Книги и музика, уеб конференции и малко политика за подправка. Това бяха интересните теми тази седмица, както ги видях аз. Приятно четене!
Понеделник, 25.10.2010
Седмицата започва с интересната дилема на Натали от блога на жените Да споделям или да не споделям? Става въпрос дали е по-добре да споделяме идеи, проблеми и успехи и с кого точно да ги споделяме – дали само с най-близките си хора или с широката мрежа от приятели във Фейсбук например. Авторката привежда доста убедителни аргументи в полза и на двете твърдения, от които стига до логичното заключение, че всичко е въпрос на личен избор и мярка. Важното е да бъдем уверени в себе си и да не се поддаваме на провокациите и манипулациите на онези недоброжелатели, с които сме споделили нещо съкровено.
Освен концерта на Scorpions, в понеделник имаше и още едно забележително събитие, свързано с тази знаменита група. Нейният създател и музикален лидер – Рудолф Шенкер представи своята автобиографична книга “Rock Your Life – Разтърси живота си” и раздаваше автографи в книжарница “Хеликон” на жълтите павета. Моят приятел Георги Грънчаров от блога “Библиотеката” успя да се пребори с огромната тълпа и да влезе вътре, където не само получи автограф, но и успя да направи серия от снимки с големия музикант. Аз, за съжаление, не можах да се включа и след близо час чакане се отказах.
Жоро Грънчаров и Рудолф Шенкер
Вторник, 26.10.2010
Продължавам темата за книгите с новата, трета поред книга на Тихомир Димитров “33 любовни истории“, която той публикува официално във вторник в PDF формат и предостави за свободно сваляне в своя блог. За разлика от предишните две, които бяха романи, тук Тишо се е насочил към кратката форма, която според него му дава по-голяма свобода да експериментира и да изяви себе си. Непременно си свалете книгата и я прочетете! Кога друг път ще ви се случи хем да е хубаво, хем да е безплатно?
Александър Кръстев пък задава въпроса има ли литературна журналистика у нас, като поставя критериите за истинския литературен журналист:
Истинският журналист се съмнява във всичко. Изхождайки от сентенцията “Съмнението ражда истината”, той не приема поднесената му информация за чиста монета. Същото би трябвало да се отнася и за литературния журналист. Той би трябвало да може да познае истински добрата книга от евтиното копие “в стила на”. Би трябвало да може да прецени дали да публикува новина за “първата онлайн премиера в България” няколко месеца след като такава премиера вече се е състояла. Би трябвало да може да пише на езика на своите читатели, а не да им говори като deux ex machina с неразбираеми термини от речника на висококласните критици.
и стига до извода, че такива хора у нас май са само единици.
Маргарит Мисирджиев оспорва твърдението на една телевизионна водеща, че българите не пазарували онлайн, защото електронните магазини често ги мамят и обяснява, че най-често срещаните проблеми на нашенеца са свързани с транспорта на стоките на българска територия, отговорност за което носят българските митници и пощи. Статията завършва с полезни съвети за онези, които не се поддават на паниката, внушавана от телевизията и искат да ползват удобствата на онлайн пазаруването.
Алекс Станев представя сайта на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН/UMIS), откъдето можем съвсем свободно да видим как са похарчени парите по европейските проекти.
Забавната страна на нещата идва от Пламен Петров, който стартира поредната блог-игра “Да се похваля” и от Ана Бако, която цитира серия от аргументи защо е по-добре да си мъж. Ето няколко примера:
- можете да се изкъпете, облечете и излезете за 10 минути;
- ако някой забрави да ви покани някъде, не става автоматично ваш враг;
- не се налага да се бръснете никъде под брадата си;
- ако сте на 34 години и не сте семеен, на никой не му пука от това;
- можете да си пишете името по снега… по онзи начин;
- можете да си организирате състезания в тоалетната
и още много други. Прочетете ги всичките – ще се посмеете добре 
Публикувано от Майк Рам 
