Питат ме хората: защо не публикуваш вече петъчни притчи? Истината е, че държа това, което публикувам в този блог, да бъде мое съдържание или поне да имам някакъв принос, а не просто да копирам текст от други източници. Затова и досега в рубриката “Петъчна притча” намирах интересни истории (главно от блога на Паулу Коелю, който пък ги намираше от някъде другаде) и ги превеждах на български език за вас. Напоследък Коелю не публикува такива истории и това доведе до дългото затишие напоследък в тази рубрика.
Добрата новина е, че намерих други места, където човек може да прочете интересни и поучителни истории и едно от тях е блогът на Владимир Кабрански “Нямам идея“. Трябва да си призная, че започнах да го чета още преди много време, но ми се видя обладан от много негативни емоции и темите му бяха предимно политически, така че скоро загубих интерес към този блог. Мина се доста време преди да открия, че той е започнал да пише приказки (надявам се, че са оригинални негови), в които умело представя негативизма и цинизма на съвременния българин в качествата на своите приказни герои, но вече им противопоставя и други идеи, които ни карат да се замислим над своите мисли и своето поведение.
Приказките на Владо Кабрански са като разкази с неочакван край – имат някакво послание и някаква поука, но понякога ми е трудно да я осъзная и да обясня с думи – просто чувствам, че в живота имам алтернативи и че щастието ми зависи единствено от това коя алтернатива ще избера и по кой път ще поема (в мислите и в делата си).
Точно това ми харесва в неговите притчи и реших да споделя някои от тях с вас.
Публикувано от Майк Рам 
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога 
) Книгата не претендира да е някакво шокиращо четиво, изваждащо на бял свят нечувани скандали. Напротив, това е невероятно весела книга, която преекспонирайки простотията около нас се опитва вероятно да ни покаже колко е безсмислено онова, което ни внушават медиите и политиците, и някак си подсъзнателно да ни подсети за всичко красиво и добро, което пропускаме да видим и усетим в живота си (а даже извънземните усещат!)
В края на миналата седмица излезе 
