The Man On The Silver Mountain

Може би си спомняте, че преди известно време, издателство “Махалото” и блогът “Библиотеката” организираха конкурс за лични истории, по темата “July Morning”, озаглавен “Моят Джулай“. Наградата беше книгата “Blood On The Highway” – автобиографията на Кен Хенсли – един от основателите на легендарната група Uriah Heep и автор на почти всички техни големи хитове. Участвах в конкурса с голям мерак – не само за да спечеля наградата, а защото съм голям почитател на музиката на Хенсли и Хийп – това беше музиката на моите тийнейджърски години – и независимо, че от повече от 30 години тези големи имена са разделени, всичко, свързано с тяхната история, ми е свидно на сърцето.

Бях ходил два пъти на Камен бряг да празнуваме Джулай Морнинг – през 2007 и през 2009 година, все покрай фестивала Калиакра Рок Фест в Каварна – и имах страхотни впечатления от това преживяване. Когато спечелих конкурса бях много щастлив от това, че бях успял да увлека много свои приятели да подкрепят кандидатурата ми и покрай това да научат нещо повече за Кен. Няколко дни по-късно се срещнах с Мария Панчева – шефът на издателството – и Георги Грънчаров – автор на блога “Библиотеката” – които ми връчиха мечтаната награда.

Книгата се чете лесно – по-малка е от 300 страници, а историята на Кен е толкова вълнуваща, че просто поглъщах страниците една след друга, завладян от любопитство и страст. Виж, да пиша ревю за нея, вече е доста по-сложна задача.

Сложна заради това, че той самият е много сложна личност. Произхождащ от бедно семейство, в неговото съзнание винаги е лежал стремежът към забогатяване, към измъкване от блатото на беднотията. И когато го е постигнал, е започнал да харчи с такава самоунищожителна страст, че не след дълго отново се е озовал на дъното.

Преминал през множество женитби и разводи, през покупки на къщи и състезателни коли, през дългогодишна и тежка зависимост от хероина, днес Кен Хенсли ни се представя като един помирен със себе си човек, чист от наркотици, вярващ в Бога и открил отново призванието си да твори.

Е, разбира се, младостта си е отишла, голямата слава също и колкото и да твърди, че не съжалява за нищо от миналото, в книгата се усеща една тъжна нотка на носталгия по славните дни, по големите концерти, по блясъка на прожекторите, насочени към него.

Биваше ме да изкарвам пари, но не ги ценях и не умеех да боравя с тях добре… даже никак! Прахосах и раздадох много, умирах си да се правя на спасител, а щом видех нещо, което исках да притежавам, задължително си го купувах, независимо дали се нуждаех от него, или не. [...] Дълги години бях толкова беден, че щом изведнъж забогатях, изобщо не се замислях. Просто харчех.

***

Ако си се заплел в такава мрежа – навсякъде те настаняват във ВИП зоните, околните ти обясняват колко си велик и необикновен, – скоро започваш да вярваш на собственото си отражение в очите на хората и докато се стараеш да погълнеш на един дъх опияняващата чаша на успеха, въобще не мислиш за онова, което би могло да се случи по-късно. Започваш да си представяш, че наистина си преобърнал света.

Прочетете остатъка от публикацията »