Приятелство без край – концертът в подкрепа на Гого Найденов

вторник, 27 април, 2010

Снощи в Зала 1 на НДК се състоя благотворителен концерт, озаглавен Приятелство без край, в подкрепа на Гого Найденов – човекът с голямата усмивка, който страда от синдрома на Лу Гериг – коварна и засега нелечима болест. След концерта в Бургас, това е вторият такъв концерт, посветен на събирането на средства в негова подкрепа, а в същото време се провеждаше и още един – в който участваха само рок групи.

Присъствието на толкова много родни изпълнители и публика, която напълни НДК догоре, говори, че Гого Найденов е обичан от българите музикант и се радва на огромна любов и признателност. Трогнат съм, че толкова много музиканти от неговото поколение се включиха в тази инициатива, което говори, че добротата и съпричастността все още съществуват в сърцето на българина.

Изключително съм щастлив, че макар и по един такъв тъжен повод, се сбъдна и една моя мечта – да видя музиканти от различни стилове и поколения да излязат на една сцена и да пеят благотворително, обединени от една благородна кауза.

Преди време изнесох една  презентация в Клуб “Спри и помисли!” за френската формация Les Enfoirés, в която участват най-популярните звезди на френската поп музика, които изнасят серия от благотворителни концерти всяка година, превърнали се днес в едно от най-значимите музикални събития във Франция. Тогава казах, че бих искал да видя същото нещо и в България, без да съм си представял, че мога да видя своята мечта реализирана в скоро време.

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчна притча: Тюрбанът на Настрадин

петък, 25 юли, 2008
Настрадин ходжа

Настрадин ходжа

Дойде отново петък и аз съм си отново у дома след кратко пътуване. Навън вали – любимото ми време – аз съм в чудесно настроение – значи е време за поредната петъчна притча, с пожелание за приятни и спокойни почивни дни.

Тюрбанът на Настрадин

Настрадин се появил в двора на султана с великолепен тюрбан на главата, просейки милостиня за бедните.

- Идваш тук да просиш, а носиш толкова скъпо украшение на главата си. Колко пари си дал за този изключителен аксесоар? – попитал владетелят.

- Петстотин жълтици – отговорил мъдрият суфи.

Великият везир прошепнал на господаря си: “Лъже. Няма чалма, която да струва толкова много.”

Настрадин продължил:

- Аз не съм дошъл тук само да ви моля за пари. Дошъл съм да ти предложа сделка. Платих толкова много пари за този тюрбан, защото знаех, че в целия свят има само един владетел, който може да го купи за шестстотин жълтици, които да раздам на бедните.

Султанът бил поласкан и платил на Настрадин исканата сума. Излизайки, мъдрият старец казал на министъра:

- Ти може да знаеш всичко за цените на чалмите, но аз знам докъде води суетата.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers