понеделник, 6 февруари, 2012
В последните години имам чувството, че ни наближава някаква нова форма на тотално господство, която се опитва да задуши свободния човешки дух и да ни превърне в безропотни роби, които постоянно плащат някому някакви сметки дори за най-елементарните си нужди. Светът се променя динамично, а големите корпорации, които печелеха добре от досегашните бизнес модели, не искат да приемат промяната и са готови да поведат открита война срещу народите по света само и само да изцедят и последните стотинки от тях за собствената си печалба.
Само допреди няколко седмици се възмущавахме от щатските проекто-закони SOPA и PIPA, които застрашаваха свободата на целия Интернет, и изведнъж като гръм от ясно небе узнахме, че България е тайно е подписала търговско споразумение, което й вменява задължението да преследва своите граждани като престъпници, нарушаващи нечии корпоративни интереси. Това е договорът ACTA. И понеже нещата са наистина сериозни, а този документ бе подписан от доста държави, без да бъде обсъждан в обществото, което предизвика масови протести, реших, че е добра идея да събера и да ви представя обобщена информация за него, споделена в българските блогове. А след като бъдете добре информирани, мисля, че най-правилната постъпка е да се включите в българския протест срещу ACTA, който в София ще започне на 11.02.2012 (събота) от 11:00 часа пред пилоните на НДК.
За ACTA най-напред научих от блога на Боян Юруков и неговия пост ACTA или как се обират човешки права, където авторът ни предупреждава за опасните последствия не само от конкретния документ, но и от идеята да се сключват тайни споразумения във века на масовата информация. По-късно попаднах и на поста на Константин Павлов-Комитата AC TA – поредното посегателство срещу свободата, в който той гневно споделя своето възмущение както от потайността на подготвянето и подписването на това споразумение, така и от презумпцията, че отговорността за спазването на законите се прехвърля върху трети лица като доставчиците на интернет услуги или продавачите на електронна техника. Комитата се възмущава и от поведението на нашето правителство, което за пореден път “заема възможно най-ретроградната и мракобесна позиция [...] и взема възможно най-непрозрачните решения.”:
За да ни пробутат този тип законодателство, веднъж ни го маскираха като антитерористична дейност (Наредба 40), веднъж като борба с детската порнография (ЗЕС), а сега като борба с ментетата (ACTA).
По-нататък Григор Гачев дава няколко конкретни примера какво точно означава приемането на ACTA за нас, обикновените потребители. Ето част от тях:
- За нарушения на интелектуални права (напр. слушане на “пиратствана” музика) се предвиждат наказания, които включват затвор.
- Наказанията да бъдат договаряни пряко между корпорациите-праводържатели и обвиняваните от тях лица, без участие на съда. Корпорациите не са длъжни да представят каквито и да е доказателства за обвиненията си. Размерът и обхватът на наказателните мерки се определят от корпорациите.
- Сайт, в който е била споделена “нарушаваща авторските права” информация, трябва да бъде спиран при поискване от корпорацията-праводържател. (Корпорацията не е длъжна да представи доказателства, че информацията наистина нарушава интелектуални права, или че тя притежава тези права.)
- Правото на “честна употреба” се ликвидира. Ако например споменете в своя статия името на корпорацията А или продукта й Б, това е пряко нарушение на нейни интелектуални права. Ако статията е негативна, корпорацията е в пълното си право да ви осъди на затвор. Разбира се, за нарушените й интелектуални права.
Прочетете остатъка от публикацията »
5 Коментара | 
Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: ACTA, авторски права, военно-политически пакт, интелектуална собственост, посегателство срещу свободата, потъпкване на свободата, презумпция за виновност, протест срещу ACTA, ратифициране на ACTA, търговско споразумение | 
Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
понеделник, 23 януари, 2012
В края на миналата седмица излезе един важен пост в блога на Паулу Коелю, който сподели своите възгледи за авторското право, за пиратстването на интелектуални произведения и за широко обсъжданите закони SOPA и PIPA, които за щастие на цялото човечество, временно бяха оттеглени от американския Конгрес. И докато аз се наканя да напиша своите коментари по този пост, някои колеги вече успяха да го преведат целия на български и да го публикуват в своите сайтове и блогове. Вероятно ще го намерите на много места, но аз най-напред го открих в сайта “Аз чета”, откъдето са всички цитати, които ще ви предложа.
Винаги съм смятал, че сегашните закони за защита на авторските права са неадекватни, защото противопоставят авторите на техните почитатели и вместо да ни накарат да си даваме парите за тяхното изкуство с удоволствие, те гледат на нас като на престъпници и постоянно ни заплашват със затвор. Паулу Коелю е бил винаги защитник на каузата, че творчеството трябва да бъде споделяно и че никой не бива да бъде заплашван, ако не желае да плати за това, в което сме напълно единодушни.
Не само това, ами той дори лично издирва пиратски версии на своите книги на различни езици и ги споделя от своята рубрика Пиратът Коелю. И въпреки, че самият той си вади хляба от продажбите на своите произведения, в последния си пост той призовава към откритото им пиратстване:
Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!
Прочетете остатъка от публикацията »
3 Коментара | Книги, Общество и нрави | С прикачен етикет: Паулу Коелю, авторски права, книгоиздаване, пиратство | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
събота, 11 юни, 2011
Този път дайджестът започва без предисловие, а с една инициатива, която ме впечатли с това, че едни млади хора са решили да променят света около себе си със своите собствени ръце. За първи път за идеята за почистването и пребоядисването на спирка Шинков научих от блога на Иван Ралчев, който беше озаглавил поста си “Промени света си сам“, а по-късно в блога ProvoCAD публикуваха и серия от снимки от събитието, което според мен е постигнало две неща (поне за участниците в пребоядисването:
- първо, ако искаш да постигнеш нещо полезно, захвани се с него сам, а не чакай някой друг да го направи за теб
- второ, работата, ако има ясна цел и смисъл, може да бъде забавна и да носи огромно удовлетворение.
Нямам какво друго да добавя, освен да поздравя участниците в почистването и пребоядисването на спирката за идеята и за успешното й реализиране. Браво!
Ето и една снимка от това забележително събитие:
***
Лидия Стайкова – Lyd беше подхванала темата за квотите още отдавна, но продължава да пише по нея, а сега, когато предстоят класациите на кандидат-гимназистите, тази тема отново става актуална. Аз лично съм засегнат, тъй като по-малката ми дъщеря е кандидат-гимназист и имам личен интерес квотите да отпаднат, така че повече момичета да се класират и моето дете да има по-голям шанс. От друга страна си мисля, че те имат и своето положително значение, тъй като един клас, състоящ се само от момичета, вероятно ще има някакво патологично влияние върху децата.
Интересно е съждението на Lyd, че квотите съществуват поради невъзможността на нашата образователна система да предложи качествено образование за всички желаещи деца. С други думи – породени са от недостига на качествено образование. Това е така, но пък дали няма нужда от такива ограничения? Ако всички деца искат да учат в английска гимназия, нужно ли е държавата да им даде тази възможност? Всъщност въпросът е: кой трябва да регулира разпределението в различните училища и специалности – държавата или пазара?
***
Валентин Михалев пък разсъждава над толерантността. Честно казано, и аз отдавна съм забелязал, че много от борците за нечии права и приканващи към толерантност, всъщност са нетолерантни към другите, но Валентин го е казал доста точно:
Мисля, че толерантността, в общия смисъл на думата, е ограничаване на правата на една група от хора, в полза на друга.
Все си мисля, че може би има начин да намерим баланса в отношенията си, но не виждам да го търсим.
Прочетете остатъка от публикацията »
5 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Пловдив, По пътя към Сантяго, авторски права, безплатни електронни книги, бисери, блоговете на Google, български университети, екскурзия в Перу, заглавията на книгите, загуба на суверенитет, злото в сърцата ни, квотите за прием в гимназии, мъдрости, на пазар в Истанбул, промени света си сам, самолетен етикет, сива икономика, софтуерно инженерство, спирка Шинков, толерантност, удовлетворение от работата | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
сряда, 9 март, 2011
Признавам, че съм заклет кино-любител и че в търсене на забавление често посещавам родните торент-тракери, за да открия някой интересен филм. Като оставим за момент настрана темата за пиратството, ще открием, че торент сайтовете са една интересна социална мрежа, в която всеки регистриран потребител може да сподели мнението си за даден филм под формата на коментар и така да създаде дискусия, която би трябвало да даде полезна информация на непредубедения читател. Проблемът е, че това съвсем не се получава.
Когато попадна на някой не много известен филм, се сблъсквам със следния проблем: официалното описание е прекопирано от някой некадърен прес-рилийз, който не дава абсолютно никаква информация за филма, а коментарите се разделят точно на две категории в съотношение 50:50. Едните казват “Филмът е супер!”, а другите – “Филмът е голяма боза – не си губете времето!”. Когато попадна на такива оценки, обикновено се доверявам на едната половина коментатори и решавам да си изтегля филма и да го гледам. След това се оказва, че съм сбъркал. Трябвало е да се доверя на другата половина 
Такова беше преживяването ми и с филма “El Dorado” (или “В търсене на Ел Дорадо”), който е повода за написването на този пост. Филмът е мини-сериал в две части, като аз успях да изгледам първата, а за втората все още се колебая 
В него се разказва за търсачи на съкровища, които издирват легендарния град на инките Ел Дорадо, в който било събрано всичкото им злато и който и до днес не е открит. Вярно е, че имаше коментатори, които казваха, че филмът е много бледо копие на “Индиана Джоунс”, но друго си е човек да се убеди от първа ръка В него си има всичко, което можете да очаквате – приключения, преследване, готин пич, хубава мацка, древни мистерии и загадки – всички клишета на класическата холивудска продукция. Обаче е много плосък. Много.
Прочетете остатъка от публикацията »
7 Коментара | Общество и нрави, Филми | С прикачен етикет: Всеволод Пудовкин, Ел Дорадо, авторски права, доверието на зрителя, достоверност, коментари, пиратство, приключения, Natalie Martinez, реализъм, сваляне на торенти, социални мрежи, торент-тракери, търсене на съкровища, Shane West | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
понеделник, 27 септември, 2010
Противоречието е мотото на този дайджест. Публикации, в които се противопоставят различни идеи и твърдения или просто предизвикват читателите да застанат на противоположни позиции. И в двата случая има полза от това, стига да съумеем да разгледаме нещата от различни ъгли, без да изпадаме в диви емоции. Приятно четене!
Понеделник, 20.09.2010
Тази седмица имаше достатъчно много политически и обществени скандали – благодат за медиите и за хейтърски настроеното ни общество – но, както знаете, аз отбягвам такива теми, разчитащи предимно на негативната емоция и опитващите се да манипулират мнението на обществото, което и без това не е родено в собствените му глави. Все пак, ще ми се да покрия всички важни теми и коментари, затова ви предлагам един добър анализ на темата с екстрадирането на българските роми от Франция, написан от Христо Христов.
Блогът Горичка предлага всички въпроси, използвани за рекламната кампания на форум “Родителство”. Не бях попадал на нея преди, но въпросите са жестоки и всеки родител (настоящ или бъдещ) трябва да се опита да им отговори. Ето някоои от тях:
- Защо караме децата да рецитират стихчета пред гостите?
- Защо искаме да се справят с живота сами, но ние решаваме кога да се подстрижат?
- Защо треперим да не се изпоти детето?
- Защо караш децата да казват “добър ден”, вместо ти да го кажеш?
- Защо казваме на децата, че хората ще им се смеят?
Генади ни представя смешната страна на живота с мониторинг на българската преса точно преди края на света. Много оригинално и изключително правдиво! Ето няколко малки цитата от там:
Дянков: „Изпълнихме си обещанието – кризата свършва утре”. – Труд
Край с покачването на цените от утре! – 24 часа
Бойко Борисов открива края на света на тържествена церемония. – Дневник
Прогнозите на феновете на червените се сбъднаха – след като паднаха от Славия, настъпва края на света. – Гонг.бг
Мъдростта на деня идва от две интересни притчи. Сайтът на една жена ни съветва да не очакваме нищо, а блогът Позитиното разказва приказката за газелата и лъва, които всяка сутрин, като се събудят, започват да бягат,за да оцелеят. В унисон с нея е и пътеписът на Меглена от ДР Конго (Заир), където животът е постоянна борба за оцеляване.
ДР Конго (Заир)
Прочетете остатъка от публикацията »
2 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Andi Deris, ДР Конго, Заир, Махмуд Ахмадинеджад, Милена Цветкова, автобиография, авторски права, бъдещето на книгата, българската преса, въпроси за размисъл, домове за деца, задаване на въпроси, изучаване на религия, интервю, истинска любов, краят на света, майчина любов, мобилни телефони, притчи, провал, продукти от месо, Foursquare, Ken Hensley, религия в училищата, родители и деца, семейно щастие, успех, час по мислене | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
понеделник, 26 юли, 2010
Пари и духовност, успех и креативност, национален манталитет и комплексите на българина. Това бяха част от темите на българската блогосфера през изминалата седмица. Приятно четене!
Понеделник, 19.07.2010
Седмицата стартира мощно с публикацията на Христо Христов “Познавате ли Стоян?“. Тя разказва историята на средностатистически българин, постоянно недоволен от живота, който води и търсещ онзи успех, който ще го сполети изневиделица само защото е готин. Редом с разказа за приключенията на главния герой, авторът ни поднася и доста шокиращи статистически факти. Мисля, че всеки ще открие поне малка частица от себе си в този образ и ще се замисли дали това е правилния път.
Като продължение на темата, Пламен Петров разкри 8-те неистини за успеха. Какво представлява провалът и дали е пречка към успеха или просто една стъпка, която трябва да направим? Мнозина се обезкуражават при провал и търсят вината в себе си. Всичко това е лъжа, твърди авторът. Провалът просто е неотменна част от пътя към успеха.
Свилен Милев разсъждава над въпроса колко голяма е блогосферата и какво е нейното влияние. Много ми хареса този цитат:
Блогосферата няма нужда да гони цифри, нейното разпространение зависи основно от когнитивните способности на народа – който иска да слуша е тук или ще дойде. Тя няма нужда да публикува кръстословици или да съобщава времето. [...] Торбалан, който дори не съществува, но, признай си, оказа съществено влияние във възпитанието ти.
Снимката на деня е от пътеписа на Павлина Върбанова от Китай, публикуван в блога “Пътуване до…”
Прочетете остатъка от публикацията »
4 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Аревик, Баш майсторът, авторски права, безплатни електронни книги, влияние на блоговете, заблуди за парите, идеален ден, книги за сираци, креативност, майчина любов и саможертва, неудачник, провал, просяци-изманици, секс на идеи, социални медии, стъпки към успеха, успех | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
сряда, 7 юли, 2010
Историята със сайта “Читанка.инфо”, който се зове сам “обществена библиотека”, а бе наречен от полицията “организирана престъпна група”, предизвика много полемики и много коментари. Разбира се, най-силни бяха емоциите, които стигнаха до открит антагонизъм между издатели, читатели и полиция. Сред всичко, което се каза и изписа имаше и доста интересни, разумни и оригинални мнения, поради което преди две седмици направих една компилация от блог постове по темата , а впоследствие и още една. За последните седем дни се натрупаха още интересни публикации, които смятам, че си струва да обобщя в третия пореден дайджест, посветен на този конфликт.
Да, на практика се оказа, че не е толкова важно кой е крив и кой – прав. Важното е, че се разгоря обществен конфликт, в който няколко различни сили (полиция, издатели, дори и автори) обявиха открита война на народа. Бруталната намеса на полицията беше абсолютно ненужна там, където проблемите биха могли да се разрешат с обикновен разговор. Още по-ненужно бе да се изкарват герои, обезвредили опасни престъпници. Издателите пък решиха, че са изгубили милиони, които никога не са били техни. Писателите, ограбвани най-безцеремонно от същите тези издатели, решиха, че читателите има са най-големият им враг и се включиха в хора на жалващите се от “пиратството”.
Сандо, в опит за сравнение на българската с френската книжовна традиция, описва нещата така:
автори няма, но издателите искат да печелят от авторски права, а еснафщината е основен двигател на издателската дейност.
Министерството на културата излезе с официално становище, публикувано в блога “Аз чета”, в което (както се и очакваше) се произнесе, че Читанката не е библиотека по смисъла на закона, защото не е официално одобрена от тях. Хитро! Борислав Манолов от Читанка.инфо, пък обясни в интервю на Енея Вородецки с него, че “…най-важната цел на „Моята библиотека“ е просветителната” и че сайтът никога не е вземал пари от читателите си за достъпа до книгите, поместени там. А от 84-те издателства-членове на АБК, само 3 си направиха труда да отвърнат на нейното открито писмо, при това арогантно, на шльокавица и без да дават конкретни отговори на въпросите как точно са изчислили милионите левове загуби.
Градусът на емоциите беше силно завишен в началото, но с течение на времето страстите започнаха да се успокояват и хората започнаха да разсъждават с главите си (поне някои от тях). Появиха се доста добри публикации, в които гласът на разума проговори и се направиха сериозни анализи и креативни предложения за бъдещото развитие на бизнеса с интелектуални продукти.
Прочетете остатъка от публикацията »
6 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Паулу Коелю, Читанка дайджест, авторски права, електронна библиотека, праводържателство, промяна на закона, социологическо проучване, читанка.инфо | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
четвъртък, 24 юни, 2010
Във вторник, 22.06, по сигнал от Асоциация “Българска книга” и няколко български издателства (които все още нямат достойнството да си поемат отговорността), ГДБОП атакува сайта Chitanka.info, арестува неговите собственици и конфискува един компютър под предлог, че това са видни престъпници, нарушаващи авторските права, а както всички знаем, това е най-големият проблем на България.
Тъпото в изявленията на всички официални медии беше, че обвиняваха Читанка в продажба на книги – нещо, което категорично не отговаря на истината. За сметка на това, Блогосферата този път направо се взриви. Една от най-силните статии бе “България: 451 градуса по Фаренхайт” на Ники Русиновски в webcafe, която бе препечатвана в множество блогове и сайтове (са изричното разрешение на изданието).
На този сайт нямаше никаква престъпност – имаше хиляди, десетки хиляди КНИГИ! Повечето от тях не могат да се намерят никъде или са много трудни за откриване. Някои не са издавани от десетилетия! Имаше не само цели книги, но и отделни произведения – разкази, повести, есета… Сред тях имаше и такива, които бяха предоставени от самите им автори или преводачи – на полза роду. Иначе казано, Chitanka.info беше една библиотека. Една обикновена библиотека, само че онлайн.
Статия със същото заглавие написа и Григор Гачев. В нея той казва:
Тъжното е, че си имаме служба на МВР, която се занимава на практика единствено с обслужване на лобистки интереси. И че за обслужването им е готова да прекрачи закона.
Тъжното е, че си имаме “праводържатели”, които не се свенят да премахват каквото сметнат за конкуренция чрез купуване на служби в МВР, които да нарушат закона от тяхно име.
Много силна статия, озаглавена “Големият страх от читателите“ публикува Милена Цветкова. Ето няколко цитата от нея:
Авторското право е идеално право и затова – неунищожимо. [...] И нещо много важно – знанието и информацията априори са безплатни! Платени стават, когато планетата е превзета от икономиката, пазара и парите. Това е истината за цялата ни писмена цивилизация.
***
Законът за авторското право и сродните му права разрешава свободното използване, възпроизвеждането на вече публикувани произведения и прякото или непрякото им размножаване по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма. А уеббазираната виртуална база с писмени произведения точно това прави. И нищо повече. Естествено, че всеки интернет сайт за онлайн четене или теглене на текстове е БИБЛИОТЕКА! А не книготърговска сергия.
***
Водещата причина за провеждане на полицейски акции срещу виртуални читални и библиотеки под натиска на меркантилни източници е прозрачна и отчайваща. А тя е недопустимо за ХХІ век непознаване на променения читател. [...] Но дълбоката причина за блокирането на достъпа до четива е страхът от четящия и начетения човек. Изпълнителите на подобни акции изобщо не я осъзнават. Но те не са виновни. Изпълняват си дълга в поредния култ към правосъдието и сляпо принасят жертви пред идола на скъперниците и меркантилистите.
Прочетете остатъка от публикацията »
26 Коментара | Духовност, Книги, Общество и нрави, Простотии, Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: 451 градуса по Фаренхайт, chitanka.info, ГДБОП, Читанка, авторски права, безплатно знание, виртуално читалище, войната срещу читателите, електронни книги, забрана за четене, изгаряне на книги, лобистки интереси, онлайн библиотека, полицейски произвол | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
събота, 8 май, 2010
Когато започнах с тази идея, си мислех: кому ли ще е интересно да чете стари блог публикации, но се оказа, че се намират, при това не малко, статии, които са стойностни и си струват да бъдат прочетени, дори и по-късно, без да загубят от качествата си. Поради това реших да продължа с тази идея с надеждата, че всеки ще открие нещо полезно за себе си.
Събота, 01.05.2010
Отдавна се каня да кажа добри думи за Аспарух, който е извор на мъдри и хапливи сентенции в Twitter, но в блога си пише неща, които или са твърде лични, или твърде извисени, за да могат да бъдат разбрани от моята простовата душа. Сега, обаче, попаднах на една статия за еднократните вещи и еднократните взаимоотношения, която много ми хареса и, надявам се, всеки ще разбере и ще оцени.
За блогърите и всички останали, които създават авторско съдържание в интернет, Боян Юруков е създал една добавка (plugin) за WordPress – WP-Kradeno, – която търси копия на вашите публикации в интернет и ви подсказва сайтове, които вероятно са прекопирали вашите статии без вашето знание. Доста полезен инструмент, според мен, а освен това е напълно безплатен. Препоръчвам!
Неделя, 02.05.2010
Как се изгражда една онлайн общност? Лесно ли става, бързо ли? Това са въпросите, които разглежда Димитър Цонев в своята неделна статия. “Хубавите работи стават бавно”, казват бабите. Освен това трябват и много вяра и упоритост. Прочетете статията, за да разберете какво още е нужно.
Първи май беше ден на книгите. Беше направен опит за отбелязване на рекорд по масово четене. Рекордът не се получи, но за сметка на това в Южния парк са се събрали много почитатели на книгата и е станал хубав купон. Вижте репортажи от събитието с много снимки и видео от Комитата и от Христо Блажев.
Другото “голямо” литературно събитие беше гостуването на модерния френски писател Фредерик Бегбеде у нас по повод излизането на новата му книга “Почивка в кома”. Светла Стоянова от “Аз чета” и Константин Павлов – Комитата са присъствали на това събитие, което е приличало повече на опашка за сирене от купонните времена, съчетана с турска баня, но изкуството изисква жертви и явно жегата и задухата не са успели да сломят духа на верните му фенки. (Комитата е публикувал доста впечатляващи снимки.) От двете статии оставам с впечатлението, че Бегбеде се бори за званието “любим автор на манекенките”, което иска да изтръгне от ръцете на Паулу Коелю и сякаш успява – поне е по-млад и по-секси
Прочетете остатъка от публикацията »
1 Коментар | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Agile Манифест, Борис Луканов, Боян Юруков, Василена Вълчанова, Георги Грънчаров, Гергьовден, Григор Гачев, Деница Стоева, Димитър Цонев, Иля Антипов, Константин Павлов - Комитата, Марфа, Радо Бимбалов, Сандо, Светла Стоянова, Фредерик Бегбеде, Христо Блажев, авторски права, бунтовете в Гърция, еднократните неща, интелектуални права, интернет предприемачество, личен блог, масово четене, музикален бизнес, музикален пазар, нов бизнес модел, обич към близките, онлайн общност, превод на български, провалени концерти, Eventex 2010, Heaven and Hell, семинар, смъртта, социални медии, сто идеи, фирмен блог, Ronnie James Dio | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
събота, 1 май, 2010
Идеята за седмичен блог дайджест получи добра подкрепа – много читатели ми се обадиха, че им харесва да представям така подбрана информация от интернет и това ме амбицира да продължа. Естествено, трябва да разчитате на моята преценка дали нещо си заслужава вниманието или не, но щом четете този блог, значи ми имате доверие, така че продължаваме!
Събота – 24.04.2010
31% от българите четат активно, а 25% никога не са отваряли книга, според изследване за читателските навици на българите, представено в блога Аз чета. Тенденцията към отдръпване на българина от книгата става все по-тревожна. Книгата все повече се превръща в луксозна стока за малцина ценители, а масовият вкус явно се насочва към по-лесносмилаемите форми. Тъжно.
Николай Слатински е написал интересна статия за “черните лебеди” – случайните събития, които никой не може да предвиди по пътя на логиката, но които имат огромно влияние върху нашия живот, понякога обръщайки го напълно наопаки. Идеята за това идва от книгата на Насим Никълъс Талеб “Черният лебед“, която и мен много ме впечатли и дори изнесох презентация за този тип случайни събития в Клуб “Спри и помисли!”.
Като продължение на темата за лебедите, Христо Блажев представя в своя блог “Книголандия” новата книга на Елизабет Костова “Крадци на лебеди“. Тя е американка, женена за българин и авторка на книгата “Историкът” – една оригинална трактовка на историята на граф Дракула. Освен това, Елизабет Костова е шеф на фондация за популяризиране на българската литература на запад. А Христо пък твърди, че новата й книга е също много хубава.
Борис Луканов представя книгата “Me, The Media“, чиито автори твърдят, че се намираме в разгара на третата медийна революция, в която всеки се превръща в медия и създава своя лична марка и своя идентичност. Книгата се издава под Creative Commons лиценз и може да бъде четена и сваляна напълно законно по интернет.
Неделя – 25.04.2010
В неделя винаги активността е слаба и не можах да си харесам почти нищо от нашата блогосфера, освен албума със снимки от концерта на Haggard в Пловдив, публикуван в Metal Katehizis.
За сметка на това ви предлагам един пост от моя любим гуру Сет Годин, който се казва “Изпразнете библиотеката си” и е на английски. В него той благодари на всичките си читатели за това, че са купили негова книга и ни съветва да ги подарим или да ги заемем на някой друг, независимо дали това е най-новата му книга “Linchpin“ или някоя друга, която е променил с нещо живота ни. Всяка книга, твърди той, носи стойност, само ако бъде четена.
Идеите, които се разпространяват, печелят.
Това е неговото мото – нещо в което и аз вярвам безрезервно.
Прочетете остатъка от публикацията »
4 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Аз чета, Ана Бако, Аревик, Борис Луканов, Григор Гачев, Димитър Цонев, Елизабет Костова, Клуб "Спри и помисли!", Константин Павлов - Комитата, Крадци на лебеди, Лидия Стайкова, Насим Никълъс Талеб, Николай Слатински, Пламен Петров, Сет Годин, Събина Панайотова, Тихомир Димитров, Христо Блажев, авторски права, български блогове, вещици, граждански свободи, доверие в офиса, една добра година, интеграция, интелектуални права, интернет предприемачество, концерти, малцинства, петъчна притча, позитивното мислене, притчи, споделяне на книги, спомени от детството, фирмени правила, черният лебед, четене на книги | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
В последните години имам чувството, че ни наближава някаква нова форма на тотално господство, която се опитва да задуши свободния човешки дух и да ни превърне в безропотни роби, които постоянно плащат някому някакви сметки дори за най-елементарните си нужди. Светът се променя динамично, а големите корпорации, които печелеха добре от досегашните бизнес модели, не искат да приемат промяната и са готови да поведат открита война срещу народите по света само и само да изцедят и последните стотинки от тях за собствената си печалба.
