000 копия), страната страдаше от жестока липса на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах в интернет страницата си. Година по-късно, когато кризата приключи, продадох 10 хиляди копия от печатното издание. До 2002 г. продажбите бяха достигнали 1 милион, а днес вече надхвърлят 12 милиона. [...] И продажбите ми продължават да растат – близо 140 милиона копия са продадени по цял свят.

У нас наскоро имаше едни издатели, които сравняваха книгите със сирене. Коелю прави съществена разлика:

Ако изядете един портокал, трябва да се върнете до магазина, за да си купите друг. В този случай плащането на място има смисъл. Когато става дума за произведение на изкуството, вие не си купувате просто хартия, мастило, четка за рисуване, платно или ноти, а идеята, родена от комбинирането на тези продукти.

Пиратството може да послужи като повод за запознанство с работата на артиста. Ако харесвате неговите идеи, ще поискате да ги имате в дома си – една добра идея няма нужда от защита.

Всичко останало е алчност или невежество.

Няма как да не се съглася с него и да не го поздравя за смелата позиция.

Разбира се, когато работиш на един голям пазар, дори и малък процент хора да купуват твоите произведения, можеш да станеш милионер като него. Проблемът идва, ако си в България, където хората са не само малко, но и мисленето ни е такова, че да спестиш пари и да не платиш на автора се смята за героизъм. Надявам се това да започне да се променя – да имаме свободата да ползваме всякакви произведения на литературата и изкуството, но и да се научим да плащаме на авторите заслуженото възнаграждение, когато наистина харесваме техните творби.

Ето това би било наистина справедливо!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Преди една година в дома ми влезе едно неочаквано същество. Едно малко сиво-бяло коте, още на няколко месеца, което дъщеря ми доведе вкъщи, и което нарече на известен рок музикант, продължавайки семейната традиция от моето детство (Първото ми коте, когато бях дете, се казваше Ози ).

Увеличаването на семейството с нов член, при това неспособен да говори и да разбира човешка реч, беше голям шок за всички. Постоянните бели – драскане по дрехите и покривките, олющването на тапетите и разнасянето на косми навсякъде – бяха истински кошмар в началото за всички нас, които дотогава си живеехме спокоен и сигурен живот поне у дома.

Появиха се нови ангажименти – да го храниш, да му чистиш тоалетната, да купуваш храна, при това не каква да е. Появиха се и рани по ръцете и краката ни от ухапване и одраскване, защото дивият му характер понякога беше непредсказуем. (Тоби всъщност е осиновено улично коте, пък и си е хищник е все пак.) Понякога много му се ядосвахме и му измисляхме други имена, с които го наричахме, когато му се караме. Викахме му Тобиасе (това му е официалното име), Тобославе, Тобомире, че даже и Тобозаре

Все с неподходящи играчки си играе

Обаче с течение на времето всички се научихме не само да се съобразяваме с него, но и да го обичаме и да търсим неговите ласки, макар и понякога придружени с нокти и зъби. Тогава, в пристъп на нежност, го наричахме Тобчо. Днес Тоби вече го няма у нас. Не, не е умрял, а дъщеря ми Хермиона (която му е официалния собственик) реши да заживее самостоятелно в друг дом и ни напусна, вземайки и котето със себе си.

Не съм предполагал каква дълбока дупка ще се отвори в сърцето ми и колко много ще ми липсва малкото зверче. Всички вкъщи все още усещаме неговото присъствие и аз постоянно очаквам да го видя да се крие зад някой ъгъл, да се засилва да тича по коридора и да се шмугне между краката ми, влизайки в стаята пред мен.

Сутрин като се събудя, се ослушвам дали ще чуя жалното му мяукане, че е гладен и в първия момент се споглеждаме с жена ми кой ще излезе пръв изпод завивката, за да го нахрани. А после по тишината в коридора се сещаме, че вече го няма. Все още отварям вратата на кухнята внимателно и първо поглеждам дали Тоби е готов да се пъхне в процепа. И все още следя да няма оставена неопакована храна на масата, за не я нападне Тобчо.

Не съм предполагал, че това малко животинче ще предизвика в мен толкова много обич. Не случайно старите хора казват “Вземи си котка да те научи на любов”. Колкото и бели да направи, колкото и да съсипе мебелите или да счупи някоя джунджурия, не можеш да не го обичаш това малко космато същество, което обича да се гуши в теб и да го галиш по гушата.

Глезан

През голяма част от деня работя вкъщи и с Тоби станахме неразделни. Понякога беше ревнив и се намъкваше между мен и клавиатурата на компютъра, за да ме откъсне от моите занимания и да ме накара да му обърна специално внимание. Нерядко си полягвахме двамата за кратка следобедна дрямка – това беше най-голямото ми удоволствие, защото котаракът се сгушваше плътно до мен и двамата се отдавахме на блажен сън, усещайки топлината на другия с тялото си.

Всичко това ми липсва ужасно много. Да, знам, че мога да го виждам понякога, когато ходим на гости на дъщеря ми, но това съвсем не ми е достатъчно. Чудя се защо го обикнах толкова много. Може би защото децата ми са вече големи, а той е като едно малко бебче, макар и много космат и зъбат Сигурно ми е липсвала онази безкористна любов, която малките деца отдават и която предизвикват в нас. Имал съм нужда от духовно пречистване и Тоби е бил неговият катализатор.

Моят Тобчо

В крайна сметка, щастлив съм, че живях една година с него. Научих се да обичам повече – не само него, а и близките си. Благодарен съм, че имах възможността да се грижа за едно друго живо същество и мисля, че това ме направи по-човечен. Чувствах се длъжен да споделя това с вас – в сърцето ми блика толкова много любов, че не мога да я сдържа. А едно малко коте беше причината да я преоткрия.

Обичам те, Тобчо!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Затрупани от работа и задачи, които не можем да свършим навреме, често ни се иска да имаме още едно копие на себе си, което да поеме част от натоварването ни, за да можем да отделим време за близките и за себе си. Имаше и един такъв филм – “Мултиплициране” с Майкъл Кийтън и Анди МакДауъл, в който въпреки успешното мултиплициране, главният герой се провали. За щастие, това все още е невъзможно в действителност, но създаването на екип, който да може да върши вашата работа, е нещо изключително полезно. И това е идеята на семинара на Ранди Гейдж, който ще се състои на 18.02.2012 г. в НДК.

Ранди Гейдж е известен като един от най-успешните партньори в мрежовия бизнес. Той печели милиони от тази си дейност, и доказва, че тя може да бъде много доходоносна, но не за всеки. Мрежовият маркетинг или МЛМ е много привлекателен както на запад, така и у нас. Много хора се изкушават от възможностите за лесно забогатяване и се втурват в различни МЛМ начинания. Най-голямата заблуда в този бизнес е идеята, че голямото богатство се прави от много лични продажби и поради това повечето хора започват неистово да предлагат своите продукти на най-близките си хора, с което често ги отблъскват както от продукта, така и от себе си.

Ранди Гейдж обяснява мултиплицирането, защото само създаването на голям екип от продавачи може да ви донесе много пари в мрежовия бизнес. Големите милиони не идват толкова от личните ви усилия да продавате, колкото от усилията на вашата “армия от клонинги”, образно казано.

Аз самият имам раздвоено мнение за МЛМ подхода. Нерядко такива фирми са финансови пирамиди и бизнесът им е на ръба на закона. Други пък работят напълно законно и продават полезни стоки и услуги. Имам много приятели, които се занимават с подобна дейност и неведнъж са ме канили да се включа в един или друг мрежови модел. В крайна сметка приех веднъж и сега работя в една компания като застрахователен консултант. Смятам, че продуктите, които представяме на клиентите, са полезни, а бизнесът на компанията е напълно законен. Проблемът е, че човек колкото и да се напъва, не може сам да направи толкова много продажби, че да забогатее и да стане финансово независим. Нужна е мрежа, нужен е екип.

Затова смятам семинара на Ранди Гейдж за изключително полезен за онези, които работят в мрежовия маркетинг и директните продажби – той разкрива онези действия и качества, които са ни необходими, за да създадем ефективен и продуктивен екип, от чиято дейност наистина можем да спечелим добри пари.

Ако това ви интересува, ако работите в МЛМ компания или имате такова намерение, смятам, че семинарът е точно за вас. Все още, до 18.01.2012 можете да се регистрирате на цена от 100 лева, която след тази дата ще се повиши. Възползвайте се!

Завършвам с приветствието на Ранди към всички участници в семинара. Аз ще бъда там, защото вярвам, че ще бъде полезен.

Внимание! Поради стачка на летището във Франкфурт, семинарът на Ранди Гейдж се отлага за месец април 2012 г. Точната дата ще бъде публикувана допълнително. Всички закупени билети ще важат без заверка, уточняват организаторите и се извиняват за неудобството.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.